№ 262
гр. Бургас, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Търговско дело №
20222100900171 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Вардаров“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Княз Борис
І“ №161, представлявано от управителя Любомир Вардаров против „Рос Строй
Билдинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Антон Иванов“ №59, представлявано от управителя Манол Грозев, с която се иска
да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 113 969,32 лв.,
представляващо главница по договор за заем от 01.10.2013г., договорна лихва в размер
на 35 730 лв. за периода 05.03.2014г. – 28.12.2017г. и договорна лихва в размер на
102 572 лв. за периода 01.01.2018г.- 28.12.2022г., както и законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и разноските в настоящото производство. В подкрепа на твърденията
си, ищецът e представил и ангажирал доказателства.
Ответникът „Рос Строй Билдинг“ ООД, ЕИК *********, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска по основание и размер. Не е представил доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните,
прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като
съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна:
Ищецът твърди, че на 01.10.2013г. страните са сключили договор за заем, по
силата на който ищецът-като заемодател се е задължил да предостави на ответника-
като заемател паричен заем в размер на 114 000лв. С тази сума заемодателят следвало
да заплаща закупените от заемателя строителни материали и извършени СМР за
довършителни работи по масивна жилищна сграда с магазини и гаражи, състояща се от
сутерен, партер, 4 жилищни етажи, терасовиден и тавански етажи, с адрес: гр.Бургас,
жк“Меден рудник“, бл.354, разположена в ПИ с инеднтификатор 07079.651.110, от
името и за сметка на заемателя. Страните са договорили и задълженията си, вкл. начин
на плащане на сумата и връщането й. За обезпечаване на заема по договора, заедно с
лихвите и разноските, е била учредена договорна ипотека в полза на ищеца,
обективирана в нотариален акт №158/01.10.2013г., от трето лице „Сарафово инвест“
1
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Антон
Иванов“ №59-ипотекарен длъжник, предоставило три свои собствени имота, върху
които е учредена ипотеката.
Ищецът твърди, че от 08.10.2013г. до 05.03.2014г. е направил 45 плащания на
стойност 113 969,32 лв., което управителят на ответното дружество изрично
потвърдил с подписа си. Представя за това си твърдение като доказателства по делото
платежни нареждания за извършени банкови преводи. В основанията на всяко едно от
тях е посочена издадената за закупените строителни материали или извършената
работа, фактура. От този момент нататък, ответното дружество било в забава не само
за главницата, но дължи и месечна лихва в размер на 1,8%. Затова ищецът твърди, че
от 05.03.2014г. до 28.12.2017г., когато е извършено плащане е била дължима лихва за
45 месеца по 1,8%, или в общ размер на 92 315,15 лева.
На 28.12.2017г. е извършено плащане по заема от страна на ответника в размер
на 10 000лв., а на 29.12.2017г. ипотекарният длъжник „Сарафово инвест“ ООД е
заплатил сумата от 47 500 лв. като частично погасяване на заема. С тези плащания от
28.12.2017г. и 29.12.2017г. в общ размер на 57 500 лв., длъжникът погасил 915 лв.
разноски по ипотеката и 56 585 лв. лихви към 28.12.2017г., при което останали
дължими 35 730 лв. за лихви.
Поради липсата на други плащания, ищецът твърди, че ответникът му дължи
договорна лихва от 01.01.2018г. до 01.03.2022г. в размер на 102 572 лв. за 50 нови
лихвоносни месеца.
Ответникът „Рос Строй Билдинг“ ООД, с отговора на исковата молба не оспорва
възникналото между страните заемно правоотношение от 01.10.2013г., но твърди, че
ищецът не е изпълнил задължението си за предоставяне на паричен заем в уговорения
размер. Не оспорва, че с тази сума заемодателят се е задължил да заплаща
строителните материали и довършителни СМР по посочената в договора сграда, но не
го изпълнил. В тази връзка оспорва всички представени по делото писмени
доказателства за извършени от страна на заемодателя плащания, както и твърдението,
че ги е потвърдил.
Допълва, че ищецът бил неизправна страна по друг договор- за строителна
услуга, сключен между страните, по който дължал възнаграждение, но не е посочена
конкретика и връзката на този договор с предмета на настоящия спор.
Ответникът не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си.
С допълнителната искова молба, ищецът уточнява, че именно за доказване
реалното изпълнение на процесния договор, изпълнявайки задължението си за
заплащане на закупените от заемателя строителни материали и извършени СМР за
довършителни работи по посочената в договора жилищна сграда, е представил 45
платежни нареждания, приети като доказателства по делото. Представил е и в
оригинал писменото запитване, изпратено от него на ответника на 17.02.2015г.,
подписано на същата дата от управителя на ответното дружество, с което е потвърдено
салдо в размер на 141 961,32 лв. Назначена е и експертиза по искане на ищцовата
страна.
По делото е представен договорът за наем от 01.10.2013г., сключен между ищеца
и ответника, който факт не се оспорва от страните, както не се оспорват и
задълженията, поети от всяка една с него. Ищецът като заемодател е поел
задължението да предостави на ответното дружество- като заемател паричен заем в
размер до 114 000 лв. като заплаща закупените от последния строителни материали и
извършени СМР за довършителни работи по масивна жилищна сграда с магазини и
гаражи, състояща се от сутерен, партер, 4 жилищни етажи, терасовиден и тавански
2
етажи, с адрес: гр.Бургас, жк“Меден рудник“, бл.354, разположена в ПИ с
инеднтификатор 07079.651.110, от името и за сметка на заемателя- чл.1, ал.2 от
договора. В ал.3 на същия член е договорено плащането да се извършва от заемодателя
по банков път в банковата сметка на издателя на фактурата в тридневен срок след като
заемателят предостави на заемодателя съответната фактура. От датата на извършване
на съответното плащане от страна на заемодателя следвало да се счита, че тази сума е
получена от заемателя и от тази дата последният дължи на заемодателя месечна лихва
в размер на 1,8%. Заемателят е следвало да върне изцяло усвоената сума на
заемодателя ведно с договорената лихва в срок до 31.12.2014г., съгласно чл.2 от
договора.
Видно от представения по делото нотариален акт № ***, том *, рег.****,
дело№***/**.**.20**, за обезпечаване на този паричен заем, заедно с лихвите и
разноските, е била учредена договорна ипотека от трето лице „Сарафово инвест“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Антон Иванов“
№59 предоставил три свои собствени имота, върху които е учредена ипотеката, в полза
на ищеца.
С писмо, изх.№1/17.02.2015г. ищецът е уведомил ответното дружество, че към
31.12.2014г. по сметка „краткосрочни вземания“ стои незакрито салдо в размер на
141 961,32 лв., която сума е потвърдена на същата дата писмено от ответника, за което
неговият управител и главен счетоводител са се подписали.
По повод размера на салдото, в което е включена и търсената с настоящите
искове сума, ищецът е представил още един договор за заем от 14.04.2014г., сключен
между същите страни за сумата от 30 000 лв., поради необходимост от още средства за
ответника, който договор не е предмет на настоящото производство. Салдото, което се
потвърждава в писмото от 17.02.2015г. включва сумите и по двата договора.
Въпреки оспореното потвърждение за размера на дължимото от ответника
плащане, доказателства от ответната страна не са ангажирани, поради което съдът няма
основание да счете за разколебана доказателствената сила на обсъдения документ и
приема за доказан факта на признание от страна на ответното дружество за дължимост
на сумата в посочения размер.
По делото е допусната и приета неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която, след като се е запознало с представените по делото
доказателства и е извършил проверка в счетоводствата на двете дружества, е
установило, че средствата по договора за заем са предоставяни поетапно по банков път.
При всяко плащане сумата е била осчетоводена по дебита на сметка
522“Краткосрочни вземания и заеми от нефинансови предприятия“ и кредита на сметка
50311“Разплащателна сметка“, аналитична партида „УниКредит Булбанк“ АД“.
Салдото на сметка 522 към 31.12.2014г.е било в размер на 141 961,32 лв. В
счетоводството на „Рос Строй Билдинг“ ООД договорът за заем е бил осчетоводен по
кредита на счетоводна сметка 159“ Други заеми и дългове“ в размер на 114 000 лв. За
периода 01.01.2017г. до 31.12.2017г. кредитното салдо по сметка „Други заеми и
дългове“ е била в размер на 56 500лв.
Вещото лице подробно е описало по дати, суми и основание на превода
представените 45 платежни нареждания, предоставени му и от счетоводството на
ищеца, чиито общ размер е 113 969,32 лв. По всички фактури задължено лице е „Рос
Стой Билдинг“ ООД, като те са за закупени строителни материали и извършени СМР за
довършителни работи по масивната жилищна сграда.
Вещото лице е констатирало също, че на 28.12.2017г. , съгласно банково
извлечение №52 от същата дата, е направена вноска на каса в размер на 9 900 лв. от
„Рос Строй Билдинг“ ООД в полза на „Вардаров“ ООД, с основание „вноска за заем“, а
3
на 29.12.2017г., с платежно нареждане за кредитен превод, с основание „частично
погасяване на заем“, е извършен превод от банковата сметка на „Сарафово Инвест“
ООД в полза на „Вардаров“ ООД в размер на 47 500 лв.
Предвид така събраните доказателства, съдът намира претенциите на ищеца за
основателни. Той е доказал елементите на фактическия състав на нормата на чл. 240 от
ЗЗД – твърдените юридически факти, източник на спорното задължение - договора за
заем - даването на сумите по уговорения начин до размер на сумата от 113 969, 32 лв.
със задължаването на ответника да ги върне, съответно установени са съществуването
на твърдените правоотношения по договора за заем, превърнали се в източник на
задължението на ответната страна за връщане на сумите. Договорът за заем е реален
договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума По делото
ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал, че е изпълнил
задължението си за връщане на заетите пари. В тази връзка съдът цени, както
представените писмени доказателства, така и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, които си кореспондират напълно.
По претенцията за заплащане на договорна лихва, съгласно чл.1, ал.4 от
договора в размер на 35 730 лв за периода 05.03.2014г.- 28.12.2017г. и договорна лихва
в размер на 102 572 лв. за периода 01.01.2018г.- 28.12.2022г., съдът намира следното:
Безспорно е установено, че страните са договорили възнаградителна лихва за
ползване на заемната сума за срока на договора в размер на 1,8% на месец. Законът
регламентира лихви, които могат да се уговарят от страните – чл. 10, ал. 2 от ЗЗД и
законна лихва – чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Когато задължението за лихва е уговорено по
договор за заем, то представлява възнаграждение за ползването на паричната сума.
Лихвите са граждански плодове и имат както акцесорен характер, така и относителна
самостоятелност. Няма спор между страните по делото, че размерът на лихвата е
определяем и договорен в чл. 1, ал. 4 от договора от 01.10.2013 г. като възнаграждение
за ползване на заетата сума. Предвид изложеното, предявените искове са изцяло
основателни и доказани и следва да се уважат. Видно от исковата молба обаче, вторият
заявен период е от 01.01.2018г. до 28.12.2022г. Така е записано в петитума на
претенцията. Видно от обстоятелствената част и представените доказателства обаче,
ищецът е имал предвид като крайна дата на периода 01.03.2022г. Съдът приема, че
вероятно се касае за грешка при изписването, от една страна, защото никъде не се
обосновава или споменава датата 28.12.2022г., която нито е настъпила, нито има
основание за подобна претенция, от друга- претенцията му след датата на подаване на
исковата молба е за законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на
сумата. Предвид заявеният петитум обаче, претенцията за заплащане на договорна
лихва след 01.03.2022г. до 28.12.2022г. следва да се отхвърли. Воден от изложеното,
съдът намира, че следва да уважи претенцията за договорна лихва за периода
05.03.2014г.- 28.12.2017г и за периода 01.01.2018г.- 01.03.2022г., чиито размери на
основание чл.162 ГПК определя на 35 730 лв- за първия и 102 572 лв.- за втория
период, съобразявайки клаузата в договора и установеното непогасяване на заема.
На основание чл.81 вр. чл.78, ал.1 ГПК, предвид изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния съдебни
разноски в настоящото производство. Ответната страна е направила по реда на чл.78,
ал.5 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното за адвокат възнаграждение от
страна на ищеца, като е посочил, че не е съобразен предмета и сложността на делото.
Съгласно чл.6, т.8, б.“г“ от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери за
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждения в
настоящия случай е 3822,71 лв. Съдът намира, че размерът от 10 091 лв. действително
4
е прекомерен, отчитайки фактическата и правна сложност на дело, макар и при висок
материален интерес, поради което възнаграждението на адвоката на ищцовата страна
следва да се намали до размера от 4000 лв.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.79 вр. чл.240 ЗЗД, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Рос Строй Билдинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Антон Иванов“ №59, представлявано от управителя Манол
Грозев да заплати на „Вардаров“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Княз Борис І“ №161, представлявано от управителя
Любомир Вардаров сумата от от 113 969,32/сто и тринадесет хиляди деветстотин
шестдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ лв., представляващо главница по
договор за заем от 01.10.2013г., договорна лихва в размер на 35 730 /тридесет и пет
хиляди седемстотин и тридесет/ лв. за периода 05.03.2014г. – 28.12.2017г. и договорна
лихва в размер на 102 572 /сто и две хиляди петстотин седемдесет и два/ лв. за периода
01.01.2018г.- 01.03.2022г., както и законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба- 16.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като в частта за
договорна лихва за периода след 01.03.2022г. до 28.12.2022г. ОТХВЪРЛЯ претенцията.
ОСЪЖДА „Рос Строй Билдинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Антон Иванов“ №59, представлявано от управителя Манол
Грозев да заплати на „Вардаров“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Княз Борис І“ №161, представлявано от управителя
Любомир Вардаров сумата от 14 300 /четиринадесет хиляди и триста/лв.,
представляващи направени от последния съдебно-деловодни разноски, от които 10 091
лв. държавна такса, 300 лв. – възнаграждение за вещо лице и 4000 лв.- адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5