О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№167
гр.Добрич 17.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На седемнадесети февруари 2020 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно частно гражданско дело №85 по описа за 2020
год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл.
от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадени са две частни жалби:
1./частна жалба от „***“ ООД-гр.П. срещу
определение №409/16.08.2019 г. по гр.д.№102/2019 г. на Каварненския районен
съд,с което производството по цитираното дело е прекратено поради недопустимост
на предявените искове;
2./частна жалба от „***“ ООД-гр.П. срещу
определение №547/21.10.2019 г. по гр.д.№102/2019 г. на Каварненския районен
съд,с което е допълнено горното прекратително определение в частта за
разноските,като дружеството-частен жалбоподател е осъдено да заплати на „***“
ООД-гр.К. сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв адвокатско
възнаграждение.
С доводи за незаконосъобразност на двете
определения се настоява за отмяната им и връщане делото на Каварненския районен
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В писмени отговори ответникът по делото „***“
ООД-гр.К. изразява становище за неоснователност на двете частни жалби и
настоява за потвърждаване на атакуваните определения като законосъобразни.Другият
ответник „***“ ООД-гр.П. не изразява становище по допустимостта и
основателността на частните жалби.
Като постави на разглеждане двете
жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата срещу определение
№409/16.08.2019 г. е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1
от ГПК.Частният жалбоподател е уведомен за атакуваното прекратително
определение на 13.09.2019 г. /съобщение на лист 74 от делото на КРС/,а жалбата
е подадена по пощата на 19.09.2019 г. според клеймото върху плика на лист 7 от
делото на ДОС при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 20.09.2019
г.Предвид горното и като подадена от активно легитимирано лице-страна по делото
с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ. като
насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на
самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е
процесуално допустима.
Жалбата срещу определение
№547/21.10.2019 г. също е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275
ал.1 от ГПК.Частният жалбоподател е уведомен за атакуваното определение по
чл.248 от ГПК на 30.10.2019 г. /съобщение на лист 90 от делото на КРС/,а
жалбата е подадена по пощата на 06.11.2019 г. според клеймото върху плика на
лист 23 от делото на ДОС при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на
06.11.2019 г.Предвид горното и като подадена от активно легитимирано
лице-страна по делото с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 във
връзка с чл.248 ал.3 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за
законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.
По
частната жалба срещу определение №409/16.08.2019 г.:
Гр.д.№102/2019 г. на Каварненския
районен съд е образувано по повод искова молба вх.№6417/14.05.2018 г. по описа
на Районен съд-гр.Асеновград,по която първоначално е образувано гр.д.№1048/2018
г. на РС-Асеновград-прекратено и изпратено по подсъдност на РС-К..С горната
искова молба са предявени отрицателни установителни искове от „***“ ООД-гр.П.
срещу „***“ ООД-гр.К. и „***“ ООД-гр.П. за установяване спрямо ищеца „***“
ООД-гр.П. в качеството на трето на изпълнението лице,спрямо ответника „***“ ООД-гр.К.
в качеството на взискател и „***“ ООД-гр.П. в качеството на длъжник по изп.д.№263/2018 г. по описа на ЧСИ М.О.с
район на действие ОС-П.,че длъжникът по
изпълнението „***“ ООД-гр.П. не е собственик на кабел с дължина от около 350 м,иззет от ЧСИ при и по повод
извършването на действия по принудително изпълнение по цитираното изпълнително
дело,който кабел според обстоятелствената част на исковата молба се намира по
трасе в гр.Асеновград,изградено от ищеца,в кабелни шахти,находящи се на
кръстовището на ул.“***“ с ул.“***“,продължаващи по ул.“***“ до кабелна шахта
пред блок №9 в жк „*“,продължаваща до блок №1 в същия жк „*“.В първоначалната
искова молба се твърди,че процесният кабел е идентичен с този-предмет на
принудително изпълнение по изпълнителния лист,по повод на който е образувано
цитираното изпълнително дело.
С молба вх.№7948/08.06.2018 г. /на лист
23 от делото на РС-Асеновград/ ищецът „***“ ООД-гр.П. сочи,че предмет на
исковете е кабел модел QR 540 JCASSUSA,партиден №160908-0013,чиято дължина
не може да бъде уточнена поради липса на достъп на ищеца като трето лице до
книжата по изп.д.№263/2018 г. по описа на ЧСИ М.О..Кабелът бил разположен в HDPЕ-тръба-част
от разширение на КЕСМ /кабелна електронно-съобщителна мрежа/,която тръба била предмет
на принудителното изпълнение и изпълнителния лист по изп.д.№263/2018 г. на ЧСИ
М.О..Вече се твърди обаче,че
процесният кабел не е идентичен с кабелите по изпълнителния лист,а е бил
монтиран от ищеца в посочената тръба наред с кабелите-предмет на изпълнителното
производство,т.е. твърдението е за иззет от ЧСИ кабел,който не е част от
непаричното притезание-предмет на принудителното изпълнение-и е собственост на
третото на изпълнението лице-ищец по настоящото дело.
В първото открито съдебно заседание пред
РС-К.,проведено на 20.06.2019 г.,ищецът заявява,че исковите им претенции са за
установяване,че взискателят по изпълнението „***“ ООД-гр.К. не е собственик на
въпросния кабел,при което съдът допуска на основание чл.214 ал.1 от ГПК
изменение на петитума на исковете с горната формулировка,т.е. се приема,че
исковете не са за установяване,че длъжникът по изпълнението „***“ ООД-гр.П. не
е собственик на кабела,а за установяване,че взискателят „***“ ООД не е
собственик на същия.
След допускане на горното изменение с
молба вх.№2346/27.06.2019 г. /на лист 55 от делото на КРС/ отново се уточнява
от ищеца,че процесният кабел не е предмет на изпълнителния лист,по повод на
който е образувано цитираното изпълнително дело,но неправомерно е иззет от ЧСИ
и предаден на взискателя.Вече се отправят искови претенции да се признае за
установено,че и двамата ответници-взискателят и длъжникът по изпълнението-не са
собственици на въпросния кабел.
В настоящата частна жалба срещу
прекратителното определение отново се поддържа,че се претендира установяване,че
процесният кабел не е собственост на длъжника по изпълнението.
С атакуваното определение
№409/16.08.2019 г. КРС прекратява производството по делото,като приема,че
исковете са предявени на основание чл.440 ал.1 от ГПК,както са квалифицирани от
ищеца още в първоначалната искова молба,и че същите са недопустими поради липса
на правен интерес от търсената защита,защото с исковете не се целяло предвид
предприетото изменение в първото по делото заседание да се установи,че
длъжникът не е собственик на вещта,а се настоявало да се установи,че
взискателят не е неин собственик.Прието е също така,че с иска по чл.440 ал.1 от ГПК се целяло по принцип да се отрекат правата на длъжника върху вещта,за да се
осуети принудително изпълнение за парично вземане на взискателя върху нея,а в
настоящата хипотеза принудителното изпълнение не било за събиране на парично
вземане,а за предаване на движими вещи.
Горните разсъждения на районния съд за
правната природа на иска по чл.440 ал.1 от ГПК са правилни,но съдът не е
съобразил,че дадената от ищеца правна квалификация не го обвързва и че същият е
длъжен сам да подведе изложените в исковата молба обстоятелства към приложимата
правна норма.
В първоначалната искова молба ищецът „***“
ООД-гр.П. действително е квалифицирал исковете си като такива на основание
чл.440 ал.1 от ГПК,като е насочил в съответствие с разпоредбата на чл.440 ал.2
от ГПК същите срещу взискателя и длъжника в производството по изп.д.№263/2018
г. на ЧСИ М.О. с район на действие ПОС,респ. в унисон с разпоредбата на чл.440
ал.1 от ГПК е формулирал петитум за установяване,че имущество /описаният
кабел/,върху което е насочено принудително изпълнение,не е собственост на
длъжника.Разпоредбите на чл.440 ал.1 и ал.2 от ГПК очертават изрично
хипотезата,при която горният специален отрицателен установителен иск може да
бъде предявен за защита права на трето на изпълнението лице,респ. регламентират
кога е налице правен интерес от този иск,както и кои са надлежните страни по
него.Този иск може да се предяви от всяко трето лице,чието право е засегнато от
изпълнението.Искът по правило е допустим и е налице правен интерес от
предявяването му,когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане
са предприети изпълнителни действия върху дадена вещ,които засягат правата на
третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта-предмет на
изпълнението.Целта при уважаване на иска е да се установи,че вещта не принадлежи
на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудително
изпълнение за негово задължение върху имущество,което е собственост на трето
лице.Очевидно настоящата хипотеза,изложена в обстоятелствената част на исковата
молба,не е идентична на гореописаната.Искът по чл.440 ал.1 от ГПК в случая е
напълно неприложим,защото предмет на принудителното изпълнение по
изп.д.№263/2018 г. по описа на ЧСИ М.О. не е парично притезание на
взискателя,за чието събиране да е насочено изпълнението върху процесния кабел,а
е непарично притезание.Изпълнителното дело е образувано по повод изпълнителен
лист,издаден на база заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,с
която е разпоредено длъжникът „***“ ООД-гр.П. да предаде на кредитора „***“
ООД-гр.К. движими вещи-1 бр. HDPЕ-тръба-част от разширение на КЕСМ по опис,неразделна
част от договор за покупко-продажба от 26.02.2018 г.,с дължина 3 500 м,с
обща дължина на коаксиалните и оптични кабели 7 500 м съгласно цитирани
разрешения за строеж.Тъй като принудителното изпълнение не е насочено върху
горното имущество с цел осребряването му и събиране на парични вземания на
взискателя,искът по чл.440 ал.1 от ГПК е напълно неприложим за защита правата
на третото лице-ищец по настоящото дело.
При горния извод обаче районният съд не
е следвало да пристъпва директно към прекратяване на производството по делото,а
е следвало да прецени с оглед изложените от ищеца обстоятелства,че дадената от
ищеца правна квалификация на исковете по чл.440 ал.1 от ГПК е неправилна.В този
случай преценката за допустимост на предявените отрицателни установителни
искове е следвало да се извърши при квалифициране на исковете като такива по
чл.124 ал.1 от ГПК и при съблюдаване на постановките по т.1 от Тълкувателно
решение №8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед допуснатото от КРС изменение на
исковете понастоящем съдът е сезиран с искове за установяване,че взискателят по
изпълнението,т.е. „***“ ООД-гр.К. не е собственик на вещта.След горното
изменение обаче с молбата на лист 55 от делото на КРС наред с горните изменени
искове са предявени отново искове за установяване,че длъжникът по
изпълнението,т.е. „***“ ООД-гр.П.,също не е собственик на вещта.Понастоящем с
частната жалба отново се поддържа,че исковете са за установяване,че длъжникът
не е собственик.
С оглед противоречивите твърдения на
ищеца в първоначалната и уточнителните молби относно факта дали процесният
кабел е идентичен с движимите вещи-предмет на изпълнителния лист по цитираното
изпълнително дело или е извън посочените в него вещи,респ. предвид
невъзможността от прилагане на разпоредбата на чл.440 ал.1 от ГПК в конкретния
казус,районният съд е следвало да даде правилна правна квалификация на исковете
и в тази връзка да предприеме процедура по чл.129 ал.2 от ГПК за изправяне
нередовностите на исковата молба.Освен уточняването на горните обстоятелства е
следвало да даде на ищеца срока по горната разпоредба за уточняване петитума на
исковете-исковите претенции на ищеца спрямо всеки от двамата ответници,както и
същият да изложи ясно и безпротиворечиво обстоятелства,с които да мотивира
правния си интерес от исковете срещу всеки от ответниците.Според мотивите към
т.1 от Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№8/2012 г. на ОСГТК
на ВКС при отрицателния установителен иск за собственост ищецът доказва
твърденията,с които обосновава правния си интерес.Същият следва да установи
наличието на свое защитимо право,засегнато от правния спор,като докаже
фактите,от които то произтича.Наличието на правен интерес се преценява
конкретно въз основа на обосновани твърдения,наведени в исковата молба,като при
оспорването им ищецът следва да докаже фактите,от които те произтичат.В случая
ищецът е твърдял,че има свое право върху вещта,а именно че е неин
собственик.Това негово право е оспорено от ответниците.При това положение
районният съд е следвало да укаже на ищеца да депозира доказателства за удостоверяване
на това свое право,респ. да събере такива,както и доказателства,че процесният
кабел е бил иззет от ЧСИ и че същият не е част от движимите вещи-предмет на
изпълнителния лист,и едва ако доказателствата не удостоверят претендираното от
ищеца право,респ. че процесният кабел не е бил иззет от ЧСИ при изпълнението,да
приеме,че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове и да прекрати производството по делото.Преди да стори
горната преценка обаче,респ. преди да събере посочените от ищеца доказателства
в подкрепа на правния му интерес от търсената защита,районният съд следва да
осъществи процедура по чл.129 ал.2 от ГПК за отстраняване нередовностите на
исковата молба:излагане от ищеца на обстоятелства относно правния му интерес и
посочване на доказателства в подкрепа на интереса му /в подкрепа на твърдяното
притежавано от него право върху кабел,който е иззет от ЧСИ при принудителното
изпълнение по изп.д.№263/2018 г. на ЧСИ М.О./;уточняване на исковите претенции
/петитум/ спрямо всеки от двамата ответници;точно индивидуализиране на
процесната вещ /кабел/,вкл. чрез посочване на неговата
дължина,вид,предназначение,и конкретизиране с кой от иззетите от ЧСИ кабели е
идентичен.
Предвид изложеното съдът намира,че
първоинстанционният съд преждевременно е прекратил производството по делото
поради недопустимост на исковете.Първо следва да осъществи процедурата по
чл.129 ал.2 от ГПК.След детайлно излагане от ищеца на фактите,от които
произтича правният му интерес,следва да събере и доказателствата,посочени от
него в подкрепа на тези факти,като едва тогава следва да извърши преценка за
допустимост на исковете,съобразявайки постановките на т.1 от Тълкувателно
решение №8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.В този смисъл
атакуваното прекратително определение е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено,като делото следва да се върне на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По
частната жалба срещу определение №547/21.10.2019 г.:
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК /в срока
за обжалване на определение №409/16.08.2019 г.,който за „***“ ООД е изтекъл на
03.09.2019 г./ с молба вх.№3141/04.09.2019 г.,подадена по пощата на 02.09.2019
г.,ответникът по делото „***“ ООД-гр.К. отправя до КРС молба за допълване на
прекратителното определение от 16.08.2019 г. с произнасяне по разноските,като
се настоява за осъждане на ищеца да заплати на молителя на основание чл.78 ал.4
от ГПК разноски в размер на 600 лв адвокатско възнаграждение.За допълване на
съдебен акт в частта за разноските в хипотеза на пропуск на съда да се
произнесе изобщо по искането за разноски,каквато е настоящата,не се изисква
като условие за допустимост на молбата страната-молител да е депозирала списък
на разноските по чл.80 от ГПК /така т.8 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013
г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.Молбата за допълване предвид горното и
подаването й от активно легитимирано лице е процесуално допустима,т.е. и
постановеното по повод на същата определение №547/21.10.2019 г. е допустимо.
Произнасянето по същество на частната
жалба срещу определението по чл.248 от ГПК е в зависимост от изхода на спора по
частната жалба срещу прекратителното определение,за чието допълване се е
произнесъл районният съд.След като определението от 16.08.2019 г. за
прекратяване на производството по делото се отменя като незаконосъобразно,то
следва да бъде отменено и определението от 21.10.2019 г. за допълване на
прекратителното определение в частта за разноските,защото при това положение
ответникът „***“ ООД-гр.К. няма право на разноски на основание чл.78 ал.4 от ГПК.Отговорността за разноските по делото ще бъде разпределена от
първоинстанционния съд впоследствие наново в зависимост от изхода от
производството-дали ще бъде прекратено или исковете ще бъдат разгледани по
същество,респ. уважени или отхвърлени.
Предвид изложеното и двете частни жалби
следва да бъдат уважени,а атакуваните определения-отменени,като делото следва
да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.Частният жалбоподател не е претендирал присъждане на разноски за
настоящото производство и такива не следва да му се присъждат.Насрещната страна
няма право на разноски при този изход от въззивното производство,като не е и
претендирала такива.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №409/16.08.2019 г. по
гр.д.№102/2019 г. на Каварненския районен съд,с което производството по
цитираното дело е прекратено поради недопустимост на предявените искове,и
ВРЪЩА делото на Каварненския районен съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОТМЕНЯ определение №547/21.10.2019 г. по
гр.д.№102/2019 г. на Каварненския районен съд,с което е допълнено горното
прекратително определение в частта за разноските,като „***“ ООД-гр.П. е осъдено
да заплати на „***“ ООД-гр.К. сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 600
лв адвокатско възнаграждение,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „***“
ООД-гр.К. за осъждане на „***“ ООД-гр.П. да заплати на молителя на основание
чл.78 ал.4 от ГПК сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 600 лв адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК в частта за отмяна
на прекратителното определение,а в останалата част за отмяна на определението
по чл.248 от ГПК подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1
и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.