Р Е Ш Е Н
И Е
№___
гр. Варна, 10.07.2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
административен съд, Първо административно отделение, ХХVІІ-ми състав, в публичното
заседание на десети юни , две хиляди и
тринадесета година в състав:
Административен съдия: ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА
при секретаря Д.Д. , като разгледа докладваното
от
съдия Иванова адм.дело N 517 по
описа на Административен съд Варна за 2013
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл. 156 от ДОПК
Подадена е жалба от Д.К.В. с ЕГН ********** *** чрез адв.Р. срещу РА № *********/21.09.2012г
, издаден от И. М. К.а – гл.инспектор по приходите , потвърден с Решение № 838 / 07.01.2013г
на Директора на
Дирекция „ОДОП“
гр.Варна при ЦУ на НАП . Оспорва се определеният данък върху дохода му като
физическо лице ,определен
по реда на чл.122 от ДОПК . Твърди, че неправилно е установена фактическата
обстановка по делото , отразена в РА и РД ,поради което счита че акта е
незаконосъобразен и моли да се отмени . Конкретизира ,че неправилно не е отнесена към приходната част на паричния
поток сумата от 45000лв , получена като дарение от неговият баща и баба му по
силата на договор за дарение от 06.11.2006г ,с която сума е закупил
впоследствие ½ от имот в гр.Варна .Намира за незаконосъобразна
констатацията на ревизиращите ,че сумата с която е закупен имота в гр.Априлци
обл.Ловеч следва да се обложи с данък , тъй като тази сума е обложена вече с данък
при източника на доходи ,който е извън страната
и по този начин не било спазено изискването за избягване на двойно
данъчно облагане. Счита ,че ревизията неправилно е проведена по реда на чл.122
от ДОПК ,като при съпоставка на приходите и разходите в първият случай са взети
конкретни обстоятелства ,а разходите са определени на база статистически данни
от НСИ т.е не са съобразени индивидуалните нужди и изисвания на конкретното
лице ,като в това противоречие намира основание за отмяна на РА.Посочва се ,че
в обжалваният РА не били посочени фактически и правни основания за издаването
му , с което била нарушена разпоредбата на чл.120 ал.1 т.5 от ДОПК . Твърди ,че
е допуснато нарушение на процесуалните правила при извършване на ревизията
изразяващи се в следното : Налице са издадени три заповеди по чл.112 от ДОПК ,
с които се поставя началото на ревизията ,от които на него му била връчена само
първата заповед от 13.01.2012г и счита ,че ревизията следва да приключи до
13.04.2012г съгл.срока по чл.114 от ДОПК . РД обаче бил издаден след този срок
, с което не бил спазен срока за приключване на ревизията .В тази връзка счита
,че е недопустимо констатациите в обжалвания РА да се основават на доказателсва
и действия на органа извършени след срока на ревизията .Моли за цялостна отмяна
на обжалваният ревизионен акт.
В съд.заседание жалбоподателя се
представлява от адв. Р. , който моли да
се уважи жалбата и се присъдят направените по делото съдебно-деловодни
разноски. Представил е писмено становище с аргументи идентични с тези по
жалбата пред съда и пред адм.орган.
Ответникът се представлява от юриск.К. ,който моли да
се отхвърли жалбата , като съдът съобрази констатациите направени в РА и
изводите на Директора на Дирекция „ОДОП” Варна .
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административният съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на
ревизия № 1200166 / 13.01.2011г , връчена на 30.01.2012г на К. Й. В. /
упълномощено лице съгл.пълн. на стр.2 от преписката / , изменена със Заповед за
възлагане на ревизия № 1201627 / 27.04.2012г и ЗВР № 1202026/30.05.2012г ,
връчена на 14.06.2012г на К. В. ,със срок за приключване на ревизията
02.07.2012г .
Предмет на ревизията е било установяване на данък по чл.35 от ЗОДФЛ / отм./ за периода 01.01.2006г -31.12.2006г и по чл.48
от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г – 31.12.2010г
За
резултатите от ревизията е изготвен ревизионен доклад
№ 1202026/06.07.2012г . , в срока по
чл.117, ал.1 от ДОПК, връчен на 30.07.2012г с обратна разписка № 2100013736681
на “М и БМ експрес” ООД /стр.154 от преписката/ .
В срока по чл.119, ал.3 от ДОПК
е издаден РА № *********/21.09.2012г
, издаден от И. К.а - компетентен орган
съгласно ЗОКО № К1202026 /10.07.2012г . РА е връчен на 22.10.2012г / стр. 231
от адм.преписка/ .
С възражение /жалба/ вх.№ 19965 /
01.11.2012г ,Д.В. е обжалвал пред Директора на
Дирекция “ОДОП” Варна при ЦУ на НАП-гр.София горепосоченият РА и с решение № 838 / 07.01.2013г на Директор на Дирекция "ОДОП"
гр.Варна е потвърден РА.
При така извършената задължителна проверка по чл.160,
ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е
приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци
водещи до неговата нищожност. В тази връзка са неоснователни доводите на
жалбоподателя за неправилно проведена процедура по възлагане на ревизията и по
приключване на същата. Фактите по делото сочат ,че първата ЗВР е от 13.01.2012г
,връчена на 30.01.2012г т.е съгл. Чл.114 от ДОПК срока за приключване на същата
е до 3 месеца считано от датата на връчване на тази заповед - до 30.04.2012г.
Последващите заповеди за възлагане на ревизия от 27.04.2012г и 30.05.2012г са
издадени в съответствие и в сроковете по ДОПК. Твърдението ,че констатациите в
РА са изградени въз основа на доказателства и действия извършени извън срока на
ревизията -02.07.2012г са неверни и голословни.В 14-дневен срок от приключване
на ревизията е издаден ревизионният доклад / на 06.07.2012г
Настоящата
жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване
на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Жалбоподателят оспорва начина по който е
определена данъчната основа за облагане с данък по чл.35 от ЗОДФЛ за 2006г
и 2009г .
Като
основният спорен въпрос се свежда до това : следва ли сумата от 45000лв
,получена по договор за дарение от 06.11.2006г да се включи в баланса за 2006г,тъй като същата е
използувана за закупуване на ½ ид.част от апартамент в гр.Варна ,както и
какъв е произхода на средствата от 5000лв за закупуване на имот в гр.Априлци и
следва ли същите да участват в баланса за 2009г
.
Видно от
обжалвания РА , данъчният орган е определил дан.основа за процесния
период по
реда на чл.122 от ДОПК ,след анализ по чл.122 ал.2 от ДОПК . За да осъществи
ревизията за този период по особенния ред на горната разпоредба ,ревизиращия
орган е приел, че по отношение на
лицето е констатирано че имущественото и финансово състояние на ревизираното
лице за съотв.период не съответства на декларираните приходи
,доходи и или безвъзмездно финансирана стопанска дейност / чл.122 т.7 от ДОПК ,
както и че са налице данни за укрити доходи или приходи .За да достигне до този
извод органа по приходите е съставил паричен поток ,в който са отраззени в
хронологичен ред по дати входящите и изходящи парични потоци на база събраните
доказателства в ревизионното производство.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството
по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят.
Следователно в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл.
122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства,
с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче
презумпцията по чл. 124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации на които се
позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
В конкретния
случай, жалбоподателя не представи доказателства установяващи източника на
притежавания от него доход който да се противопостави на
реализираните от него разходи ,за да обори поддържаната от ревизиращите
теза,следователно последните правилно са приели, че е налице обстоятелството по
чл.122, ал.1 т.7 и т.2 от ДОПК и законосъобразно са извършили
облагането на лицето по особения ред
На база всички събрани при ревизията доказателства и след
анализ на съдържащите се в тях факти, ревизиращите органи са съставили баланс
на получените доходи и направените разходи от ревизираното лице са всяка
ревизирана отчетна година, като :
-
за периода
01.01.2006-31.12.2006 г са установени получени парични
доходи в размер на 6284.18 лв и извършени разходи са в размер на 48496.69 лв , което реализира превишение на разходите над
приходите в размер на 42212.51лв /
таблица на стр. 19-20 от РА /
-
за периода 01.01.2007-31.12.2007г са установени получени парични
доходи в размер на 3221.62 лв и извършени разходи са в размер на 9202.60 лв , което реализира превишение на разходите над
приходите в размер на 5980.98 лв/
таблица на стр. 21-22 от РА /
-
за периода 01.01.2008-31.12.2008г са установени получени парични
доходи в размер на 5983.81лв и извършени разходи в размер на 4675 лв , което
реализира превишение на разходите над приходите
в размер на 1508.81лв / таблица на стр. 22-23 от РА /
-
за периода 01.01.2009-31.12.2009г са установени получени парични
доходи в размер на 6038.81лв и извършени разходи в размер на 12797лв , което
реализира превишение на разходите над приходите
в размер на 6758.19 лв / таблица на стр. 24-251 от РА /
Твърдението ,че Д.В. е получил от
дарение сумата 45000лв от своя баща и своята баба не е подкрепено с годни
писмени доказателства ,предвид размера на дарената сума. Дейстивелно в хода на
ревизионното производство е представен договор за дарение от 06.22.2006г
/стр.42 от адм.преписка/ ,без нотариална заверка на подписите ,което го
определя като частен писмен документ без достоверна дата, но не са представени
доказателства за реалното предаване на сумата от дарителите на дарения.
Същественият момент в случая обаче е че жалбоподателя не доказа ,че неговите
родственици са имали реалната материална възможност да му предоставят тези
средства т.е че са разполагали със сумата 45000лв , която да му дарят. В
декларация В. посочва ,че това са средства от продаден съсобствен техен имот в
гр.Разград и от спестявания в годините направени от тях. Тази теза беше
подкрепена и от св. Красимир В. –баща на жалбоподателя,но настоящата инстанция
намира тези твърдения за голословни. По делото беше представен нот. № 26 том І дело № 44/97г на нотариус при
Разградски районен съд от който е видно ,че св.Кр.В. и А. В. са продали на
С. Д. С. ,подробно
описан в нот.акт имот за сумата 217000лв /неденоминирани/ ,която сума
продавачите са получили напълно и в брой при изповядване на сделката. Очевидно
е че сумата от 217000 недоминирани лева не е достатъчна да обезпечи произхода
на дарените на жалбоподателя средства. Дори да се твърди, че с тях е закупена
валута ,за да се предпазят от инфлационните процеси ,които бяха налице в тези
години ,то липсват каквито и да било данни за закупуване на валута и за нейното
съхранение. От това следва ,че дарителите по договора за дарение от 06.11.2006г
реално не са предавали посочената в договора сума на Д.В. и че договора е сключен
с оглед нуждите на ревизионното производство.Непотвърдени с писмени
доказателства останат и твърденията ,че сумата от 45000лв е формирана и от
спестявания на К.В. и А. В. . Много общо
е да се твърди ,че тези лица имат дълъг трудов стаж и е нормално да са спестили
определена сума пари. Действително това е житейски логично , но липсата на
конкретика каква сума са спестили ,от къде са им доходите ,къде са държали
парите и т.н не може да формира категоричен извод ,че действително част от
дарените пари по договора за дарение са от „спестявания”.
Относно другият спорен момент дали
сумата от 5000лв за закупуване на имот в гр.Априлци следва да се отнесе като
разход на лицето през 2009г ,съдът намира че следва да се отговори положително
на този въпрос.Видно от нот.акт № 32 том ІІІ рег.№4465 дело № 374/2009г на
нотариус с №477 и район на действие РС Троян ,К.В. ,продава на
двамата си синове Д.В. и М. В. и В. М. при равни
квоти свой собствен недвижим имот в гр.Априлци обл.Ловеч за сумата 15000лв
,която сума продавача е заявил ,че е получил напълно от купувачите преди
подписване на настоящият нот.акт. Този нот.акт е вписан в службата по вписвания
в гр.Троян и за трети лица / какъвто е и съда в тези отношения/ имат значение
единствено фактите обективирани във вписания нотариален акт. От тук следва ,че
трябва да се приеме ,че Д.В. е бройл сумата от 5000лв към 31.08.2009г на
продавача К. В. ,а обстоятелството кой му е дал
парите , какви са били намеренията на страните при вписване на отделни
обстоятелства в нот.акт и т.н са ирелевантни в случая,доколкото не обуславят
нищожност на сделката по покупко продажба. Твърдението ,че К.В. е платил
сам на себе си / тъй като предоставяйки заем на сина си Д. който е купувач , за
да плати на продавача К.В./ е наивно и нелогично .
Произхода на тези средства не може да
се обвърже с доходите получени от Д.В. като научен сътрудник в Изследователски институт Давос,тъй като
същите са реализирани в един по късен момент ,а именно 01.05.2011г –
31.12.2011г ,видно от представеният срочен трудов договор стр. 27 от делото .
Правилно органа по приходите /в решението на директор дирекция „ОДОП” Варна / е
пояснил на проц.представител на жалбоподателя ,че в случая не е обложена нито
сумата по дарението ,нито доходите на лицето в чужбина , нито предоставените
заеми ,а същите са включени в паричните потоци на лицето за съотв.години ,с цел
установяване на неговото имущество ,а на облагане с данък по ЗДДФЛ е подложено
превишението на разходите над приходите / т.е разликата която се явява недостиг
,предвид недекларирането на доходи от страна на ревизирания/ ,което се явява
укрит доход.Правилно е съставен паричният баланс по години от органа по
приходите като в приходната част са включени теглените суми от банковите сметки
на лицето и получените доходи от упражняваната от него през годините трудова и
професионална дейност , за което са представени копие от трудови книжки
,справки от работодатели,трудови договори сл.бележки и пр. В разходната част на
баланса са включени внесените суми в банковите сметки ,покупката на недвижими
имоти ,върнати заеми и разходите за живот по данни на НСИ. Относно фактически
направените разходи ревизираното лице не е представило данни и доказателства ,
поради което правилно са взети данните публикувани от НСИ ,които се определят
като средни стойности на разходите на живот в едно домакинство в РБ.
Съдът не съобразява заключението на
вещото лице по назначената и изслушана по делото експертиза ,тъй като същото е
включило като начално салдо за 2006г сумата по договора за дарение от 45000лв ,
за която предвид изложените по –горе мотиви няма доказателства ,че е реално
предоставена на жалбоподателя . Предвид останалите условности , при които е
изготвено заключението съдът не гради своите изводи по него .
Предвид изложеното съдът намира ,че обжалвания РА е правилен и
законосъобразен. Оплакванията изложени в жалбата против него да неоснователни и
предвид липсата на доказателства оборващи констатациите в РД –неразделна част
от обжалвания РА съдът намира ,че следва да бъде отхвърлена изцяло.
При този изход от процеса
жалбоподателя ще следва да заплати на ответната
страна юрисконсултско възнаграждение,съобразно материалния интерес по
потвърдения Ревизионен акт № *********/21.09.2012г , издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна ,
а именно върху сумата 19251.72лв , съгл. чл.8, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,което съдът определя в
размер на 835.03 лв
Водим от горното,
Варненския административен съд, І-во отделение, ХХVІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.В. с ЕГН ********** *** чрез адв.Р. срещу РА № *********/21.09.2012г ,
издаден от И. М. К.а – гл.инспектор
по приходите , потвърден с Решение № 838 / 07.01.2013г на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Варна при ЦУ на НАП като
неоснователна
ОСЪЖДА Д.К.В. с ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика ”,
гр.Варна при ЦУ на НАП, сумата в размер на 835.03 лв / осемстотин
,тридесет и пет лева и три стотинки / , представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: