РЕШЕНИЕ
№ 1553
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110200915 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ,,М. Г.“ ООД, с ЕИК:
................... със седалище и адрес на управление: .................... представлявано
от управителя И. Л. Ц. против Наказателно Постановление № 22 – 2200431,
издадено на 11.11.2022г. от ИД Директор ,,Инспекция по труда“ – София, с
което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер
на 2 500 лева за административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
В жалбата си търговското дружество навежда оплаквания относно
процесуалната незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
наказателно постановление с твърдението, че не са спазени изискванията по
чл.57 от ЗАНН, както и че не е безспорно установено в какво качество се е
намирало лицето в обекта, предмет на извършената проверка. Също така се
навежда оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление или алтернативно да измени неговия размер
към предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,М. Г." ООД, редовно призован,
1
се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли
съда да я уважи. Претендира разноски.
Административно – наказващият орган ИД Директор ,,Инспекция по
труда“ – София, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли съда да я остави
без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата
е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което
се явява допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 11.09.2022г., около 01:10ч - 01:15ч. в гр.София, при извършване на
проверка по спазване на трудовото законодателство от служители в Д ,,ИТ“ –
София, съвместно с представители на различни други държавни институции в
обект на контрола бар – клуб ,,Е., находящ се на ул. ,,А. Манчев“ № 1А и
стопанисван от ,,М. Г.“ ООД служителите директор при дирекцията С. Л.,
заедно със свидетелите Г. С. и В. П. установили, че лицето С. И. Л. с ЕГН:
********** полага труд като ,,хостеса“. На място същата собственоръчно
попълнила декларация, в която посочва, че не работи в поверения обект от
10.09.2022г. с определено работно време от 23:00ч. до 01:00ч.
На 13.09.2022г. в Д ,,ИТ“ – София бил представен Трудов договор №
RR00325/10.09.2022г. сключен между работодателя ,,М. Г.“ ООД и работника
С. И. Л. с ЕГН: ********** на длъжност ,,Хост (хостеса)“. За същия трудов
договор била представена справка за приети и отхвърлени Уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ с изх.№ 22388223425966/12.09.2022г. в 15:37:02ч.
Констатираните обстоятелства били обективирани н нарочен Протокол за
извършена проверка № ПР 2229935 от 13.09.2022г., в който били направени и
задължителни предписания до търговското дружество – работодател.
Във връзка с констатираното на управителя на търговското дружество –
работодател бил съставен и връчен АУАН. Въз основа на акта било издадено
и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
2
доказана от показанията на разпитаните в качеството на свидетели С. Л. и Г.
С.. Видно от показанията и на двамата е, че същите са участвали в проверката
на обекта, съвместно с други представители на държавните органи,
констатирали са лицето, на което не е бил връчен екземпляр от сключения му
трудов договор и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Нейното
облекло е съвпадало с това на друго лице, което се е намирало на същото
място по време на проверката, което е доказало обстоятелството, че полага
труд. Същевременно в своите показания свидетелката С. изрично посочва, че
провереното лице е било на входа на заведението, посрещало е клиенти и ги е
настанявало по места. Допълнителен аргумент в тази насока е и саморъчно
попълнената декларация от страна на лицето, както и представения
впоследствие трудов договор между жалбоподателя и С. Л. и Справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от НАП.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите се потвърждават в пълна
степен от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в
частност декларацията от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение във връзка с извършена проверка по спазване на трудовото и
осигурително законодателство от 11.09. 2022г., Протокол за извършена
проверка № ПР2229935 от 13.09.2022г. Трудов договор №
RR00325/10.09.2022г. и справка от НАП.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение ,,М. Г." ООД е извършило административно нарушение по
чл.63, ал.2 от КТ.
От обективна страна изпълнителното деяние и формално и се счита за
3
извършено чрез бездействие. Работодателят е допуснал до работа лице, с
което е имал сключен трудов договор, преди да му предостави екземпляр от
същия, подписан от двете страни, както и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено от ТД на НАП.
От субективна страна отговорността на търговеца – юридическо лице е
обективна и безвиновна.
Именно наличието на трудов договор, чиито подписан от двете страни
екземпляр, ведно с останалите документи по ал.1 от КТ, е била основанието за
санкционирането на търговеца по чл.63, ал.2 от КТ, вместо по чл.62, ал.1 от
КТ.
Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателя, че по
делото не е било безспорно установено, че попълнилото декларация лице, е
упражнявало трудова дейност в проверения обект. Показанията на
свидетелката по акта Г. С. са категорични в тази насока, а и управителят на
,,М. Г.“ ООД е представил трудов договор с дата 10.09.2022г., предхождаща
тази на проверката. Длъжността, отразена в трудовия договор напълно
съвпада с тази, установена от проверяващите в заведението.
Също така в протокола за извършена проверка от 13.09.2022г. никъде не
е било възразено по направените в него предписания, в които търговецът е
бил посочен като работодател.
Ето защо обосновано е прието от актосъставителя и административно
наказващия орган, че С. Л. се е намирала в проверения обект не като
посетител, а по повод извършване на трудова дейност.
Не следва да бъде възприето и оплакването, че съставеното наказателно
постановление не съдържа изискуемите от закона реквизити. В самата жалба
не се съдържа конкретно оплакване в какво по – точно се изразява ,,пълното и
точно от фактическа и правна стана“ нарушение.
Изнесените твърдения във връзка с поведението на лицето Л. са предмет
на доказване, а не на описание. При извършена служебна проверка съдът не
констатира пороци както при съставянето на АУАН, така и при издаването на
наказателното постановление.
По отношение на вида и размера на наказанията съдът съобрази, че
административно наказващият орган правилно е приложил санкциониращите
4
разпоредби на чл.414, ал.3 от КТ, която предвижда за извършеното
нарушение имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева.
Отмереното по размер наказание е било към предвидения в закона минимум и
отговаря в най – пълна степен на степента на обществена опасност на
деянието. Административно наказващият орган е изложил обстойни мотиви в
наказателното постановление, които се споделят и от настоящия съдебен
състав. На следващо място следва да бъде посочено, че по делото е налице
предположение, че към момента на лицето изобщо не е имало сключен трудов
договор, а същият е бил изготвен впоследствие. Това е така, тъй като в
саморъчно попълнената декларация от 11.009.2022г. С. Л. е посочила, че не
получава трудово възнаграждение. Същевременно в сключения трудов
договор с търговското дружество с дата 10.09.2022г. изрично е посочено, че
лицето получава трудово възнаграждение в размер на 200 лева. Напълно
нелогично е ако лицето е знаело за клаузата в трудовия си договор, относно
размера на своето заплащане, да не го отрази в декларацията си.
Допълнително основание за това обстоятелство е и депозиране на
уведомлението за същия трудов договор, депозирано и отхвърлено на
12.09.2022г. При сключване на трудовия договор в писмени форма,
процесното уведомление е могло да бъде депозирано пред НАП преди
проверката на инспекцията по труда. Тъй като не може да бъде установено
дали в случая не е налице антидатиране на сключения договор или
деклараторът е отразил неверни твърдения, но същевременно са налице
достатъчно данни за осуетяване на констатациите при проверката съдът
намира, че всички обстоятелства не обуславят занижена обществена опасност
на деянието респ. редуциране на наказанието към предвидения в закона
минимум. Ето защо определеният размер на наказанието се явява справедлив
и постигащ в най – пълна степен целите по ч.12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният
административен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото ,,М. Г.“ ООД следва да бъде осъдено да
5
заплати на административно наказващия орган сумата в размер на 100.00
лева, представляваща договорено и заплатено юрисконсултско
възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22 – 2200431,
издадено на 11.11.2022г. от ИД Директор ,,Инспекция по труда“ – София, с
което на ,,М. Г.“ ООД, с ЕИК: .................. със седалище и адрес на управление:
................................, представлявано от управителя И. Л. Ц. е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин)
лева за административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА ,,М. Г.“ ООД, с
ЕИК: .................. със седалище и адрес на управление: .....................,
представлявано от управителя И. Л. Ц. да заплати на Дирекция ,,Инспекция по
труда“ – София сумата в размер на 100.00 лева, представляваща договорено и
заплатено юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от
05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6