МОТИВИ
към присъда № 26 от 09.10.2018 г. по н.о.х.д. № 129/2018 г. на РС-Раднево,
наказателен състав
Районна
прокуратура - Раднево е внесла обвинителен акт по
досъдебно бързо производство № 49/2018 г. по
описа на РУ - Раднево, пр. пр. № 329/2018 г. по описа на РП-Раднево, срещу Г.Ж.Н.
за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК за това, че на 08.03.2018 год. в гр.
Раднево е
управлявал МПС – лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ***** след употреба на
наркотично вещество – метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо
средство „Drager Drug Test 500“, № ARJM-0050, съгласно Наредба № 1/2017 г. за установяване на
употребата на алкохол и друго упойващо вещество от водачите на МПС на МВР, МЗ и
МП.
Съдът
разгледа производството по реда на глава ХХIV от НПК – Бързо производство.
В
съдебно заседание представителят на РП-Раднево
поддържа повдигнатото обвинение. Смята, че от събраните в
хода на съдебното следствие доказателствени материали се установява по несъмнен
начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Акцентира върху показанията на разпитаните по делото свидетели,
чиито показания счита за категорични и ясни. Счита, че от свидетелските
показания се установява, че подсъдимият е бил постоянно наблюдаван от
полицейските служители и тъй като никой не го е видял да взема хапче, то няма
как това да се е случило в периода от слизане от неговия автомобил до
провеждане на теста за употреба на наркотик. Счита, че тезата на подсъдимия да
е глътнал хапче след като е слезнал от автомобила си е защитна и се оборва от
събраните по делото доказателства. Пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода под предвидения в закона среден размер на
наказанието, а размерът на наказанието глоба да бъде около минимума.
Защитата, в лицето на адв. З., пледира съдът да
постанови оправдателна присъда. Смята, че не са събрани достатъчно
доказателства, от които може да бъде направен несъмнен извод, че подсъдимият Н.
е извършил инкриминираното деяние. Акцентира върху противоречивост в показанията
на свидетелите, допускането на процесуални нарушения при събирането на
доказателствата в досъдебното производство, дълго продължилото време между
спирането на автомобила от подсъдимия и направата на теста за употреба на
наркотични вещества. Счита, че подсъдимият не е бил задържан и е могъл да си
тръгне по всяко време, като по собствено желание е отишъл в РУ-Раднево да види
какви фишове са му съставени, което изключва въобще да е бил наблюдаван и
следен какво прави. Твърди, че доказателствата са противоречиви и не може да се
установи с нужната изискуема по НПК сигурност, за да се постанови осъдителна
присъда. Счита, че единствената алтернатива по делото е оправдаване на
подсъдимия, тъй като няма категоричност в доказателствата за извършването на
престъпление от подсъдимия.
Подсъдимият Г.Ж.Н.
не се признава за виновен. Заявява, че не е извършил деянието, за което е
привлечен да отговаря. В дадените обяснения развива теза, че след като е
слезнал от автомобила си е глътнал някакво хапче, което е било в джоба му, за
да не го намерят у него. Счита, че обвинението е неправилно повдигнато, тъй
като при предходно негово задържане глътнал пред полицейските служители
находящо се у него хапче и тогава не му повдигнали обвинение, а сега му
повдигнали такова при идентични обстоятелства. Твърди, че отишъл по собствено
желание в РУ-Раднево да види какви фишове има съставени, тъй като му отнели
свидетелството за правоуправление на МПС, а не да му правят проверка за употреба
на наркотици, което разбрал много по-късно в РУ-Раднево и след получаване на
справката за наложени и неплатени глоби. Твърди, че излизал да си купува кафе,
да пуши пред сградата на РУ-Раднево, както и ходил до тоалетна, което
противоречи на тезата на полицейските служители, че постоянно бил под
наблюдение и не било възможно да глътне хапче. Моли да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.Ж.Н.,
ЕГН **********, е роден на *** ***, български гражданин, неженен, неосъждан,
със средно образование, безработен. За същия по делото е приложена справка
съдимост, от която е видно, че не е осъждан до момента.
Установява
се следната фактическа обстановка:
Вечерта
на 08.03.2018 г. полицейските служители Д.Д.Д. и И.К.И. били назначени в наряд
като автопатрулен екип. Късно вечерта около 23,00-24,00 часа те стояли със
служебния си автомобил на кръстовището на ул. „Митьо Станев“ и ул. „Яне
Сандански“ в гр. Раднево, и конкретно около № 19 на ул. „Митьо Станев“ в гр.
Раднево по посока гр. Гълъбово. На същата дата 08.03.2018 г. вечерта
подсъдимият Г.Ж.Н. *** лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № *****, негова
собственост, като около 23,30 часа се придвижвал към мястото, където били застанали
полицейските служители. Полицейските служители решили да проверят водача на
лекия автомобил с рег. № *****, за което го спрели с подаване на сигнал със
стоп палка. Поискали документи на водача и направили проверка дали е
правоспособен, извършили на място тест за употреба на алкохол, който отчел
отрицателен резултат. Полицейските служители решили да направят на подсъдимия Н.
тест за употреба на наркотични вещества, защото изглеждал превъзбуден, но тъй
като нямали в себе си дрегер, трябвало да се обадят на свои колеги от
магистрална полиция в гр. Стара Загора да дойдат да направят тест, а тъй като
това нямало да стане бързо трябвало да се придвижат с подсъдимия Н. ***. При
проверката на място полицейските служители казали на подсъдимия Н., че има
неплатени глоби и ще му отнемат свидетелството за правоуправление на МПС.
Подсъдимият попитал как да разбере какво има да плаща и полицейският служител Д.
му казал, че ще му изготвят справка в сградата на РУ-Раднево. Подсъдимият се
качил в своя автомобил и потеглил към сградата на РУ-Раднево, а полицейските
служители карали след него със служебния автопатрул. Подсъдимият Н. спрял
автомобила на паркинга пред общината, а полицейските служители с автопатрула
свили в пресечката преди общината към сградата на РУ-Раднево, където спрели
автомобила, изчакали подсъдимият Н. да си вземе документите, ключовете и багажа
и след това подсъдимият Н. и св. Д. пеш се придвижили до сградата на
РУ-Раднево, а свидетелят И. придвижил служебния автопатрул до сградата на
РУ-Раднево. В промеждутъка от вземане на багажа си от автомобила до влизането в
сградата на РУ-Раднево подсъдимият Н. бръкнал в джоба си и открил хапче, дадено
му от негов приятел преди няколко дена, което глътнал, за да не го открият в
него и тъй като не знаел какъв е химичният състав на хапчето, но пък е знаел и
предполагал, че е вид упойващо вещество. В сградата на РУ-Раднево подсъдимият Н.
бил настанен в стаята на паспортна служба, където изчакал св. Д. да му направи
справка за наложените и неплатени глоби, което се случило след около 30 минути
след пристигането в сградата на РУ-Раднево. Когато получил справката с
наложените глоби, подсъдимият Н. попитал дали може да си ходи, но полицейският
служител Д. му казал, че проверката продължавала и не можел да си ходи, тъй
като чакали група от гр. Стара Загора, която да го провери. Служителите на ОД
на МВР – Стара Загора дошли с дрегера в сградата на РУ-Раднево около 1,20 часа
на 09.03.2018 г. и извършили проверка за наличие на наркотични вещества у
подсъдимия Н., която проверка започнала в 1.20 часа на
09.03.2018 г. и завършила в 2,00 часа на 09.03.2018 г., а резултатът от
проверката показал наличие на метамфетамин в слюнката на подсъдимия Н.. В
промеждутъка от пристигането си в сграда на РУ-Раднево до началото на
проверката за употреба на наркотици подсъдимият Н. *** да си купи кафе, ходил
неколкократно да пуши пред сградата, ходил и до тоалетна, като постоянно бил
под наблюдение на някой от служителите на РУ-Раднево. Никой от полицейските
служители не видял подсъдимият да приема хапче или друго вещество след спиране
на автомобила му пред община Раднево и до извършване на пробата с дрегера за
употреба на наркотични вещества. Същият не е бил задържан по реда на ЗМВР или
НПК. След направения тест с дрегер на подсъдимия бил издаден талон за кръвна
проба, били му сложени белезници и със служебния автопатрул закаран до
медицинския център в гр. Раднево да даде кръвна проба, но той отказал да даде
такава, което било отбелязано от медицинските лица в съставения протокол за
изследване. След това подс. Н. *** където му бил съставен АУАН и бил задържан
за срок от 24 часа.
Възприетата фактическа обстановка съдът
счете за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени
средства за тяхното установяване: обясненията на подсъдимия Г.Ж.Н.; показанията на
разпитаните в съдебното следствие свидетели – Д.Д.Д., Н. Т.Д., И.К.И.,
включително прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на св. Д.Д.Д., проведените
очни ставки между подс. Н. и св. Д. и между подс. Н. и св. И., писмените
доказателства.
Съдът
намира, че показанията на св. Д.Д. и св. И.И. са в една част идентични и
непротиворечащи си, но в друга част същите се разминават драстично, което
поставя под съмнение дали определени факти са се случили по начина, по който
свидетелите са ги възприели. Св. Д. посочва, че след придвижването на
автомобилите от мястото на инцидентната проверка на ул. „Митьо Станев“ № 19 към
посока сградата на РУ-Раднево, те спрели със св. И. служебния автопатрул
„веднага до него“, т.е. до подсъдимия Н., изчакали го да си вземе документите,
ключовете и багажа и тръгнали към сградата на РУ-Раднево пеш, като разстоянието
било около 100 м. Свидетелят Д. посочва, че мисли той да е бил с автомобила, а
колегата му И. пеш с подсъдимия Н., или обратно, т.е. няма добър спомен кой е
бил пеш и кой е карал автопатрула. В прочетените по реда на чл. 281 НПК
показания на св. Д. /л.30 на ДП/ е видно, че е посочил, че подсъдимият е спрял
на паркинга на общината, а те свили в пресечката към РУ-Раднево и спрели там,
като той слезнал веднага от автомобила и отишъл при подс. Н.. Същевременно в
дадените в хода на съдебното следствие показания св. И.К.И. посочва, че
„стигнали до общината и той /подсъдимият/ спрял на паркинга, а той също спрял
зад него“, където св. Д. слезнал от автомобила и придружил подс. Н. пеш до
управлението. В тази част показания на полицейските служители се разминават в
хода на разследването и на съдебното следствие. Освен това разминаване се
открива в техните показания и досежно обстоятелството дали са слагани на подс. Н.
белезници когато е транспортиран със служебния автопатрул до медицинския център
в гр. Раднево да даде кръвна проба. Според св. И. поведението му е било нормално
и нямало повод и не са му поставяни белезници, а според св. Д. са му поставяни,
тъй като подс. Н. оказал съпротива, не искал да се качва в служебната кола, а
те трябвало да го „сурнат“ и да го влачат.
В
прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на св. Д. от досъдебното
производство /л.30/, който в съдебно заседание заяви, че поддържа тях, е видно,
че е посочил тогава, че след като показали резултата на подс. Н. за употребата
на метамфетамин, той заявил, че приел хапчето като идвали по пътя от общината
до РУ-Раднево. Св. Д. обаче счита, че това не е възможно, тъй като той бил
постоянно с него и го наблюдавал. Идентично е посоченото и в показанията на св.
И.И., дадени в хода на съдебното следствие, който посочва, че след представяне
на резултата на подс. Н., последният заявил, че идвайки към сградата на
РУ-Раднево е употребил наркотик, но той не видял такова нещо, а колегата му св.
Д. бил с него и го придружавал през цялото време. Тоест от това следва извод,
че посочената от подс. Н. версия в хода на съдебното производство, че е приел
хапче с неизвестен за него произход след спиране на автомобила му пред община
Раднево и до отиване в сградата на РУ-Раднево, не е нова изградена негова
версия, а е била първосигнално заявена негова реакция, направена непосредствено
след обявяване на резултата от пробата за употреба на наркотично вещество.
Затова и съдът не може да се солидаризира с тезата на прокурора, че това
изявление на подсъдимия Н. е просто защитна негова теза, неотговаряща на
обективната истина. Тя би била такава, ако е направена за първи път в съдебното
производство, а и същевременно да има данни за други дадени от него версии на
етап разследване. Това обаче не е така. Следва да се има предвид, че подсъдимият
Н. е бил самичък в автомобила си и по време на цялата проверка, поради което няма
как да има свидетели на твърдяното от него. От друга страна се установява, че
на подсъдимия Н. не е правен обиск от полицейските служители, т.е. няма как да
се отхвърли изначално неговата версия, че е имал в джоба си хапче с неизвестен
за него химичен състав.
Следва
да се акцентира върху това, че в показанията си св. Д. посочва, че в предходна
проверка на подсъдимия Н. от негови колеги, последните са го видели как приема
намиращо се у него пакетче с неизвестно вещество, преди да успеят да го
изземат, като така или иначе не се установило какво било съдържанието му, но
останали съмнения у тях, че то било наркотично вещество, което пък провокирало
св. Д. да направят на подсъдимия Н. тест за употреба на наркотични вещества във
въпросната вечер, когато бил спрян за проверка. Съответно пък в обяснения си
подс. Н. посочва, че не знае защо предходния път не му повдигнали обвинение, а
сега при идентични обстоятелства му повдигнали обвинение. Това обаче, че
предходния път са го видели как приема вещество от пакетче, не означава
автоматично, че и сега трябва да е бил видян подсъдимият Н. как приема нещо,
особено ако е било хапче, чието приемане през устата може да стане за
изключително кратко време. В тази връзка св. Д. и св. И. категорично заявяват,
че не е възможно подсъдимият Н. да е приел нещо през цялото време на
проверката, тъй като постоянно бил под наблюдение от полицейски служител и
имало камери в сградата на РУ-Раднево. Обаче съдът не може да се съгласи с
подобни твърдения, тъй като се установи, че подсъдимият е излизал да пуши
/пушенето се осъществява чрез неколкократни отдръпвания с уста на цигара, което
предполага неколкократни допири на ръката до устата/, ходил е до тоалетна,
където е бил самичък /както се посочи не му е правен обиск да се установи дали
има у него забранени вещества/, купувал си е кафе от автомат на улицата, което
означава, че е имало множество възможности подс. Н. да приеме хапче или друг
медикамент и да остане това незабелязано. Всичко това води до извод за
допуснати съществени пропуски при провеждане на проверката и затрудняващи
доказването на прокурорската теза, изложена в обвинителния акт.
Като
краен извод противостоят тезата на подс. Н., че е приел хапче, като предходен
път, и тезата на св. Д. и св. И., че подс. Н. не е възможно да приеме нещо
незабелязано. Обаче деянието се случа около полунощ на 08.03.2018 г. срещу
09.03.2018 г., в тъмната част от денонощието, а макар и осветена градската част
на Раднево, то светлината е приглушена и недостатъчна за възприемане на всички
факти. Това е видно и досежно посочените по-горе разминавания в показанията на
св. Д. и св. И. къде е спрял служебният автопатрул, кой е придружил подсъдимия,
какво е разстоянието между паркинга на община Раднево и сградата на РУ-Раднево
/100 м. или 300 м., посочени в различните показания/. Всички тези обстоятелства
оставят у съда съмнение дали действително св. Д. и св. И. /последният пък е
карал служебния автопатрул и въобще не е бил с подс. Н. при придвижването му
пеш към сградата на РУ-Раднево/ са проследявали непосредствено и без прекъсване
визуален контрол спрямо подс. Н. дали приема нещо точно в периода на
придвижването му пеш от паркинга на община Раднево към сградата на РУ-Раднево.
Следва
да се акцентира и върху друго противоречие в показания на свидетелите – по
принцип се твърди да е извършвана проверка на подс. Н., която е продължила в
сградата на РУ-Раднево, което предполага, че той не може да се отклони от нея,
но в показанията си пред съдебния състав св. И.И. посочи, че подс. Н. не е бил
задържан, просто са изчакали да дойдат колегите им от гр. Стара Загора, като
той дори е бил свободен да си отиде до вкъщи. Това изявление цялостно
противостои на тезата, че подсъдимият е бил под проверка, за която е бил
уведомен и съответно не е могъл да се отклони от нея.
В
обясненията си, дадени пред съда, подс. Н. посочва, че „като цяло не е очаквал
да му отчете“ дрегера употреба на упойващо вещество, тъй като не приел
наркотик, поради което написал, че не приема резултата. Същият обаче заявява
отново тезата си от досъдебното производство, че като слезнал от колата си
пребъркал джобовете и открил хапче, което не знаел какво е и какъв му е
химичният състав, но тъй като отивал в полицията го глътнал, за да не го
намерят у него. Действително, това е доста рисково действие от страна на подс. Н.,
но пък се установява, че не му е за първи път подобно деяние, което не го
изключва като възможност. Също така не противостои тезата му за глътнато хапче,
че оспорва резултата, защото не е приел метамфетамин, тъй като той заявява, че
не е знаел състава на хапчето. Тоест той реално не е знаел да е употребил точно
метамфетамин и затова е оспорил, но пък последователно от деня на проверката до
настоящия момент поддържа тезата, че е глътнал неизвестно за него по съдържание
хапче в периода след спиране на колата на паркинга на общината, а по-точно според
него след като спрял колата, слезнал, пребъркал джобовете си и тогава го
глътнал.
Като
заключение, свидетелските показания не са в достатъчна степен непротиворечиви,
последователни и точни, поради което не може да докажат по категоричен начин,
че подс. Н. не е приел хапче с неизвестен за него химичен състав при
придвижването си от паркинга на общината към сградата на РУ-Раднево, и само на
база тези свидетелски показания да може да се приеме, че версията на подс. Н.
не се е осъществила. Тоест остава съмнение за това твърдяно от подс. Н.
обстоятелство, което не се опроверга в хода на съдебното следствие, а и
следваше тази версия на подс. Н. да се разгледа още на етап досъдебно
производство, тъй като е била заявена тогава, и да се съберат доказателства за
нейното отхвърляне своевременно. Затова и съдът намира, че допуснатите пропуски
от разследващите органи при извършване на проверката /продължилото около 2 часа
изчакване на служителите от РУ-Стара Загора и свободното придвижване на подс. Н.
на множество места да пуши, за пие кафе, да ходи до тоалетна, да се придвижва
пеш от общината до РУ-Раднево, без да му е направен обиск по правилата на НПК/
не може да се превъзмогне чрез косвени доказателства, които не са в достатъчна
степен сигурни и непротиворечиви. Затова и съдът не е убеден в тезата на
прокурора, че това е просто защитна теза на подс. Н., която е останала
недоказана. Следва да се има предвид, че чл. 107, ал. 3 НПК посочва, че
разследващите следва да съберат доказателства и за оневиняващите обстоятелства,
а такива въобще не са събирани в хода на разследването с оглед заявената
защитна теза от подс. Н. още на онзи етап от досъдебното производство.
При
така посоченото от фактическа страна остава с не особена стойност за
обвинението обстоятелството дали подс. Н. е искал да даде кръв или не.
При тази фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 301, ал. 1 НПК първият въпрос, който следва съдът да обсъди и да реши е
дали има извършено деяние и дали то е извършено от подсъдимия. И макар да се
установи, че извършената с дрегера проба е дала положителен резултат за
употреба на метамфетамин, която следва да се кредита предвид отказа на подс. Н.
да даде кръвна проба, то съдебният състав намери, че не е доказана по
необходимия несъмнен начин тезата на обвинението, че подс. Н. не е приел хапче
с неизвестен за него химичен състав, което всъщност да е било метамфетамин,
след като е слезнал от автомобила и е спрял да има качеството на водач на МПС. А
съгласно чл. 303, ал. 2 НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин, а съгласно ал. 1 присъдата не може да
почива на предположения. Поради недоказаността на обвинението по нужния
несъмнен начин, съдебният състав намери, че е недопустимо неговото признаване
за виновен в извършване на вмененото му деяние. Затова и съдът постанови
оправдателната си присъда. Поради това и съдът не се занима с останалите
въпроси по чл. 301 НПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият Г.Ж.Н.
не е осъществил от обективна страна престъпление
по чл. 343б, ал. 3 НК.
Поради
изложените съображения съдът призна подсъдимия Г.Ж.Н. за невинен в извършване
на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК и на основание чл. 304 НПК го оправда
по повдигнатото му обвинение.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: