Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 51/31.01.2017 г., гр.Монтана

 

В  името на народа

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесет и  пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария  Ницова 

                         

при секретаря А.А.

като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 3  по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 Закон за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ във вр. с чл.145 и сл. Административнопроцесуален кодекс АПК/.

            Образувано е по жалба от Л.Б.Л. ***, чрез пълномощника адв. Г., против заповед № 301з-2370/11.10.2016г. на началник група „ОДЧ” при ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл.второ и чл.204, т.4 от ЗМВР  и чл.21 от Инструкция № 8121з – 470/27.04.2015 г. за установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,  на оспорващия Л. - държавен служител младши експерт, на длъжност помощник оперативен дежурен в група „ОДЧ”  при ОД на МВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Наказанието е за нарушения извършени от Л.  в качеството на автоконтрольор I степен в група ”Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” на сектор ”Пътна полиция” към отдел ”Охранителна полиция” при ОД на МВР Монтана през м.юли и август 2015г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се поддържа искането за неговата отмяна. В съдебно заседание пълномощника на оспорващия адв. Г. поддържа жалбата и моли да бъде отменен оспореният административен акт при доводи развити в същата.

            Ответникът не взема становище по жалбата. 

            Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните  съображения:

            Предмет на спора е законосъобразността на заповед № 301з-2370/11.10.2016 г. на началник група „ОДЧ” при ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл.второ и чл.204, т.4 от ЗМВР и чл.21 от Инструкция № 8121з – 470/27.04.2015 г. за установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,  на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на административния акт е посочено, че оспорващият виновно е нарушил т.6.2, т.6.9 и т.10 от министерска заповед № 8121з-197/19.02.2015 г. за утвърждаване на „Указания за работа на полицейските служители със системи за видеонаблюдение, монтирани в автомобил. Технически характеристики и правила за работа”, което е и дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Административният орган е приел, че „липсата на аудио запис и възпрепятствал заснемането от осъществен пътен контрол”,  представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР – „неизпълнение на заповед” е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание”. Заповедта е връчена на оспорващия на 24.10.2016г., което се установява от подписа на лицето положен върху нея/л.10 от делото/, жалбата с вх.№ УРИ301000-20545/03.11.2016 г., е подадена в рамките на законоустановения срок и е процесуално допустима.

            При така описаната фактическа обстановка и  въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът извежда следните правни изводи по същество на спора:

По аргумент от разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповед на служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.  В настоящото производство, въпреки изричните указания на съда, не са представени доказателства за правомощията на органа издал оспорената заповед, нито за спазване на срока по чл.195 ЗМВР. На настоящия съдебен състав служебно е  известно, че със Заповед № 8121з-212/24.02.2015 г. на Министъра на вътрешните работи е утвърден класификатор на длъжностите в МВР, като длъжността на началник група  в системата на МВР е под номер единадесет в раздела на ръководните длъжности, тоест в случая оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

            Настоящата съдебна инстанция приема, че основателно оспорващият поддържа, че административният акт е незаконосъобразен. Споделя довода, че  при налагане на дисциплинарното наказание не са спазени административнопроизводствените правила и е нарушена целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.4 от ЗМВР, наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при вътрешни или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В конкретния случай по делото липсват доказателства, от които  безспорно да се установи, че преди налагане на дисциплинарното наказание са спазени тези императивни правила, които са гаранция за законосъобразно протичане на дисциплинарното производство и гаранция за надлежно упражняване на правото на защита на служителя по отношение на които се води дисциплинарното производство, тоест следва да се приеме, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В преписката липсват доказателства да е изслушан служителя Л. преди налагане на дисциплинарното наказание/ на л.11 от делото е приложен протокол за друго лице/. Няма  и доказателства наказващият орган да е запознал служителя Л. с приложената справка  № УРИ 301р-8632/04.05.2016 г./л.13 и 14 от делото/.

На следващо място при издаване на административния акт не е спазена и разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания следва да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, като липса излагане на каквито и да е мотиви относно тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици, респективно дисциплинарнонаказващият орган не е посочил защо налага дисциплинарно наказание не към минимума, а към средния размер предвиден в разпоредбата на чл.200, ал.2 от ЗМВР. При липсата на мотиви и доказателства по делото, от които да се извлече основанието за налагане на дисциплинарно наказание към средния размер, предвиден в материалния закон, следва да се приеме, че в случая дисциплинарното наказание е наложено в противоречие с целта на закона, тъй като във всички случай следва дисциплинарното наказание да е съобразено с тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, както и с личността на извършителя.

            За пълнотата следва да се посочи, че административният орган, при указана тежест на основание чл.170, ал.1  и чл.171 , ал.4 от АПК, не е ангажирал по делото годни доказателства, с които да се установи по безспорен начин извършеното дисциплинарно нарушение. В производството въобще не са обсъдени сроковете по чл.195 ЗМВР, като поради липса на доказателства в тази насока, същите  не могат да бъдат проверени и от съдебния състав.

            В случая в тежест на дисциплинарния орган е да установи с годни доказателства, както извършеното дисциплинарно нарушение, така и фактическата обстановка при която е извършено, респективно да установи дали дисциплинарнонаказаното лице е извършило твърдяното дисциплинарното нарушение. В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че както по време на работната смяна на 20.07.2015г., 24.07.2015 г. и 08.08.2015 г., при осъществяване на пътен контрол, като не е посочено сам ли е извършвал контрола, липсват аудио  и видео записи от осъществен пътен контрол. Дисциплинарният орган  въобще не е изяснил кой конкретно е извършител, какво точно е нарушил от вменените му  със заповед задължения и доколко в случая дисциплинарна отговорност следва да носи  оспорващият. В преписката не е приложена посочената като нарушена министерска заповед № 8121з-197/19.02.2015 г.  и няма данни служителят да е запознат със същата. След като това не е сторено, следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е наложено без да е изяснена безспорно фактическата обстановка, както и вината на дисциплинарнонаказаното лице. Пълнотата изисква да се отбележи, че дисциплинарнонаказаното лице е дало изчерпателна писмена справка, в която е изложило доводи, че не е извършило посочените дисциплинарни нарушения, защото няма как да отговоря за работата на използваните технически средства,  които нито са обсъдени, нито са проверени от дисциплинарнонаказващия орган /л. 21 и 22 от делото/. 

            Предвид  всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед № 301з-2370/11.10.2016 г. на началник група”ОДЧ” при ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл.второ и чл.204, т.4  от ЗМВР  на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

 

            Поради това и на основание чл.172, ал.2 АПК, настоящият съдебен състав

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ заповед № 301з- 2370/11.10.2016 г. на началник група”ОДЧ” към ОД на МВР Монтана.

            Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.

       

                                                                                     Административен съдия: