Р Е Ш Е Н И Е
№ 260447 / 12.03.2021 год., гр. Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на осми март две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 6466 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД
против Н.М.Г., за установяване със сила
на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 386.59
лв. - сбор от неплатени и предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими по
сключени между страните договори за лизинг от 23.07.2016 год. и от 23.12.2016
год., от които 9.76 лв. - падежирали към 01.02.2017 год. и 376.83 лв. - предсрочно
изискуеми, както и законната лихва върху сборната главница, начиная от
30.03.2020 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****/2020
год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищцовото
„Теленор България” ЕАД не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният му
представител поддържа исковете с нарочна молба, излага съображения по същество
и моли за присъждане на деловодните разноски.
Особеният
представител на ответника оспорва исковете като неоснователни, по съображения,
изложени в отговора. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Предявените
искове са с правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и са
допустими.
Бургаският
районен съд, след анализ на доказателствата, събрани по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
На
23.07.2016 год. страните са сключили договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +****, при общи условия, съгласно който ищцовото дружество
- оператор се е задължило да предоставя на ответника потребител мобилни услуги
по абонаментен план „Нонстоп 30.99“, както и договор за лизинг от същата дата, с който е предоставил мобилно
устройство „Samsung Galaxy J5 Black” срещу
лизингова цена от 312.57 лв., платима на 23 месечни
лизингови вноски от по 13.59 лв. всяка.
Отново
между страните, на 23.12.2016 год., е сключен втори договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*****, при общи условия, с който операторът се е задължил да
предоставя на потребителя срещу заплащане мобилни услуги, съгласно абонаментен
план „Нонстоп 29.99“, както и договор за лизинг от
същата дата, с който е предоставил мобилно устройство „Telenor Smart 4G Black” срещу лизингова цена от 174.57 лв., платима на 23
месечни лизингови вноски от по 7.59 лв. всяка.
С
договорите е определено фактурирането на предоставените услуги и на лизинговите
вноски да се извършва на 1-во числно на всеки месец, като абонатът изрично е
заявил, че е запознат и е получил приложимите общи условия. Съгласно последните
(чл.12, ал.2), при забава в плащанията по договорите, месечните вноски стават
предсрочно изискуеми.
Представени
са с исковата молба и 2 бр.фактури, неподписани за получател на услугата, с
начислени такси, задължения от минали периоди, лизингови цени и неустойки, за
периода от 01.02.2017 год. до 31.03.2017 год., с 15-дневен срок за заплащане на
сумите по тях.
По
повод заявление на „Теленор България” ЕАД от 30.03.2020
год., по ч.гр.д. № ********/2020 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за исковата сума.
При
така установените факти, исковете се явяват частично основателни.
Страните
са били обвързани от твърдените облигационни правоотношения, породени от
сключените между тях договори за лизинг. Освен тяхното наличие, установени са и
основните им елементи – страни, предмет, цена и пр. В тях (чл.4 от същите) се
съдържа потвърждение на абоната - потребител, че е получил лизинговите вещи -
мобилни устройства, срещу лизингова цена от 312.57 лв., съотв. от 174.57 лв. Липсват доказателства ответникът
да е върнал вещите, отдадени му на лизинг или да е развалил лизинговите
договори преди изтичане на срока им. Няма доказателства и да е заплатил
лизинговите вноски, падежирали към 01.02.2017 год., нито да е заплатил останалите,
като предсрочно дължими, още повече, че и техните падежи са настъпили преди
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Но
частичната основателност на главния иск произтича от частичната основателност
на възражението за изтекла погасителна давност, релевирано от особения
представител на Г.. С чл.12, ал.2 от общите условия към договорите за лизинг,
при забава в плащанията от страна на лизингополучателя-ответник, всички лизингови вноски стават предсрочно
изискуеми. Понеже, както се каза, липсват доказателства за плащане на дължимите
към 01.02.2017 год. лизингови вноски в срок - до 16.03.2017 год., всички бъдещи
такива - с падежи от 01.03.2017 год. до изтичане на договорите, са станали
предсрочно изикуеми. Разсроченото плащане на лизинговата цена, характеризиращо
месечните лизингови вноски като периодични платежи, е отпаднало и оттам насетне
цената се дължи наведнъж, а следователно - приложима за нея е общата давност по
чл.110 от ЗЗД. Очевидно е тогава, че давността не е изтекла към датата на
депозиране на заявлението, поради което възражението е неоснователно за
предсрочно изискуемите вноски, но пък е основателно за вноските, чийто падежи
са преди предсрочната изискуемост - тези с падеж 01.02.2017 год., за които е
приложима кратката давност по чл.111, б.В от ЗЗД. Те са в общ размер на 9.76
лв. (в каквато насока е и признанието на ищеца в исковата молба) и са погасени,
поради което главният иск следва да се уважи до размера от 376.83 лв. - сбор от
предсрочно изискуеми вноски по двата договора за лизинг, а в останалата си част
да се отхвърли.
Това
има за последица частична основателност и на акцесорния иск - по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за законната лихва върху основателния размер на главния иск, начиная от
предявяване на иска – 30.03.2020 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до
окончателното плащане.
На ищеца, съобразно чл.78, ал.1 от ГПК, се
следват деловодни разноски, които за настоящото производство са в размер на
667.71 лв., в т.ч. държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за
особен представител, чийто размер кореспондира с Наредба № 1/2004 год. на
ВАдв.С. Не така е с адвокатското възнаграждение за производството по ч.гр.д. №
1915/2020 год. на БРС, за което възражението на особения представител на
ответника по чл.78, ал.5 от ГПК - за прекомерност, е основателно. То следва да
се намали до размера от 50 лв., съгласно приетото с Решение на Съда на ЕС по
съединени дела C-427/16 и C-428/16, откъдето разноските за заповедното
производство възлизат общо на 73.11 лв.
Водим
от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.М.Г. ***, ЕГН - **********,
дължи на “Теленор България”
ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.********, представлявано от Д*
К* К* и М* С*, сумата от 376.83 лв. - сбор от предсрочно
изискуеми лизингови вноски, дължими по сключени между страните договори за
лизинг от 23.07.2016 год. и от 23.12.2016 год., както и законната лихва върху
горната главница, начиная от 30.03.2020 год. до окончателното й изплащане, за
които вземания по ч.гр.д. № *********/2020 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над
уважения до пълния предявен размер, касаеща неплатени лизингови вноски по
посочените два договора за лизинг в размер на 9.76 лв., поради погасяване на
същите по давност.
ОСЪЖДА Н.М.Г. да заплати на “Теленор България”
ЕАД
деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 375.28 лв., както и за производството по ч.гр.д. № ******* / 2020 год. на БРС - в размер на 73.11 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала:
М Е