№ 797
гр. Благоевград, 25.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело №
20241200101321 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Банка ДСК”
АД, ЕИК *********, против Ф. М. К., ЕГН **********.
С решение № 214/ 16.04.2025 г., пост. по гр. д. № 1321/ 2024 г. по описа
на ОС – Благоевград, съдът е приел за установено, че съществува вземане на
„Банка ДСК” АД, ЕИК *********, против Ф. М. К., ЕГН **********, в
размер на 37 319,60 лв. лв. (тридесет и седем хиляди триста и деветнадесет
лева и 60 стотинки), представляваща главница по договор за кредит за текущо
потребление от 19.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2024
г. - датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 от ГПК до окончателното плащане, като е отхвърлил исковете
над този размер като неоснователни, както и е отхвърлил исканията на
„Банка ДСК” АД, ЕИК *********, против Ф. М. К., ЕГН **********, за
присъждане на разноски, представляващи държавни такси, възнаграждение за
юрисконсулт и възнаграждение за вещо лице, направени в заповедното и
исковото производство, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Постъпила е молба вх. № 8203/ 27.03.02025 г. от „Банка ДСК” АД, в
която се прави искане за изменение на решението в частта за разноските, като
се присъдят на банката сторените по делото разноски.
Сочи се в молбата, че цитираните от съда решения се отнасят за
случаите когато е предявен от потребителя иск за установяване на
1
неравноправния характер на договорна клауза, но не е когато потребителят е
ответник по иск за установяване съществуване на вземане. Сочи се, че в
настоящия случай потребителят е ответник по иск по чл. 422 от ГПК, който не
е изпълнил дължимата насрещна престация по валидно договорно
правоотношение и е изпаднал в забава. Независимо от изложеното по-горе,
посочва се в молбата, че клаузите на договора не са неравноправни. Дори и
съдът да е приел противното, то в производството по делото се установило, че
потребителят не може да се ползва от наличие на неравноправни клаузи,
доколкото кредиторът претендира вземане в размер, определено според
клаузите на договора, а именно определено съобразно дължимата към
момента на сключване на договора лихва. Съгласно заключението на
вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, вкл. при изслушването му,
не се установило банката-кредитор да е променяла едностранно лихвата при
промяна на базов лихвен процент.
Сочи се, че освобождаването на потребителя - ответник от
отговорност за разноски води до нарушение на принципа на
пропорционалност на санкцията. Този смисъл е вложен в Решение от 21
март 2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, съгласно което: “Следователно не
може да се изключи възможността потребителят да е длъжен да понесе част от
съдебните разноски, които е направил, за да предяви иск за установяване на
неравноправния характер на договорна клауза, в случай на частично
уважаване — след обявяване на тази клауза за нищожна — на искането му за
връщане на недължимо платените въз основа на посочената клауза суми, по-
специално когато потребителят недобросъвестно упражнява правото си
на връщане.”
С разпореждане на ОС - Благоевград, е изпратен препис от молбата за
изменение решението на ответника, който в установения срок не е подал
отговор.
По съществото си, съдът намира искането за неоснователно.
Разбирането на молителя-ищец за неотносимост на решение от
16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския
съюз към настоящия спор е неправилно.
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, в което производство по възражение за неравноправни клаузи
2
по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, съдът е приел наличието на неравноправни клаузи и е
отхвърлил част от иска, тъй като е прогласил клауза от договор за кредит за
нищожна като неравноправна.
Съдът в мотивите на решение № 214/ 16.04.2025 г., пост. по гр. д. №
1321/ 2024 г. по описа на ОС – Благоевград е приел, че клаузите на чл. 8, 9,10 и
11 от договора за текущо потребление, както и чл. 5 във всичките алинеи от
Общите условия са нищожни поради тяхната неравноправност на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Предметът на делото изцяло попада в обхвата на въпросите, намерили
отговор с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на
Съда на Европейския съюз. В т. 96 от решението СЕС е приел за необходимо
да се произнесе по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност,
възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от върнатите
му суми, при положение, че искът му е уважен в частта относно
неравноправния характер на спорната клауза. В т. 95 от решението е
обосновано, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред
националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на
държавите членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и
на ефективност. Съобразявайки принципа на ефективността, СЕС е приел, че
обвързването на разпределението на съдебните разноски в това производство
само с недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може обаче
да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до
които води предявяването на иск по съдебен ред /т. 98 от решението/. С оглед
на всички изложени съображения СЕС е решил, че член 6, параграф 1 и член
7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва
да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част
от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от
размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие
на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния
й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни
предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол
върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
Настоящият съдия-докладчик е съобразил изложеното в решението на
3
СЕС при произнасяне по въпроса за отговорността за разноските в процеса.
Директивата по правило няма директен ефект в правоотношението между
частните лица. По въпроса, обаче, за нейното приложение е формирана
константна практика на ВКС, споделена и от настоящия състав / напр.
решение № 2/17.03.2021 г. по т. д. № 2364/2019 г. на ВКС, II т. о. и др. /,
съгласно която е налице задължение на националния съдия, произтичащо от
задължението за лоялно сътрудничество на държавите-членки, предвидено в
чл. 4, пар. 3 от ДЕС, да тълкува нормите на вътрешното законодателство
съответно на тълкуването на актовете на Европейския съюз, включително така
както е извършено в решенията на Съда на Европейския съюз и с оглед целите,
които са предвидени за постигане от посочената директива. Това задължение е
разяснено и в практиката на СЕС/ напр. решението по делото Von Colson,
посочващо, че всички директиви създават "задължение за националния съдия
да даде на закона, приет в изпълнение на директивата тълкувание и
приложение, съобразно изискванията на Общностното право", както делото
Marleasing, съгласно което "националните юрисдикции са длъжни при
тълкуване на разпоредбите на националното си право – предварително или/и
последващо да го тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на буквата и
духа на директивата, с оглед постигането на определените в нея цели и в
изпълнение на чл. 289 от ДЕИО". Това разрешение е застъпено и в практиката
на ВКС (определение от 16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085/2022 г.).
По настоящото дело е уважено защитно възражение от ответника по
установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, което възражение е за
нищожност на договорна клауза поради нейния неравноправен характер,
което възражение е уважено, поради което частично е отхвърлен искът за
признаване на установено, че съществува вземане за лихви, като
отговорността за разноски, съобразно уважената част от иска не е
разпределена по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като независимо от
резултата по делото, искът е срещу потребител и се основава на
неравноправна клауза в договор за кредит. Както е прието в решение от
16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския
съюз, подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да
възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на
ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на
договорни клаузи, поради което същата не е съобразена с европейското
4
законодателство и не следва да се прилага в конкретния случай. Даденото
разрешение съобразно нормата на чл. 633 ГПК следва да бъде съобразено от
националните съдилища, независимо че е постановено по преюдициално
запитване, отправено от друга юрисдикция /в този смисъл и формираната
практика на ВКС - определение № 262/11.08.2020 г. по ч. т. д. № 844/2020 г. на
ВКС, I т. о. /
В случая е приложимо правилото, установено в решение от 16.07.2020 г. по
съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, а не
правилото в чл. 78, ал. 1 ГПК. Ето защо, искането за изменение на решението
в частта за разноските следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 8203/ 27.03.02025 г. от „Банка
ДСК” АД, в която се прави искане за изменение на решение № 214/ 16.04.2025
г., пост. по гр. д. № 1321/ 2024 г. по описа на ОС – Благоевград в частта за
разноските, като се присъдят на банката сторените по делото разноски, като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5