Присъда по дело №279/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 81/16.05.2024 година, постановена по НОХД №
279/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 33/2024г. по описа на ГПУ-Болярово, с който
подсъдимият Н. С. (N.S.), гражданин на Афганистан, е обвинен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 21.04.2024 година в района на гранична
пирамида №195, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован и с участието на служебния му защитник,
назначен от фазата на БП – адв.Т. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице предвидените
в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор П. Ч. при РП-Ямбол,
поддържа повдигнатото против подсъдимия Н. С. обвинение в извършване на престъпление
по чл.279 ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки се на
доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на
обвинението моли съда да признае подсъдимия Н. С. за виновен по повдигнатото му
обвинение, като смята, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което предлага при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК да му се наложи
наказание 5 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3
години, както и глоба в размер на 500 лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия Н.
С., адв.Т. в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира
обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства.
Пледира при индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия да се вземе предвид
чистото му съдебно минало, както и факта, че същият е съдействал за разкриване на
обективната истина, поради което предлага наказанието лишаване от свобода да бъде
определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като същото бъде отложено на основание
чл.66 от НК.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият Н. С. е роден на **********г., в гр.Баглан, Афганистан и е гражданин
на тази държава.
Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице,
приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият на неустановена дата преди
година и половина е напуснал родината си по произход – Афганистан поради овладяване на
властта в родната му страна от ислямското фундаменталистко военизирано движение
„Талибани“ и влошаване на икономическата и обществена обстановка, като е влязъл
нелегално в Република Турция. Установил се в гр.Истанбул, където работил като общ
работник и продавал плодове и зеленчуци, като намерението му било от Р. Турция да се
придвижи до ФР Германия, където желаел да се установи. Тъй като не притежавал
необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на територията на страна от
Европейския съюз, каквато е Р. България, вуйчото на подсъдимия се свързал с каналджия,
който му обещал срещу сумата от 4500 евро да преведе племенника му нелегално през
границата на Република Турция в Република България, а впоследствие да бъде преведен в
Сърбия.
1

Каналджията осигурил транспорт и подсъдимият Н. С. заедно с други непознати за
него седем лица, от които 6 негови сънародници – афганистанци и един пакистанец, с един
водач, също гражданин на Афганистан, потеглили късно вечерта на 20.04.2024г. от
гр.Истанбул с автомобил, към границата между Република Турция и Република България.
След около 3 часа автомобилът спрял до гориста местност, находяща се в близост до турско-
българската граница. Там подсъдимият и останалите 7 лица от групата слезли и тръгнали
пеша през гората в посока към границата, водени от водача - афганистанец. Вървели около
7-8 часа и подсъдимият и спътниците му стигнали до възпрепятстващото съоръжение,
изградено на границата между двете държави.
Привечер на 21.04.2024г. водачът на групата с ножица изрязал отвор в долната част
на съоръжението и посочил на всички от групата, че трябва да преминат през него. По този
начин привечер на 21.04.2024г. подсъдимият Н. С. влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България в района на 195-та гранична пирамида, намираща
се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол. По същия начин съоръжението е било
преодоляно и от останалите от групата 7 лица и от водача.
След това подсъдимият Н. С. и останалите 7 негови спътници продължили пеша към
вътрешността на страната, следващи водача им афганистанец, към предварително избрано
място. Стигнали до мястото привечер на 22.04.2024г. Там на около 100 метра видели спрян
автомобил, тъмен на цвят, марка „Фолксваген Пасат“ комби. Водачът казал на подсъдимия и
спътниците му от групата, че това е автомобила, в който трябва да се качат и който ще ги
откара до гр.София. До автомобила имало мъж, а вътре в автомобила една жена, която
седяла на мястото до шофьора. Подсъдимият Н. С. и спътниците му се качили в автомобила,
като подсъдимият и още четирима от групата се качили на задната седалка, а трима са се
качили в багажника. Водачът не се качил в автомобила, а се върнал обратно. Когато
подсъдимият Н. С. се качил в автомобила мъжът седнал зад шофьорското място и
автомобила потеглил. Пътували около час-час и половина, след което били спрени от
полицейски патрул в с.Попово.
Междувременно разпитаният по делото свидетел - Г. Д. Г. /на длъжност
„мл.инспектор, ст.тактически полицай, водач на автомобил“ в Сектор СТД към
РД“ГП“гр.Елхово/, на 22.04.2024г. бил назначен за старши на ГПН автопатрул заедно със
свой колега, за времето от 16.00 часа до 24.00 часа. Около 21.10 часа св.Г. и колегата му от
автопатрула, патрулирали в зоната на отговорност на ГПУ-Болярово като се намирали в
района на разклона за с.Денница, общ.Болярово, когато били уведомени от Командира на
отделение в ГОДГ на ГПУ-Болярово, Н.Т., че автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с
румънска регистрация, син на цвят, който бил в района на „Кошу дере“ не спира на наряд. И
тъй като автопатрула на св.Г. бил най-близо се отзовал на сигнала, като при обход за
посоченото МПС, са го застигнали в с.Попово. При подаден звуков и светлинен сигнал
автомобилът, в който бил подсъдимия е спрял. Св.Г. и колегата му извършили проверка на
водача и пътниците. Водачът и жената, седяща на предната седалка до шофьора, са
представили документи за самоличност, от които се установило, че двамата са румънски
граждани. На задната седалка в автомобила св.Г. установил 5 лица и други 3 лица в
багажника на автомобила, всички от мъжки пол, на видима възраст 18-25 години, които
били без документи за самоличност, не знаели български език и отговаряли на профила за
нелегален мигрант. След това св.Г. и колегата му докладвали за случая на прекия си
началник и въз основа на негово разпореждане задържали чуждите граждани, водача и
спътницата му. Впоследствие били предприети действия по конвоирането на задържаните
лица до ПВЗЛ при ГПУ-Болярово към РД“ГП“гр.Елхово.
На 22.04.2024г. срещу 23.04.2024г. разпитаният по делото като свидетел Д. Т. Х. /на
длъжност „ст.полицай“ ГОДГ при ГПУ-Болярово към РД“ГП“гр.Елхово/ бил нощна смяна
автопатрул с колегата А.С. и с трима командировани, по време на която по разпореждане на
2

Командира на отделението – Н.Т., извършили проверка на възпрепятстващото съоръжение
на ДГ, в района на 195 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Воден,
общ.Болярово. Било констатиран в района на посочената пирамида срез долу във
възпрепятстващото съоръжение и пресни следи от множество лица с направление от Р.
Турция към вътрешността на страната ни.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - Н. С. (N.S.), роден на **********г., в гр.Баглан,
Афганистан, гражданин на Афганистан. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез
преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода
на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на
съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№
240426005000188731 от 26.04.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
Н. С. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите Г. Д. Г. /на длъжност „мл.инспектор, ст.тактически полицай, водач на
автомобил“ в Сектор СТД към РД“ГП“гр.Елхово/ и Д. Т. Х. /на длъжност „ст.полицай“
ГОДГ при ГПУ-Болярово към РД“ГП“гр.Елхово/, дадени в хода на съдебното следствие и от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с
останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите Г. и Х.,
поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. Н. С. са съдържими
фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и
такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното
престъпление, а също и данни за начина на откриването му като пътник в спрения от
полицаите л.автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с румънска регистрация, син на цвят и
последвалото задържане на него и спътниците му.
Показанията на разпитаните свидетели Г. Д. Г. и Д. Т. Х., се кредитират от
настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии
за предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е
извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля Х. факти са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното
деяние и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи,
че деянието е извършено на 21.04.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на
възпрепятстващото съоръжение – през отвор в долната му част, какъвто е констатирал св.Х.
при прохождане на обратната следа, както и подс. Н. С. в самопризнанията си сочи и
направлението на движение след преодоляване на възпрепятстващото съоръжение, което
напълно съвпада с установените от св.Х. на 22.04.2024г. следи в района на гранична
пирамида № 195, находяща се в землището на с.Воден, обл.Ямбол, които били пресни. От
своя страна изложените от свидетеля Г. в показанията му обстоятелства са пряко относими
към мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия, като установен в лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с румънска регистрация, син на цвят, заедно с още 7
3

чужди граждани, спрян в с.Попово и последвалото задържане на чуждите граждани от
служители на РД“ГП“гр.Елхово. Съпоставени с обясненията на подсъдимия показанията на
св.Г. напълно кореспондират с изложената от Н. С. фактология по спирането на л.автомобил
„Фолксваген Пасат“ с румънска регистрация, син на цвят и откриването от граничните
полицаи на групата от 8 чужди граждани като пътници в посоченото МПС и последвалото
задържане.
Писмените доказателства, приложени по БП № 33/2024г. по описа на ГПУ-
Болярово /справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от
22.04.2024г., Евродак дактилоскопна карта, както и представеното от ЯРП уведомително
писмо с рег. № 105450-2097 от 13.05.2024 г. на Началник отдел СДВНЧ – Любимец/, се
прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства
по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият Н. С. (N.S.), роден на
**********г., в гр.Баглан, Афганистан, гражданин на Афганистан, с адрес - гр.Баглан,
Афганистан, с начално образование, женен, безработен, неосъждан, без документи за
самоличност, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй
като на 21.04.2024 година в района на гранична пирамида №195, находяща се в землището
на с.Воден, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
Н. С. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 21.04.2024 г.
подсъдимият е влязъл през границата на страната, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната
Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница, като е задържан във вътрешността на страната ни - открит заедно с други 7 чужди
граждани, в лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с румънска регистрация, син на цвят,
който бил спрян за проверка в с.Попово от граничен полицейски автопатрул.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че Н. С. е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал, след като напуснал
на неустановена дата преди около година и половина родината си по произход - Афганистан
поради влошеното от талибаните положение, несигурността и размириците, като
намерението му е било да потърси по-добър живот във ФР Германия. С оглед на това
поетапно придвижване на подсъдимия и ползването на услугите на „каналджия“, не са
налице основанията да се приеме, че Н. С. е влязъл на територията на страната ни, за да
търси закрила поради застрашаване на живота или свободата му по причина на раса,
4

религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо
мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност от изтезания или други форми на
жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, в държавата му по произход –
Афганистан. Поради това и съдът в настоящия си състав прие, че действията на подс. Н. С.
са били мотивирани по причини от социално-икономически характер, които не попадат в
предметния обхват на закрила по ЗУБ и Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни
действия на подсъдимия, навяват на извода, че Н. С. е бил наясно с обстоятелството, че ще
премине през турско-българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение
за влизане в Р България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения
пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е
съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в
съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и
за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е
целял и искал тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на
Република България, от където да продължи към ФР Германия.
Съдът съобразявайки се с причините, мотивирали подсъдимия да напусне на
неустановена дата преди около година и половина доброволно държавата си по произход –
Афганистан, а впоследствие и Р. Турция, от където е влязъл нелегално на територията на
страната ни, които са от социално-икономическо естество и го определят като
икономически имигрант, прие, че не са налице основанията за прилагане разпоредбата на
чл.279, ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от него престъпление не
попада в приложното поле на този фактически състав. При тази си преценка съдът изходи и
от обстановката в държавата по произход на подсъдимия - Афганистан, в която макар и
да има размирици, въоръжени сблъсъци и несигурност, то липсва безогледно насилие,
характеризиращо наличие на всеобхватен въоръжен конфликт, признат от международната
общност и то в такава степен, че да е недопустимо повсеместно вътрешно разселване.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Н. С. (N.S.), гражданин на
Афганистан, за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните и икономически мотиви, принудили Н. С. да напусне доброволно родината си -
Афганистан – трудният социално-икономически живот, вследствие на овладяване на властта
от движението на талибаните, размириците в отделни части на страната, ширещата се
бедност и безработица, в частност - липсата на работа и доходи.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. Н. С. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му, а също и младата му възраст.
Посочените смекчаващи обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като
изключителни и дават основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при наличие на многобройни и
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение
5

на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и
превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимия Н. С. наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 от НК при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1 от
НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и на основание чл.55 ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно
предвиденото в престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от
свобода наказание глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се
съобрази с тежкото материално състояние на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. Н. С. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на
което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на Н. С. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. Н. С. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	81
Дата:	16 май 2024 г. (в сила от 1 юни 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200279
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 май 2024 г.

Присъда по дело №279/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите