Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 12.07.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в
публично заседание на дванадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от
съдия Георгиев, гр. д. № 11 295 по описа за
Р Е Ш
И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД), че С.И.Д. дължи на “П.И.Б.” АД 3 040,56
евро главница по договор за кредит от 01.04.2010 г. за периода 16.04.2015
г.-11.07.2019 г. “П.И.Б.” АД е с адрес ***, а С.Д. е със съдебен адрес –
адвокат А.Т.,***.
[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК С.И.Д. да заплати на “П.И.Б.” АД:
- 84,72 лева разноски по настоящото дело;
- 21,91 лева юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело;
- 295,02 лева разноски по заповедното производство.
[3] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД на “П.И.Б.” АД срещу С.И.Д. за разликата над 3 040,56 евро до пълния
предявен размер от 25 435,50 евро.
[4] ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК „П.И.Б.“ АД да заплати на С.Д. 3 125,63 лева разноски по
делото.
[5] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от
съобщението за изготвяне на решението.
[6] Ако ищецът подаде
въззивна жалба срещу решението, с която обжалва изцяло решението, с нея той
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 876,01 лева
държавна такса по сметка на САС. Ако ответницата подаде въззивна жалба срещу
решението, с която обжалва изцяло решението, с нея тя следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 118,94 лева държавна такса по сметка
на САС. Ако някоя от страните обжалва частично решението, тя следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка
на САС от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде
върната.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е
исково, пред П. инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На
ищеца
[7] В искова молба от 03.09.2015
г. „П.И.Б.” АД (ПИБ) е заявила, че „МКБ Ю.”
АД (Ю.), чийто правоприемник е ПИБ, е била сключила със С.Д. договор за заем, а
след това и анекси към него. По този договор ПИБ е била заемодател, а С.Д.
заемополучател. ПИБ е предоставила заема на С.Д. на 09.04.2010 г., който е
следвало да бъде върнат на месечни вноски до 01.04.
[8] ПИБ
твърди, че С.Д. не е заплатила 14 месечни погасителни вноски. На 15.12.
[9] ПИБ е подала заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу С.Д. и съдът е издал такава
заповед за:
- 26 147,88 евро главница;
- 1 950,84 евро възнаградителна лихва от
02.02.2014 г. до 02.04.2015 г.;
- 176,89 евро наказателна лихва от 04.03.2014 г.
до 15.04.2015 г. Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение, но С.Д. е
подала възражение. Затова ПИБ моли съда да приеме за установено, че ответницата
му дължи 25 435,50 лева главница по договора за кредит (исковата молба, л.
2-3; решенията на САС, л. 99 и л. 78-86).
2. На ответника
[10] Ответникът С.Д. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че:
- кредитът не е станал предсрочно
изискуем, защото тя не е била уведомена за това;
- ПИБ не ѝ е предоставил
парите по заема. Ето защо тя моли съда да отхвърли предявения иск (писмения
отговор, л. 67-71).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ
ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВA
[11] Не се спори, че на 01.04.2010 г. Ю., чийто правоприемник е ПИБ, и С.Д.
са сключили договор за кредит. По договора Ю. се е задължил да предостави на С.Д.
28 000,00 евро, а С.Д. да го върне на 300 месечни вноски, дължими съгласно
погасителен план. Погасителните вноски са били от 189,59 евро на месец до
244,94 евро на месец. С договора е било уговорено, че при неплащане на
анюитентна месечна вноска Ю. е могъл да обяви кредита за предсрочно изискуем. Ю.
е предоставил парите на С.Д. (договора, л. 4-15; погасителния план, л. 16-33;
заключението на вещото лице, л. 131-134).
[12] Не се спори, че ПИБ е бил правоприемник на Ю.. Към
24.11.2014 г. С.Д. е имала незаплатени и падежирани следните суми: 722,05 евро
главница; 2 070,15 евро договорна лихва от 02.02.2014 г. до 23.11.2014 г.;
74,47 евро наказателна лихва от 04.03.2014 г. до 23.11.2014 г.; 132,12 евро
такса управление (допълнение към заключението на вещото лице, л. 135, както и
разпита на вещото лице, л. 140).
[13] На 01.12.2014 г. Т.А., служител на нотариус В.Ч., е посетил адреса на С.Д.
***, за да ѝ връчи нотариалната покана от ПИБ. С тази покана ПИБ е уведомявала
С.Д. за просрочените ѝ задължения по кредита, като я е канил в
седмодневен срок да му заплати: 722,06 евро главница; 2 031,56 евро
договорна лихва от 02.02.2014 г. до 23.11.2014 г.; 132,12 евро такса
управление. ПИБ е уведомявала С.Д., че при неплащане, той ще счита кредита за
изцяло и предсрочно изискуем (поканата, л. 51-54). Т.А. е отбелязал в
разписката за връчването, че на адреса се е показал мъж, който е отказал да
получи поканата, но е заявил че „С. ще отиде в кантората“. Т.А. е залепил
уведомление (л. 55).
[14] На 12.12.2014 г. С.Д. е заплатила 5 000,00 лева на ПИБ. С тях тя
е погасила: 80,57 евро наказателна лихва; 644,68 евро договорна лихва; 276,94
евро главница; 132,12 евро такса управление (заключението на вещото лице, л.
133).
[15] На 16.04.2015 г. ПИБ е подала пред СРС заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение срещу С.Д. за: 26 147,88 евро главница; 1 950,84
евро договорна лихва от 02.02.2014 г. до 02.04.2015 г.; 176,89 евро наказателна
лихва от 04.03.2014 г. до 15.04.2015 г.; 96,00 лева разноски за връчване на
нотариална покана. В заявлението ПИБ е посочила, че търсените суми са по
предсрочно изискуем заем по договор от 01.04.2010 г. Към този момент
падежираните и незаплатени суми по кредита са били: 712,38 евро главница; 1 950,84
евро договорна лихва от 02.02.2014 г. до 02.04.2015 г. (заключението на вещото
лице, л. 134). На 21.04.2015 г. СРС е издал заповед за изпълнение, разпоредил е
незабавното ѝ изпълнение и е издал изпълнителен лист за търсените суми (л.
50 от делото на СРС).
[16] На 24.06.2015 г. С.Д. е подала възражение, а на 03.07.2015 г. частна
жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение (л. 52 от делото на СРС и л.
14-18 от въззивното частно дело на СГС). На 09.07.2015 г. СГС е отменил
разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилил изпълнителния лист
(определението, л. 33-36 от частното дело на СГС). Към от 16.04.2015 г. (датата
на подаването на заявлението за незабавно изпълнение) до 11.07.2019 г. (датата
на постановяване на решението) е настъпил падежът на вноски с обща главница от
3 040,56 евро (погасителния план, л. 19-22 от настоящото дело).
[17] ПИБ е заплатила: 508,71 лева
държавна такса (л. 60 и л. 114); 200,00 лева за вещо лице (л. 101). С.Д. е
заплатила 3 500,00 лева на адвокатско възнаграждение (л. 161) и 50,00 лева за
вещо лице (л. 98).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[18] ПИБ е
предявила иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал.
1 от ЗЗД за установяване, че ответницата му дължи главница по договор за заем.
1.
По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал.
1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[19] По
договора за заем заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с
уговорената лихва (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение, кредиторът може да
търси изпълнението заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).
Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден
договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е заемодател, а
ответникът е заемополучател; 2. ищецът да е предал парите на ответника; 3.
ответникът да не е заплатил на ищеца главницата и лихвите, дължими по договора
за заем.
[20] Съдът установи,
че С.Д. е заемополучател по валиден договор за заем с ПИБ, по който последният
е заемодател. Съдът установи, че ПИБ е предал на С.Д. парите по договора за
заем. Налице са първите две предпоставки за уважаването на иска.
[21] Спори
се по третата предпоставка. По-точно С.Д. е заявила, че не дължи търсената
сума, защото падежът на цялото вземане не е бил настъпил, поради ненастъпване
на предсрочната изискуемост. Това възражение е основателно.
[22] Съгласно
т. 18 от ТР на ВКС 4/2013 по т. д. 4/2013 г., ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер. Предсрочната изискуемост следва да бъде обявена
чрез изрично волеизявление на банката, което да е достигнало до длъжника преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (пак там).
[23] Съдът
установи, че ПИБ е направил опит да уведоми С.Д. с нотариална покана, че
обявява кредита за предсрочно изискуем. В нея служителят на нотариуса е
отбелязал, че на адреса е открил мъж, който е отказал да получи поканата, но е
заявил че „С. ще отиде в кантората“. Отказът на лице, различно от адреса, да
приеме съобщението, няма последиците на връчване при отказ по чл. 44, ал. 1,
изр. последно от ГПК – да не засяга редовността на връчването (решение на ВКС 213-2018-II Т. О. по т. д. 663/2017 г.)
[24] В случая служителят на нотариус е получил отказ да
бъде връчена поканата не от С.Д., а от трето лице. Затова връчването на
поканата не е било редовно, а предсрочната изискуемост не е била обявена на С.Д.
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
[25] Когато предсрочната изискуемост не е редовно обявена
преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът
може да уважи иска само за вноските, чиито падеж е настъпил към момента на
влизане на решението в сила (т. 1 от ТР 8/02.04.2019 г. по т. д. 8/2017 г.).
Съдът установи, че главницата по такива вноски е за 3 040,56 евро за
периода от 16.04.2015 г. до 11.07.2019 г. Налице е третата предпоставка за
уважаването на иска, но за 3 040,56 евро.
[26] Съдът не установи С.Д. да е заплатила на ПИБ тази
сума. Налице е и последната предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът
приема за установено, че С.Д. дължи на ПИБ 3 040,56 евро, като отхвърля
иска за разликата до пълния предявен размер от 25 435,50 евро.
2. По разноските:
[27] Ищецът
търси разноски. Той е направил такива за 708,71 лева в настоящото производство.
[28]
Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част
от иска. Съдът уважава иска за 3 040,56 евро при предявен размер от 25 435,50
евро. Затова съдът осъжда С.Д. да заплати на ищеца 84,72 лева разноски по
исковото производство и 21,91 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х3 040,56/25
435,50), както и 295,02 лева разноски по заповедното производство
(2 467,97х3 040,56/25 435,50).
[29]
Ответницата също търси разноски. Тя е направила такива за3 550,00 лева.
[30]
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 22 394,94 евро при
предявен размер от 25 435,50 евро. Затова съдът осъжда ПИБ да заплати на С.Д.
3 125,63 лева разноски по делото.
Съдия: