РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330117559 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2,
вр. с чл. 245 ал. 2 от Кодекса на труд, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата е предявила срещу ответника обективно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да й заплати сумата в общ размер на 220,74 лева,
представляваща сбор от следните суми: сумата от 211,52 лева неплатено нетно трудово
възнаграждение за положен труд за 13 работни дни за периода 5.05.2021г.- 25.05.2021г.
и 9,22 лева мораторна лихва върху неплатеното ТЗ за периода 1.06.2021г. –
4.11.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 5.11.2021г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответното
дружество на основание сключен трудов договор на длъжност „к.”, на пълно раб.
време, с място на работа в гр. П. ****, основно трудово възнаграждение 650 лева, което
било прекратено със заповед на рботодателя, считано от 25.05.2021 г.
При прекр. на ТПО не му била заплатена заплатата, а поради забавеното й
плащане му се дължала мораторна лихва върху неплатената сума. Претендира
разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, на 17.11.2021г.,
чрез служител на дружеството, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил.
Ответникът е бил редовно призован за първото заседание, на 13.01.2022г., като в
изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
1
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като
няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от
определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със
същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. С.К. е поискал на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени
доказателства – трудов договор, спрвка актуално ссътояние на всички трудови
договори сключени с ищцата от ТД на НАП Пловдив и протокол за извършена
проверка от ИА ГИТ,. може да се направи извода за вероятната основателност на
исковете.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови
такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди
ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.
Ищецът претендира направените по делото разноски за адв. възнаграждение,
за които представя списък. Същите, видно от договора за правна защита и съдействие,
възлизат на сумата от 650 лева, платено адв. възнаграждение изцяло и в брой. С оглед
изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответника.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищцата ще се присъдят разноски за адвокат в
размер на 650 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на
200 лева (двеста лева), от които 50 лева (петдесет лева) - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 и 50
лв. по иска по вр. 245, ал. 1 КТ.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА РЕЙНДЖ БГ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Д. Н. Н., ЕГН
**** сумата от 211,52 лева неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд
за 13 работни дни за периода 5.05.2021г.- 25.05.2021г., както и 9,22 лева мораторна
лихва върху неплатеното ТЗ за периода 1.06.2021г. – 4.11.2021г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 5.11.2021г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 650 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА РЕЙНДЖ БГ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 100 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
3