Решение по дело №123/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

 

Делото е образувано по жалба на А. В. И., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ***, против Заповед № 47/01.02.2024 г. на Кмета на Община Симеоновград, с която на основание чл. 65, ал. 1, във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 6 от Закона за общинската собственост и чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е наредено да се извърши изземване на общински недвижим жилищен имот - апартамент № 2, с площ от 39.52 кв.м, находящ се на първи етаж, вход „В”, в пететажна жилищна сграда на [улица] [населено място].

 

Жалбоподателката сочи, че повече от двадесет години била наемател на посоченото общинско жилище, като всеки път с изтичането на договора за наем се сключвал нов договор. Последният сключен с Община Симеоновград договор бил с № 712/05.01.2021 г. със срок от три години. Веднага след изтичането на този срок й било връчено Уведомление № С-111/08.01.2024 г., с което й бил даден тридневен срок за освобождаване на жилището. Жалбоподателката нямала друг имот и възможност да си намери друго жилище. Помолила поне за зимния сезон да остане да живее там и поискала да плати наема за м. януари 2024 г., но й било отказано. Същата отговаряла на условията за ползване под наем на общинско жилище. Не били налице обстоятелства, които да препятстват отдаването под наем на това жилище. На основание чл. 46, ал. 4 от ЗОС наемното отношение можело да бъде продължено. По изложените съображения, моли за отмяна на посочената заповед като неправилна, незаконосъобразна и немотивирана.

 

Жалбоподателката се явява лично в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалвания административен акт и за присъждане на съдебни разноски.

 

Ответникът – Кмет на Община Симеоновград, в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, като в полза на Община Симеоновград бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В хода по същество заявява, че жалбоподателката е наемател на общински имот, със сключен договор за наем на 05.01.2021 г. за срок от три години. Действието на този договор не било продължено и не бил сключен нов такъв, поради което към момента на издаване на процесната заповед жалбоподателката владеела имота без правно основание, поради което били налице основанията на закона, визирани в разпоредбата на чл. 65 от ЗОС за издаване на процесната заповед.

 

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 05.01.2021 г. между Община Симеоновград, представлявана от М. Г. Р. - Кмет на общината и А. Д. Т. - директор на дирекция „ФСД“ - главен счетоводител, като наемодател, и жалбоподателката А. В. И., като наемател, е сключен договор за отдаване под наем на общински жилищен имот (Договор № 712/05.01.2021 г. – л. 15 от делото) на основание глава пета от Закона за общинската собственост - продължаване на договор на основание чл. 46, ал. 4 от ЗОС, по отношение на общинско жилище - апартамент № ** със застроена площ от 39.52 м² и прилежащо мазе № **, състоящ се от една стая, кухня, сервизно помещение и мазе, собственост на Община Симеоновград, находящо се на [улица],  *** в [населено място]. В чл. 4 от договора е посочено, че договорът е валиден за срок от три години от датата на подписването му, ако през това време наемателят отговаря на условията зa картотекиране, като крайно нуждаещ се съгласно Закона за общинската собственост. В чл. 14 от договора е отразено постигнатото между страните съгласие за прекратяване действието на договора с изтичане на срока му.

С писмо изх.№ С-111/08.01.2024 г. (л. 17), Кметът на Община Симеоновград е уведомил А. В. И., че срокът на договора за наем на общинско жилище № 712/05.01.2021 г. е изтекъл на 05.01.2024 г. и че следва в тридневен срок от получаване на писмото да освободи жилището и да предаде ключовете в Общинска администрация Симеоновград. Посочено е, че ако жилището не бъде освободено в определения срок, ще бъдат приложени разпоредбите на чл. 65 от Закона за общинската собственост - жилището ще бъде принудително иззето по административен ред със съдействието на органите на Националната полиция. Видно от Известие за доставяне ИД PS 6490 0016QF C (л. 18), писмото е получено на 23.01.2024 г. лично от А. В. И..

Със Заповед № 47/01.02.2024 г. (л. 20) Кметът на Община Симеоновград на основание чл. 65, ал. 1, във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 6 от Закона за общинската собственост и чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е наредил да се извърши изземване на общински недвижим жилищен имот - апартамент № 2, с площ от 39.52 кв.м., находящ се на етаж първи, вход ** в пететажна жилищна сграда на [улица] [населено място], актуван с АОС № 29/07.06.1998 г., вписан на 10.01.2006 г. вх.рег.№ 19, том I, № 13, д. 13, партида 134 в Служба по вписванията - , от държателя А. В. И., поради това, че същата го ползва без правно основание. В заповедта е посочено, че съгласно чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС наемните правоотношения са прекратени поради изтичане на срока за настаняване. Заявено е, че имотът е частна общинска собственост, установена с акт за частна общинска собственост, както и че се държи без правно основание - наемното правоотношение, възникнало от договор за наем № 712/05.01.2021 г., било прекратено, поради изтичане срока за настаняване, на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд и раздел IV, чл. 14 от договора - поради изтичане срока на договора. Заявено, че А. В. И. владее посочения общински имот без правно основание, поради което следва да се осъществи производство по принудително изземване. Определен е 14-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта, считано от датата на съобщаването, като е посочено, че при липса на доброволно изпълнение в седемдневен срок, след изтичане на 14-дневния срок, ще се извършат действия по принудително изпълнение на заповедта чрез изземване на имота. Заповедта е връчена на жалбоподателката лично на 02.02.2024 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 6490 0016RS Q (л. 22). Жалбата е подадена в Административен съд – Хасково на 06.02.2024 г. и заведена с вх.№ 985/06.02.2024 г. по описа на съда.

В хода на съдебното производство жалбоподателката представя по делото копие от личната си карта (л. 49), от която се установява, че същата е с регистриран постоянен адрес в [населено място] – различен от този на отдаденото под наем жилище, три от предходно сключените по отношение на общинското жилище наемни договори от 2009 г., 2015 г. и 2018 г. (л. 50, 51 и 52), както и фактури (л. 53 и 54), установяващи заплащане в полза на Община Симеоновград на наемна цена и лихви през 2006 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

При осъществената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт, съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, настоящият състав на Административен съд - Хасково намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно изискванията на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост. В случая това е Кметът на Община Симеоновград.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Посочените в заповедта правни основания за издаването й са тези на чл. 65 от ЗОС и чл. 44, ал. 2 във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА, а като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено изтичането на тригодишния срок на сключения с жалбоподателката договор за отдаване под наем на процесното жилище и непредаването доброволно на владението върху същото след изтичане срока на договора, което обуславя ползването му от жалбоподателката на отпаднало правно основание. Посочването в заповедта като основание за изземването на жилището - изтичане на срока на договора за наем, сключен между страните, е достатъчно, за да се приеме, че същата съдържа фактически основания. Заповедта съдържа и всички останали реквизити по чл. 59 от АПК.

При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила. Страните са сключили представения по делото договор за наем на процесното жилище за срок от три години. До жалбоподателката е изпратено приложеното по делото писмо от 08.01.2024 г., с което същата е уведомена, че поради изтичане срока на действие на договора, наемното правоотношение е прекратено и същата е поканена в тридневен срок да предаде имота.

Съдът приема, че това писмо съставлява уведомление до жалбоподателката за започване на производството по издаване на оспорената заповед, по смисъла на чл. 26 от АПК. Последното безспорно е достигнало до своя адресат, поради което той се счита за уведомен, че поради изтичане на срока на наемния договор и при непредаване на владението на процесното жилище след изтичането на предоставения тридневен срок, същото ще бъде иззето чрез издаване на оспорената заповед. В този смисъл и при редовно изготвено уведомление до лицето за започване на производството по издаване на процесната заповед, съдът намира, че са спазени административнопроизводствените правила по издаването й.

Оспорената заповед е съобразена с целта на закона - да се уреди правото на ползване съобразно правото на собственост, като се даде възможност на собственика да упражнява правата си в пълен обем.

 

По отношение спазването на материалноправните разпоредби на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, съдът съобрази следното:

Цитираната разпоредба изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно - имотът, който се изземва, да е общински, и същият да се владее или държи без основание. В конкретния случай тези предпоставки са налице.

Апартамент № 2, с площ от 39.52 кв.м., находящ се на етаж първи, вход „В”, в пететажна жилищна сграда на [улица] [населено място], е частна общинска собственост, по отношение на който факт страните не спорят.

Втората предпоставка за приложение на разпоредбата на чл. 65 от ЗОС е имотът да се владее или държи без основание.

Не се спори по делото, че жалбоподателката държи имота, предмет на изземване, въз основа на приложения по делото договор за наем на общински жилищен имот, сключен на 05.01.2021 г. между жалбоподателката и Община Симеоновград, за срок от три години. Този договор е бил валидно прекратен с изтичането на уговорения срок, за който е бил сключен, на 05.01.2024 г. Ето защо правилно с писмо на 08.01.2024 г. жалбоподателката е уведомена, че поради изтичане срока на действие на договора, наемното правоотношение е прекратено и същата е поканена да предаде процесния имот. След като не е последвало доброволно изпълнение, кметът на общината е издал заповед с правно основание чл. 65 от ЗОС, предвид установеното държане на имота на отпаднало основание при наличие на валидно прекратяване на договора за наем поради изтичане на неговия срок.

Ето защо, налице е и втората предпоставка за приложение на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС - общинският имот се държи без правно основание.

Ето защо съдът намира, че в случая са налице материалноправните предпоставки на закона за издаване на заповед за изземване на общински имот. Предвид изложеното, жалбата против атакуваната заповед се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Независимо от изхода на делото и своевременно направеното искане за разноски, такива не следва да бъдат присъждани в полза на Община Симеоновград, доколкото по делото липсват доказателства за реално извършване на разноски. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 19.02.2024 г., с предмет процесуално представителство пред ХАС по адм. дело № 123/2024 г., с договорено възнаграждение - 600 лв. В договора изрично е посочено, че възнаграждението е платено по сметка. По делото обаче не е представен банков документ или друг платежен документ, удостоверяващ плащането на посоченото адвокатско възнаграждение.  решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато страните са постигнали съгласие плащането на адвокатското възнаграждение да стане по банков път, за да се ангажира отговорността за разноски на насрещната страна, по делото следва да бъдат представени съответните платежни документи, удостоверяващи плащането. След като страната не е установила уговорени и действително извършени разходи за адвокатско възнаграждение, предпоставките на чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК не са налице и разноски не следва да бъдат присъждани.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. В. И., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ***, против Заповед № 47/01.02.2024 г. на Кмета на Община Симеоновград.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.