№ 559
гр. София , 19.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Емил Дечев
Симона Углярова
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602773 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С Определения от 13.05.2021г. по нохд №3155/2021г на СРС, НО, 102 състав на
основание чл.249,ал.1 вр. чл.248, ал.1 т.3 от НПК е прекратено съдебното
производство, поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила и делото е върнато на СРП.
Срещу Определението на основание чл. 249,ал.3 вр. чл.248,ал.1,т.3 и чл.341, ал.2
от НПК е подаден протест от прокурор при СРП, с който се иска от въззивната
инстанция да отмени атакувания съдебен акт като незаконосъобразен, неправилен и
необоснован и да постанови определение, с което делото да бъде върнато на СРС за
насрочване и разглеждането му по същество. В протеста са изложени съображения в
подкрепа на направеното искане. Прокурорът счита за произволно твърдението на
съда, че постановлението за привличане на обвиняем и обвинителния акт не очертават
обвинението и неговите рамки касаещи кои действия са осъществени при управление
на МПС и кои не. Според протеста, в обвинителния акт са изложени обстоятелства за
непосредствено противоправно нападение с МПС, елемент от състава на което е
скандално управление на МПС в грубо нарушение и пренебрежение на правилата за
движение, водещи до опасности и обърканост на движението, страх и
възмущение.Прокурорът намира, че неправилно е посочено от съда, че физическото
насилие и заплахи отправени към непълнолетното лице не са намерили място в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърди се, че в определението си съдът е
коментирал правната квалификация на дениято, което е извън неговите правомощия.
Въззивният състав след запознаване с делото, намери за установено следното:
1
Протестът е процесуално допустим, подаден е в установения от закона срок, с
правно основание чл.249,ал.3 вр. чл.248,ал.1,т.3 от НПК.
При разглеждането му по същество настоящият съдебен състав намери същия за
неоснователен, поради следните съображения:
Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза.
Основното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че
да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него. В тази връзка в обстоятелствената част на
обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му -
описанието на извършеното престъпление, посредством отделните признаци на
неговото изпълнително деяние – време, място, начин на извършване, форма на вина и
др. Правната квалификация на деянието – словесно и цифрово следва да бъде посочена
в заключителна част на обвинителния акт съгласно чл. 246, ал. 3 НПК т.е. в
обвинителния акт следва да е налице единство между обстоятелствена и диспозитивна
част – съответствие между фактическата и правна страна на деянието.
С атакуваното определение СРС е констатирал, че обвинителният акт не
отговаря на изискванията на закона, като е коментирал, че обвинението е неясно в
няколко аспекта. Посочено е, че прокурорът е следвало да прецени при обвинение по
чл.325, ал.3 от НК кои от действията са осъществени от обвиняемото лице при
управление на МПС, предвид, че същото е обективен критерий от престъплението, за
което е привлечен към наказателна отговорност като именно тези действия е следва да
бъдат изложени във фактическото описание на деянието. Коментирано е и, че в така
описаната фактическа обстановка попадат действия, които не съответстват на
„управление на МПС“, тъй като изрично е посочено, че същите са извършени от
обвиняемото лице „след спиране на автомобила“, както и че не е направена правна
оценка на фактите относно съприкосновение между автомобила и велосипедиста.
Съдът е посочил, че следва да бъде изяснена позицията на обвинението относно
фактите и в съответствие с нея да се направят правните изводи. Констатирано е също,
че в диспозитива на обвинителния акт се твърди, деянието да е извършено от
обвиняемия с брутална употреба на физическо насилие и заплахи, каквито факти не
са намерили място в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изложеното е дало
основание на съда да приеме, че обвинителният акт не отговаря на минималния
необходим стандарт, установен от процесуалния закон, което е довело до съществено
нарушение на процесуалните правила, обосновано от затрудняване правото на
обвиняемото лице да разбере обвинението.
Въззивният състав се съгласява с констатациите на районния съд, изложени в
атакуваното определение, във връзка с наличието на неясната в обвинителната теза,
изложена в обвинителния акт. В разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК изчерпателно е
определено минималното съдържание на обстоятелствената част, в което следва да е
посочено престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начина на
2
извършването му, пострадалото лице, размера на вредите, данните за личността на
обвиняемия, налице ли са условията на чл.53 от НК, обстоятелствата, които имат
отношение към отегчаване или смекчаване на отговорността на обвиняемия,
доказателствения материал, от които се установяват посочените обстоятелства.
Съгласно Тълкувателно решение №2/20012г на ОСНК на ВКС е указано на
съдилищата винаги, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на
обвинителния акт да се подхожда в светлината на въпроса дали установените
непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на
обвиняемия в него. В този смисъл съдът намира, че за прокурора съществува
задължение да изгради ясно и конкретно своята обвинителна теза, което е възможно
единствено при посочване на конкретни факти относно осъщественото престъпление в
обстоятелствената на обвинителния акт и привеждане на тези факти под съответна
правната квалификация.
В обобщение въззивната инстанция намира, че съдържанието на обвинителния
акт не съответства на чл.246 от НПК. Изложените от прокурора факти в
обстоятелствената част, не обосновават елементи от състава на престъплението, за
което обвиняемият е предаден на съд. Не е налице формулирана ясна позиция на
обвинението относно това при какви обстоятелства е осъществено деянието.
Конкретизирането на тези факти не е в необходимия обем за обезпечаване
възможността на обвиняемият /респективно подсъдимият/ да се защитава срещу
фактите, чието фактическото отразяване на елементите от състава на престъплението
рамкира обвинението и в този смисъл настоящият обвинителен акт не създават всички
предпоставки за гарантиране правото на защита на правоимащите процесуални
субекти. Конкретно в обстоятелствената част е описано, че обвиняемият е минал
опасно близко до велосипеда и след като е чул отправената от Димитров реплика към
него е започнал да спира, като обаче, за да настигне велосипедиста завил рязко и го
ударил. Следва описание на множество действия, които прокуратурата твърди, че е
извършил обвиняемия след като същият излязъл от автомобила си. Същевременно в
диспозитива на обвинителния акт е посочена брутална употреба на физическо насилие
и заплахи, които не са намерили място във фактическото описание на деянието в
обстоятелствената част на акта, а именно /така както е посочил СРС в определението
си/ какви са конкретно отправените заплахи, кои са действията, чрез които се
осъществява бутална употреба на физическа сила. При това съдържание на
обвинителния акт е налице неяснота по отношение действията на обвиняемия, чрез
които е осъществил инкриминираното деяния по чл.325,ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК.
Действително извън правомощията на съда е да дава правна квалификация на
деянието, но същият има задължението да прецени съответствието на обвинителния
акт към изискванията за неговото съдържание, съгласно чл.246 от НПК и в това число
и необходимото единствено между обстоятелствената част и неговия диспозитив, което
по отношение на конкретния обвинителен акт не е налице.
Посочените несъответствия в обвинителния акт относно фактическото
3
отразяване на действията на обвиняемия и правната квалификация на деянието водят
до противоречивост и неяснота на формулираната от прокурора обвинителна теза.
Тези пороци се пренасят и върху процеса, защото обвиняемият не би могъл да разбере
в какво точно е обвинен, за да може от своя страна да организира адекватно защитата
си.
Приемайки, че посочените в определението от 13.05.2021г по нохд №
3155/2021г. на 102 състав, НО, СРС нарушения са съществени и препятстващи
възможността на обвиняемия и защитата да възприемат характера на предявеното
обвинение и да реализират съответно своите права, въззивният състав счита, че
атакуваното определение на СРС, с което е прекратено съдебното производство,
поради допуснати отстраними и съществени процесуални нарушения, следва да бъде
потвърдено и делото върнато на СРП за отстраняване на посочените нарушения.
С оглед гореизложеното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12-ти
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 13.05.2021г. по НОХД № 3155/2021г. по
описа на СРС, НО, 102 състав.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4