Решение по дело №3180/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 505
Дата: 2 юли 2025 г. (в сила от 2 юли 2025 г.)
Съдия: Милен Михайлов
Дело: 20251100603180
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 505
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Б.
Членове:Милен Михайлов

Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100603180 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия М. С. М., подадена чрез
служебно назначения му защитник адвокат А. П. от САК, срещу Присъда №
198 от 02.04.2025 г., постановена от Софийски районен съд, НО, 94 състав, по
НОХД № 283 по описа за 2025 година, с която съдът е признал подсъдимия М.
С. М. за ВИНОВЕН в това, че на 15.07.2023 г., около 22,15 часа в гр. София,
бул. „Черни връх“ № 100, в търговски център „Парадайс“, от щанд за
парфюми „А.“, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значение
на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи:
сумата от 3284,00 (три хиляди двеста осемдесет и четири) лева, собственост
на „Л.Б.с“ ЕООД с ЕИК *********, от владението на Л.М.А. - управител на
„Л.Б.с“ ЕООД, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
- престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, поради което и на
основание чл.194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК е НАМАЛИЛ с една трета и
1
наказанието, което подсъдимият М. С. М. следва да изтърпи е „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Съдът е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66 ал. 1 НК
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. Съдът е
ПОСТАНОВИЛ на основание чл. 67, ал. 3 НК изпълнението на пробационна
мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК – „Включване в програми за обществено
въздействие“ през изпитателния срок. Съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл.
23, вр. чл. 25 НК ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду
наложените на М. С. М. наказания по НОХД № 15867/2023 г., НОХД №
16434/2023 г., НОХД № 13440/2024 г. и по НОХД № 283/2025 г.- и трите по
описа на СРС, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА. СЪДЪТ е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 25, ал. 4 НК
изпълнението на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъдата. СЪДЪТ е ПОСТАНОВИЛ на основание чл. 67, ал. 3 НК,
изпълнението на пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК – „Включване в
програми за обществено въздействие“ през изпитателния срок. Съдът е
ПРИСПАДНАЛ на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК, в случай на привеждане
в изпълнение на определеното общо най-тежко наказание, времето, през което
М. С. М. е бил задържан по делата от съвкупността - със заповед за задържане
на лице по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор при СРП на основание
чл. 64, ал. 2 НПК и с мярка за неотклонение „задържане под стража“ или
„домашен арест“. Съдът е ПРИСПАДНАЛ на основание чл. 25, ал. 2 НК в
случай на привеждане в изпълнение на определеното общо най-тежко
наказание изтърпяната част от наказанията, включени в съвкупността. С оглед
изхода на делото, съдът е ОСЪДИЛ, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, М. С. М.
/с установена самоличност / ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СДВР сумата от 1311,
82 лева (хиляда триста и единадесет лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща разноски в досъдебното производство.
В депозираната жалба се сочи, че присъдата е неправилна и завишена, с
оглед субективната страна на деянието. Сочи се, че подсъдимият е извършил
деянията като непълнолетен, поради липса на родителски контрол. В
заключение се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на друга,
с налагане на наказание „Обществено порицание“ или “Пробация“, в размер
2
най-много на дванадесет месеца при условията на чл. 55 НК или да се намали
наложеното наказание до една година „Лишаване от свобода“, което да бъде
редуцирано на осем месеца, с оглед проведеното Съкратено съдебно
следствие. Прави се искане при кумулиране на наказанията да се постанови
едно общо най-тежко наказание в размер на десет месеца „Лишаване от
свобода“, което да бъде отложено за срок от 3 /три/ години.
В дадения ход по същество, защитата пледира да бъде намалено
наложеното на подсъдимия наказание. Счита, че така наложеното е
прекомерно високо, с аргумент непълнолетната възраст на подсъдимия към
датата на деянието, както и с посочване, че има още мерки за въздействие
върху подсъдимия, освен налаганите му до момента по Закона за борба с
противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Посочва, че
влияние върху извършителя имат социалните проблеми на ромския етнос, в
който той живее, както и съжителството на подсъдимия с негов доведен баща.
Моли, съдът да замени така наложеното наказания с „Пробация“ или
алтернативно - наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде намалено за срок
под една година, с условно изтърпяване на същото.
Представителят на прокуратурата счита, че постановеният
първоинстанционен съдебен акт е правилен и законосъобразен, като моли да
бъде потвърден изцяло.
Подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник.
В последната си дума, подсъдимият моли да му бъде определено по-
леко наказание.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и
становищата на страните, доводите, изложени във въззивната жалба и
като провери законността и обосноваността на атакуваната присъда, при
съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК и
от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално
допустима. Поради това изложените в нея възражения и доводи следва да
бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен състав по същество.
Производството пред първоинстанционният съд е проведено по реда на
3
чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират
доказателства по отношение на тези факти.
Присъдата на районния съд е постановена при пълно, всестранно и
точно изясняване на фактическата обстановка по делото, при което районният
съд правилно е приел, че към 15.07.2023 г. подсъдимият М. С. М. е бил
непълнолетен- роден на ********* г.. Същият към тази дата не учи и не
работи. Произхожда от многодетно социално слабо семейство. Отглежда се от
майка си С.М.В. и има един брат и две сестри. Не посещава училище. Не
проявява интерес към спорт, друго занимание или хоби. Социално е
неангажиран. Приятелската му среда включва лица, които се водят на отчет от
инспектор при Детска педагогическа стая. По отношение на подсъдимия М. от
Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и
непълнолетни към Столична община, район „Красна поляна“, са разгледани
общо 14 възпитателни дела преимуществено за престъпления против
собствеността, както и за притежание на наркотични вещества. Налагани са му
възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 10 и т. 12 ЗБППМН.
Свидетелката Л.М.А. към 15.07.2023 г. била управител и едноличен
собственик на капитала на търговско дружество "Л.Б.с" ЕООД. Дружеството
стопанисвало щанд за парфюми "А.", в търговски център "Парадайс", находящ
се в гр. София, бул. "Черни връх" № 100. На 15.07.2023 г. около 22,00 часа,
свидетелката А. приключила работа, след което прибрала оборота от деня от
търговския обект в дървен шкаф под щанда за парфюми. Оборотът бил в
размер на 2184,00 лева. В същия шкаф в бял пощенски плик свидетелката
поставила сумата от 1100, 00 лева, представляваща дневния оборот от друг
щанд, находящ се в същия търговски център и отново стопанисван от "Л.Б.с"
ЕООД. След като прибрала парите в шкафа, свидетелката Л. А. покрила щанда
с покривало от плат и си тръгнала. По същото време в търговския център се
намирали подсъдимият М. М. и неговият братовчед - свидетелят С.Я., който
бил на 13 години. След като търговските обекти затворили, подсъдимият и
свидетелят Я. се разхождали по етажите в търговския център. Двамата минали
покрай щанда за парфюми "А." и подсъдимият М. М. решил за извърши
кражба на парична сума от търговския обект. Подсъдимият повдигнал
покривалото, с което бил закрит щанда и влязъл под него във вътрешността на
щанда. Там подсъдимият намерил сумата от общо 3284,00 лева, която
4
свидетелката А. била прибрала в дървения шкаф. Подсъдимият взел цялата
сума със себе си. След това напуснал търговския център заедно със свидетеля
С.Я.. Двамата се качили в таксиметров автомобил, който изчаквал клиенти
пред търговския център, управляван от свидетеля В.В. и го помолили да ги
закара до кв. "Факултета" в гр. София. Когато стигнали до там, двамата му
платили сумата от 30,00 лева за извършения превоз. Преди да се разделят,
подсъдимият дал на свидетеля Я. сумата от 200,00 лева. Съгласно
заключението на изготвената в досъдебното производство комплексна съдебна
психолого- психиатрична експертиза, подсъдимият М. М. е психично здрав.
Макар и непълнолетен към датата на деянието, той е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като
при извършване на деянието не е проявил лекомислие и увлечение.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин въз
основа на направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на
подсъдимия, което се подкрепя от доказателствата и доказателствените
средства, събрани на досъдебното производство и проверени от съда -
показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели Л. А.,
К.М., В.В. и С.Я.; заключенията на изготвените по досъдебното производство
експертизи: техническа експертиза, видеотехническа експертиза и комплексна
съдебна психолого - психиатрична експертиза, както и писмените
доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно предаване,
справка - характеристика за С.Я., справка - характеристика за М. М., справка
от МКБППМН при СО, район „Красна поляна“ и характеристика за
установяване на личностните особености на непълнолетния М. М. .
Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на
събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал и установил всички
обстоятелства, свързани с механизма на извършване на деянието и
авторството на подсъдимия, които имат значение за ангажиране на
наказателната му отговорност. Събраният доказателствен материал в своята
съвкупност съдържа доказателства, които са безпротиворечиви и се намират
във взаимна кореспонденция, последователност и вътрешно - логична връзка.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от
правна страна, че подсъдимият М. С. М. е осъществил като непълнолетен от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1, вр.
5
чл. 63, ал. 1, т.3 НК.
От обективна страна престъплението се е изразило в това, че на
15.07.2023 г., около 22,15 часа в гр. София, бул. „Черни връх“ № 100, в
търговски център „Парадайс“, от щанд за парфюми „А.“, като непълнолетен,
но могъл да разбира свойството и значение на извършеното и да ръководи
постъпките си, отнел чужди движими вещи: сумата от 3284,00 (три хиляди
двеста осемдесет и четири) лева, собственост на „Л.Б.с“ ЕООД с ЕИК
*********, от владението на Л.М.А. - управител на „Л.Б.с“ ЕООД, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът прие, че от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява авторството на деянието. Налице е извършена кражба от
посочения търговски обект. В тази връзка съдът взе предвид, както
самопризнанията на самия подсъдим, така също и показанията на разпитаните
на досъдебното производство свидетели. Съдът счита, че обясненията, дадени
от подсъдимия, преценени в съвкупност с другите събрани по делото
доказателства, сочат, че именно подсъдимият М. М. е автор на
престъплението, предмет на настоящето дело. Както бе посочено вече,
обясненията на подсъдимият са житейски логични, като същите се подкрепят
изцяло от останалите събрани по делото доказателства.
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл, доколкото
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи от
владението на другиго, без съгласието на собствениците, като е имал
присвоително намерение, като предвид непълнолетието му, е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
и не е осъществил деянието поради лекомислие или увлечение.
Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите в жалбата, че са
налице основания за намаляване размера на наложеното наказание по
отношение на подсъдимия, за извършеното престъпление по чл. 194, ал. 1 НК,
тъй като при определянето му са отчетени в достатъчна степен всички
обстоятелства относно конкретната тежест на извършеното деяние и
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока въззивният съд
намира, че не са налице предпоставките за намаляване на наказанието,
6
доколкото по делото не са налице други, освен отчетените от
първоинстанционния съд обстоятелства, обуславящи това.
Правилно първата съдебна инстанция по настоящето дело с оглед
признаването на фактите от подсъдимия, изложени в обвинителния акт е
определила наказанието съобразно нормата на чл. 58а, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 НК.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия следва
да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността му следните обстоятелства,
отчетени и от първоинстанционния съд: чистото съдебно минало на
подсъдимия към датата на деянието. Правилно са отчетени от Софийски
районен съд като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства налаганите
му различни по вид възпитателни мерки, които не са успели да превъзпитат
подсъдимия към спазване на установения обществен ред. Именно като
източник на сведения за лошите характеристични данни на подсъдимия съдът
цени и осъжданията му, последващи процесното деяние. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство и настоящия съд съобрази размера на предмета
на престъплението - отнетата от подсъдимия сума, която надвишава повече от
четири пъти минималната работна заплата за страната към датата на деянието.
Правилно първият съд не е взел предвид като смекчаващо обстоятелство
непълнолетната възраст на подсъдимия, тъй като наказанието му е определено
при задължителната редукция по чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, което обуславя и като
неоснователно искането на защитата за намаляване на наказанието на
подсъдимия именно на това основание. При това настоящият съд се
солидаризира с първия относно приложението на разпоредбата на чл. 58а, ал.
1 НК, като на основание чл. 63, ал. 1, т.3, вр. чл. 54 НК, първият съдът
правилно е осъдил подсъдимия на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 58а ал. 1 НК е
НАМАЛИЛ с една трета и наказанието, при което подсъдимият М. С. М.
следва да изтърпи е „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВАНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА.
И настоящият съд намира основания изпълнението на така
определеното наказание да бъде отложено на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл.
66, ал. 1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила
на присъдата.
Предвид възрастта на подсъдимия основателно е и постановяването на
7
пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК - включване в програми за
обществено въздействие, през изпитателния срок.
С оглед разпоредбите на чл. 23, вр. чл. 25 НК, правилно първият съд е
определил едно общо най- тежко наказание измежду наложените на М. М.
наказания по НОХД № 15867/2023 г., НОХД № 16434/2023 г., НОХД №
13440/2024 г. и по НОХД № 283/2025 г., а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което е
отложил на основание чл. 25, ал. 4 НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на присъдата.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338
от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XIII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 198 от 02.04.2025 г., постановена от
Софийски районен съд, НО, 94 състав, по НОХД № 283 по описа за 2025
година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване и
протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8