П Р
И С Ъ
Д А
№
гр.Харманли
24.11.2014 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на
двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в открито
съдебно заседание,в следния състав:
Председател: Мария Атанасова
1.С.М.
Съдебни заседатели:
2.Р.С.
При
секретаря: К.К. в присъствието
на прокурора:Христина Жисова като разгледа
докладваното от районния съдия НОХ № 256
по описа за 2013 год.
М
О Т И
В И :
Обвинението против подсъдимия М.А.Б. *** е за престъпление по чл.129 от
НК за това, че на 29.09.2012 г. в с.Смирненци, община Харманли в бившия стопански двор на
селото, чрез нанасяне на удар с тухла причинил на Р.Д. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лакътната кост на дясната ръка, довело до
трайно затрудняване на движението на горен десен крайник.
На основание чл.84 ал.1 от НПК пострадалия от деянието Р.Д.Б. с ЕГН ********** *** е
предявил срещу подсъдимия М.А.Б. *** граждански
иск за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в силни и
нетърпими болки, неудобства от претърпените медицински манипулации, прием на лекарства
и откъсване от обичайния му начин на живот в размер на 30 000 лв., произтичащи
от непозволеното му увреждане в резултат на престъплението, извършено от
подсъдимия, за което той е привлечен да отговаря, ведно със законната лихва,
считано от деня на увреждането-29.09.2012 г. и разноските по делото, който е
приет за съвместно разглеждане с наказателния процес.
На предварителното производство
подсъдимият не се признава за виновен.Обяснява, че в началото на лятото платил
на Д. ***, но живеел в гр.Хасково и бил съсобственик на стопанския двор, за да
вземе тухли от постройките.Д. му показал от къде да вземе тухлите.Подсъдимият
нямал възможност да отиде веднага и сторил това на 29.09.2012 г., когато отишъл
в стопанския двор с трима работници: Д.Р. и С .Ангажирал Н от с.Иваново, който
със своя трактор трябвало да извози тухлите.Около 09 часа отишли в стопанския
двор и започнали да развалят останалата стена на един от оборите.Появил се Р.Д.
***, който бил видимо пиян и заявил „Махайте се от тук.Няма да вземаш
тухлите”.Подсъдимият поискал да го отпрати като му обяснил, че тухлите са
негови.Р. започнал да го замерва с тухли. Подсъдимият се обадил на зета на Д.Д., който отишъл на място и потвърдил пред Р.Д.,
че тухлите са продадени на Б..След това Р. си тръгнал, а те продължили работата
си и натоварили две ремаркета с тухли.Около 10 часа Р.Д. се върнал с трактора
си, придружаван от от Васко и К..Започнали да
разбиват другата стена на обора, който разваляли подсъдимия и работниците
му.Подсъдимият заявил на пострадалия, че не е нужно да се заяждат, но той се
заканил да го оправи и да му покаже кой е.Подсъдимият и работниците му
натоварили второто ремакре.Тогава пристигнал Пл М., който изгонил хората, които му помагали.
Подсъдимият останал сам.В този момент пристигнали Васко и Р..Васко го хванал за
шията, Пламен го държал, а Р. го налагал с юмруци и ритници.Той изпаднал в
безсъзнание и тогава нападателите го оставили.В този момент пристигнал дядото
на Р., който го ударил с тоягата си в ръката и го изгонил от там.Подсъдимият се
обадил на тел.112.Докато изчаквал пристигането служителите на реда, Р.
продължавал да му се заканва.На съдебното следствие подсъдимият не се признава за виновен.Дава
обяснения, които съвпадат с депозираните в хода на досъдебното
производство.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с обясненията на
подсъдимия прие за установено следното:
Подсъдимият М.А.Б.
и пострадалият Р.Д.Б. *** и се познават.
През лятото на 2012 г. подсъдимият се
уговорил с един от съсобствениците на сгради в бившия стопански двор в с.Смирненци, община Харманли и закупил неговия дял.Решил да разруши стените на
постройката и да вземе тухлите.Поканил свидетелите Д.П.Д., Р.Р.Д. и Н.М.М. да
му помогнат.
На 29.09.2012 г. сутринта
подсъдимият заедно с тримата помощници отишли в бившия стопански двор на
селото.Започнали да рушат стената на
стопанската постройка, за да свалят тухлите, които след това товарили в
ремарке на трактор.Натоварили едно ремарке с тухли.Започнали да товарят второто
ремарке.
По това време пристигнали
свидетелите Р.Д.Б. и К.М.Ш. с трактор.Те заварили подсъдимият върху стената, обект на
разрушаване, която била с височина около 2-3 метра.Р.Б. слезнал от трактора и се отправил към стената.Застанал зад
купчината от тухли на 2-3
метра от стената.Свидетеля К.М.Ш. останал до трактора, с
който пристигнали на разстояние 4-5 метра от тях.Свид. Р.Д.Б.
запитал подсъдимия кой му е дал право да вземе тухлите и го приканил да спре
разрушаването на стената.Подсъдимият отговорил, че тухлите са негови, защото ги
е закупил.Свидетелят Б. знаел, че сградите са съсобствени
на няколко лица и затова считал, че действията на подсъдимия са неправомерни.По
този повод двамата си разменили реплики, а след това спорът прерастнал
в разправа.Напрежението ескалирало и М.А.Б. хвърлил тухли към Р.Д.Б..За да
се предпази той вдигнал дясната ръка и я
поставил пред лицето си.Ударът попаднал във външната страна на ръката в
областта между китката и лакета.Пострадалият
почувствал болка и ръката му изтръпнала.След това двамата със свид.Ш. се оттеглили.
Впоследствие
пострадалият потърсил медицинска помощ.При прегледа било констатирано счупване
на лакътната кост на дясната ръка, което наложило гипсовата и имобилизация за
срок от 45 дни.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на д-р Е. се установява, че
на Р.Д.Б. е причинено счупване на лакътната кост на дясната ръка.Увреждането е
причинено по механизъм на действие от твърд тъп предмет и може да се получи от
удар с твърд предмет, по начин и при обстоятелства описани от пострадалия.Причинено е трайно затруднение в
движението на дясната ръка по смисъла на чл.129 от НК.
От
поясненията дадени от вещото лице при съдебното дирене се установява, че
костите, изграждащи предмишницата са две- лакътнаи
лъчева.Движението на крайника се осъществява едновременно от двете.Когато са
счупени и двете кости е налице затруднение в по-тежка степен.В случая е била
счупена едната кост.Опората към палеца и показалеца е нарушена, но отворът към
третия четвъртия и петия пръст е съхранен и пострадалия може да продължи да
ползва ръката и да извършва простички движения.При конкретното счупване не е
задължително ръката изведнъж да загуби функциите си.В случая причинена директна травма, т.е. счупването е
в мястото на приложение на силата, като то съвпада с мястото на удара.Касае се
за огъвъчно-отломъчен
механизъм на счупване, при който ударът води до деформация на костта и в
мястото на удара се получава отломък, основата на който сочи към предмета, от
където идва, а върхът на триъгълника сочи посоката, по която се движи
предмета.Това счупване води до затруднения в движението на крайника според
таблиците в монографиите на проф.Раданов за период от
3-4 месеца.
От
извършения в съдебно заседание преглед вещото лице установява, че пострадалият
е възстановен напълно.В бъдеще той ще чувства неудобство, чувството за болка
при промяна на температурата, което е последица при всяко счупване на кост.
Описаната фактическа обстановка
се потвърждава изцяло от показанията
на свидетелите: Р.Д.Б., Д.П.Д., К.М.Ш., Н.М.М., В.К.В., Р.п.Ч., от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Х.Д.Е., както и от писмените
доказателства, приложени към досъдебно производство №
462/2012 г. по описа на РУ на
МВР-Харманли и отчасти от обясненията на подсъдимия М.А.Б. *** и свидетеля Р.Р.Д..Последният
в показанията си установява, че е имало словесен спор между подсъдимия и
пострадалия, които били ядосани един на друг.Твърди, че тях са ги изгонили от
стопанския двор, но в същото време обяснява, че след като Р. си тръгнал, М. слезнал от стената и продължили да товарят тухлите.Тези
вътрешни противоречия в неговите показания, от една страна го няма, а от друга
продължава работа на обекта, налагат извода, че той е присъствал по време на
инцидента, но спестява частта от него, касаеща нанасянето на удар с тухла от
подсъдимия на пострадалия.
При така изяснената фактическа обстановка следва да се приеме, че на на 29.09.2012 г. в с.Смирненци, община Харманли в бившия стопански двор на
селото, чрез нанасяне на удар с тухла като причинил на Р.Д. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лакътната кост на дясната ръка, довело до
трайно затрудняване на движението на горен десен крайник, подсъдимият М.А.Б. *** е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.129 от
НК.
Престъплението е извършено от М.А.Б. *** при пряк умисъл.Подсъдимият е съзнавал общественоопасния на характер
на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и целял настъпването
им.Деянието е осъществено със съзнание за причиняване на телесна повреда на
пострадалия, който подсъдимият възприемал като свой опонент и претендент за
тухлите, които той платил.За това престъпление подсъдимият следва да носи наказателна
отговорност.
Подсъдимия М.А.Б. е роден на *** ***, Община
Харманли.Той е българин.Български гражданин.Има средно образование. Женен
е.Частен земеделски производител.Не е осъждан.
Съдът като отчита обществената опасност
на престъплението и на подсъдимия намира, че за постигане целите на
генералната и личната превенция, визирани в нормата на чл.36 от НК, подсъдимият М.А.Б. *** следва
да бъде санкциониран с наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца. Наказанието
е отмерено при условията на чл.54 ал.1 от НК, при наличие на смекчаващи вината
обстоятелства.Като такива следва да бъдат отчетени: чистото съдебно минало на
подсъдимия, трудово характеристичните му данни, ниското правно съзнание на
подсъдимия и средата, в която той живее, както и обстоятелството, че
пострадалия с поведението си е допринесъл за възникване и разрастване на
конфликта, при който му е била причинена телесната повреда.
Съдът
намира, че в случая липсват основания за приложение разпоредбата на чл.55 ал.1
т.1 от НК предвид на това, че подсъдимият не се ползва с добро име сред
обитателите на с.Смирненци, Община Харманли, склонен
е към извършване на престъпления и е конфликтна личност, и не проявява критично
отношение към извършената противообществена проява.
На
основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така отмереното от съда наказание
от 4 месеца лишаване от свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от 3
години.В случая предвид чистото съдебно минало на подсъдимия това е допустимо,
а предвид възможността за постигане целите на наказанието без да е наложително
неговото ефективно изтърпяване, се явява и уместно.
По гражданския иск: Пострадалият
от деянието Р.Д. *** е предявил срещу подсъдимия М.А.Б. *** граждански иск за претърпени от него неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв., произтичащи от непозволено увреждане в
резултат на престъплението, извършено от него, ведно със законната лихва,
считано от 29.09.2012 г. до окончателното изплащане на сумата и разноските по
делото.Този иск е приет за съвместно разглеждане с наказателния процес.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
пострадалият Р.Д. *** е получил счупване на лакътната кост на дясната ръка, което е
довело до трайно
затруднение в движението на дясната ръка, което при правилно протичане на
оздравителния процес отзвучава напълно за срок от 3-4 месеца.
Касае
се за средна телесна повреда по смисъла на НК, довела до причиняване разстройство на здравето в
резултат, на които пострадалият е претърпял болки и страдания.Пострадалият е
млад човек, който в продължение на 45 дни е бил в гипс, за дълъг период от
време е бил обездвижен, търпял е болки и неудобства.Лишен е бил от
възможността да се грижи за животните си, за което наемал други хора.Нарушен е
бил неговия нормален начин на
живот.Съществува пряка причинна връзка между противоправното поведение на
подсъдимия и настъпилите вредни последици. Ето защо съдът намира, че
претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени от престъплението
неимуществени вреди е по същество основателна, но по размер завишена.За
възмездяване на претърпените болки и страдания подсъдимият следва да заплати на
гражданския ищец обезщетение, определено по справедливост.Съдът намира, че за
понесените неимуществени вреди се полага обезщетение в размер на 3 500 лв., като
отчита обстоятелството, че движението на крайника е възстановено напълно.В
останалата му част за горницата над 3 500 лв. до пълния предявен
размер от 30 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът
за присъждане на законната лихва, който намира правно основание в чл.84 ал.3 от ЗЗД също е основателен и доказан.При непозволено увреждане деецът изпада в
забава от датата на увреждането без да е необходима покана.Ето защо предявеният
иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи, като се
присъди законната лихва върху сумата от 3 500 лв., считано от деня на
увреждането-29.09.2012 г. до окончателното и изплащане.По изложените
съображения вторият от обективно съединените искове следва да се уважи изцяло.
На Р.Д.
*** в качеството му на граждански ищец и частен обвинител следва да бъдат
присъдени направените от него разноски по делото в размер на 1 000 лв.
Предвид постановената
осъдителна присъда следва
да бъде осъден подсъдимият М.А.Б. *** да заплати на
държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково 60 лв. разноски по делото, а по
сметка на Районен съд-Харманли 100
лв. разноски по делото, 140 лв.
д.т. върху уважената част от иска и 5 лв. д.т. за издаване на
изпълнителен лист.
Причини за извършване на
деянието-незачитане телесната неприкосновеност на личността и правилата за поведение
в обществото.
Водим
от горните съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: