Р Е Ш Е Н И Е
№ 1140
гр. Пловдив, 13.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Виолина
Шивачева като разгледа докладваното от съдията АНД № 1738/2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от А.Й.М.
с ЕГН ********** срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 1120194 от 08.01.2016 г.,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на фиша предвид настъпването на погасителна давност за ангажиране на административнонаказателна
отговорност. Моли се да бъде отменен.
Въззиваемата страна не е взела
становище и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, подадена е от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна, поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 08.01.2016 г. в 04:16 ч. в републикански
път II-86,
км 19+240 /Пловдив-Асеновград/ в посока Пловдив при въведено ограничение на
скоростта от 60 km/h
с пътен знак „B26”
и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС лек автомобил „Пежо
307“ с рег. № *** се е движил със скорост от 87 km/h, като е превишил
максимално допустимата с 27 km/h
и това е установено със стационарна радарна система „Multa Radar SD 580“ /АТС/ № 00209D32ACE1. Електронният фиш е
издаден на А.Й.М. – собственик, на когото е регистрирано МПС.
Установява се автоматизирано техническо
средство „Multa Radar SD
580“ /АТС/ № 00209D32ACE1 да е одобрено
средство за измерване от 08.12.2010 г. със срок на валидност до 08.12.2020 г. и
вписано под № 4888 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване. Същото е минало периодична техническа проверка на 25.03.2015 г.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия
материал от автоматизираното техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.12.4888 на БИМ и приложение към него, протокол за проверка № 149-ИСИ/25.03.2015
г. на БИМ, разпечатка на фиш серия К № 1920242.
Връчването на ЕФ, собствеността върху
лекия автомобил и използването му не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата
страна, доколкото последното е изрично отбелязано в електронния фиш.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия
орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са
ограничени правата на жалбоподателя. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение
за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е
ограничено правото му да направи и писмени възражения по него. Правилно е
отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h. Електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението - ОДМВР Пловдив; мястото -
републикански път II-86, км 19+240 /Пловдив – Асеновград/ в посока гр. Пловдив;
датата на нарушението - 08.01.2016 г.; точният час на извършване на нарушението
- 04:16 ч.; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство – А.Й.М.; описание на нарушението - управление
на лек автомобил с превишена скорост 87 км/ч при ограничение от 60 км/ч;
нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата -
100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното ѝ заплащане -
четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка. ***, свалена от
АТС, е посочена измерената скорост, толеранса, ограничението на скоростта,
посоката на движението, регистрационния номер на заснетия автомобил и номера на
снимката.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че от обективна и субективна страна се установява
извършеното нарушение и авторството на деянието, доколкото собственика на МПС
не е посочил друго лице, управлявало го, има основание да се ангажира
отговорността на жалбоподателя.
С тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015
г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се
установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този
начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това
извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност,
каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко
материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на
обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В
този смисъл институтите на давността в двете ѝ разновидности – давност за
преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентният
орган да реализира правомощията си по административнонаказателното
правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването
на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния
процес, независимо дали имат изрична
уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не
могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на
престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които
нямат изрична уредба в административнонаказателния процес (чл. 11 от ЗАНН),
следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в
административнонаказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма
изрична уредба.
В цитираното постановление се прие още,
че пример за такова субсидиарно приложение е института на абсолютната
погасителна давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С това
обаче далеч не се изчерпват случаите, когато разпоредбите на давността уредени
в НК следва да намерят субсидиарно приложение.
Трайно установено положение е, че погасителната
давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез
съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице. Погасителната
давност в общия случай започва от деня, в който е довършено
престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на
наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила
акт.
Погасителната давност бива два вида:
обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК.
Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното
преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл.
81, ал. 3 от НК.
В чл. 34 от ЗАНН са изрично
регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност -
издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни
срокове за извършване на тези конкретни действия три месечен, съответно
едногодишен за издаване на АУАН и шест месечен за издаване на НП. С издаването
на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по
реализиране на административно наказателната отговорност на дееца. След
издаването на НП същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като
предпоставка за влизането му в сила. Доколкото електронният фиш подлежи на
обжалване като НП и може да влезе в сила, след което му се придава значението
на влязло в сила НП, то следва спрямо него да се приложат и разпоредбите
касаещи наказателните постановления. Тъй като за действието по връчване на
електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то
следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че
за връчване на електронния фиш тече обикновена погасителна давност в размер на
3 години.
В случая не може да намери приложение
двугодишния срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване
между двата основни вида давност – преследвателна и изпълнителна. Както бе
посочено по-горе преследвателната давност тече от извършване на нарушението до
реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната
давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт,
с който отговорността на дееца е ангажирана. Тоест, за да е приложим срока по
чл. 82 от ЗАНН, електронният фиш следва да е влязъл в сила. Предпоставка за
влизане в сила на електронния фиш е надлежното му връчване. Преди връчването и
съответно влизане в сила не тече изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а
общата преследвателна давност по НК. Така изрично обсъжданото тълкувателно
постановление на ВКС и ВАС.
Не може да бъде прието без резерви
становището, че ЗАНН урежда изрично хипотезите на обикновената погасителната
давност в чл. 34 от ЗАНН и следователно неприложима е давността по чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, а приложима е само абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК. Съобразявайки
се с приетите постановки с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по
тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд
следва да се отчете, че действително чл. 34 от ЗАНН не урежда хипотеза,
аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК относно абсолютната давност. Затова
и тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, т.е. за административнонаказателното
производство е приложима абсолютната давност от 4 години и 6 месеца. Същевременно
обаче въпросното постановление не посочва изрично изключване на приложението на
обикновената погасителна давност от 3 години по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Наистина ЗАНН е специален спрямо НК и съгласно чл. 11 от ЗАНН, само доколкото
не се предвижда друго в него, може да бъде приложен НК. В този смисъл сроковете
по чл. 34 от ЗАНН са специални спрямо погасителната давност по чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК, затова и последната не може да бъда прилагана по отношение на срока
за образуването на административнонаказателното производство, така и по
отношение на срока за издаване на НП. Това обаче не изключва приложението на
давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК след издаването на НП, на още по-голямо
основание след издаването на електронен фиш. Впрочем както правилно се застъпва
в Решение № 786 от 08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 3876/2018 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив при електронния фиш не са предвидени издаване
на АУАН и НП, а той самият е едновременно и двете. Настоящият състав счита обаче
при спецификата на електронния фиш, че след като той се издава в момента на
нарушението и изключва приложението на правилата на ЗАНН, доколкото има
специална уредба в ЗДвП, то ще изключи и по природата си и приложението на
правилата за обикновената погасителна давност по чл. 34 от ЗАНН. В този случай
подобно тълкуване може да доведе до извод за незаинтересованост от страна на
законодателя за активното поведение на административнонаказващите органи и
тяхното дисциплиниране, доколко единствено приложима би била само абсолютната
погасителна давност. Това заключение влиза и в друго противоречие със самия
институт на абсолютната давност. За да е изпълнена със смисъл следва да
съществува обикновена давност, която е необходимо да е била спряна или
прекъсната – чл. 81, ал. 3 от НК, чието приложение изрично беше прието с
цитираното тълкувателно постановление. Така Решение № 818 от 11.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 418 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
В този случай, приемайки че за електронните фишове се прилага само абсолютната
давност, без да тече обикновена погасителна давност, се достига до разбиране,
което настоящият съдебен състав не споделя, а именно че се прилага един
институт без да са налице предпоставките му.
С оглед гореизложеното следва да се
приеме, че по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на електронния
фиш следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и
абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл.
81, ал. 3 от НК.
В процесния случай електронният фиш е
издаден на 08.01.2016 г., от която дата е започнала да тече обикновената
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за връчване на електронния фиш.
От административнонаказващия орган не са изложени твърдения за наличие на
действия водещи до прекъсване на течащата обикновена давност за връчването му,
а същият е връчен на нарушителя на 26.02.2019 г., т.е. след 3 години и близо 2
месеца след издаването му. Не са и представени доказателства за извършване на
действия, водещи до нейното прекъсване.
От гореизложеното следва, че
обикновената тригодишна давност като непрекъсната е изтекла на 08.10.2019 г. Електронният
фиш е връчен на 26.02.2019 г., т.е. след изтичане на давностния срок за това
действие. По посочените съображения следва да се приеме, че административно
наказателната отговорност на дееца е погасена по давност и електронният фиш
като незаконосъобразен следва да се отмени.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 1120194 от 08.01.2016 г., издаден от
ОД на МВР Пловдив, с който на А.Й.М. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП (редакция към 08.01.2016 г.).
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.