Определение по дело №278/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

                                                                № 298                                                                      

гр. Пловдив, 29.06.2020 г.

           

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесетата  година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                                                          2. ДЕНИЦА СТОЙНОВА

 

след като се запозна с материалите по ВЧНД № 278 по описа на ПАС за 2020 година, докладвано от съдия Рангелова, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Второинстанционното производство се развива по реда на глава 22-ва от НПК

Образувано е по частна жалба на адв. Д., защитник на подс. М.К., срещу определението от 09.06.20 г. по НОХД № 430/20 г. по описа на * окръжен съд, с което в разпоредително заседание е оставено без уважение неговото искане за отмяна на наложена на доверителя му мярка за процесуална принуда по чл. 69а НПК „временно отнемане на свидетелство за управление“.

В жалбата, която не е просрочена, се съдържа един-единствен довод за незаконосъобразност на определението – че срокът на действие на мярката бил изтекъл. Претендира се атакуваният акт да бъде отменен, респ. свидетелството за управление – върнато на подсъдимия. 

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени съображенията в обжалваното определение и аргументите на жалбоподателя, прие, че жалбата не е основателна.

С атакуваното определение е отказана претендираната отмяна на определената на подс. К. мярка за процесуална принуда „временно отнемане на свидетелство за управление“. Посочено е, че тя е взета законосъобразно, при наличие на всички предпоставки за това. Казано е, че в хода на висящо съдебно производство за престъпление, свързано с управление на МПС, тя е адекватна, доколкото продължава да осъществява своята превантивна функция. Наблегнато е на липсата на конкретни причини за предприемане на отмяната ѝ. Впрочем и защитата не се е позовала на такива, а пред ПАС сочи единствено, че срокът на действието ѝ бил изтекъл.

Доводът за срока не е основателен. В нормата на чл. 234, ал. 8 НПК действително е визирана продължителност на всички мерки за процесуална принуда  от една година и половина. Вън от съмнение е, че въпросната продължителност важи за досъдебното производство (след като в ал. 9 е визиран прокурорът като субект, който при изтичане на срока следва да отмени съответната мярка). В случая от привличането на г-н К. като обвиняем и вземането на мярката по чл. 69а НПК (17.12.18г.) до внасяне делото в съда с обвинителен акт (27.02.2020г.) е изтекъл срок, по-малък от 1.6 години. Следователно реализирането на тази мярка не е недопустимо към настоящия процесуален момент. Не е и неразумно дълго – преценка, която първият съд правилно е направил в контекста на обема и тежестта на повдигнатото обвинение.

Казано накратко, проверяваната инстанция е постановила законосъобразен акт, който подлежи на потвърждаване.

С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определението от 08.06.20 г. по НОХД № 430/20 г. на * окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на защитата за отмяна на взетата по отношение на подсъдимия К. мярка за процесуална принуда по чл. 69а НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

  ЧЛЕНОВЕ :