Р Е Ш Е Н И Е
№ 1124
гр. Горна Оряховица, 10.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на десети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1124 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и осъдителен иск с правно
основание чл.342, ал.1 ТЗ, вр. чл.71 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че сключил с ответника
Г.М.Н. /с клиентски номер *********/ договор за мобилни услуги от 06.10.2016 г.
за абонатен номер ***** с избрана абонаментна програма „Интернет 3500“ със срок
24 месеца /до 06.10.2018 г./. Твърди, че
й било предоставено мобилно устройство „Tablet”, модел „Prestigio wize 3408 4
GB“ на изплащане посредсвом 23 месечни лизингови вноски от 3 лв. всяка,
съгласно уговорен между страните погасителен план. Твърди се ответникът да не е
изпълнил задълженията си за периода 06.10.2016 г. – 14.02.2017 г. по фактури
издадени в периода месец октомври 2016 г. – месец декември 2016 г., както
следва: по фактура № 72474842215/15.10.2016 г., издадена за отчетен период
06.10.2016 г. – 14.10.2016 г. на обща стойност 22,34 лв. с ДДС, от които 16,12
лв. без ДДС – за промоционален месечен абонаментен план „Интернет 3500“ и 3 лв.
лизингова вноска; по фактура № **********/15.11.2016 г., издадена за отчетен
период 15.10.2016 г. – 14.11.2016 г. на обща стойност 23,69 лв. с ДДС, от които
12,49 лв. без ДДС – за месечен абонамент „Интернет 3500“, 3 лв. лизингова
вноска и 4,80 лв. – за такса „Плати с Теленор Дигитално съдържание“; по фактура
№ **********/15.12.2016 г., издадена за отчетен период 15.11.2016 г. – 14.12.2016
г. на обща стойност 17.99 лв. с ДДС, от които 12,49 лв. без ДДС – за месечен
абонамент „Интернет 3500“ и 3 лв. лизингова вноска. Уточнява се, че „Плати с
Теленор Дигитално съдържание“ е услуга, чрез която абонатът има възможност да
заплаща покупки на дигитално съдържание (приложения, игри, музика и др.) от „Google Play”, като сумата на покупката се включва към месечната
абонаментна такса при лимит на транзакциите от 20 лв. месечно.
Твърди се, че дължимите суми по трите фактури са на
обща стойност 64,02 лв., но са намалени със сумата от 5,32 лв. – сторнирана за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси
съгласно кредитно известие № **********/15.01.2017 г., при което дължимите суми
са в общ размер 61,70 лв. Твърди се, че съгласно уговореното между страните,
изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите настъпвала в срока, указан
във фактурата, но не по-късно от 18 дни след издаването й. Сочи се, че
неизпълнението за заплащане на тази сума е основание за ангажиране на
договорната отговорност на ответника по т.11 от договора, вр. чл.75 и чл.19б
(в) от общите условия към него, въз основа на които ищецът прекратил
едностранно договора с ответника и деактивирал абонамента му на 04.01.2017 г.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставянето
на услуги, на основание чл.12, ал.2 от общите условия към лизинговия договор,
дължимите месечни вноски до края на срока на договора са станали предсрочно
изискуеми. Ищецът издал фактура № **********/15.02.2017 г., в която били
включени неплатените суми по горепосочените фактури – 61,70 лв. и цената на
оставащите лизингови вноски до края на срока на договора – за периода от месец
февруари 2017 г. до месец септември 2018 г. – 60 лв. Моли за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца 61,70
лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги за
периода 06.10.2016 г. – 14.02.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 06.10.2016 г. /клиентски номер *********/ за
абонатен номер *****, ведно със законната лихва върху сумите от 25.02.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед №
507/25.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 387/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица и за присъждане на сумата
от 60 лв. – предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими в периода месец
февруари 2017 г. – месец септември 2018 г. по договор за лизинг от 06.10.2016
г.на мобилно устройство „Tablet”, модел „Prestigio wize 3408 4 GB“, както и сторените
в заповедното и исковото производството разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител,
оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че ответницата не се е
съгласила да бъдат ползвани личните й данни, както и че удостоверяването на
положения от нея подпис от служител на ищеца, не е надлежно, тъй като не са
изписани трите му имена. Оспорва установителния иск по размер, като счита, че
начисленият месечен абонамент за периода 06.10.2016 г. – 14.10.2016 г. (8 дни)
от 16,12 лв. е необосновано висок спрямо уговорения от 14.99 лв. без да има
данни за по-високо потребление през периода. Оспорва, че съществува основание
за начисляване на такса „Плати с Теленор Дигитално съдържание“. Моли за
постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено
съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение,
обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл.342, ал.1 ТЗ, вр. чл.71 ЗЗД за заплащане на предсрочно изискуемо възнаграждение по
договор за лизинг. Уважаването им, с
оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на
следните материалноправни предпоставки: наличие на действителни правоотношения
по договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 06.10.2016 г. с твърдяното
от него съдържание, както и че през периода 15.10.2016 г. – 14.11.2016 г. е
предоставил на ответника услуга „Плати с Теленор Дигитално съдържание“.
От представените Договор за мобилни услуги от
06.10.2016 г. и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги се установява, че страните сключили
договор, по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника за
срок от 24 месеца /до 06.10.2018 г./ електронни съобщителни услуги по стандарти
GSM, UMTS или LTE измежду изброените в чл.8
от Общите условия, със съдържание, включено в избрания от ответника пакет
„Интернет 3500“ за абонатен номер *****, срещу задължението на ответника за
заплащане на месечна абонаментна такса от 14,99 лв. и цената на всички
допълнително ползвани услуги, определена в ценова листа на ищеца, с която
ответникът бил запознат при сключване на договора (съгласно признанието му,
съдържащо се в подписаното от него копие на ценовата листа). Действително
декларацията, касаеща обработването на лични данни на ответника от трети лица,
действащи под контрола на ищеца, както и разкриването им или предоставянето им
на други трети лица, каквото не се твърди от ответника, не е подписана от него,
но съгласието му за обработване на лични данни от ищеца, включително и
разкриването и предоставянето им с цел събиране на задължението по съдебен ред,
е инкорпорирано в договора. Извън посоченото, дори и такова съгласие да не бе
дадено, липсата му не влече липса на съгласие за сключване на договора, в
какъвто смисъл възразява ответника, поради което възражението му, дори да беше
основателно, не е от естество да отблъсне претенцията. Последното е важимо и по
отношение на ненадлежното удостоверяване на полагането на подпис от ответника
поради неизписването на трите имена на служителя, защото това удостоверяване
няма официален характер и каквито и да е пороци в него не водят до опорочаване
на формата на договора или волеизявленията на страните.
Съгласно чл.23, б.“б“ от Общите условия, месечният
абонамент е цената за осигуряване на достъп до услугите, за които е сключен
договора. Уговорената месечна такса има характер на именно на абонамент и по
тази причина заплащането й се дължи, без значение дали ответникът реално е
ползвал услугите, включени в пакета. Съгласно договора ответникът дължи
заплащане на месечна абонаментна такса от 14,99 лв. С фактура № 72474842215/15.10.2016 г., издадена
за отчетен период 06.10.2016 г. – 14.10.2016 г. му е начислена такса от 16,12
лв. без ДДС /19,34 лв. с ДДС/ – за промоционален месечен абонаментен план
„Интернет 3500“, като ищецът изрично уточнява, че сумата е формирана
пропорционално на дните, за които е ползвана услугата, посочено като забележка
и в самата фактура. Доколкото отчетният период е от 30 дни при месечна такса от
14,99 лв., то ползването на услугата за 8 дни е в размер 3,99 лв., а не в
начисления размер 19,34 лв. (по-висок от месечната абонаментна вноска). В
останалите фактури – № **********/15.11.2016 г., издадена за отчетен период
15.10.2016 г. – 14.11.2016 г. и фактура № **********/15.12.2016 г., издадена за
отчетен период 15.11.2016 г. – 14.12.2016 г. сумата е начислена в размера, в
който е дължима съгласно договора – 12,49 лв. без ДДС, или 14,99 лв. с ДДС. Така
за периода 06.10.2016 г. – 14.12.2016 г. ответникът дължи на ищеца заплащане на
33,97 лв. за абонаментна такса, от които след приспадане на сумата от 5,32 лв. – сторнирана за върнати на абоната начислени
при сключване на абонамента такси, за която ищецът прави признание за
недължимост, ответникът следва да заплати на ищеца 28,65 лв. По отношение на
останалата част от исковия период – 15.12.2016 г. – 14.02.2017 г. ищецът не
твърди да е начислявал абонаментни такси поради деактивиране на абонамента на
ответника на 04.01.2017 г. – договорна санкция, предвидена в чл.75 от Общите
условия и приложена поради неплащане на задълженията по последната фактура в
18-дневен срок от издаването й (чл.19б, б.“в“ от Общите условия). Доколкото
ищецът не е предоставял услугите по абонамента след 14.12.2016 г. и не е
начислявал такси за това, дължимата от ответника сума от 28,65 лв. е само за
отчетния период по издадените и неплатени фактури.
За разлика от абонаментната такса, цената за допълнително
начислени услуги съгласно чл.20 и чл.23, б. „в“ и “г“ от Общите условия, се
дължи ако са ползвани и в обема, в който са ползвани. По тази причина в тежест
на ищеца бе възложено установяването, че през периода 15.10.2016 г. –
14.11.2016 г. ответникът е ползвал услугата „Плати с Теленор Дигитално
съдържание“ на стойност 4,80 лв., начислена с фактура № **********/15.11.2016 г., но той не ангажира нарочни
доказателства за това. Неоснователни са
възраженията му, че издадените фактури за вземането, установяват съществуването
му. Фактурите, са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за
техния издател обстоятелства. Те не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила и чрез тях не могат да установят твърдените от ищеца
факти. По отношение на фактурите следва да бъде отбелязано още, че съгласно
чл.55 ТЗ и чл.182 ГПК вписванията в счетоводните книги биха могли да се ползват
с доказателствена сила, дори и да обективират изгодни за издателя
обстоятелства, само ако се установи, че те са водени редовно. Това е така тъй
като счетоводните записвания не са първични доказателства, а вторични такива и
тяхната доказателствена сила се основава на предпоставката, че са били
извършени въз основа на други документи, които могат да се противопоставят на
страната, задължена по тях. В настоящия случай не се доказа представените
фактури да са били издадени въз основа на документи, които могат да се
противопоставят на ответника. Самите фактури също не носят неговия подпис и не
материализират негово признание за дължимост на сумите. Вярно, че съгласно
Общите условия неполучаването /и неподписването/ не е условие за настъпване на
изискуемостта, но такава може да настъпи само ако вземане съществува. По
изложените съображения съдът няма основание да направи фактически извод, че
ответникът е ползвал допълнителната услуга, чиято цена му е начислена, поради
което ищецът няма вземане за нея.
Вземането на ответника по представените фактури се
претендира само в частта за месечни абонаментни вноски и потребени услуги, но
не и в частта за начислените през периода месечни лизингови вноски – основание
незаявено в заповедното производство и в настоящото производство по този иск,
поради което съдът няма основание да го разглежда.
В обобщение на изложеното по-горе, ответникът дължи
на ищеца заплащане на сумата от 28,65
лв., представляваща неплатените месечни абонаментни такси за периода 06.10.2016
г. – 14.12.2016 г., поради което искът за установяване на съществуването на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение следва да бъде уважен в
този размер и за посочения период, а в останалата си част следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Ищецът
твърди на 06.10.2016 г. да е сключен договор за лизинг, като за установяване на
това твърдение представя заверено копие от договор, което не позволява
съдържанието на документа да бъде разчетено. Съдът задължи ищеца да представи
четливо копие от договора, като указанията за това не бяха изпълнени –
представи се също неясно и нечетливо копие от документа. Съдът, по искане на ищеца,
му даде възможност да представи оригинала на документа, но на основание чл.158, ал.1 ГПК определи краен срок за
събиране на това доказателство – до проведеното на 10.12.2019 г. съдебно
заседание. В указания срок, ищецът не представи оригинала на договора, поради
което бе приложена указаната процесуална санкция – делото да се разгледа без
представяне на оригинала на договора. Предвид посоченото и съгласно изричните
указания на съда в определения от 23.10.2019 г. и от 10.12.2019 г.,
доказателствената сила на този документ следва да се прецени по реда на чл.178,
ал.2 ГПК.
Представените
копия от договора за лизинг, поради външните им недостатъци – малкият размер на
шрифта и разфокусираният образ на фотокопието, не позволяват да се определят
съществени елементи на договора – индивидуализиращите белези на лизинговата
вещ, срокът на договора и размера на лизинговите вноски, нито останалите права
и задължения, включени в съдържанието на правоотношението, в т.ч. и уговорените
предпоставки за предсрочна изискуемост на непадежиралите лизингови вноски, от
твърденията за осъществяване на които ищецът черпи основание на претенцията си.
Той не ангажира други доказателства, установяващи твърденията му за
съдържанието на насрещните права и
задължения на страните по договора. Посоченото съставлява пречка да се направи
фактически извод за наличие на твърдяното правоотношение и съдържанието му,
както и да се извърши преценка за даване на търсената съдебна защита на
претендираните за нарушени права. Това предпоставя отхвърляне на иска за
присъждане на сумата от 60 лв., представляваща предсрочно изискуеми
лизингови вноски, дължими в периода месец февруари 2017 г. – месец септември
2018 г. по договор за лизинг от 06.10.2016 г.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора по установителния иск и
съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
да му се присъдят направените разноски в заповедното и в исковото производство,
съразмерно на уважената част от иска. От негова страна е направено такова
искане и са представени доказателства да е сторил разноски в заповедното
производство в общ размер 86,79 лв. за сумите – предмет на исковото
производство, от които съразмерно на уважената част от иска му се следват 40,30
лв. В исковото производство по този иск са представени доказателства за
направени разноски от 285 лв. (25 лв. за държавна такса, 60 лв. – от общо
платения за двата иска адвокатски хонорар от 180 лв. и 200 лв. – възнаграждение
за особен представител), от които пропорционално на уважената част от иска, му
се следват 132,34 лв.
Предвид
изхода от спора по осъдителния иск, направените от ищеца разноски (50 лв. за
държавна такса; 60 лв. за адвокатски хонорар и 200 лв. за особен представител)
следва да останат в негова тежест.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Г.М.Н., ЕГН **********,*** дължи на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ***********************,
представлявано от члена на Съвета на директорите Д.К.К.само заедно с който и да
е друг от членовете на Съвета на директорите М.С. или Я.Х., сумата от 28,65 лв. /двадесет и осем лева и
шестдесет и пет стотинки/, представляваща неплатени месечни абонаментни
такси за периода от 06.10.2016 г. до 14.12.2016 г. по Договор за мобилни услуги
от 06.10.2016 г. /клиентски номер *********/ за абонатен номер *****, ведно със законната лихва върху сумата
от 25.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед №
507/25.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 387/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за сумата над
присъдените 28,65 лв. /двадесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/ до
претендираните 61,70 лв. /шестдесет и един лева и седемдесет стотинки/, или за сумата от 33,05 лв. /тридесет и три
лева и пет стотинки/, както и за периода
от 15.12.2016 г. до 14.02.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ иска
на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: ***********************, представлявано от члена на Съвета на
директорите Д.К.К.само заедно с който и да е друг от членовете на Съвета на
директорите М.С. или Я.Х. срещу Г.М.Н., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 60 лв. /шестдесет лева/, представляваща предсрочно
изискуеми лизингови вноски, дължими в периода месец февруари 2017 г. – месец
септември 2018 г. по договор за лизинг от 06.10.2016 г. на мобилно
устройство „Tablet”, модел „Prestigio wize 3408 4 GB“.
ОСЪЖДА Г.М.Н.,
ЕГН **********,*** да заплати на "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ***********************,
представлявано от члена на Съвета на директорите Д.К.К.само заедно с който и да
е друг от членовете на Съвета на директорите М.С. или Я.Х. сумата от 40,30 лв. /четиридесет
лева и тридесет стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на
държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от иска и сумата
от 132,34 лв. /сто
тридесет и два лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща направени
разноски за заплащане на държавна такса, възнаграждение за особен представител
и адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: