Р Е Ш Е
Н И Е
240/14.4.2020г.
гр.
Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание, на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№ 1639 по описа за 2019 г. на
ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът „СДРУЖЕНИЕ
КОНЕВЪДНО ДРУЖЕСТВО В.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Председателя на УС С.С.Б., излага, че с Акт №2753 за частна
общинска собственост, съставен на 13.02.2019 г. от старши специалист „Общинска
собственост“ и утвърден от кмета на ответната Община Хитрино, е актуван като
общинска частна собственост Поземлен имот №044016 по КВС в землището на с.
Върбак, с ЕКАТТЕ ***, находящ се в
земеделска територия в землището на село Върбак, Община Хитрино, област Шумен,
и местността „К.“, с площ 29.941 дка, с начин на трайно ползване: посевна плот,
категория на земята: трета, при граници и съседи - имоти с номера и начин на
трайно ползване, както следва: №044003 - посевна площ, №044015- посевна площ.
№000141 - храсти, №000110 - полски път и №000142 - път IV кл. Посоченото правно основание на
акта е чл.3, ал.3, чл.56, ал. и чл.58, ал.1 от Закона за общинската собственост. При вписване на горепосочения акт била
представена скица, издадена от Общинска служба по земеделие Хитрино, от която
било видно, че за собственик на имота е посочен Коневъдно дружество „В.“, с
документ за собственост- Решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ №14 от 13.09.1994 г. на
ПК- Община Xитрино, област Варна. Ищецът твърди, че ответната ОБЩИНА ХИТРИНО,
ЕИК ***, с административен адрес: област Шумен, с. Хитрино, ул. „В.“ №45,
представлявано от кмета Н.Б.И., не е собственик на гореописания недвижим имот,
като излага правни и фактически доводи. Твърди, че с Решение №14 от 13.09.1994
г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно
плана за земеразделяне в землището на с. Върбак, е възстановено правото на
собственост върху процесния имот на Коневъдно дружество „В.“- с. Върбак. Ищецът
бил правоприемник на това дружество, поради което се явявал собственик на имота
на соченото основание. Отделно от изложеното излага твърдения, че е придобил
имота на оригинерно правно основание, а именно придобивна давност. Сочи, че със
съставянето на Акт №2753 за частна общинска собственост, ответникът предявявал претенция върху собствения му
имот, което пораждало правния му интерес от предявяване на настоящия иск за
собственост. Поради изложеното моли съда, да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че ответникът не е собственик на поземлен
имот №044016 по КВС в землището на с. Върбак, с ЕКАТТЕ 12663, находящ се в
землището на село Върбак, община Хитрино, област Шумен, в местността „К.“, с площ
29,941 дка, с начин на трайно ползване: посевна площ, категория на земята:
трета, при граници и съседи както следва: №044003 - посевна площ, №044015 -
посевна площ, №000141 – храсти, №000110 - полски път и №000142 - път IV кл., за
който е съставен Акт №2753 oт 13.02.2019 г. за частна общинска собственост,
вписан в Служба по вписванията - гр. Шумен с дв. вх. №687, вх.рег. №697 от 13.02.2019 г., акт №172, том 2, д.№398/2019г.
Претендира и разноски. В хода на делото поддържа претенцията си.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, депозира отговор, в който заявява, че оспорва иска и счита същия за
недопустим и неоснователен, излагайки аргументи. Оспорва
ищецът да е правопремник на Коневъдно дружество „В.“, което дружество е
регистрирано през 1932 г. и е престанало да съществува. Оспорва твърденията на
ищеца, че е придобил имота по давност, сочейки аргументи. Твърди, че имотът е
придобит от Община Хитрино по силата на закона, като сочи за основание
разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Излага и други доводи и възражения по
претенцията на ищеца. Евентуално твърди, че е придобил имота по давност.
По
отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК, за да се произнесе,
съобрази следното:
Във връзка с представен по искане на ответника
документ, а именно: Писмо от Министерството на земеделието, храните и горите,
Главна Дирекция „Земеделие и регионална политика“, а именно писмо с
изх.№11-454/27.08.2019 г., и при оспорване истинността му, по отношение верността
на документа, касателно удостоверителното изявление: „Към дата 13.09.1994 г.
няма заповед за оправомощено лице, което да замества секретар на комисията,
както и трудов договор или допълнително споразумение за трудов договор на
секретар на ОПК-Хитрино“, съдът, с оглед обективираното изявление на
процесуалния представител на ответника, че желае да се ползва от документа, е
открил производство по чл.193 от ГПК по отношение на така оспорения документ,
досежно проверка верността на документа в оспорената му част. Така оспореният
документ представлява по същността си официален удостоверителен документ и като
такъв притежава т. нар. формална и материална доказателствена сила. Съобразно
разпределянето на доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата на
чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността, /в настоящата
хипотеза неверността/ на документа пада върху страната, която го оспорва, в
настоящия случай- ищеца. Основният спор в случая е към дата 13.09.1994 г. има
ли заповед за оправомощено лице, което да замества секретар на комисията или
трудов договор, или допълнително споразумение за трудов договор на секретар на
ОПК-Хитрино. С оглед оспорването, по делото е изискана допълнителна информация
от Министерството на земеделието, храните и горите, Главна Дирекция „Земеделие
и регионална политика“, както и документи-заверени копия на допълнителни
споразумения към трудови договори на лицата Е.К.К.и А.Т.Х., и Заповед
№1999-ПРК/16.08.1994 г. на Р.Я.К.- лицата, които са работили в ОПК- Хитрино
през 1994 г. От посочените документи, се установи, че с Допълнително
споразумение към Трудов договор №2001-ПРК от 16.08.1994 г., носещо дата на
съставяне 15.08.1994 г., лицето Е.К.К.е преназначена от длъжност „секретар“ на
длъжност „председател“ в ОПК-Хитрино, считано от 22.08.1994 г. Същият документ
е приложен и в трудовото досие на лицето. На 22.08.1994 г., със Заповед
№1999-ПРК/16.08.1994 г. е прекратен трудовият договор на лицето Р.Я.К., заемаща
длъжността „председател“ на ОПК-Хитрино. С Допълнително споразумение, носещо
дата на съставяне 03.11.1994 г., лицето А.Т.Х. е преназначена от длъжността
„специалист“ на длъжността “секретар“ в ОПК-Хитрино, считано от 22.08.1994 г.,
т.е. от датата, на която е преназначено лицето, заемащо преди това същата
длъжност /Е.К.К./. Същото допълнително споразумение носи подписа на
работодателя, но в графата относно работника липсва положен подпис. Соченото
допълнително споразумение не е приложено към документите, съставляващи трудово
досие на А.Т.Х.. В досието на последната има приложени други допълнителни
споразумения, като от Допълнително споразумение от 16.12.1994 г. става ясно, че
А. Х. е преназначена от длъжността „секретар“ на длъжността „секретар“ в
ОПК-Хитрино, считано от 01.11.1994 г. Няма данни кога това лице е назначено
първоначално на длъжността „секретар“ в ОПК- Хитрино. Ето защо стига до извода,
че действително по делото не се установи към дата 13.09.1994 г. има ли заповед
за оправомощено лице, което да замества секретар на комисията, както и трудов
договор или допълнително споразумение за трудов договор на секретар на
ОПК-Хитрино, т.е. не се ангажираха такива доказателства. Предвид изложеното,
заключава, че оспорването не е доказано и документът не следва да се изключва
от доказателствения материал по делото.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа и правна страна следното:
В случая, за да защити правото си на
собственост ищецът предявява отрицателен установителен иск, с който се стреми,
със сила на пресъдено нещо, да отрече неоснователно претендираните от ответника
права върху недвижим имот. Наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск
е обусловено преди всичко от естеството на правния спор, предхождащ неговото
предявяване, т.е. от вида на действията, посредством които ответникът
извънсъдебно оспорва правото на ищеца. За да се приеме, че е налице интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск
е необходимо постановеното по така предявения иск
съдебно решение да разреши окончателно, със сила на присъдено нещо, възникналият
между страните правен спор и по този начин да преустанови както правния спор,
така и нежеланото поведение на страната, която неоснователно оспорва правата на
другата страна. При предявен отрицателен установителен иск
ищецът също следва да докаже наличието на собственото си субективно право,
което поддържа, че е нарушено или застрашено от извънсъдебното поведение на
ответника. Съгласно ТР№8/2012 г на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника. В производството по този иск ищецът следва да докаже фактите, от
които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
правото му. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и
други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви
осъдителен иск за същото право.
В
разглеждания казус ищецът обосновава правния си интерес, излагайки твърдения,
че е носител на право на собственост върху процесния недвижим имот, придобито
на годно правно основание, а именно Решение №14 от 13.09.1994 г. на ОПК-
Хитрино, с което правото на собственост върху имота е възстановено на
праводателя на ищеца. Евентуално се сочи, че е придобил имота и въз основа на
оригинерно правно основание- придобивна давност. Ответникът заявява
самостоятелни права върху имота, твърдейки, че е собственик на основание чл.25,
ал.1 от ЗСПЗЗ. Предвид тези факти и доколкото в случая ищецът заявява
самостоятелно право върху имота, което се оспорва от ответника, като последният
заявява и самостоятелни права върху имота, съдът стига до извода, че настоящият
отрицателен иск за собственост е предявен при наличието на правен интерес и
следва да бъде разгледан по същество.
Видно от приетия по делото заверен
препис от Акт №2753 за частна общинска собственост, съставен на 13.02.2019 г.
от старши специалист „Общинска собственост“ и утвърден от кмета на ответната
Община Хитрино, се установи, че ответната община е актувала като общинска
частна собственост Поземлен имот №044016 по КВС в землището на с. Върбак, с
ЕКАТТЕ 12663, находящ се в земеделска територия в землището на село Върбак,
Община Хитрино, област Шумен, и местността „К.“, с площ 29.941 дка, с начин на
трайно ползване: посевна плот, категория на земята: трета, при граници и съседи
- имоти с номера и начин на трайно ползване, както следва: №044003 - посевна
площ, №044015- посевна площ. №000141 - храсти, №000110 - полски път и №000142 -
път IV кл. Посоченото правно основание на акта е чл.3,
ал.3, чл.56, ал.1 и чл.58, ал.1 от Закона за общинската
собственост, т.е. Общината е счела, че този имот е частна общинска собственост,
поради което е и съставила гореописания акт. Съгласно текста на чл.5, ал.1 и
ал.3 от ЗОбС, общината удостоверява възникването, изменението и
погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска
собственост, като актът за общинска собственост няма правопораждащо действие.
Предвид това, следва да се изследва въпроса относно основанието, въз основа на
което ответникът твърди, че е придобил имота. Ответникът сочи, че е придобил
имота на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Според текста на цитираната
разпоредба, земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица
или държавата, е общинска собственост /изр. първо на ал.1/. По делото е
представено Решение №14 от 13.09.1994 г. на ОПК- Хитрино за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на с. Върбак от 13.09.1994 г., от което е видно, че на Коневъдно
дружество „В.“, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Върбак е
възстановено правото на собственост върху следната земеделска земя: Поземлен
имот №44016 по КВС в землището на с. Върбак, с ЕКАТТЕ 12663, находящ се в
земеделска територия в землището на село Върбак, Община Хитрино, област Шумен,
и местността „К.“, с площ 29.941 дка, с начин на трайно ползване: посевна плот,
категория на земята: трета, при граници и съседи - имоти с номера и начин на
трайно ползване, както следва: №044003 - посевна площ, №044015- посевна площ.
№000141 - храсти, №000110 - полски път и №000142 - път IV кл. на Пътно управление. Производството по
възстановяване на имота е започнало по заявление на Коневъдно дружество „В.“,
с. Върбак, като са представени и доказателства, установяващи правото на
собственост върху имота. Същото е приключило с положително за молителя решение,
като правото на собственост върху имота е възстановено на молителя. В случая от
ответната страна се релевираха доводи и възражения за нищожност на соченото
решение на ОПК- Хитрино и по-конкретно, че същото е постановено при незаконен
състав на ОПК. Действително по делото бяха събрани доказателства, от които не
може да се направи категоричен извод кое е лицето, положило подпис в графата
„секретар“ на атакуваното решение на ОПК. От документите, приложени по делото
/писма от Министерството на земеделието, храните и горите, Главна Дирекция
„Земеделие и регионална политика“, трудови досиета на работещи през процесния
период лица/, се установи, че на датата, на която е постановено решението
липсва договор, допълнително споразумение към трудов договор и/или заповед на
оправомощено лице, сочещи, че даден работник и/или служител към ОПК-Хитрино е
изпълнявал длъжността „секретар“. Има спор в съдебната
практика дали е нищожно решението на поземлените комисии, поради издаването му
от некомпетентен орган, когато Комисията е заседавала и е постановила решението
си в състав, несъответстващ на състава, посочен в разпоредбата на чл. 60, ал. 4
от ППЗСПЗЗ /отм./. В Решение № 4184 от 2004 г. на ВАС, Четвърто отделение ВАС
приема, че ако поземлената комисия е заседавала в състав, неотговарящ на
посочения в чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (председател, секретар и нечетен брой
членове), то нейното решение е нищожно. Обратно е становището на ВКС. В Решение
№ 1507 от 17.06.2005 г. по гр. д. № 861 от 2004 г., ВКС, Четвърто г.о., Решение
№ 750 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 1794 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., Решение
№ 912 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1753 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., Решение
№ 759 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 1859 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., Решение
№ 770 от 05.11.2010 г. по гр. д. № 173 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., Решение №
368 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 310 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., последните
пет постановени по реда на чл. 290 от ГПК, се приема, че чл. 60 от ППЗСПЗЗ в
редакцията му от ДВ бр.34 от 1992 г. определя щатния състав на поземлената
комисия, но нито този текст, нито друга норма от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ определят в
какъв състав следва да се постановяват решенията на поземлените комисии. Това е
определено в чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Националния
поземлен съвет, приет на основание чл. 32, ал. 2 от ЗСПЗЗ (отм.), според който
решенията на ПК се вземат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от
присъстващите на заседанието. Възникват спорове и дали, ако решението е
постановено от законен състав на Общинската служба по земеделие /ОСЗ/, но не е
подписано от всички членове на ОСЗ, то е нищожно. Много често при преценката на
законността на решението на ОСЗ не се прави разлика между състав, в който е
заседавала ОСЗ и лицата, които са подписали решението на ОСЗ. За да е
действителен административният акт, ОСЗ следва да е заседавала в законния си
състав, но не е необходимо административният акт да бъде подписан от всички
членове на ОСЗ. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ до 2003 г. нямаше разпоредба затова кой
следва да подписва решенията на ОСЗ, поради което за постановени до 2003 г.
решения на ОСЗ следва да се приложи общата за административните производства
разпоредба на чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП (отм.), според която когато
административният акт е постановен от колективен орган, той се подписва само от
председателя или негов заместник и секретаря на този орган. В горепосоченото
решение на ВАС, съдът сочи, че разпоредбата на чл.60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не е
императивна, а инструктивна норма. Понастоящем вече има изрична уредба на този
въпрос - новият чл. 60а от ППЗСПЗЗ (нов ДВ бр.31 от 2003 г.) изрично уточнява,
че решенията се подписват от Началника на ОСЗ и от определените със заповед на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ служители от ОСЗ. В разглеждания
казус, безспорно се установи, че решението е издадено от комисия, състояща се
от двама члена и председател, като в решението има и положен подпис от
секретар, без да е посочено кое е лицето, подписало се като секретар на
комисията. Както е посочено по- горе, по делото не се установи по безспорен и
категоричен начин имало ли е лице, което формално да изпълнява функциите на
длъжността „секретар“ на ОПК към датата на разглежданото решение. Видно от Допълнително споразумение, носещо дата на съставяне
03.11.1994 г., лицето А.Т.Х. е преназначена от длъжността „специалист“ на
длъжността “секретар“ в ОПК-Хитрино, считано от 22.08.1994 г., т.е. от датата,
на която е преназначено лицето, заемащо преди това същата длъжност /Е.К.К./.
Действително това споразумение не носи подписа на работника и/или служителя, но
при преглед на документите, съставляващи личното трудово досие на лицето А.Т.Х.,
се установи, че част от документите /други допълнителни споразумения/ също не
носят подписа на работника/или служителя, но безспорно се установи, че са били
налице отразените в документите правоотношения. Ето защо може да се направи
извод, че в случая може да се касае до обикновен пропуск на лицето да подпише
документа /допълнителното споразумение/. На следващо място, от Допълнително
споразумение от 16.12.1994 г. става ясно, че А.Х. е преназначена от длъжността
„секретар“ на длъжността „секретар“ в ОПК-Хитрино, считано от 01.11.1994 г.
Няма данни кога това лице е назначено първоначално на длъжността „секретар“ в
ОПК- Хитрино, но фактът, че е преназначено дава основание да се направи извод,
че в периода, предшестващ съставянето на допълнителното споразумение, т.е.
преди 01.11.1994 г. лицето също е изпълнявало длъжността „секретар“ в ОПК. По
отношение на направеното от ответника възражение, че процесното решение на ОПК
е нищожно, тъй като не е придружено със скица, съдът счита същото за
неоснователно, тъй като до изменението на ЗСПЗЗ с ДВ, бр.45 от 1995 г., нямаше
изискване към решенията на поземлените комисии да има скица. Законосъобразността
на административния акт се преценява към момента на влизането му в сила, в
настоящия случай към 1994 г., т.е. преди изменението на закона /в този смисъл е
и Решение №472/20.01.2011 по гр.д.№376 от 2010 г. на ВКС, II г.о./. Предвид изложеното стига до извода, че така
атакуваното решение на ОПК е валидно и е породило своето правно действие.
Ответникът основно обосновава
правото си на собственост, сочейки, че е придобил имота по силата на закона.
Според закона, право на собственост,
според разпоредбата на чл.77 от ЗС, се придобива чрез правна сделка, по давност
или по други начини, определени в закона. С твърденията си ответникът сочи, че
придобивното му основание се извежда от разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ. Съгласно текста на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделската земя,
останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила
на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими
стари реални граници земите стават общинска собственост. Според ал.2 от същата
разпоредба, определянето на имотите по ал. 1 се извършва от комисия, назначена
от директора на областната дирекция "Земеделие", в която участват
представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, на общината, на държавните горски стопанства или
държавните ловни стопанства. Тази норма се отнася до земеделски земи, останали
след възстановяване на собствеността. По принцип тези земи се стопанисват и
управляват от общината и при неизпълнение на определени изисквания и срокове
стават общинска собственост. В настоящия случай, съдът приема, че липсва
основанието, дадено в цитираната разпоредба за придобиване право на собственост
върху спорния имот. По делото е представен заверен препис от Протоколно решение
№4/23.01.2009 г. на ОД „Земеделие“, гр. Шумен, отнасящо се за имотите в
процесното землище, от което безспорно се установи, че разглежданият имот не е
включен в имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, т.е. не е определен като общинска
собственост. В настоящия Акт №2753 за частна общинска собственост, съставен на
13.02.2019 г. липсва и изрично посочване на някакво протоколно решение на
Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, т.е. липсва посочване на годно основание за
съставяне на акта. Това е така и имотът не е определен като имот по чл.19, ал.1
от ЗСПЗЗ, тъй като не са били налице законовите предпоставки за това. По делото
се установи, че касателно имота има приключила процедура по възстановяването му,
като до датата на съставяне на акта за общинска собственост, същият безспорно
се е считал за собственост на Коневъдно дружество „В.“, с. Върбак. Последното
се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства- Регистър на
земеделски земи, гори и земи, скица и данъчна оценка на имота. От Регистър на
земеделски земи, гори и земи става ясно, че до 13.02.2019 г. за едноличен
собственик на имота е считано Коневъдно дружество „В.“, като е отбелязано и
правното основание за придобиването, а именно Решение по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ
за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне №14 от
13.09.1994 г., издаден от ПК- Хитрино. Ето защо стига до извода, че в случая
ответникът не проведе главно и пълно доказване на факта, че е придобил
собствеността върху имота на годно правно основание. Напротив, по делото се събраха
доказателства, установяващи противното. Не се събраха и доказателства за
придобиване на имота от ответника на оригинерно правно основание, а именно въз
основа на придобивна давност. Няма ангажирани доказателства, че за някакъв
период от време имотът се е владеел от ответника в условията на придобивна
давност.
На следващо място, от представените
по делото писмени доказателства-Решение от 07.04.2017 г., постановено по
фирмено дело№5 на ШОС, Устав на Сдружение с нестопанска цел „Коневъдно дружество
В.“, с. Върбак, съдът приема за установено, че ищецът е правоприемник на
Коневъдно дружество „В.“, с. Върбак, основано през 1932 г., т.е. на лицето,
станало собственик на процесния имот след приключилото производство по
възстановяване на земята.
Предвид
изложеното, съдът стигна до извода, че ответникът не е собственик на имота и
така предявеният отрицателен установителен иск е изцяло основателен и доказан,
и следва да се уважи.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят извършените по
делото разноски, съразмерно уважената част от иска, в размер на 1 139, 74
лева.
По
отношение направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, за да се произнесе, съобрази следното:
В
случая ищецът претендира заплащане на възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 1000.00 лева, като минималният размер на
възнаграждението се равнява на сума от 633, 69 лева. По делото е събран
значителен брой писмени доказателства, като са проведени и три открити съдебни
заседания. Последното, съобразено с фактическата и правна сложност на казуса,
дават основание на съда да направи извод, че определеното и заплатено от
страната възнаграждение за процесуално представителство е оправдано и съответно
на извършената по делото работа. Ето защо, счита възражението за неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните „СДРУЖЕНИЕ КОНЕВЪДНО ДРУЖЕСТВО В.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Председателя на УС С.С.Б. и ОБЩИНА
ХИТРИНО, ЕИК ***, с административен адрес: област Шумен, с. Хитрино, ул. „В.“
№45, представлявано от кмета Н.Б.И., че ОБЩИНА ХИТРИНО, ЕИК ***, с
административен адрес: област Шумен, с. Хитрино, ул. „В.“ №45, представлявано
от кмета Н.Б.И., НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот: Поземлен имот
№044016 по КВС в землището на с. Върбак, с ЕКАТТЕ ***, находящ се в землището
на село Върбак, община Хитрино, област Шумен, в местността „К.“, с площ 29,941
дка, с начин на трайно ползване: посевна площ, категория на земята: трета, при
граници и съседи, както следва: №044003 - посевна площ, №044015 - посевна площ,
№000141 – храсти, №000110 - полски път и №000142 - път IV кл., за който е
съставен Акт №2753 oт 13.02.2019 г. за частна общинска собственост, вписан в
Служба по вписванията - гр. Шумен с дв. вх. №687, вх.рег. №697 от 13.02.2019 г., акт №172, том 2, д.№398/2019
г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ХИТРИНО, ЕИК ***, с
административен адрес: област Шумен, с. Хитрино, ул. „В.“ №45, представлявано
от кмета Н.Б.И., да заплати на „СДРУЖЕНИЕ КОНЕВЪДНО ДРУЖЕСТВО В.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Председателя на УС С.С.Б.,
сумата от 1 139, 74 лева /хиляда сто тридесет и девет лева и седемдесет и
четири стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно
уважената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: