Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 18.01.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на десети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като
разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 180/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 62, ал.1, т.3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
жалба от Д.С.С. – изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора гр. Ловеч срещу Заповед № Л-1559/20.03.2020 г. на
Главен Директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която е отхвърлена молбата му да
бъде преместен от Затвора гр. Ловеч в Затвора гр. Варна за доизтърпяване на
наложеното му наказание.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като при издването й са нарушени
административно производствените правила, защото административният орган не е
спазил указанията на Административен съд Ловеч, дадени в Решение №
39/15.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2/2020 г.
В съдебно заседание жалбоподателят
поддържа жалбата си и моли оспорената заповед да бъде отменена, тъй като е
издадена в противоречие със съдебното решение на Административен съд Ловеч.
Ответникът по делото – Главен Директор на ГДИН – редовно призован – не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. В
писмо с рег. № 4865/31.05.2019 г. е изразил становище за неоснователност и
недоказаност на жалбата, поради което моли същата да бъде отхвърлена.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално
допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана
страна. Разгледана по същество е основателна.
Жалбоподателят Д.С. *** на 30.09.2016 г. за
изтърпяване на наказание „доживотен затвор”, наложено по НОХД № 107/2016 г. на
Окръжен съд Габрово. Той е подал молба до ГДИН за преместване от Затвора гр.
Ловеч в Затвора гр. Варна, тъй като е съжителствал на семейни начала с В.С. М.,
с която имат общо дете и същите са сменили постоянния си адрес, който е *** област Варна. Молба с идентично съдържание е подала и
В.М., с която жалбоподателят е живял на семейни начала в периода от
Началникът на отдел СДВРП в ГДИН със Заповед №
Л-5247/03.12.2019 г. е отхвърлил молбата на жалбоподателя за преместване в
Затвора гр. Варна. Д.С. е обжалвал тази заповед пред Административен съд Ловеч,
който с Решение № 39/15.02.2020 г., постановено по а.х.д. № 2/2020 г. е отменил
оспорената заповед и е постановил изпращане на преписката на Главния директор
на ГДИН за ново произнасяне по подадената от С. молба, съгласно задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
решението. Указано е, че в оспорената заповед е посочено единствено, че към
момента капацитетът на Затвора гр. Варна
за настаняване на доживотно осъдени лица е изчерпан, без да е изследвано дали
предстои освобождаване на места в близко бъдеще. Изрично е посочено, че
преценката относно наличието или липсата на материалните предпоставки за
преместване е предоставена на административния орган, който преди да се
произнесе по искането, следва да извърши проверка и в зависимост от резултатите
мотивирано да разреши или откаже преместването. Дължимата от органа преценка
следва да обхване и желанието на оспорващия да вижда детето си и жената, с
която е съжителствал, както и доколко преместването му в Затвора гр. Варна ще
улесни тези контакти за изграждане на следващите се взаимоотношения с тях.
С обжалваната в настоящото съдебно производство
Заповед № Л-1559/20.03.2020 г. Главният директор на ГДИН е отхвърли молбата на С.
да бъде преместен от Затвора гр. Ловеч в Затвора гр. Варна за доизтърпяване на
наложеното наказание. За да постанови този резултат, той е приел, че сведенията
за общуване чрез кореспонденция и телефонни разговори почиват на думите на
лишения от свобода и не са доказани, предвид факта, че съгласно нормативните
документи, телефонните разговори и кореспонденцията на лишените от свобода не
подлежат на проверка от администрацията. Освен това административният орган е
посочил, че при двете уведомявания на г-жа М. с писма на заявения адрес в *** област Варна, същите са били върнати с отметка, че
получателят не живее на посочения адрес, поради което е прието, че при
заявеното желание за преместване на съпруга й, липсва заинтересованост относно
изхода на молбата. В мотивите на оспорената заповед е отбелязано, че не са
налични свободни места за настаняване на лишени от свобода, осъдени на
„доживотен затвор” и „доживотен затвор без замяна”в Затвора гр. Варна съгласно
писмо на Началника на Затвора гр. Варна. Административният орган е посочил още,
че преместването на лишени от свобода от тази категория се допуска в
изключителни случаи. Решаващият извод на административния орган е, че не са
налице в пълнота изискванията на чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Освен това в
оспорената заповед е посочено, че е взета под внимание епидемиологичната обстановка
в страната.
Съгласно чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, преместването на
лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния
директор на ГДИН по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на
постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа
контакти.
Обжалваната заповед е издадена от
Главния директор на ГДИН, който е териториално и материално компетентния
административен орган.
Оспорения
административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. Посочени
са фактически и правни основания.
Съгласно чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени
от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на
ГДИН в следните случаи:
1. При
включване на обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване
на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2.
При настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. По
молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. По
предложение на Началника на Затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода- пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличие на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. При необходимост с цел съобразяване
с изискванията на чл.43, ал.3 ЗИНЗС, като в този случай се взема предвид и
желанието на лишения от свобода.
В случая административното производство е започнало по
молба на Д.С.С. с искане да бъде преместен от Затвора гр. Ловеч в Затвора гр.
Варна. Молба със същото съдържание е подала и В.С. М., с която жалбоподателят е
живял на семейни начала и с която имат дете.
Това означава, че производство е по реда на чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Според чл. 40а
от Правилника за приложение на ЗИНЗС (ППЗИНЗС), преместването на лишения от свобода по чл. 62, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС се извършва след проверка и наличие на данни за поддържане на
социални контакти с близките му или с посочените от него лица.
Административният орган е бил длъжен по силата на чл.
40а от ППЗИНЗС да извърши проверка за наличието на данни за поддържане на
социални контакти на лишения от свобода с близките му или с посочените от него
лица и едва след това да се произнесе по направеното искане за преместване. Той
е извършил дължимата проверка, но неправилно е интерпретирал събраните доказателства в нарушение на материалния
закон, което представлява основание за отмяна.
В обжалваната заповед е посочено, че сведенията за
общуване чрез кореспонденция и телефонни разговори почиват на думите на лишения
от свобода и не са доказани, предвид факта, че съгласно нормативните документи,
телефонните разговори и кореспонденцията на лишените от свобода не подлежат на
проверка от администрацията.
По делото е
приложена докладна записка с рег. № 1284/17.03.2020 г. от ИСДВР при Затвора
Ловеч до Началника на същия, в която е посочено, че е провел разговор с Д.С.,
който е заявил, че поддържа връзка със съпругата си чрез кореспонденция и
телефонни разговори. В докладната записка е посочено, че съпругата на С. не го
посещава на свиждане, поради отдалечеността на населеното място, тъй като живее
в ***, област Варна и не разполага с финансови средства.
Затова тя желае той да бъде преместен в Затвора Варна, за да може тя и детето
им да го посещават на свиждане.
В обжалваната заповед Административният орган е
посочил, че при двете уведомявания на г-жа М. с писма с рег. № 11347/04.12.2019
г. и рег. № 1496/13.02.2020 г. на заявения адрес в *** област Варна, писмата са върнати с отметка, че
получателят не живее на посочения адрес. При това положение административният
орган е приел, че липсва заинтересованост относно изхода на молбата.
В първото писмо до В.М. е посочено, че молбата й за
преместване на жалбоподателя на настоящия етап се оставя без уважение, тъй като
при извършена проверка по реда на чл. 40 а от ЗИНЗС е констатирано, че двамата
контактуват помежду си само чрез кореспонденция. Няма данни тя да го е
посещавала на свиждане, поради което не са налице в пълнота изискванията на чл.
62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Посочено е също, че в момента капацитета на Затвора гр.
Варна за настаняване на доживотно осъдени лица е изчерпан и преместването на
молителя, както и настаняването му би било в противоречие на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС.
Второто писмо е със същото съдържание с допълнение, че
С. е обжалвал отказа за преместване пред Административен съд Ловеч, поради
което мястото за изтърпяване на наложеното наказание ще бъде определено след
приключване на съдебното производство.
Правото на личен и семеен живот
е регламентирано в чл. 32, ал. 1 от Конституцията. То е основно право на човека, което не следва да бъде
ограничавано от изтърпяване на наказанието в по-голяма степен, отколкото налага
самото наказание. Една от целите на изпълнение на наказанието е осигуряване на
условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и
зачитане на правата и достойнството им
според чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2, т. 3 и т. 4
от ЗИНЗС, наказанието "лишаване от свобода" се изпълнява чрез
настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и
подлагането им на поправително въздействие. Поправителното въздействие се
осъществява и чрез ограничаване на отрицателните последици от действието на
присъдата и вредното влияние на средата на осъдените, както и чрез осигуряване
на условия за упражняване правата на осъдените, за да се осигури в максимална
степен реализирането на правото им на семеен живот, въпреки изтърпяване на наказанието
с оглед тяхната ресоциализация. Подкрепата на роднини и близки по време на
изтърпяване на наказанието също има положителен ефект за съхраняване на
личността на лицето, изтърпяващо наказание, за по-лесното му понасяне като цяло
и за по-пълноценното постигане на целите на самото наказание.
По делото не е
спорно, че личните контакти на жалбоподателя с близките му са съществено
затруднени, поради отдалечеността на ***
област Варна от гр. Ловеч и финансовите
затруднения на жената, която е живяла на семейни начала с жалбоподателя и има
дете от него. Не е спорно и обстоятелството, че жалбоподателят е поддържал контакти с тази жена чрез
кореспонденция и телефонни разговори.
Налице е категорично изявено желание както от
жалбоподателя, така и от жената, с която е живял на съпружески начала и има
дете от нея за осъществяване на свиждания, които обаче са били затруднени, поради
финансови трудности на В.М. да пътува до
гр. Ловеч.
Настоящият съдебен състав намира,
че са налице данни за наличие на
основанието по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС - депозирани писмени молби от
жалбоподателя и от жената, с която е живял на съпружески начала и има дете от
нея за преместване в Затвора гр. Варна, изявление на жалбоподателя, изразено
пред ИСДВР при Затвора гр. Ловеч и отразено от него в докладна записка до
Началника на Затвора гр. Ловеч, че поддържа контакти чрез кореспонденция и
телефонни разговори с В.М.. Исканото
преместване ще улесни контактите с нея и детето, и ще допринесе за
по-пълноценното постигане на целите на самото наказание и за ресоциализацията
на осъдения, включително ще се отрази положително на личностното развитие и
поведението му. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 72
от ППЗИНЗС, с която законодателят е възложил на администрацията на затвора да
съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване на
семейните връзки и контакти с външния свят – свиждания, кореспонденция и
телефонни разговори, като осигурява подходящи условия за това.
Съдът констатирана, че административният орган не е
изпълнил указанията по тълкуването и прилагане на закона, посочени в Решение №
39/15.02.2020 г. на Административен съд Ловеч, постановено по а.х.д. № 2/2020
г.
Административният орган не е изпълнил указанието на
съда да установи дали предстои освобождаване в близко бъдеще на места в Затвора
гр. Варна за настаняване на доживотно осъдени лица, а е установил, че към
момента не са налични свободни места в тази зона на Затвора гр. Варна.
Административният орган не е извършил преценка на
желанието на оспорващия да вижда детето си и жената, с която е съжителствал на
съпружески начала, както и доколко преместването му в Затвора гр. Варна ще
улесни тези контакти за изграждане на следващите се взаимоотношения с тях.
При това положение оспорената заповед е постановена в
противоречие с влязлото в сила Решение № 39/15.02.2020 г. на Административен
съд Ловеч, постановено по а.х.д. № 2/2020 г. Неизпълнението на дадени със
съдебно решение указания имат за последица нищожност на издадения
административен акт по смисъла на чл. 177, ал.2 от АПК, тъй като актове и
действия на административен орган, извършени в противоречие в влязло в сила
съдебно решение са нищожни. Това налага оспорената заповед в настоящото съдебно
производство да бъде обявена за нищожна, а преписката да бъде върната на
административния орган за произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение,
като се обсъдят и всички доказателства, приети в съдебното производство по
настоящото дело.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2
от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожна Заповед №
Л-1559/20.03.2020 г. на Главен Директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Главен
Директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за ново произнасяне
съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени
в мотивите на решението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.62, ал.3, изр. второ от ЗИНЗС.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.