Р Е Ш Е Н И Е
№ 382
гр. Враца,14.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 18.10.2022г. /
осемнадесети октомври две хиляди
двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 395 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ ВРАЦА, против
РЕШЕНИЕ №32/26.03.2022г., постановено по
АНД № 362 по описа за 2021 г. на Районен съд – Козлодуй,
с
което е отменено Наказателно постановление № 06-2100020/29.11.2021г. на Директора на Дирекция “ИТ” гр.Враца, издадено срещу „А. с.-и.“
ЕООД ***, с което на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 414 ал. 1 от КТ, за нарушение на чл. 228 ал.3
вр.чл.224 ал.1 от същия кодекс, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
В
касационната жалба са релевирани възражения за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при
постановяването му, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК
във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че неправилно е
установена действителната фактическа обстановка, в противоречие с
доказателствата по делото, в резултат на което неправилно въззивната инстанция
е приела, че не е доказано нарушението на разпоредбата на чл. 224 ал.1 КТ. Изложени са
доводи, че административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността
на дружеството, като е квалифицирал точно извършеното нарушение, съобразил е
тежестта му, за което е наложена имуществена санкция съобразно приложимите
материалноправни разпоредби. Отправено е искане към касационната инстанция да
отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да потвърди изцяло
наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът чрез *К. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява се
против размера на адвокатското възнаграждение на противната страна поради
прекомерност.
Ответникът „А.с.– и.“
ЕООД ***, не взема становище по жалбата.
Участващият в касационното производство
прокурор от ОП – Враца дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Развива съображения, че въззивният съд е
допуснал смесване на две нарушения –
неизплащане на обезщетение и неизпълнение на предписание, като е приел, че
неизпълнението на едното е предпоставка
за неизпълнение на другото, както и че не е развил съображения за невръчването
на АУАН по установения в закона начин.
В настоящото
производство от страните не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и
съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
При постановяване на
съдебния си акт въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон,
тъй като е дал възможност на страните да
докажат защитните си тези с всички допустими и относими към спора доказателствени
средства. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал писмени и гласни доказателства, обсъдил ги е
поотделно и в тяхната съвкупност, мотивирал се е защо кредитира едни, а не дава вяра на други и въз основа на тях е постановил
съдебния си акт, поради което същият се явява обоснован.
От представените пред
Районния съд доказателства се установява, че отговорността на ответника по
настоящото дело е ангажирана затова, че в качеството му на работодател не е
изплатил обезщетение за неползван платен
годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение с лицето Х., което правоотношение е съществувало от
25.11.2020г. до 02.08.2021г., като изплащането е следвало да стане до 30.09.2021г.
Проверката по трудовото законодателство
е извършена на 03, 08 и 12.11.2021г., като на настоящия ответник в качеството
му на работодател е дадено предписание да изплати посоченото обезщетение
на служителя, в срок до 15.12.2021г.
Съдът е приел, че неправилно
административнонаказващият орган не е изчакал изтичането на срока за изпълнение на предписанието, поради
което развилото се преди това административнонаказателно производство се явява
незаконосъобразно. Аргументирайки се в този смисъл, Районният съд е приел оспореното пред него НП за незаконосъобразно
и го е отменил.
Касационната
инстанция не възприема тези съображения на първостепенния съд. Обстоятелството,
че на дружеството-работодател е дадено
предписание за изпълнение на негово задължение, свързано с трудовото законодателство,
не изключва налагането на имуществена санкция за неизпълнението на това
задължение. Касае се до две отделни административнонаказателни производства,
като за неизпълнение на предписанието може да се наложи отделно наказание. Като
краен резултат обаче решението се явява правилно, но не по изложените в него
съображения. Касационната инстанция намира, че
нарушението не е описано точно и ясно, не е посочен размера на неизползвания платен отпуск, нито сумите,
които следва да се изплатят като обезщетение. Тази неяснота води до
ограничаване правото на защита на
санкционираното дружество, тъй като
не е възможно да се разбере точно в какво се изразява
административнонаказателното преследване против него. Лишаването на
санкционираното лице от възможността да организира защитата си в
пълен обем винаги се е приемало за
съществено процесуално нарушение, сочещо на незаконосъобразност на издаденото НП.
След извършена служебна
проверка на решението на Районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност,
недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в
касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на
заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с
неговата цел, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а
предявената против него касационна жалба като неоснователна следва да се остави
без уважение.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН
Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32/26.03.2022г., постановено по АНД № 362 по описа за 2021 г.
на Районен съд Козлодуй, с което е отменено НП №06-2100020/29.11.2021г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ Враца.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.