№ 86
гр. Раднево, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на деветнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100282 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ във вр. чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Производството е образувано по искова молба на Гаранционен фонд –
гр. София срещу В.П. С. /към момента с фамилно име Х./. Ищецът
Гаранционен фонд – гр. София твърди, че на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ КЗ е изплатило по щета № 19110537/18.11.2019 г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 5711,49 лв. за увредено МПС Шкода Октавия
с рег. № ****, собственост на Г.Д.Г., при ПТП, настъпило на 15.07.2018 г. в
гр. Раднево, и по щета № 19110547/22.11.2019 г. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1787,34 лв. за увредено МПС Рено Меган с рег. № ****,
собственост на Г.О.М., при същото ПТП. Твърди, че виновен за ПТП била
ответницата В.П. С., която управлявайки МПС Пежо 206 с рег. № ****, при
движение в гр. Раднево с несъобразена скорост изгубила контрола върху
МПС и ударила правомерно паркираното МПС, което от своя страна удря
друго МПС, което пък удря друго МПС. Твърди, че ответницата управлявала
МПС Пежо 206 с рег. № **** в нарушение на чл. 490 КЗ без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на
ПТП, което било установено със съдебно решение. Твърди, че отправили
регресна покана към ответницата, но не последвало плащане. Поради това
иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му
заплати сумата от 7498,83 лв. въз основа на регресно право за изплатено
обезщетение по щета № 19110537/18.11.2019 г. и щета №
19110547/22.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В. П.
ХР., чрез адв. В., в който взема становище за оспорване на иска като
неоснователен. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен. Представя
писмена защита. Претендира разноски.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение съобразно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с
оглед направените доводи и възражения, намира за установено от
фактическа страна следното:
За възникване на регресното право е необходимо ищецът да докаже, че
ответницата виновно е причинила процесното ПТП на 15.07.2018 г. в гр.
Раднево, чрез управление на МПС Пежо 206 с рег. № **** без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на
ПТП, в резултат на което е нанесла имуществени вреди на МПС Шкода
Октавия с рег. № ****, собственост на Г.Д.Г. и на МПС Рено Меган с рег. №
****, собственост на Г.О.М.; по заведена щета № 19110537/18.11.2019 г.
ищецът е заплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на 5711,49 лв.
за увредено МПС Шкода Октавия с рег. № ****, собственост на Г.Д.Г. и по
заведена щета № 19110547/22.11.2019 г. ищецът е заплатил обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1787,34 лв. за увредено МПС Рено Меган с
рег. № ****, собственост на Г.О.М..
Ответницата е посочена от ищеца с фамилия С., а видно от отговора
същата се е именувала Х.. В тази връзка съдът направи служебна справка в
деловодните програми на съда и констатира, че ответницата към 2019 г. се е
водила с фамилно име С., а понастоящем по справка НБД към ЕИСС е с
фамилно име Х.. Без значение причината за промяна на фамилното име на
ответницата, няма спор за кое лице се касае с оглед всички други
идентифициращи го признаци като ЕГН, адрес, лично и бащино име. Затова и
съдът намира, че посочването на ответницата от страна на ищеца с
фамилното й име преди промяната, с каквото е била означавана към онзи
момент при ищеца, не препятства законосъобразното развитие на процеса.
По отношение на възражението на ответника, че ищецът не доказва в
хода на процеса сочения в исковата молба механизъм на деянието, съдът се
солидаризира изцяло. Въпреки разпределената доказателствена тежест на
ищеца, същият съгласно правилото на чл. 154 ГПК не ангажира нужните
доказателства за доказване на механизма на ПТП, в тази връзка и виновно
поведение на ответницата. По делото са представени от ищеца единствено
писмени доказателства, от тях констативни протоколи за ПТП с пострадали
лица, по отношение на които е константна съдебната практика, че не
2
установяват механизма на ПТП, тъй като полицейските служители не са
очевидци. Констативните протоколи за ПТП са официални удостоверителни
документи само за лично възприетите от полицейските служители факти като
дата и място на произшествието, месторазположение на МПС, настъпили
видими вреди по МПС и друго имущество или върху живи лица. Тези
протоколи обаче не могат да установят вина и авторство на деянието.
Прието е по делото писмо от началника на РУ-Раднево до ищеца, в
което е посочено, че на водача В.П. С. бил съставен АУАН и НП за
нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП – водачът не избира
скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре
пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, ПТП, с
което й била наложена глоба от 200 лв.. Посочено е също, че НП било
издадено на 09.07.2019 г., връчено на 22.10.2019 г. и било влязло в сила на
30.10.2019 г. По делото няма представени други доказателства като
въпросното НП, разписка за връчването му и други подобни, за да може съдът
да прецени посоченото в писмото. Съответно ищецът не е поискал
задължаване на третото за процеса лице началника на РУ-Раднево по реда на
чл. 192 ГПК да представи административно-наказателната преписка.
Въпросното писмо на началника на РУ-Раднево е частен документ,
диспозитивен и удостоверителен, издаден от трето за процеса лице, но той не
може да бъде противопоставен на ответницата, тъй като не носи нейния
подпис.
Ищецът също не ангажира и други доказателства за доказване на
механизма на ПТП, поради което по делото ищецът не успя да докаже по
никакъв начин настъпване на механизма на деянието, твърдян в исковата
молба. Гражданският процес е диспозитивен и съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възражения. Липсата на проведено от страна на ищеца доказване на
исковата му претенция досежно механизма на ПТП, прави искът му недоказан
и на това основание следва да бъде отхвърлен.
Останалите по делото приети доказателства касаят само вреди по
участващи в ПТП автомобили, изплащането на обезщетения, които при липса
на доказан деликт, за който ответницата отговаря, е безпредметно да бъдат
3
анализирани.
Следва да се посочи за пълнота, че видно от представената регресна
покана /л.29/ по процесните образувани щети, същата е адресирана до лицето
Б.К.Г., като е абсолютно неизяснена по делото връзката на това лице с
ответницата и защо е поканено това лице да заплати на ищеца посочените в
писмото суми по двете процесни щети. Затова и в приложената обратна
разписка /л.30/ е посочено, че писмото не е потърсено. От тук и извод, че
ответницата няма участие в производството пред гаранционния фонд, а
нейната защита изцяло се развива в хода на настоящото гражданско
производство. А на всички нейни оспорвания и възражения, ищецът не
ангажира доказателства, не направи и доказателствени искания, за да докаже
механизма на ПТП и участието на ответницата в него.
Също следва да се има предвид, че въпреки чл. 195 ГПК дава
възможност за служебно допускане на експертизи, тази разпоредба не е в
противоречие с чл. 154, ал. 1 ГПК. В случая съдът не допусна САТЕ, тъй като
щеше да се наруши принципна на диспозитивното начало и равенството на
страните, а при липса на преки доказателства за авторството на деянието и за
механизма на ПТП, подобно допускане на експертиза би било намеса от
страна на съда в доказването, какъвто не е смисъла на даденото правомощие
на съда служебно да допуска експертизи.
Поради това и искът на ищеца остана недоказан и като последица от
това ще следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да заплати на ответницата разноските за производството за заплатено
възнаграждение за адвокат в размер на 705 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 17.05.2022 г. /л.44/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения от Гаранционен фонд – гр.
София, с административен адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4,
срещу В. П. ХР., ЕГН **********, адрес гр. Раднево, ул. *****, иск с правно
4
основание чл. 558, ал. 7 от КЗ във вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за
заплащане на сумата от 7498,83 лв., представляваща заплатено обезщетение
от Гаранционен фонд по щета № 19110537/18.11.2019 г. и щета №
19110547/22.11.2019 г.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, с административен адрес гр.
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, да заплати на В. П. ХР., ЕГН
**********, адрес гр. Раднево, ул. *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 705 лв. /седемстотин и пет лева/, представляваща разноски за
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5