Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 12.03.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Нина Светославова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №7082 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от С.Х.М. срещу Г. Ф. искове с правна
квалификация чл.558, ал.5, вр.ал.1, вр.чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ за сума в
размер на 100000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди по повод възникнало ПТП на
18,02,2016год. на път І-8, посока гр.Свиленград, 364+400км., около 18,00часа,
сума в размер на 723,56лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и обезщетение за забава, за периода от 20,01,2017год. до датата на
ИМ-07,06,2017год.
Релевират се доводи, че е
реализирано пътнотранспортно произшествие на 18,02,2016год., около 18,00часа, с
участието на лек автомобил, с марка „Фолксваген“, модел Голф, с рег. №*******,
управляван от С.З.М., който поради нарушение на правилата за движение
реализирал ПТП като излязъл от пътното платно. В резултат на ПТП на
ищеца-пътник в посочения лек автомобил са причинени описаните в исковата молба неимуществени
и имуществени вреди. Депозирана е молба
пред Г. Ф., по която е образувана щета № 210035/20,01,2017год., по която е
платено обезщетение в размер на
50000лв.-неимуществени вреди и 723,56лв.-имуществени вреди. Ищецът е изразил несъгласие с платеното
обезщетение, обстоятелство обуславящо интерес от исковата претенция.
Отговорността на ответника обосновава с липсата на сключена застраховка Гражданска
отговорност за виновния водач. С оглед
наличието на задължение за парично вземане ответникът дължи и обезщетение за
забава.
Съобразно изложеното е заявено
становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
В указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК
е постъпил отговор от ответната страна, в който е изложено становище за
неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че при определяне на размера
на обезщетението е съобразено съпричиняване, определено на 50%, а именно
обосновано със съгласие на пострадалия да пътува в автомобил, водачът на който
е знаел, че е повлиян от алкохол и неизползване на обезопасителен колан.
Оспорва размера на претендираното обезщетение.
С оглед изложеното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
Третите лица помагачи-З. С.М. и С.
С.М. не излагат становище по основателност на исковата претенция.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от КП №2/25,03,2016год. на органите на МВР, РУ Свиленград се установява настъпването
на пътно транспортно произшествие на 18.02.2016год., на път І-8, 364+400км., с
участието на лек автомобил Фолксваген Голф, с ДКН №******, управляван от С.З.М.,
при което поради движение с несъобразена скорост, при предприета маневра
изпреварване, водачът е загубил контрол на МПС и самокатастрофирал. При произшествието
са причинени травматични увреждания на пътниците в автомобила, сред които и С.Х.М..
В КП е посочено, че водача на автомобила е без застраховка Гражданска
отговоронст към датата на събитието.
С постановление с №404/20,11,2016год. на Окръжна
прокуратура-Хасково е прекратено наказателното производство по ДП №87/2016 по
описа на РУ на МВР гр.Свиленград поради смърт на дееца.
С писмо изх.№24-01-64/28,02,2017год. Г. Ф. е одобрил обещетение за неимуществени
вреди в размер на 100000лв., както и
1447,13лв.-обезщетение за имуществени вреди като поради приет процент на
съпричиняване в размер на 50%, е определил за изплащане половината от
посочените суми.
Не е спорно между страните, предвид признание на
неизгоден за ищеца факт заявен в исковата молба, че ответникът е изплатил сума
в размер на 50000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 723,56лв.-обещетение
за имуществени вреди извънсъдебно преди завеждане на исковата молба.
От изслушаното по делото заключение на комплексна съдебномедицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че при ПТП ищецът е получила
следните травматични увреждания:
-травматичен шок, средна по тежест черепномозъчна травма, състояща се от
травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво челно с дебелина до 1,7 см.
-счупване на основата на черепа в предна черепна ямка;
счупване на лява челна, лява
слепоочни кости, в лява орбита и лява ябълчена /скулна/ кости;
-навлизане на въздух в черепната кухина;
-травматичен кръвоизлив в челния синус зад левия очен булб в
сфеноидалния синус в носната кухина;
-експулсия на 11, счупване на короните на 21,22 и 12 зъби и разкъсно
контузна рана на горна устна;
-огранчени контузионни промени в основата на десния бял дроб;
-контузия на корема без данни за
травматична увреда на коремен орган;
-счупване на таза в зоната на дясна срамна кост, счупване на сакрума в
ляво;
-счупване на лява бедрена кост.;
Проведено е комплексно болнично лечение включващо постелен режим, активно наблюдение,
медикаменти. След ПТП, ищецът е бил в тежко общо състояние,
сомнолентен, неадекватен, психомоторно неспокоен. Опериран е по спешност за травматичния кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка в ляво челно и за
счупване на лява бедрена кост. След
стабилизиране на състоянието му, в периода от 21,02,2016год. до 07,03,2016год.,
е проведено лечение в неврохирургична клиника. Впоследствие лечението му е
продължило в клиника по физикална и рехабилитационна медицина от 07,03,2016год.
до 14,03,2016год.
Най-интензивни
са били болките и страданията търпени от ищеца в периода на болничното лечение и дните след проведените оперативни интервенции
и рехабилитацията. Извън тези периоди е чувствал болка при промяна на времето в
местата на счупване и главоболие.
Черепно-мозъчната травма е протекла без поява на отпадна
неврологична симптоматика и лечението на
мозъчната контузия е успешно. По отношение на травмите на опорно-двигателния
апарат пострадалия съобщава за болки в
лумбалния отдел на гръбначния стълб, накуцва с левия крак при натоварване.
Налице е дефицит на сгъването в лява коленна става при клякане; Описаните
травматични увреждания са в причинна връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие; Към момента на извършения преглед лицето е в добро общо
състояние, с ясно съзнание, контактен и адекватен, оплаква се от болки в
кръста, накуцва в ляво при натоварване,
кляка непълно, поради дефицит в сгъването на лява колянна става. Предстои
оперативно отстраняване на металната фиксция
в лява бедрена кост.
Общия възстановителен период за черепно-мозъчната
травма е около 2-3 години. По отношение на счупванията периодът е 7-8
месеца.
Извършените разходи от ищеца, за които са
приложени доказателства по делото са били необходими и задължителни за
провеждане на лечението на лицето.
Концентрация на алкохол в кръвта от 1,32 промила е
лека степен на алкохолна интоксикация, храктеризираща се с емоционална
неусточивост, отслабване на вниманието, съобразителността, забавени реакции,
умерено изразени координационни
нарушения.
Характерът на получените травматични увреждания
сочи, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан. Ползването на
такъв би намалило степента на черепно-мозъчната травма, както и не биха се получили счупванията в областта
на таза.
От заключението на изслушаната съдебноавтотехническа експертиза се
установява механизма на пътнотранспортното произшествие, а именно: ПТП е
настъпило на път ПП І-8, км.364+400 между кв.Капитан Петко войвода-гр.Свиленград,
на прав пътен участък. Път ППІ-8 се състои от
едно платно за движение, предназначен за двупосочно движение на
автомобилите. Лек автомобил Фолксваген се е движил по път ПП І-8 в дясна пътна
лента с посока гр.Свиленград със скрост на движение от 97км.ч.
Приближаваки към мястото на ПТП, водачът
му предприема маневра "навлизане в насрещната лента". При изпълнение
на маневрата водачът е изгубил управлението и се е отклонил в ляво като е напуснал платното за движение. След
напускане на платното за движение е последвал удар в метален стълб. Причина за
ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил Фолксваген с органите
за управление на автомобила.
По делото са
събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Филка Русева, чиито
показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват
неимуществените вреди претърпени от ищеца.
На 20.01.2017г. при Г. Ф. е постъпило искане от
името на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
С писмо изх.№24-01-64/28,02,2017год.
ответникът е приел да изплати обезщетение в размер на 50000,00лв. за претърпените телесни увреждания и 723,56лв.-за извършени разходи.
Посочените суми са платени преди
датата на депозиране на исковата молба-07,06,2017год.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.557,
ал.1, т.2, б."а", вр.ал.чл.558, ал.5 от КЗ, вр.чл.496 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.557, ал.1, т.2, б."а"
от КЗ.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, характера на вредите, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина на извършителя, както и обстоятелството, че противоправното деяние е осъществено на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичано се намира на територията на Република България и няма сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност. Необходимо е да се установи и наличието на предпоставките на чл.558, ал.5 от КЗ сочещ на допустимост на претенцията –т.е. ако Ф.ът не се е произнесъл по подадената молба в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
За установено по делото съдът намира
настъпило на 18,02,2016год. ПТП по вина на водач, управлявал МПС без задължителна застраховка
Гражданска отговорност, вследствие на което на ищеца са причинени травматични увреждания. Извод в тази насока се обосновава от събраните по делото доказателства,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност. Налице е противоправно деяние управление
на МПС чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват и при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а в случай на необходимост и да спрат, когато възникне опасност за
движението. Не е оборена презумпцията
на чл.45, ал.2 от ЗЗД, предвид което е налице фактическия състав на непозволено
увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на
причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Настоящият състав приема, че в хода на процеса от събраните доказателства
се установява, че ищецът е претърпял редица травматични увреждания, като пряка последица от процесното ПТП. На основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.а" от КЗ ответникът е пасивно
материално правно легитимиран да обезщети причинените щети. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждането спрямо пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II
Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Настоящия
съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 110 000.00лв. При
определяне на обезщетението, съдът съобрази характера на получените травматични увреди-травматичен шок, средна по тежест черепно-мозъчна травма, състояща се от
травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво челно, счупване на основата на черепа в предна черепна ямка,
счупване на лява челна, лява слепоочни
кости, в лява орбита и лява ябълчена /скулна/ кости, навлизане на въздух в
черепната кухина, травматичен кръвоизлив в челния синус зад левия очен булб в
сфеноидалния синус в носната кухина,
експулсия на 11, счупване на короните на 21,22 и 12 зъби и разкъсно-контузна
рана на горна устна, огранчени контузионни промени в основата на десния бял
дроб, контузия на корема без данни за
травматична увреда на коремен орган, счупване на таза в зоната на дясна срамна
кост, счупване на сакрума в ляво, счупване на лява бедрена кост; Съобрази се възрастта на пострадалия към датата на
ПТП-25години /млада активна трудоспособна възраст, при която всяко физическо
ограничение води до напрежение и стрес за пострадалия/, обстоятелството, че
след пътнотранспортното произшествие ищецът е претърпял три оперативни интервенции, с извършена краниотомия, остеопластика за отстраняване на кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, лапароцентеза и поставяне на метална
фиксация на фрактурата на лявата бедрена кост, обстоятелството, че
е имал нужда от придружител, както по време на болничен
престой от около 1 месец, така и в домашни условия като за период от 2 месеца
пострадалия е бил неподвижен, а впоследствие в рамките на 7-8 месеца е ползвал
помощни средства. В този период безспорно е имал нужда от грижи в ежедневието, фактът, че и към настоящия момент, две години след инцидента пострадалия не е
възстановен напълно -налице е дефицит в сгъването на лява коленна става, накуцваща походка. Значение за определяне размера на
обезщетението са характеровите отражения от ПТП-ищецът станал по нервен, избухлив, ограничил социалните си контакти.
Предвид горните мотиви и съобразно икономическата обстановка в
страната към датата на настъпване на
застрахователното събитие и лимитите на отговорност при застрахователната
закрила, съдът определи дължимото застрахователно обезщетение.
Основателно е възражението на ответника за
съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД. За установено съдът намира
извършено нарушение от пострадалия на чл.137а от ЗДВП, като с оглед данните за
получените увреди заключението на съдебномедицинската експертиза сочи
пострадалия да е бил без поставен
обезопасителен колан, с който лекия
автомобил е бил оборудван. Ползването на предпазен колан би намалило степента и
тежестта на получената черепно-мозъчна травма, както и счупването на таза. За
установено съдът намира и възражението за съпричиняване поради предприето
пътуване от пострадалия с водач, за който е знаел, че е повлиян от алкохол на
осн.чл.176, ал.3 от ГПК. Налице е съпричиняване, което настоящия състав
определя на 30%, което следва да бъде
съобразено при определяне на дължимото обезщетение или същото се следва в
размер на 77000лв. От дължимото обезщетение следва да бъде приспаднато
платеното от ответника извънсъдебно обезщетение в размер на 50000,00лв. или
исковата претенция е основателна за сума в размер на 27000лв., в който размер следва да бъде
уважен предявения иск и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер
от 100000лв. като неоснователен.
По претенцията за имуществени вреди:
С оглед заключението на съдебномедицинската
експретиза извършените от ищеца разходи, за които по делото са представени
разходооправдателни документи/стр.60-74 от делото/ са в причинна връзка с
процесното произшествие като са били необходими за лечението на пострадалия.
Приложени са доказателства за общо извършени разходи в размер на 1447,13лв., от
които ответникът е заплатил сума в размер на 723,56лв. Ето защо претенцията за
имуществени вреди за сума в размер на
723,56лв. е основателна в пълен размер. Възражението за съпричиняване е
релевантно само към обезщетението за неимуществени вреди, но не и за
имуществените вреди.
Върху посочената главница се дължи законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на
вземането.
По претенцията с пр.осн.чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ Ф.ът дължи лихва за забава при спазване на чл.497 от КЗ от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца//чл.496 , ал.1 от КЗ/ от датата на завеждане на претенцията по реда на чл.380 от КЗ. Съобразявайки горната разпоредба и с
оглед датата на молбата, депозирана пред ответника -20,01,2017год., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи
считано от 21.04.2017г. Ето
защо исковата претенция за обезщетението за забава от 21,04,2017год. до датата
на исковата молба -07,06,2017год. е основателна, а за периода от 20,01,2017 до
20,04,2017год. неоснователна.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 1311,44лв., от които 1108,94лв.- държавна такса и 202,50лв. от общо
750,00лв.-разноски от бюджета.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 72,00лв. от общо 100,00лв.- юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25, ал.1 от НЗПП.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.Р.М. съобразно
уважената част от иска се дължи адв.възнаграждение в размер на 957,00лв. от общо 3544,47лв.,
определено по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на С.Х.М., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис **на осн.чл.557, ал.1, т.2, б."а от КЗ,
вр.чл.558, ал.5 от КЗ сумата от 27000
лв., представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 18,02,2016г.
ПТП неимуществени вреди, причинени от МПС, без задължителна застраховка Гражданска
отговорност, ведно със законната лихва от 21,04,2017год. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 27000,00лв. до
пълния предявен размер от 100000,00лв., както и за законна лихва за периода от
20,01,2017год. до 20,04,2017год. като неоснователна.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на С.Х.М., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис *** на осн.чл.557, ал.1, т.2, б."а от КЗ,
вр.чл.558, ал.5 от КЗ сумата от 723,56лв.,
представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 18,02,2016г. ПТП
имуществени вреди, причинени от МПС, без задължителна застраховка Гражданска
отговорност, ведно със законната лихва от 21,04,2017год. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за законна лихва за периода от 20,01,2017год. до
20,04,2017год. като неоснователна.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК
сумата от 1311,44лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Х.М., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис *** да заплати на
"Г. Ф.", с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на
72,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на адв.Р.М. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата
от 957,00лв.–адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП-З.С.М. и С.С.М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: