Решение по дело №6517/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 258
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20195330206517
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 258

 

гр.Пловдив, 18.02.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 6517 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи  от ЗАНН.

 

            Образувано е по жалба от Д.К.М. ***, с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 19-1030-007025 от 06.08.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, В ЧАСТТА МУ С КОЯТО на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

            В жалбата се излагат съображения за липсата на знание за изтекъл срок на транзитни номера на управляваното от нея МПС, чужда собственост, както и за нужда от превоз от болнично заведение до дома му на неин родственик. Приви се искане за отмяна на НП в тази му част. С жалбата не оспорва издаденото наказателно постановление в частта му с която на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП на жалбоподателката М. е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

            Жалбоподателката редовно призована в съдебно заседание се представлява от адв.А.Б. която поддържа жалбата и искането за отмяна на НП в частта му за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Ангажира нови доказателства. В пледоарията си излага доводи за неизвършителство на твърдяното в НП нарушение, тъй като автомобила е бил регистриран с временно разрешително, както и че жалбоподателката М. не е знаела срока до който е бил регистриран автомобила.

          Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не представя становище относно жалбата на Д.М..

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

 

           На 23.02.2019г. около 16,30 часа в гр.Пловдив на кръстовището на ул.Коматевско шосе и бул.Александър Стамболийски от полицейски служители при сектор СПС, група Сигма към ОДМВР Пловдив бил спрян за проверка водачът на МПС – лек автомобил Опел Зафира с рег. № ****. Била е установено самоличността на жалбоподателката Д.М., както и че управлява МПС с временна валидност до 26.12.2018г. При проверката жалбоподателката М. не представила СУМПС и контролен талон към него. Жалбоподателката М. е била отведена до 01 РУП Пловдив където, на място бил съставен против нея акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Г, бланков номер 990218 за това че на 23.02.2018г. около 16,30 часа в гр.Пловдив, на кръстовището на ул.Коматевско шосе и бул.Александър Стамболийски управлява л.а. Опел Зафира с рег. № ****, собственост на Н.Г.Д.ЕГН **********  и извършва следното: Водачът управлява л.а. Опел Зафира с рег. № **** и № рама **** с временна валидност, която е изтекла валидно до 26.12.2018г. 2. Водачът не представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Притежава валидно СУМПС справка ОДЧ 01 РУП с което виновно е нарушил чл.141, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. При съставянето на акта са иззети като доказателства разрешение за временно движение № ********* и 2 броя регистрационни табели ****. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателката.  На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателката, надлежно удостоверено с разписка за това действие, явяваща се неразделна част от акта. За констатираните нарушения на ЗДвП е бил уведомен дежурен прокурор при Районна прокуратура Пловдив и образувана проверка по ЗМ-160/2019г. по описа на 01 РУП Пловдив за извършено престъпление по чл.345 от НК.

            В хода на проверката е било установено, че на 23.04.2019г. МПС л.а. Опел Зафира с №  на рама ****, собственост на Н.Г.Д.е било надлежно регистрирано в сектор ПП при ОДМВР Пловдив и получило рег. № ****, както и че молбата за неговата регистрация е била подадена от жалбоподателката М..

           След извършената проверка, на основание констатациите съдържащи се в съставения АУАН е било издадено против жалбоподателката М. наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП  и е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.  Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателката на 26.09.2019г. Издаденото наказателно постановление в  срок е обжалвано пред Районен съд гр.Пловдив.

          Разпитан в съдебно заседание актосъставителят А.Х.В. посочи че е установил нарушението, при извършена проверка заедно с негов колега, в изпълнение на служебните му задължения. Свидетелят посочи, че при проверка е бил представен талон за временна регистрация на лек автомобил, внос, както и че срока на това разрешително е бил изтекъл. Свидетелят посочи че автомобила не е бил собственост на водача, а на трето лице което не е присъствало, както и че заедно с жалбоподателката М. е пътувало друго лице от женски пол, по – възрастно от нея.

          Допусна се и се разпита като свидетел А.Т.К.която посочи, че е пътувала заедно с жалбоподателката към гр.Пловдив по повод прибиране от болнично заведение на техен родственик. Свидетелката посочи, че управлявания от М. автомобил се води на името на нейния съпруг, но не са знаели че срока на номерата е бил изтекъл.

          В хода на настоящето производство се изиска за ползване от Районна прокуратура гр.Пловдив преписка – пр. № 2098/2019г. 

          Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели  А.Х.В.  – актосъставителу, и А.Т.К.. Съдът кредитира показанията им като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН,  пр. преписка № 2098/2019г., разрешение за временно движение, докладна записка, справка за нарушител/водач и заповед № 8121з-515/14.08.2018г. на МВР. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

             При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

            Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

            Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

           За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

            Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.

           Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд приема от правна страна следното:

           При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателката М. е осъществено нарушение, но не по визираните в АУАН и НП нарушения, а по чл.175, ал.3, пр.1 по ЗДвП, доколкото съгласно НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, след изтичане на срока за временна валидност регистрационните табели не могат да се използват. За да приеме, че е осъществено нарушение по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, съдебният състав анализира разпоредбите на чл.140, ал.1, чл.141, ал.1 и чл.175, ал.3 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване. Разпоредбата на чл.141, ал.1 от ЗДвП гласи, че за всяко регистрирано моторно превозно средство или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, което съдържа данните за превозното средство съгласно наредбата по чл.140, ал.2. От своя страна съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. От така цитираните правни норми се установява, че разпоредбите на чл.140, ал.1 и чл.141, ал.1 от ЗДвП не въвеждат никакви задължения за водачите на МПС, а единствено сочат, че по пътищата могат да се движат само регистрирани превозни средства, както и се определят видовете регистрации на превозните средства. За разлика от тях разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП въвежда такива задължения, като въвежда забрана за управление на МПС, което не е регистрирано или макар да е регистрирано се управлява без регистрационни табели. Следва да се има предвид и това, че след изтичането на временната регистрация на едно МПС то се явява нерегистрирано такова, ако не е било регистрирано с постоянна регистрация в срока на временната такава, поради което и същото не следва да бъде управлявано. Доколкото се установява безспорно, че лекият автомобил е бил управляван от жалбоподателката на 23.03.2019г., а временната му регистрация е изтекла на 26.12.2018г., то настоящия съдебен състав приема, че е било извършено нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Същевременно обаче по административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката и са основание за отмяна на НП. Такива нарушения са разминаванията между описаните фактически положения както в АУАН, така и в НП и дадената цифрова квалификация на нарушението. Както вече се посочи, жалбоподателката Д.М. не е осъществила нито нарушение по чл.141, ал.1 от ЗДвП, съгласно съставения АУАН, нито по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съгласно издаденото НП. С некоректното посочване на цифровата квалификация на нарушението, жалбоподателката Д.М. е била поставена в невъзможност да разбере в какво точно се изразява нарушението по ЗДвП, което съществено е нарушило правото и на защита. Следва да се посочи, че наказващият орган е направил неуспешен опит да коригира това нарушение в НП, като е посочил друга цифрова квалификация на нарушение от тази в АУАН. Доколкото обаче и тази квалификация не отговаря на описаните факти, то отново следва да се счита, че е нарушено правото на защита на нарушителя. Освен това не може да намери приложение и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото същата визира само допуснати нарушения при съставянето на АУАН, а не и на НП. Ето защо, макар и да е доказано осъществяване на нарушение с оглед на допуснатите процесуални нарушения, обжалваното НП следва да бъде отменено в частта му относно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

          По отношение наложеното административно наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП издаденото наказателно постановление е влязло в сила поради което следва да бъде потвърдено.

           По изложените  съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-1030-007025 от 06.08.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, В ЧАСТТА С КОЯТО на Д.К.М. ***, с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

           ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление №19-1030-007025 от 06.08.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, В ЧАСТТА С КОЯТО на Д.К.М. ***, с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

 

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.