Р E Ш Е Н И Е
№ 106
гр.Плевен, 11 март 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІІ-ри
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов
при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от
съдия Господинов адм.дело № 213 по
описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.33а, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/.
Делото е образувано по жалба
от Н.П.Р., ЕГН **********,***, чрез адв. С.П. от ВТАК, срещу Заповед № РД
09-155/23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите /МЗХГ/, в
частта ѝ, с която е одобрен окончателният слой „Площи, допустими за
подпомагане” /СПДП/, относно парцели с идентификатори 20314.335.1.1 с площ 0.99 ха и
20314.335.2.1 с площ 1,23 ха, находящи се в землището на с.Дебово, общ.Никопол,
обл. Плевен. Излагат се съображения, че с
предходна Заповед № РД 09-1023 от 15.12.2020 г. е одобрен проект на СПДП, като жалбоподателката
в качеството ѝ на земеделски производител /ЗП/ е подала възражение срещу
проекта по отношение на посочените два имота. Твърди се, че не е извършена
дължимата проверка по подаденото възражение и по този начин е нарушен принципът
на истинност – чл.7 АПК, както и че не са изложени мотиви, от които да е видно
защо не е уважено възражението, с оглед на което се прави оплакване за нарушено
право на защита. В заключение е
направено искане да бъде отменена заповедта в обжалваната част и се претендира
присъждане на разноски.
Ответникът не е подал писмен отговор на
жалбата, въпреки дадената му възможност с Определение № 569/21.04.2021 г. /л.37/.
Със същото му е указано, че носи доказателствената тежест.
В съдебно заседание оспорващият Н.П.Р. се явява лично и с адв. Р.К. с надлежно
пълномощно. Процесуалният представител на жалбоподателя прави искане да бъде отменена
заповедта на министъра в обжалваната ѝ част, с оглед събраните по делото доказателства.
Счита, че ответникът, на когото принадлежи доказателствената тежест, не е представил доказателства в достатъчен
обем, от които да се установява, че и двата процесни парцела не са подходящи за
подпомагане с оглед критериите на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за
допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на
площ, по-долу Наредба № 2. Излага доводи, че не става въпрос за ливади и
пасища, а за два парцела, които са заявени с начин на трайно ползване овощни
насаждения. С тях се кандидатства за допълнителни субсидии по отношение на
плодовете в овощната градина. В случая те следва да са в слой по отношение на
междуредията. Изискванията са ясно отбелязани в чл. 10, ал. 3 от Наредба № 2 и
специално за овощните градини, за да бъдат в слой се изследва височината на
тревостоя в междуредията. Твърди, че дори и проверката на място да е извършена
при спазване на всички изисквания на министъра за процесната 2020 г., то няма
достатъчно доказателства, че в целият физически блок междуредията са били с висока
трева. Следвало е да се разгледат и двата парцела и да се направят достатъчно
снимки за установяване на действителното състояние. В конкретния случай
служителят, извършил проверката на място, не е изпълнил указанията на своя
собствен ръководен орган и след като са върнати резултатите от проверката,
ведно с протокола от МЗХГ, въпреки че те се разглеждат наново от служители на
МЗХГ, които нанасят съответните резултати, въпреки че са видели, че е посетена
само една точка, те са ги нанесли автоматично и се приели, че целият блок е
недопустим. Сочи се, че при теренната проверка е следвало да бъдат посетени
4-те точки, които не са зададени случайно и са на такова разстояние една от
друга, че да може да се обхване цялата площ на физическия блок, който в случая
се състои от два отделни парцела. В заключение адв.К. прави искане да бъде
уважена подадената жалба и претендира присъждане в полза на доверителката си на
направените деловодни разноски, за които представя списък.
Жалбоподателката
лично излага доводи, че тревата се третира с препарат и от направените снимки е
видно изсъхнала трева, която е резултат от тази обработка. Твърди, че лично тя и
съпругът ѝ пръскат всяка година минимум два пъти с „Гликозат“, за да
унищожат тревата, която иначе пречи при беритбата, а не за това, че ще ѝ
дойде проверка.
В постъпила в
срок писмена защита допълнително се сочи, че за кампания 2020 двата парцела са
заявени за подпомагане със Заявление за подпомагане с УИН 23/210520/03066, под
УРН 624640. Същите са били предмет на теренна проверка, извършена на 08.09.2020
г., за която е съставен протокол. Като основание за недопустимост са посочени
разпоредбите на чл.9, ал.1, т.2 и чл.10, ал.2, т.2, буква „а“ от Наредба № 2 -
неподдържани междуредия и/или тревостой над 0,50 м. Излагат се доводи, че по делото
не са налице доказателства за наличие на неподдържани междуредия или тревостой
над 0,50 м - в този смисъл са показанията на свидетелите, които са помагали
брането на сливите. Същите твърдят, че тревата е стигала до коляното. Излагат
се твърдения, че тревата в овощната градина е била косена в края на септември
2020 г., както и в края на май-началото на юни 2020 г. с мулчер. Сочи се, че съгласно
агрономическата експертиза по делото, плодовете зреят август-септември, като на
26.08.2021 г., при посещение на място от ВЛ, беритбата е била започнала.
Проверката е извършена на 08.09.2020 г., когато е беритба на сливите, и не би
следвало да се извършва косене в междуредията, за да не се повредят плодовете и
да не се пречи на прибирането на реколтата. От снимките от проверката на място
може да се приеме, че коситба е извършена два месеца преди проверката. На две
от снимките височината на тревостоя е около 50 см, а на една под 50 см –
допустима височина съгласно изискванията на Наредба № 2. Три снимки са
абсолютно недостатъчни, за да се определи височината на тревостоя.
Излагат се доводи,
че съгласно техническата експертиза, двата парцела образуват един физически блок.
В работната карта на проверяващия е зададено да посети и заснеме по две
контролни точки от всеки парцел, общо 4. В парцел 20314-335-2-1, е посетена и
заснета само една контролна точка, като от същата са направени 3 снимки.
Точката се намира в края на парцела, в североизточната му част. Цялата останала
част от парцела не е посетена. В другия парцел не са правени снимки. Дори в
североизточната част от парцела няма заснет обект, от който да се сравни
височината на тревостоя. ВЛ я определят според височината на сливовите дървета,
която не е ясно на колко възлиза. Ето защо се твърди, че не са събрани
необходимите доказателства при теренната проверка, за да се приеме, че са налице
неподдържани междуредия и/или тревостой над 0,50 м., респективно няма
доказателства за недопустимост.
В съдебно заседание ответникът представлява от юрк. И.Д. с надлежно
пълномощно, който твърди неоснователност на подадената жалба и прави възражение
за прекомерност на претендираните разноски. Счита, че същите следва бъдат в
определения минимален размер и от своя страна претендира присъждане в полза на
ответника на юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева.
Излага доводи,
че заповедта на министъра за определяне на окончателния слой площ от
допустимите за подпомагане кампания 2020 г., в частта ѝ, с която
процесните два парцела са оставени извън този слой следва да бъде оставена в
сила, тъй като в хода на делото са събрани достатъчно доказателства, от които се
установява, че констатациите на теренната проверка са коректни. Позовава се на
обясненията на жалбоподателка в с.з., която е заявила, че поради лични причини
не е обработвала парцелите си в периода юни – септември и не е извършвала
агротехнически мероприятия във връзка с тревата, което според него се
потвърждава и от разпитите на посочените от нея двама свидетели. Процесуалният
представител на ответника се позовава и на приетата по делото агрономическа
експертиза, от заключението на която е видно, че последна агротехническа
обработка е била най-рано началото на месец юни, а теренната проверка е била
септември. Съгласно чл. 9 от Наредбата за определяне критериите за допустимост,
овощните градини са допустими за подпомагане, когато почвената повърхност на
междуредията се поддържа с подходящи обработки или косене. Това изискване се
счита за изпълнено, когато следи от дейността са разпознаваеми през цялата
календарна година. Нито една от изготвените експертизи не установява такива
агротехнически мероприятия и обработки да са извършени в периода юни-септември.
В тази връзка юрк. Д. твърди, че констатациите на извършената теренна проверка
са коректни и заповедта следва да бъде оставена в сила. Във връзка с
твърденията, че не са спазени правилата за извършване на теренна проверка сочи,
че съгласно указанията цялостна проверка на посочения физически блок не е
необходима, когато от ситуацията на терена е видно, че имотът е неподходящ. В
методиката е предвидена хипотеза какво се случва, когато имотът е непроходим. В
тези случай също не се извършва цялостна проверка заснемане на всички точки,
тъй като това е неоправдано. Прави искане да му се даде възможност да изложи допълнителни съображения
в писмен вид, но не е депозирал такива в определения от съда седемдневен срок.
Административен съд - Плевен, втори
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК, доколкото заповедта
е обнародвана в ДВ на 09.03.2021 г., а жалбата е подадена на 23.03.2021 г.,
видно от вх.№ на съда на л.2, от активно легитимирана страна, заявила
съответните парцели за подпомагане през съответната година, при наличието на
правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен
акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Предмет
на делото е Заповед № РД 09-155/23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в
частта й, с която е одобрен окончателният слой „Площи, допустими за
подпомагане”, относно парцели с идентификатори 20314-335-1-1 и 20314-335-2-1. Заповедта
на министъра е приобщена на л.34.
Със
Заповед № РД-09-655/17.08.2020 г. министърът
на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, вр. чл. 3, ал.2, т. 2, буква „а“ от УП на МЗХГ, чл. 30, ал. 2, т.2 и ал. 4, т. 2, чл. 33, ал. 4 и чл. 33а ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП,
е наредил Директорите на ОДЗ да организират специализирани теренни проверки на
физически блокове, попадащи на територия на техните дирекции, в срок до
02.10.2020 г. /л.22/. Приложение 1 към заповедта е Методика за избор на
референтни парцели (физически блокове, ФБл) за теренна проверка, във връзка с
актуализация на данните в СИЗП за 2020 г. /л.л.23-24/. Приложение 2 към
заповедта са Указания за извършване на специализирани теренни проверки на
физически блокове за 2020 г. /л.л.25-31/. Съгласно същото – раздел VI, „Извършване на специализирани теренни проверки“, т.1,
последен абзац /л.27 от делото/ „При установяване на пълна недопустимост на
проверявания ФБл, същото винаги се „доказва“ чрез достатъчно на брой
геопозиционирани снимки от различни части на блока“. В „Оценка на проверяваните
на терен елементи“, т.3, подточка 1, второ тире, първи абзац /л.29/ е посочено:
“В случай, че липсва контур от слой „Площи, допустими за подпомагане“
предоставен от базата данни от СИЗП /изцяло изоставена/неземеделска площ/,
което се потвърждава от проверката, също няма нужда от цялостни измервания. С
вградения в GNSS фотоапарат се прави поне една
геопозиционирана „панорамна“ снимка на ФБл, на която еднозначно да си личи
ситуацията на терена“.
На
08.09.2020 г. е била извършена специализирана теренна проверка на място на
физическия блок, част от които са процесните парцели, за което е съставен протокол,
приобщен на електронен носител.
На
15.12.2020 г. министърът на земеделието, храните и горите е одобрил със заповед
проект на специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за
2020 г., който проект е бил качен на 17.12.2018 г. на интернет страницата на
министерството /л.л.32-33/.
На
18.12.2020 г. ЗП е подала писмено възражение поради изключване от допустимия за
подпомагане слой на процесните два парцела /л.6/.
По
делото са разпитани двама свидетели, обяснения е дала и жалбоподателката.
Свидетелят
Н.И.Ц. сочи, че през юли е откарал жалбоподателката в Бургас във връзка с
рискова бременност, върнала се е след раждането - около 10-12 август. От
средата на август до края на септември св. три пъти е ходил да бере сливи в
овощната градина. Имало е трева–около коляното му. Тревата не е била косена,
защото е имало паднали сливи и ако се окоси и се мине с мулчер, ще се съсипе
продукцията. Окосено е било след обирането на сливите. Видял е работа с мулчер
в градината в края на май-началото на юни.
Свидетелят
И.Т.П. твърди, че два пъти е помагал с бране на сливи през август-септември, а
в средата на септември е изпратил трактор за оправя треви. ЗП има хора, които ѝ
помагат, не обикаля сама да обира.
Жалбоподателката
Р. дава обяснения като страна в производството. Твърди, че през 2020 г. е
родила второто си дете в Бургас. Овощната ѝ градина е от 1700 дръвчета,
беритбата на които започва в началото на август и приключва до края на
септември. Проверката е била на 08 септември, а последната обработка е била в
края на юли, защото няма как да има паднали сливи на земята и да се обработва
трева по едно и също време. Сочи, че след възражението ѝ не е правено нова проверка.
По
делото са приобщени стокови разписки, удостоверяващи продажба на сливи през
2020 г. /л.л.73-82/.
По
делото е назначена съдебно–агрономическа експертиза /САЕ/ с ВЛ – агроном, чието
заключение е приобщено на л.л.129-139. Съгласно същото, Н.П.Р.
е създала и
обработва сливовата овощна градина на имоти с идентификатор: 20314.335.1.1 и 20314.335.2.1,
парцели находящи се в землището на с.Дебово, общ.Никопол, обл. Плевен.
Съгласно Заповед № РД 09-155 от 23.02.2021 г. на
министъра на МЗХГ, с която е одобрен окончателния слой на „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2020 г. обн. в ДВ.20 от 09.03.2021 г. тези имоти не попадат в слоя и са
недопустими за подпомагане.
Засадените сливи
са от сорт: “Стенлей“ в парцел 20314.335.2.1 и „Блек даймънд“ в парцел
20314.335.1.1.
При посещението на ВЛ в сливовата овощна градина в
землището на с.Дебово на 26.08.2021 г. на терен е установило, че сливовите
дръвчета са в необходимия брой на декар от 45 до 48 броя в двата парцела и
съответстват на изискванията на МЗХГ. Има пропаднали дървета, но те са в
границите на допустимото при норма 50 бр./дка. Насаждението от сливи е било
засадено през 2015 г., а през 2020 г. е било в пета година от засаждането. В
деня на посещението вече е била започнала беритбата на сливи. Извършвала се е ръчно,
тъй като дърветата почти се опирали с клоните. Според представения на ВЛ РЗ
дневник са извършени пръскания през 2020 г. срещу болести по сливите, а също и
пръскане междуредия срещу плевели – с препарат „Валсатлив“ с доза 300 гр./дка. През
2021 г. пръскането срещу тревостоя е извършено след края на юни. Плевелите в
междуредията са били изсъхнали.
Вещото лице сочи, че плодовете наедряват и зреят от
средата на юли до края на септември или началото на октомври с продължителност
от 90 до 100 дни. През втората част на август сливите започват да дават плодове
и вече може да се берат. Плодовете не узряват по едно и също време, така че
реколтата се събира на 2-3 пъти. Брането на сливи се извършва от края на
долните клони, като се движи по-високо. Събирането на сливи е най-добре да се
прави при сухо време. При съхранение или транспортиране на сливи се берат
здрави, непокътнати плодове със стрък. Восъчните отлагания върху сливите ги
предпазват от въздействието на неблагоприятна среда.
Според вещото лице, ако сливите не се използват за
съхранение или транспортиране, то около дървото падат сливи, които се събират и
използват в кратък срок за преработка. В овощната сливова градина на Н.П.Р. зреенето на сливите е
започнало около средата на август 2020 г. Това може да се проследи от
приложените към делото стокови разписки от л.73 до л.82 за набрани количества
сливи и предадени на търговци. Във всяка от тях е записана датата на издаване,
които са от 12.08.2020 г. до 25.08.2020 г. и 04.09.2020 г. до 17.09.2020 г.
В заключението е посочено, че ако се извърши косене на
тревата в междуредията, събирането на сливите/плодовете не би могло да се
извършва, тъй като ще се унищожат. Поради това в този период на беритба и
събиране на паднали плодове не би следвало да се коси тревата в междуредията.
Косенето на тревата в междуредията би следвало да се извърши в периода преди началото
на зреене на сливите, но след започване на беритбата не е препоръчително.
Проверката на парцелите на сливовата градина от
специалисти на ОД „Земеделие“ и ОСЗ Никопол е извършена на 08.09.2020 г., която
е в периода на беритба и събиране на сливите в овощната градина. Не би следвало
да се извършва косене на тревата в междуредията в периода на проверката за да
не се повреждат плодовете и да
не се попречи на брането и събиране на реколтата.
Вещото лице е съобразило информацията от приложения по
делото диск с информация за установеното при извършената теренна проверка.
Протокола от проведената проверка отразява задължението
на земеделския стопанин да поддържа в добро екологично състояние на
стопанисваните от него площи.
Трайните насаждения са били в пета година засадени и
обработвани, което ги определя, като земеделска площ. Не е ясно защо в
протокола е записано, като неземеделска площ.
След разглеждане на представените в МЗХГ на диск 3 броя
снимки, на които се вижда тревата в междуредията на насаждението ВЛ допуска, че
е имало трева с различна височина:
Вещото лице допуска, че коситба в сливовата градина е
извършвана около два месеца преди датата на проверката и сочи, че видно от
снимките, височината на тревостоя не е еднаква. На две от снимките допуска
височината на тревата да е около 50 см и над 50 см. На третата снимка ВЛ предполага,
че височината на тревата е около и под 50 см. Твърди, че са недостатъчни 3 броя
снимки, за да се определи дали тревостоя е с тази височина навсякъде в двата
парцела сливи.
В о.с.з. ВЛ в отговор на зададени въпроси допълнително
заявява, че овощните градини могат да са изорани между редовете /угар/ или да
са чим – с поддържане на някакъв тревостой. Тревата през 2020 г. може да е
израсла за месец-месец и половина.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза
/СТЕ/, с ВЛ – геодезист, чието заключение е на л.л.170-182. Съгласно
последното, Р. е подала заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания на площ за кампания 2020 г. с УРН 639769 за общо 3 парцела, два от
които с код на култура - 222010 - сливи и един с код на култура 111050 -
царевица за зърно, находящи се в землището село Дебово.
Вещото лице сочи, че площите и на двата парцела попадат в
частта от страната извън извършеното през годината самолетно заснемане. За тези
територии МЗХГ не разполага с актуална за кампанията (от същата година) цифрова
ортофотокарта (ЦОФК), която да бъде дешифрирана. Актуализацията на
специализирания слой ПДП за кампания 2020 година е извършена чрез теренни
проверки, включително на физическите блокове, в които има заявени площи извън
актуалния към момента на кандидатстване допустим слой. Парцел
20314-335-2-1, заявен с площ 1,23 ха в землището с. Дебово е извън окончателния обхват на
слой ПДП за 2020 г. - 1,23 ха. На теренната проверка от този парцел е посетена
и заснета само 1 контролна точка, като от тази контролна точка, намираща се към
границата на парцела, в североизточната част на парцела, са направени три
снимки (приложение 1).
От координатите на снимка 20200904_155154.jpg (налични в горния десен ъгъл на
снимката) се вижда, че проверяващият е застанал с гръб към вътрешността на парцела и е снимал на изток към границата
на парцела. Снимката е на недопустими площи и изобразява висока трева, но по
границите на парцела и по - точно, само в североизточната гранична част на
парцела (приложение 2).
От координатите на снимка 20200904_155203.jpg (налични в горния десен ъгъл на
снимката) се вижда, че проверяващият е застанал с лице към вътрешността на
парцела и е снимал в посока към югозападната част на парцела. Снимката е на
недопустими площи и изобразява прораснала трева (приложение 3).
От координатите на снимка 20200904_155212.jpg (налични в горния десен ъгъл на
снимката) се вижда, че проверяващият е застанал с лице към вътрешността на
парцела и е снимал към северозападната част на парцела, (приложение 4). На
снимка с №20200904 155212 не се виждат
междуредия с тревна покривка над допустимите 0,5 метра.
Не са налични снимки от по -
голямата част от парцела, за да може да се определи допустимостта или
недопустимостта на целия парцел.
Парцел 20314-335-1-1, заявен с площ 0,99 ха в землището
с. Дебово е с площ извън окончателния обхват на слой ПДП за 2020 г. - 0,99 ха.
На теренната проверка този парцел не е посетен и не е заснета нито една точка
на заснемане. Няма данни за недопустими площи от парцела.
Видно от работната карта за извършване на теренна
проверка на ФБ 20314-335 (приложение 5) на проверяващият е зададено да посети и
заснеме две точки от парцел 20314-335-1-1 /отбелязани са на работната карта с
квадратчета/ и две точки от парцел 20314-335-2-1.
Проверяващият е проверил и
посетил само една от зададените 4 точки за проверка на ФБл., тази точка е
отбелязана с червено кръгче на работната карта и се отнася само за
североизточната част на парцел 20314-335-2-1.
Констатациите по отношение на
физическия блок /ФБ, ФБл/ са направени в Протокол № 1, като теренната проверка е извършена на 08.09.2020 г. В протокола, приложен на
диск по делото, като основание за недопустимост е посочена Наредба №2/26.03.2018
г. и по - конкретно чл. 9, ал. 1, т. 2 и чл. 10, ал. 2, т. 2, б. а) -
неподдържани междуредия и/или тревостой над 0,5 м. В графа обобщени данни е
посочено конкретно: „Неподдържани междуредия с висок тревостой.”
В конкретния случай, двата
парцела на жалбоподателя (20314-335-1-1, заявен с площ 0,99 ха и 20314-335-2-1,
заявен с площ 1,23 ха) образуват един физически блок. Това е физическият блок
20314-335, с начин на трайно ползване ДТН - други трайни насаждения.
Извън слоя „Площи, допустими за
подпомагане” проверяващият е оставил целия физически блок с обща площ 2.22 ха.
Останал е недопустим целият
физически блок с площ от 2.22 ха без да има контролни точки и снимки, които да
покажат причините за недопустимост на целия физически блок - това е в
противоречие с изискванията на т. III от
приложение 2 към заповед № РД 09-655 от 17.08.2020 г на МЗХГ.
В т. VI на указанията -
приложение 2 към заповед № РД 09-655 от 17.08.2020 г. е записано: „при
установяване на пълна недопустимост на проверявания ФБл, същото винаги се
„доказва“ с достатъчно на брой геопозиционирани снимки от различни части на
блока”.
Всички предоставени снимки от
теренната проверка (3-ри на брой) са от една единствена част на ФБл, попадаща в
североизточната част на парцел 20314-335-2-1. Не са налични геопозиционирани
снимки от различни части на ФБл, въпреки това целият ФБл., състоящ се двата
спорни парцела, е счетен за
недопустим, с което е нарушена т. VI на указанията.
СТЕ счита, че не е извършена
проверка по чл. 16г от Наредба № 105/ 22.08.2006 г. на процесиите парцели и не
са отстранени грешките и пропуските от теренната проверка, преди приемане на
окончателния Слой ПДП за 2020 г. След подаване на възражението, служителите на
ответника не са обърнали внимание, че има недостатъчни на брой посетени точки
от ФБл., за да се приеме целият за недопустим и не изпращат повторна проверка
на място за допълнителни заснемания.
От снимките не може да се
направи категоричен извод за състоянието на целия парцел. Състоянието на парцела
към датата на проверката не може да бъде преценено от посещение само на една
контролна точка, находяща се в североизточната част на парцела, като се има
предвид, че дължината на парцела (20314-335-2-1) е 185 метра, а разстоянието от
точката на заснемане до границата на другия парцел (20314-335-1-1) е 45 метра.
Парцел 20314-335-1-1 е
заявен с площ 0,99 ха в землището с. Дебово. Площ извън окончателния обхват на
слой ПДП за 2020 г. - 0,99 ха. Парцелът е изключен с цялата си заявена площ от
слоя ПДП за 2020 г. въз основа на теренна проверка от 08.09.2020 г.
На теренната проверка този
парцел не е посетен и не е заснета нито една точка на заснемане. Няма данни за
недопустими площи от парцела.
Двата парцела са били в
допустимия слой през 2018 и 2019 г. с цялата си площ.
От материалите по делото не
може да се определи точно размерът на недопустимата площ в североизточната част
на парцел 20314-335-2-1. В
архивите на Google Earth Pro не е налично сателитно
заснемане за землището на село Дебово за 2020 г. Към 26.06.2021 г. е налично
сателитно заснемане, на което заснемане се виждат ясно откосите от машините, с
които е почистено междуредието. Тъй като заснемането е към 26.06.2021 г., може
да се направи предположение, че площите се косят в началото на летния сезон,
което предполага, че към септември месец, в зависимост от климатичните условия,
тревата ще прорасне до около коляното поне, независимо че е окосена. Възможно е
откосите, които се виждат на сателитната снимка от 26.06.2021 г. да са от
почистване, което е извършено в края на 2020 г.
В о.с.з. ВЛ в отговор на
зададените въпроси допълнително заявява, че не може да каже има ли на трите снимки
следи от обработка.
Така
установеното от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Предмет
на частично оспорения административен акт е одобряване на окончателен
специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" и автор на това
властническо волеизявление е министърът на земеделието, храните и горите, при
условията на заместване.
Правилото
на чл. 33, ал. 6 от ЗПЗП установява нормативно учредено правомощие на
министъра на земеделието, храните и горите да издава заповед, с която се
одобрява или изменя окончателния специализиран слой "Площи, допустими за
подпомагане".
При
това законодателно решение и събраните доказателствени данни, че обжалваният
административен акт изхожда от министъра на земеделието, храните и горите, се
налага извод за компетентност на ответника по правния спор.
Спазена
е установената от закона писмена форма на произнасяне. Предвид предмета на акта
– одобряване на специализиран слой земеделски земи, допустими за подпомагане за
цялата страна, ответникът е обективирал фактическото и правно основание за изключване
от този слой на процесните два парцела в отделен документ, неразделна част от
административната преписка. Подобен подход не предполага съждение за неспазена
форма на акта по критериите на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвид
ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, което не е изгубило действието си, според
което мотивите към акта могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в
съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка.
Безспорен
факт са извършените специализирани теренни проверки на физически блокове през
2020 г., в един от които блокове се намират и процесните два парцела, като
същото следва да е станало въз основа на утвърдени със Заповед № РД-09-655/17.08.2020
г. от ответника правила. Тази процесуална деятелност попада сред изброения
инструментариум по ежегодно актуализиране на специализирания слой. В чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП /в приложимата към момента на извършване на
проверката редакция/ законодателят е изброил възможните способи по ежегодното
обновяване на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане",
но не е въвел изискване за кумулативното им прилагане за целите по издаване на
заповедта по чл. 33а от ЗПЗП.
По
изпълнение на чл. 33а от ЗПЗП частично обжалваната министерска заповед е била
публикувана в ДВ бр. 20/09.03.2019 г.
В
производството обаче са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Извършващите теренната проверка не са направили необходимия брой
снимки, които са били длъжни да направят – поне 2 на всеки парцел, от различни
точки на същия. Следва да се отбележи, че съгласно дадените указания в
предходната заповед от 17.08.2020 г., този брой точки и снимки е минималният. В
случая са направени три снимки от една точка, само в североизточната част на
физическия блок. Освен това, от тези три снимки според двете ВЛ само на две
тревостоят е 50 или над 50 см, а на едната от тях е под 50 см.
Следва
да се съобрази, че съгласно изискванията на Заповед № РД-09-655/17.08.2020 г., Приложение 2 - Указания за извършване на
специализирани теренни проверки на физически блокове за 2020 г., раздел VI „Извършване на специализирани теренни проверки“, т.1,
последен абзац /л.27 от делото/ „При установяване на пълна недопустимост на
проверявания ФБл, същото винаги се „доказва“ чрез достатъчно на брой
геопозиционирани снимки от различни части на блока“.
В
случая не са направени нито достатъчно на брой геопозиционирани снимки, нито
същите са от различни части на блока. Направени са три снимки от една точка на
блока, като на една от снимките според ВЛ тревостоят е под 50 см. Съдът
отбелязва, че видно от приложенията към СТИ - карти на л.183 и л.187, физическият
блок поне от две страни граничи с полски пътища, с оглед на което не е имало
никакъв проблем да бъде достигнат и сниман. Следва да се посочи, че в случая не
е приложима хипотезата, твърдяна от процесуалния представител на ответника,
намираща се в Заповед № РД-09-655/17.08.2020 г., Приложение
2, „Оценка на проверяваните на терен елементи“, т.3, подточка 1, второ тире,
първи абзац /л.29/: “в случай, че липсва контур от слой „Площи, допустими за
подпомагане“ предоставен от базата данни от СИЗП /изцяло
изоставена/неземеделска площ/, което се потвърждава от проверката, също няма
нужда от цялостни измервания. С вградения в GNSS фотоапарат се прави поне една геопозиционирана
„панорамна“ снимка на физическия блок, на която еднозначно да си личи
ситуацията на терена“. Тази възможност е приложима единствено в случай, че в
предходните години същата площ е била изцяло изоставена или неземеделска площ.
Видно от СТЕ, в предходните две години площта е била в допустимия слой и е била
подпомагана, в какъвто смисъл е и обяснението на земеделския производител пред
съда. Освен това, в случая не е налице панорамна снимка на терена, и никоя от
трите снимки от една точка на единия парцел не е такава, доколкото на тях не се
вижда целия физически блок. Доколкото на едната снимка тревостоят според ВЛ е
под 50 см, не може да се приеме, че е налице и еднозначно проличаване на
ситуацията на терена.
Предвид
изложеното съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила.
Съдът,
изследвайки материалната законосъобразност на постановения отказ от ответника
по включване в окончателния специализиран слой допустими за подпомагане
земеделски земи за 2020 г., следва да провери и съществуването на посочените от
органа юридически факти, обосноваващи неговото произнасяне и да ги съпостави с относимата
правна уредба.
Според
правилото на чл.9, ал.1, т.2 от Наредба № 2, трайните насаждения са
допустими за подпомагане, когато: почвената повърхност в междуредията се
поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи (угарна,
чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване). Съгласно чл.10, ал.2, т.2,
буква „а“, временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части
от тях, за които в календарната година се установи, че: 2. височината на
тревостоя е над: а) 0,5 м за земи под угар и междуредията в трайни насаждения;
Тези
две разпоредби са посочени като правно основание за издаване на заповедта в
оспорената ѝ част.
Въпреки
че съдът е обвързан от материалната доказателствена сила на неоспорените от
жалбоподателя откъм истинност официални свидетелстващи документи – протокол за
проверка и приобщени към същия снимки от GPS
устройство с фотоапарат, като последните са приобщени по делото на файлове в
електронен вид, същите доказателства не установяват по несъмнен начин, че физическият
блок е недопустим.
За
да бъде извършено доказване за недопустимост на целия физически блок е следвало
да са налице достатъчен брой геопозиционирани снимки от различни точки на същия.
В случая са налице три снимки, но от една и съща точка, разположена в
североизточната част на физическия блок, която се намира в единия от двата
парцела. Същата не е и панорамна.
САЕ
посочва, че не следва да се косят междуредията когато е започнало зреенето на
сливите. Не са необходими специални знания, за да се съобрази, че в периода на
бране на плодовете е недопустимо и да се извършват пръскания с препарати за
унищожаване на тревата в междуредията.
Съдът
приема, че действително на две от снимките, направени от една точка, са налице
недопустими за подпомагане участъци от физическия блок. Това обаче не е
достатъчно, за да се приеме, че целият ФБ е недопустим за подпомагане. ВЛ по
СТИ изрично посочва, че не е възможно да се прецени размерът на недопустимата
площ по тези снимки. Доколкото съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № 2, площите по
ал. 1 и 2 не се включват в слой "Площи, допустими за подпомагане",
когато заедно или поотделно заемат повече от 100 кв. м., в случая органът не е
доказал, че площите са над 100 кв.м., за да се извърши изключване на площта им
от слоя ПДП. Още по-малко може да се изключи целият ФБ.
Освен
това следва да се съобрази, че доколкото според и двете ВЛ височината на
тревостоя е около граничния размер от 50 см, като на едната снимка е под този
размер, а на другите две – вероятно над него, извършилите теренната проверка
лица е следвало да определят тази височина – чрез заснемане на ориентир, по
който може да се определи каква е височината на тревостоя. В случая това не е
направено, и височината на тревостоя е определен дори от вещото лице по
делото около 50 см. на базата на
предположение, а не въз основа на обективни критерии. Ето защо не може да се
приеме, че снимките доказват дори частично недопустима площ поради висок
тревостой.
Следва
да се посочи, че когато при проверката се установи, че са налице както
допустими, така и недопустими участъци от физическия блок, съгласно Приложение
№2 към Заповед № РД-09-655/17.08.2020 г. /л.29, т.2, трето тире/, се прави
измерване на по-малката като площ територия /допустима или недопустима/, в
което се отразява вида измерване/корекция и се отразява в модул теренни
проверки на СИЗП, а в последствие и в протокола. Правят се поне две
геопозиционирани снимки с вградения GNSS фотоапарат,
като от тях трябва да е видна причината за коригиране на границата. Поне една
снимка трябва да бъде направена съответно на допустимата и недопустимата за
подпомагане площ.
В случая нищо подобно не е направено, не е
измерена допустима или недопустима площ, доколкото от трите снимки, направени
от една точка, на едната снимка площите са допустими, а на другите две са
недопустими.
Съдът
приема заключенията на САЕ и СТЕ като ясни, обективни, пълни и подробни,
съобразени с доказателствата по делото. Следва да се посочи, че същите не могат
да отговорят на някои от поставените въпроси, и най-вече относно височината на
тревостоя с необходимата сигурност, както и относно размера на недопустимата
площ по две от снимките, но това е поради липсата на съответни доказателства,
събрани от ответника.
С оглед изложените мотиви, заповедта в оспорената
ѝ част не е съобразена с материалния закон. Не е съобразена и с целта на
закона, съгласно която недопустими за подпомагане
са парцели са тези, които не са действително обработвани от земеделския
производител. В случая парцелите са били обработвани, видно от св.показания,
извършвани са бране и последваща продажба на сливи, като обработката на
междуредията е била извършена около два месеца преди проверката. При оглед от
ВЛ агроном през 2021 г. същото е установило, че е извършено и последващо
поддържане на междуредията.
По отношение на останалите твърдения на
страните съдът съобразява следното:
По подаденото възражение срещу проекта за
допустимия слой относно двата имота е било съобразено само с протокола за
проверката, който, както е посочено по-горе, не е събрал необходимите
доказателства за недопустимост.
Твърдението, че следва да се извършват
обработки в междуредията без да се съобразява зреенето на плодовете и брането
им, е в противоречие с разума на закона. Обработката на междуредията е с цел да
се осигури нормален растеж и събиране на плодовете от овошките, в случая от
сливовите дървета. Когато започне зреенето и брането на сливите, косене не може
да се извършва, тъй като ще се унищожат падналите плодове, които според САЕ подлежат
на събиране. По същата причина не може да се извършва и изораване. Още по-малко
в този период може да се използват препарати, които да унищожат тревата,
доколкото сливите се берат за консумация. Следователно в този период дължимата
грижа към овощната градина се изразява в бране на плодовете, извършването на
което в случая не е оспорено.
Твърдението, че имотът е непроходим, и по тази причина не е извършена цялостна проверка със
заснемане на всички точки, тъй като това е неоправдано от човекоразхода, е
неоснователно. Такова посочване – че имотът е непроходим, липсва в протокола от
проверката. Освен това, както е отбелязано по-горе, дори в такъв случай биха
могли да се направят по няколко снимки поне от двете страни на ФБ, доколкото от
две страни същият граничи с полски пътища.
С
оглед на изложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната
от закона форма, но при наличие на съществени нарушения на административно производствените
правила, в нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което следва
да се отмени. Доколкото с оглед на естеството на акта съдът не може да се произнесе
по същество, след отмяната делото като преписка следва да се върне на органа за
постановяване на нова заповед, при съобразяване с тълкуването и прилагането на
закона съгласно настоящето съдебно решение, с която нова заповед процесните
парцели да се включат в слоя ПДП.
Съгласно
чл.174 от АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото
не е необходимо събиране на нови доказателства, следва органът да бъде задължен
да издаде новата заповед в 14-дневен срок от получаване на преписката, след
влизане в сила на настоящето съдебно решение.
При този изход на делото следва
в полза на жалбоподателката да бъдат присъдени поисканите разноски в размер на
2773 лв., от които адвокатско възнаграждение 1340 лева, което е уговорено и
заплатено /л.192а/, депозит за САЕ в размер на 500 лева и 700 лева депозит за
СТЕ /л.102 - платежно за общо 1200 лева/, и 10 лева държавна такса – л.4.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с
оглед фактическата и правна сложност на делото. Вярно е, че съгласно чл.8,
ал.2, т.7 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното възнаграждение по дела по ЗПЗП е в размер на 500 лева. В случая
обаче са проведени пет съдебни заседания, а само двете експертизи са десетки
страници.
Жалбоподателката е заплатила
допълнителния депозит за СТЕ в размер на 183 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от Н.П.Р., ЕГН **********,***, Заповед № РД
09-155/23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта й,
с която е одобрен окончателният слой „Площи, допустими за подпомагане”, относно
парцели с идентификатори с идентификатори 20314.335.1.1 с площ 0.99 ха и 20314.335.2.1 с площ 1,23
ха, находящи се в землището на с.Дебово, общ.Никопол, обл. Плевен.
ВРЪЩА делото като преписка на министъра на земеделието,
храните и горите за постановяване на нова заповед относно одобряване на
окончателният слой „Площи, допустими за подпомагане”, относно парцели с
идентификатори с
идентификатори 20314.335.1.1 с площ 0.99 ха и 20314.335.2.1 с площ 1,23 ха,
находящи се в землището на с.Дебово, общ.Никопол, обл. Плевен, в 14-дневен срок от получаване на преписката след
влизане в сила на настоящето съдебно решение, при съобразяване с неговите
мотиви.
ОСЪЖДА Министерството на земеделието, храните и горите
гр.София, да заплати на Н.П.Р., ЕГН **********,***, разноски в размер на 2773
лв./две хиляди седемстотин седемдесет и три/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 - дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/