№ 137
гр. Пловдив, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. С.а
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500283 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№3092/08.03.2023г. от
Н. Е. С., ЕГН ********** от с.М.В., общ.С.З., обл.С. срещу Решение
№65/17.02.2023г. по гр.дело №1672/2021г. по описа на Старозагорския
окръжен съд, в частта му, с която Н. Е. С. е осъден да заплати на С. М. М.,
ЕГН ********** от гр.П., обл.Б., бул.“Ч.м.“ № 46 общо сумата 46 605, 32
лв./четиридесет и шест хиляди шестстотин и пет лева и тридесет и две
стотинки/ за имуществени вреди, от които 38 882 лв./тридесет и осем хиляди
осемстотин осемдесет и два лева/ за транспортни разходи, 7 823, 32 лв./седем
хиляди осемстотин двадесет и три лева и тридесет и две стотинки/ за
двукратния размер на капарото по развален предварителен договор, и 8 000
лв./осем хиляди лева/ за неимуществени вреди от влошен имидж в
обществото, заедно с мораторната лихва върху 54 605, 32 лв., считано
26.04.2017г. до 19.10.2021г. в размер на 24 845, 41 лв., ведно със законните
лихви върху главниците от общо 54 605, 32 лв. от 19.10.2021г. до
окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото в размер
1
на общо 7 066 лв. /седем хиляди шестдесет и шест лева/.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила, като излага конкретни съображения в тази насока
в допълнението на жалбата с вх.№3299/13.03.2023г., постъпило в рамките на
срока за обжалване.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение, в частта, в която
първоинстанционният съд е уважил предявените от С. И. М. искове, като се
реши делото по същество и бъдат да отхвърлени предявените искове изцяло.
В законния срок, от въззиваемия С. М. М. е подаден отговор по
жалбата, с който се оспорва същата като неоснователна, за което са изложени
конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното
решение в обжалваната част.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото,
намира следното:
Съгласно чл.269, ал.1 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка за допустимост на решението в
обжалваната му част, настоящата инстанция констатира следното:
В исковата молба са изложени фактически твърдения, че ищецът
приел предложение на ответника, с което двамата устно се били договорили
ответникът да купува от САЩ и да внася в България леки автомобили от
известни марки, с малко години експлоатация, много запазени, с високо
качество и отговарящи на европейските стандарти, които ще предава на
ответника. С приемането на автомобилите, ищецът щял да изплаща на
ответника всички направени от него до този момент разходи /купуване на
автомобилите, транспорт, митнически такси и др./, като, от своя страна,
ищецът ще изнася и препродава автомобилите на о.Г.К.-И., като от
получената продажна цена ще прихваща за себе си разноските, които е
2
изплатил на ищеца и всички направени от самия него разходи, свързани с
износа, вноса, транспортирането, продажбата на автомобила и др. По
отношение на направените разноските, които щели да бъдат направени за
реализация на договореното, двамата се споразумели, че същите, освен с
документи ще се доказват и на „честна дума“, тъй като имало разноски, които
трудно се отчитали, като останало гориво в автомобилите, командировки на
шофьори и други подобни. След прихващане на разноските, получената
печалба която по думите на ответника трябвало да бъде не по-малко от
5000- 6000 евро на автомобил, щяла да се дели по равно между страните.
Твърди се още, че впоследствие, с оглед на гореспоменатите
уговорки помежду им, ответникът бил предложил на ищеца 3 бр. автомобила-
тип 8ЦУ, марка "Ф.", модел "Т." с ДКН: ...., марка "Ш.", модел "К.е." с ДКН
..../по митническа декларация/ и ДКН .....по талон/ и марка "... – 128i' с ДКН
..../по митническа декларация/ и ДКН ....../по талон/. Посочва се, че цената и
размерът на направените разноски, които ответникът поискал за първия
автомобил били като за купуване нов, поради което ищецът се бил отказал да
ги заплати и двамата устно се договорили те да бъдат прихванати от
ответника от продажната му цена, като ответникът е снабдил ищеца с
пълномощно за управление и продажба на това МПС. Заявява се, че за
останалите 2 бр. автомобили, ищецът бил платил на ответника заявените
разноски, които също били много завишени и съответствали на продажната
цена на тези автомобили в България. Поради тази причина, страните се
договорили, с цел намаляване на митническите такси, двата автомобила да
бъдат с българска регистрация, поради което, същите фиктивно били
продадени на приятелката на ищеца Г.Т., като всички останали уговорки са
останали непроменени. ...../по талон/.
Така изложената в ИМ фактология, според настоящата инстанция,
несъмнено сочи, че ищецът твърди възникването на определени, неформални
договорни отношения между него и ответника, във връзка с осъществяване на
вноса на автомобили от САЩ от ответника и препродажбата им в Испания от
ищеца, с цял реализиране на взаимна печалба, при условията, конкретно
уговорени между тях.
По-нататък в ИМ, ищецът е изложил твърдения, че на 04.01.2017г.,
процесните 3 бр. МПС били отправени за гр.Л. Испания, като тръгвали от
3
гр.С. с автовоз по маршрут гр.С.- гр.М.; след това от М.- К. (на собствен ход)
и от К. - Л. - пътуване с ферибоот, тъй като Л. е остров и нямало как да се
стигне до там по друг начин. В Л., автомобилите били оставени на паркинг до
края на м.септември 2017г., като ищецът всеки ден бил заплащал престоя им
на паркинга, без да може да ги продаде, поради редица подробно описани в
ИМ технически, правни, митнически и други причини. От всичко това,
ищецът бил претърпял големи имуществени и неимуществени вреди, по вина
на ответника, който, използвайки неопитността му и неизпълнявайки
условията на договора между тях, отнасящ се до качеството на внасяните
автомобили, е внасял автомобилен скрап, купуван на безценица в САЩ,
който след ремонти, е изнасян в чужбина, като всички разходи са били
поемани изцяло от него. В резултат на това, ищецът бил претърпял различни
по вид, дати и размер имуществени вреди в размер на общо 24 800 евро/което
по официалният курс на БНБ било равностойно на 48 504 лв./, от която 38 882
лв. за транспортни разходи и 9 622 лв. за раменти/, и 7 823,32 лв.,
представляваща двукратен размер на капаро по развален предварителен
договор/или общо 56 327, 32 лв./, както и неимуществени вреди.
Въпреки че така изложената в ИМ фактология безспорно сочи на иск
с квалификация по чл.79, ал.1, пр.2, вр., чл.82 ЗЗД, т.е. иск за обезщетение за
неизпълнение на задължение по договор от една от страните, вследствие на
което другата е претърпяла определени имуществени вреди (загуби), в
мотивите на първоинстанционния съд се приема, че причинените
имуществени вреди са в резултат на въвеждането в заблуждение на ищеца от
ответника, че ще осъществява продажба на автомобили „втора ръка“, а не
такива, направени от катастрофирали автомобили с „тотал щета“, които не
могат да бъдат снабдени с европейско типово одобрение, защото са били с
множество дефекти по ходовата част, с челни удари, създаващи предпоставка
за ПТП, които могат да се вкарат в страната само като скрап и/или части,
тоест искът е квалифициран и разглеждан като такъв за вреди от непозволено
увреждане – иск по чл.45 ЗЗД.
В допълнение, въпреки че в мотивите на решението се приема, че от
доказателствата по делото се установяват безспорно твърденията на ищеца за
постигнато с ответника съглашение за извършване на съвместен бизнес с внос
на автомобили от САЩ и износа им в Испания, с цел препродажбата им и
взаимна печалба, липсва констатация, че възникването на вреди за ищеца е в
4
резултат на договорно неизпълнение на поетите по посоченото съглашение
задължения от страна на ответника. Само по себе си, използването на израза
„в резултат на въвеждането в заблуждение на ищеца от ответника“, което по-
нататък в мотивите на решението дори е определено като „умишлено“, води
до извод, че първоинстанционният съд не е основал изводите си относно
предмета на предявения иск, както и относно основателността му на
плоскостта на твърдяното от ищеца договорно правоотношение с ответника,
респ. на наличието на пряка причинно-следствена връзка между
неизпълнение на задължения на ответника по същото и настъпилите вреди, а
на база визираното по-горе, прието за установено от първоинстационния съд
умишлено въвеждане в заблуждение на ответника от ищеца относно
ангажимента му да внася луксозни коли „втора ръка“ от САЩ, вместо което в
действителност ответникът представял на ищеца сглобени в България
автомобили от части за скрап.
С оглед горното, настоящата инстанция намира, че
първоинстанционното решение, в обжалваната му част, е недопустимо, тъй
като съдът се е произнесъл по непредявен иск за вреди от непозволено
увреждане (по чл.45 ЗЗД), вместо по действително предявения иск за
присъждане на обезщетение за договорно неизпълнение под формата на
претърпяни загуби (чл.79, ал.1 пр.1, вр. чл.82 ЗЗД).
По изложените съображения, Решение №65/17.02.2023г. по гр.дело
№1672/2021г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която Н.
Е. С. е осъден да заплати на С. М. М., ЕГН ********** от гр.П., обл.Б.,
бул.“Ч.м.“ № 46 общо сумата 46 605, 32 лв./четиридесет и шест хиляди
шестстотин и пет лева и тридесет и две стотинки/ за имуществени вреди, от
които 38 882 лв./тридесет и осем хиляди осемстотин осемдесет и два лева/ за
транспортни разходи, 7 823, 32 лв./седем хиляди осемстотин двадесет и три
лева и тридесет и две стотинки/ за двукратния размер на капарото по развален
предварителен договор, и 8 000 лв./осем хиляди лева/ за неимуществени
вреди от влошен имидж в обществото, заедно с мораторната лихва върху 54
605, 32 лв., считано 26.04.2017г. до 19.10.2021г. в размер на 24 845, 41 лв.,
ведно със законните лихви върху главниците от общо 54 605, 32 лв. от
19.10.2021г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по
делото в размер на общо 7 066 лв. /седем хиляди шестдесет и шест лева/,
следва да се обезсили като недопустимо, постановено по непредявен иск, като
5
делото се върне на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав и
произнасяне по предявения иск по чл.79, ал.1 пр.1, вр. чл.82 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, въпросът за
разноските по делото, вкл. пред настоящата инстанция следва да се разреши
при новото разглеждане на делото, съобразно правилата на чл.78 ГПК, в
зависимост от уважаването или отхвърлянето на исковете, поради което и
разноски на страните за настоящото производство не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, съдът;
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №65/17.02.2023г. по гр.дело №1672/2021г.
по описа на Старозагорския окръжен съд, в частта му, с която Н. Е. С. е
осъден да заплати на С. М. М., ЕГН ********** от гр.П., обл.Б., бул.“Ч.м.“ №
46 общо сумата 46 605, 32 лв./четиридесет и шест хиляди шестстотин и пет
лева и тридесет и две стотинки/ за имуществени вреди, от които 38 882
лв./тридесет и осем хиляди осемстотин осемдесет и два лева/ за транспортни
разходи, 7 823, 32 лв./седем хиляди осемстотин двадесет и три лева и
тридесет и две стотинки/ за двукратния размер на капарото по развален
предварителен договор, и 8 000 лв./осем хиляди лева/ за неимуществени
вреди от влошен имидж в обществото, заедно с мораторната лихва върху 54
605, 32 лв., считано 26.04.2017г. до 19.10.2021г. в размер на 24 845, 41 лв.,
ведно със законните лихви върху главниците от общо 54 605, 32 лв. от
19.10.2021г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по
делото в размер на общо 7 066 лв. /седем хиляди шестдесет и шест лева/, като
недопустимо, постановено по непредявен иск И ВРЪЩА делото
първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав и произнасяне по
предявения иск по чл.79, ал.1 пр.1, вр. чл.82 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок
6
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7