Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 18336 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Ищецът Г.В.М.
твърди, че за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г. е полагал труд като
младши инспектор в Регионална дирекция „ПБЗН” – Варна, която е структурно
подчинена на Главна дирекция „ПБЗН“ в МВР. Посочва, че е със статут на държавен
служител. За посочения период е положил общо 1680 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1920.24 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води до извънреден труд от 240.24 часа, който твърди, че
следва да бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в
размер на 2003.60 лева.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2003.60 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – 240.24
часа за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 06.11.2019 г.,
до окончателното ѝ изплащане.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание е допуснато изменение на иска
чрез неговото намаляване на сума в размер на 1556.73 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – 239 часа, за периода
от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на исковата молба – 06.11.2019 г., до окончателното й
изплащане. За разликата над намаления размер на иска до първоначално предявения
производството е прекратено поради извършен отказ от иска.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът Главна дирекция „ПБЗН“ е депозирал писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на иска. Потвърждава, че ищецът е
бил държавен служител по служебно правоотношение в ГДПБЗН. Оспорва предявените
искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд.
Поддържа, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на
работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа, като общите
норми на КТ и ЗДСл са неприложими по отношение на ищеца. Счита, че в
отношенията на страните действат специалните норми на ЗМВР и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. Твърди, че за исковия период са действали Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. за определяне
размера на дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд, което е
платено.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени извършените по делото
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел
за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото наличието на служебно правоотношение между тях за
процесния период от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г., по силата на
което ищецът е заемал длъжност „водач на специален автомобил II степен и
пожарникар“ в Регионална дирекция „ПБЗН“ – Варна, която е структурно подчинена
на Главна дирекция „ПБЗН в МВР.
По делото са ангажирани специални
знания посредством назначената съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От него става ясно,
че за процесния период /от 01.11.2016 г. до 31.10.2019
г./ ищецът е положил общо 1784 часа нощен труд. Вещото лице изрично посочва, че
ответникът не е извършвал преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143. Отбелязано
е, че по този начин ответникът е отчел общо 239 часа извънреден труд, за който
е заплатено възнаграждение в размер на 1556.73 лева. Изчислено е, че при
извършването на такова приравняване се получава разлика от 255 часа, които не
са заплатени на ищеца. Дължимото възнаграждение за тях е в общ размер от 1751.67
лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както
по-горе бе отбелязано, между страните е безспорно наличието на служебно
правоотношение между тях, по силата на което ищецът се явява държавен служител
по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. От събраните по делото писмени
доказателства става ясно и че през процесния период
същият е полагал труд на 24-часови смени. Спорът е съсредоточен относно
обстоятелството дали положеният от ищеца нощен труд подлежи на преобразуване в
дневен, респ. дали така получената разлика подлежи на заплащане като извънреден
труд.
Съгласно
чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона
за Министерството на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 предвижда
изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд. В чл. 187, ал. 5
от закона е закрепено правилото, че работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработените часове до
определен брой на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време
над тази граница. Извънредният труд се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /арг. от ал. 6/. Съгласно чл. 187, ал. 5 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период е действала Наредба
№ 8121з-776 от 29 юли 2016 г. /в сила от 02.08.2016 г. и действаща понастоящем/, приета в
изпълнение на законовата делегация по чл. 187, ал. 5 ЗМВР. Същата не съдържа методика за преобразуване на нощните
часове в дневни при сумирано отчитане на отработеното време, за разлика от
предходно действалата Наредба № 8121з-407 от 11 август 2014 г. Съгласно чл. 31,
ал. 2 от последната при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период.
Същевременно, такова правно основание е предвидено в чл.
9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно посочената разпоредба „при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място“. Действително съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата тя не се прилага за
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация. При
тълкуването на тази разпоредба по аргумент за по-силното основание следва, че
Наредбата не се прилага и по отношение на лицата по служебно правоотношение в
държавната администрация. В тази насока са и част от аргументите, развити от ответника.
Доколкото обаче приложението на посочената разпоредба би довело до нарушаване
на принципа на равенство на гражданите, закрепен в чл. 6 от Конституцията на
Република България, то е недопустимо. Така на практика биха били ограничени
правата на определена категория граждани само въз основа на тяхното обществено
положение в качеството им на служители на МВР. Би се достигнало до това
методика за преобразуване на нощните часове в дневни да се прилага единствено
по отношение на работещите по трудово правоотношение, но не и по отношение на
държавните служители. Такова неравенство не е оправдано от преследването на
законова или социална цел и фактически представлява пряка дискриминация спрямо
държавните служители в МВР, полагащи нощен труд. Поради изложеното чл. 2, ал. 3
НСОРЗ не следва да се прилага като противоречаща на чл. 6 КРБ.
Допълнителен
аргумент за приложимостта на НСОРЗ по отношение на държавните служители в МВР е
и обстоятелството, че правата и задълженията на държавните служители и в
частност на служителите в МВР са предмет на специална уредба, подчинена на
идеята, че на този кръг лица следва да бъде предоставена по-сериозна закрила от
закрилата, предвидена за работниците и служителите, работещи по трудово
правоотношение. Това е своеобразна компенсация за завишените изисквания към
държавните служители, както и за специфичните задължения, които им се възлагат.
При това би било абсурдно тези лица да бъдат поставени в по-неблагоприятно
положение от работниците и служителите, които полагат труд по трудово
правоотношение.
Поради така
изложените съображения и предвид липсата на норма в специалните нормативни
актове, която изрично да изключва приложението на методика за преобразуване на нощните часове в дневни
при отчитане на отработеното време, настоящият съдебен състав приема, че чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ следва да бъде приложена по отношение на държавните служители в
МВР.
От
събраните по делото доказателства се установява, при
преобразуване на положения от ищеца нощния труд в дневен се получава разлика от
255 часа извънреден труд, незаплатен от ответника, дължимото възнаграждение за
който възлиза на 1751.67 лева. Доколкото предявеният иск е в рамките на тази
сума, същият е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и отправеното изрично искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски. Представени
са доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева, като със списъка по чл. 80 ГПК се претендират такива в размер на 230
лева. Съдът намира за неоснователно отправеното от ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималния размер по чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
в полза на ВРС сумата от 212.27 лева, представляваща дължимата държавна такса
за производството в размер на 62.27 лева и 150 лева възнаграждение за вещо
лице, съразмерно на уважения иск.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „ПБЗН“,
с адрес: гр. София, ул. „П.“ № 171 А, ДА
ЗАПЛАТИ НА Г.В.М., ЕГН **********,***, сумата от 1556.73 лева /хиляда
петстотин петдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд – 239 часа, за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на исковата молба – 06.11.2019 г., до окончателното й
изплащане, на основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „ПБЗН“,
с адрес: гр. София, ул. „П.“ № 171 А, ДА
ЗАПЛАТИ НА Г.В.М., ЕГН **********,***, сумата от 230 /двеста и тридесет/ лева, представляваща извършени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „ПБЗН“, с адрес: гр. София, ул. „П.“ № 171 А, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 212.27
лева /двеста и дванадесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща
дължимата държавна такса и разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
УКАЗВА на ответника Главна дирекция „ПБЗН“, че
може да преведе сумите, присъдени в полза на ищеца Г.В.М., по
банкова сметка *** ***, открита в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр адв. Цветан Ненов Банков.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: