О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
гр.Пловдив, 14.07.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в закрито заседание на 14 юли…през…две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….Въззивно частно търговско
дело №334 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и
сл.от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК.
С определение №509/26.02.2020г.,
постановено по т.д. №322/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е оставено
без уважение искането на ищеца „Л.”АД с
ЕИК .. за изменение на постановеното по делото протоколно определение
№2658/16.12.2019г. в частта за присъдените съдебни разноски.
Определението е обжалвано от
ищеца в първоинстанционното производство „Л.”АД.
Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Изложени са подробни
съображения, свеждащи се до несъгласие с приетото от съда, че делото е с
фактическа и правна сложност. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване
на друго, с което да бъде изменено определение №2658/16.12.2019г. в частта за
разноските и същите да бъдат намалени до минималния размер съгласно Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В представения отговор в
срока по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна – ЕТ „Р. – Н.М.”
с ЕИК ., се оспорва изцяло подадената частна жалба. Претендират се сторените
пред настоящата инстанция разноски.
Като се запозна с
приложените към делото доказателства, Апелативният съд намира частната жалба за
допустима – като подадена в срок и от
легитимирана страна, съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо
определение, което подлежи на обжалване. Като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, съдът намира частната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Обжалваното определение е постановено по искане по
чл.248 ал.1 от ГПК, заявено от ищеца в първоинстанционното производство – „Л.”АД, за изменение на определението за прекратяване
на делото в частта за присъдените в негова тежест разноски по делото, поддържайки
заявеното в съдебно заседание възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Определение №2658/16.12.2019г., чието изменение в частта
за разноските се иска, е постановено в ОСЗ от същата дата. Със съдебния акт е
прекратено производството по предявения от „Л.”АД срещу ЕТ „Р. – Н.М.” установителен иск по чл.422 от ГПК,
поради недопустимост на иска и с оглед разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК в
тежест на ищеца са присъдени сторените от ответника разноски. Съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК същите са в размер на
2 000лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой – съгласно приложен
договор за правна защита и съдействие /л.162/. Недопустимостта на иска е
обоснована с наличието на отрицателна предпоставка за упражняване правото на
иск – разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, като прекратителното
определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че
според материалния интерес, при минимално адвокатско възнаграждение съгласно
чл. 7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. – 1 514,16лв, заплатеното адвокатско
възнаграждение от 2 000лв. не се явява прекомерно. По смисъла на чл.78
ал.5 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се
извършва съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Правната
сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, вида и обхвата на
противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на въведените в
спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими
при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата
- от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални
действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства,
продължителността на производството, като преценката е комплексна. В случая
производството по делото е прекратено, като е намерено за основателно
противопоставеното възражение на ответника за недопустимост на иска. Преценката
по допустимостта на иска, представляваща „процес в процеса“, обикновено, а и в
настоящия случай, се отличава със значителна правна сложност. В този смисъл
доводите на жалбоподателя за липса на фактическа и правна сложност на делото,
поради това, че не се е стигнало до произнасяне по съществото на спора, са
неоснователни. Не съответстват на данните по делото и възраженията, че съдебният
процес не се е развил с присъщите му етапи – изготвяне на молби, становища и
писмени защити. Вярно е, че производството по делото не е приключило с
произнасяне по съществото на спора, но това не го лишава от фактическа и правна
сложност, като от страна на процесуалния представител на ответника е изготвен
отговор на исковата молба, съдържащ обосновано възражение по допустимостта на
иска, включително и възражения по неговата основателност. Производството по
делото е протекло в две съдебни заседания, с участието на процесуалния
представител на ответника. Вярно е, че процесуалните действия в двете съдебни
заседания се свеждат до установяване допустимостта на иска, като са изискани и
приложени относимите в тази насока две граждански дела. В този смисъл преценката
за допустимостта на иска се свежда не само до правна но и до фактическа
сложност, съответни на която са извършените от процесуалния представител на
ответника процесуални действия.
По изложените съображения поддържаното от
жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от насрещната страна, се явява неоснователно и правилно е оставено
без уважение от първоинстанционния съд. В този смисъл обжалваният съдебен акт,
като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемата страна направените разноски за настоящето производство
– в размер на 300лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно
приложения договор за правна помощ.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №509/26.02.2020г., постановено по т.д.
№322/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на ищеца „Л.”АД с ЕИК .. за изменение на
постановеното по делото протоколно определение №2658/16.12.2019г. в частта за
присъдените съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Л.”АД с ЕИК .. да заплати на ЕТ „Р. – Н. М.” с ЕИК ..
направените разноски по делото в размер на 300лв.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: