Р А Й О Н Е Н
С Ъ Д - гр. Т У Т Р А К А Н
МОТИВИ
към присъда № 192/08.12.2015 год. по НОХД № 280 по
описа на ТРС за 2015 год.
С обвинителен акт по
прокурорска преписка № 590/2015 год., по досъдебно производство № 362 ЗМ-218/2015
год. по описа на РУ на МВР гр.Тутракан, Тутраканска районна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу:
Й.Н.С., ЕГН: **********, роден на *** ***, ***, за това, че
на 24/25.08.2015 г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, в условията
на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на
имот – извадено от мястото му уплътнение на прозорец на предна дясна врата на
МПС, гарирано в частен дом на ***, е отнел чужди движими вещи – парична сума от
205.00 (двеста и пет) лева в банкноти с номинал – 10 бр. от 20 (двадесет) лева
и 1 бр. от 5 (пет) лева, от владението на П.Е.П. ***, без неговото съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал.1, т. 3
във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал.1, б.”б” от НК.
Граждански иск в
наказателното производство не е предявен.
В хода на съдебното
производство представителят на обвинението поддържа повдигнатото обвинение на
подсъдимия Й.Н.С. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195,
ал.1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал.1, б.”б” от НК като
фактическа и правна квалификация, като го намира за доказано по несъмнен и
категоричен начин. Пледира за осъдителна присъда като предлага наказанието на
подсъдимия С. да е по вид „Лишаване от свобода” за срок около минималния,
предвиден в закона.
Защитата на подсъдимия Найденов
пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода” в размера, определен към
минимума.
Подсъдимият Й.С. заяви, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Ползвайки правото си
на последна дума подсъдимият моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съобразно
разпоредбите на чл.14, чл.18 и чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Й.Н.С. е роден на *** ***., ***.
От около 15
години св. П.П. живеел под наем в жилищен имот, състоящ се от двор, жилищна
сграда и гараж. Имотът е разположен на ул. ***. Сградите дълго време не били
ремонтирани, а гаражната врата се нуждаела от укрепване. Вратата била от
дървени летви, заковани върху по-солидни дъски във формата на рибя кост. От
влагата с течение на годините носещите дъски изгнили и летвите, заковани във
формата на рибя кост, започнали да се разковават. За да прикрие образувалите се
отвори, св. П.П. само сглобил разкованите летвите, без да ги закове. При
избутване те падали.
Подс. Й.С.
и св. П.П. се познавали от много години и поддържали приятелски отношения. Вечерта на 24.08.2015 г. подс. Й.С. отишъл
в дома на св. П.П., придружен от св. Б.Д., с която подсъдимият живеел на
съпружески начала. Св. П.П. ги поканил в дома си. По време на гостуването подс. Й.С. помолил свидетеля за паричен заем.
Последният казал, че ще иде да провери дали има пари, с които може да му
услужи. Споменал, че съхранявал парите си в гаража и се запътил натам. Подсъдимият и св. Б.Д. останали да го изчакат във всекидневната. Св. П.П. отишъл в гаража. Там бил паркиран ползваният от него лек автомобил
марка „Рено“ модел „Клио“ с per. № Р 76 08 РН. В купето на колата той съхранявал
портмоне с пари, които наброявали около 200 лв. Повечето от парите били в
банкноти с номинал 20 лв. Имало една банкнота с номинал 5 лв. и една банкнота с
номинал 10 лв. Св. П.П. извадил банкнотата с номинал 10
лв., а останалите банкноти сложил на шофьорската седалка. Върху банкнотите
сложил портмонето и тези вещи покрил с възглавничката за сядане. Свидетелят се насочил към жилището, но по пътя размислил и решил да каже на
подс. С., че няма да му даде пари в заем. Подс. Й.С. и св. Б.Д. поседели още малко в дома на св. П.П. и си тръгнали. Било
около 24.00 часа на 24.08.2015 г. Излизайки от дома на св.
П.П., подс. С. и св. Б.Д. се отдалечили на известно
разстояние. Подсъдимият помолил св. Б.Д. да го изчака, защото щял
да се върне да поиска пари от св. П.П.. Свидетелката останала да чака подсъдимия,
а последният се върнал до имота на св. П.П.. Насочил се към гаражните врати.
Видял, че някои от летвите не били заковани и ги махал. През образувания отвор
се промъкнал в гаражното помещение. В гаража прониквала
светлина от уличната лампа. Подсъдимият установил, че вратите на автомобила били
заключени. Огледал колата и тогава забелязал, че страничния прозорец на предна
дясна врата е смъкнат надолу. През образувалия се по този начин процеп подс. С. се опитал да провре ръката си, за да
издърпа щифта на заключващото устройство. Отворът се оказал тесен. подсъдимият
махнал от мястото му гуменото уплътнение на прозореца. По този начин отворът се
разширил и той успял да провре ръката си и да отключи вратата на колата чрез
издърпване на щифта на заключващия механизъм. Подсъдимият отворил предна дясна врата на колата и
осветлението в купето светнало. Първо проверил дали в жабката на колата има
нещо ценно. Не открил нищо, което да привлече вниманието му. След това надигнал възглавничката за сядане, поставена на шофьорското
място. Под нея видял банкноти с номинал по 20 лв. и ги взел. Взел и банкнотата
с номинал 5 лв. Подсъдимият се върнал при св. Б.Д. и двамата се
прибрали в дома си. Подс. С. преброил парите и установил, че били 10
банкноти с номинал по 20 лв. или обща сума от 200 лв.
На следващия ден подс. С. и св. Д.
посетили гр. Русе и си купили от там дрехи. Похарчили сумата от 160 лв. Двамата
се върнали в гр. Тутракан и похарчили и останалите 40 лв.
Сутринта на 25.08.2015 г. св. П.П. отишъл в гаража, тъй като имал намерение
да ползва лекия си автомобил, за да отиде на работа. Влизайки в помещението,
той установил, че предната врата на лекия автомобил била отворена. Проверил
дали парите му са на мястото и установил, че липсват.
След сигнал на свидетеля до РУ на МВР гр. Тутракан, извършителят на
престъплението бил установен.
Подсъдимият С. дал подробни
обяснения в досъдебното производство за извършената кражба на пари от дома на
св. П. и признал вината си, от които е видно, че чрез повреждане на прегради здраво направени за
защита на имот - измъкнато от мястото му уплътнение на прозорец на предна дясна
врата на лекия автомобил, собственост на св. П., проникнал в същия и взел паричната сума.
Описаната и възприета от
съда фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.08.2015
г. с приложен фотоалбум; обясненията и самопризнанията в досъдебното
производство и самопризнанията в съдебното производство на подс.
С.; Протокол от с. з. от 10.09.2015 г. по ЧНД № 218/2015 г. по описа на
РС-Тутракан за разпит на подс. С. пред съдия;
показанията на свидетелите П.Е.П. и Б.Г.Д.; Протокол от с. з. от 23.09.2015 г.
по ЧНД № 228/2015 г. по описа на РС-Тутракан за разпит на подс.
С. пред съдия; справка за съдимост, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние и автобиография на подс.
С.; Постановление за налагане на забрана за напускане на пределите на РБългария на подс. С.; Карта с
данни за наложена принудителна административна мярка на подс.
С.
Веществени доказателства
по делото не са иззети.
При изграждане на
фактическите си изводи съдът възприема и кредитира обясненията и
самопризнанията на подсъдимия С., които са последователни и непротиворечиви с
останалите доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания и писмените доказателства и доказателствени средства, тъй като същите
са логични, непротиворечиви и последователни, и анализирани поотделно и в
съвкупност, както помежду си, така и с обясненията на подсъдимия, допринасят за
пълното изясняване описаната фактическа обстановка.
Съдът прие, че относно
обективната и субективната страна на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във
връзка с чл. 195, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29,
ал.1, б.”б” от НК в хода на досъдебното производство са събрани безспорни
доказателства, че подсъдимият Й.Н.С. несъмнено е осъществил обективните и
субективните признаци от състава на престъплението. Този извод се налага по
следните причини:
На инкриминираната дата вечерта
подсъдимият С. е отнел
чужди движими вещи – парична сума от 205.00 лева в банкноти с номинал – 10 бр.
от 20 лева и 1 бр. от 5 лева. Парите
похарчил за себе си и за св.Д.. По този начин подс. С.
осъществил от обективна страна състава на престъплението, за което му е било
повдигнато обвинение – извършил е кражба на парична сума, без съгласието на
собственика - в случая св. П., с намерение да ги присвои като се разпоредил с тях
като със свои, и извършил престъплението, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – извадено
от мястото му уплътнение на прозорец на предна дясна врата на МПС, гарирано в
частен дом на ул.”Стара планина” № 12 в гр. Тутракан, обл. Силистра.
От субективна страна деянието
е извършено от подсъдимия С. виновно, с форма на вината – пряк умисъл. Същият е
съзнавал обществено опасните последици на извършеното, въпреки това е желаел
настъпването им и е направил всичко възможно те да настъпят, като е извършил
деянието в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан повече от два
пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления на "Лишаване от
свобода" и изтърпяването на същите не е отложено на основание чл. 66 от НК
и не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди.
При така установената и
възприета фактическа обстановка съдът призна подсъдимия Й.Н.С., за виновен в
това, че е извършил кражба на чужди движими вещи - парична сума от 205.00 лева в банкноти с номинал –
10 бр. от 20 лева и 1 бр. от 5 лева,
от владението на П.Е.П. *** без неговото съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои, и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал.1, т.
3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал.1, б.”б” от НК във връзка с чл. 36 и чл. 54 от НК определи
наказание по вид „Лишаване от свобода” за срок от четири години, което на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали с една трета и му наложи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца. На основание чл. 61,
т. 2 във връзка с чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг
режим на изтърпяване на наложеното наказание в затворническо заведение тип
„затвор”.
Съдът отчете
обстоятелствата имащи значение при индивидуализиране на наказателната
отговорност на подсъдимия Й.Н.С.. При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите вината обстоятелства: самопризнанията на подсъдимия, възрастта на подсъдимия и критичното му отношение към извършеното деяние, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина по делото, и отегчаващите вината
обстоятелства: обремененото съдебно минало на подс.
С..
Съдът наложи така
определеното наказание при условията на чл.58а, ал. 1 от НК, съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК с цел подсъдимият да се поправи, да се
въздейства възпитателно и предупредително, както върху него така и спрямо
другите членове на обществото към спазване на законите и добрите нрави.
Съдът счита, че
причини за извършване на престъплението са нисkото правосъзнание на подсъдимия,
незачитане на чуждата собственост, незачитане на установения в страната правов
ред. Мотиви и подбуди за извършване на престъплението се явяват желанието на
подс. С. да се облагодетелства материално по престъпен начин.
Съдът, на основание чл. 309,
ал. 1 от НПК потвърди взетата по отношение на подсъдимия С. мярка за
неотклонение „Подписка“.
Съдът счита, че с
произнесената присъда ще бъдат постигнати целите на личната и генералната
превенция, предвидени в чл.36 от НК.
Съдът произнесе ПРИСЪДАТА
въз основа на изложените съображения.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:___________________
(Владимир Легарски)