№ 4220
гр. Варна, 15.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20253100101148 по описа за 2025 година
Производството по делото се разрива по предявени положителни установителни
искове за собственост от Д. Т. К. от гр. Варна срещу Н. В. Ж. от гр. Варна и Община
Варна за признаване за установено по отношение на всеки един от ответниците, че
ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор ********* по КККР на гр.
Варна, представляващ овощна градина с площ от 1219 кв.м. намираща се в гр. Варна,
**********, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че имотът е придобит от ищцата по
силата на наследствено правоприемство от нейните родители Н. и Т. К., а в
евентуалност по давност, като се присъединява към установеното владение на своите
родители считано от 1958г. до 2019г., което владение върху имота ищцата осъществява
и към момента на депозиране на исковата молба в съда.
По твърдения правата на ищцата се оспорват от първата ответница, доколкото
същата за процесния имот се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост
№ 128/2024г., а вторият ответник – Община Варна за този имот е съставил АЧОС
№10002/16.10.2018г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, като с
отговорът си Община Варна предявява и инцидентен установителен иск срещу
първия ответник Н. В. Ж., който иск по своята същност представлява положителен
установителен иск за собственост, като със съдебно решение се иска да бъде признато
за установено между страните /ответниците по спора/, че Община Варна е собственик
на процесния имот. В подкрепя на тези си искания се излага, че Община Варна се
явява собственик на имот, който преди да премине в собственост на общината е бил
държавен, съответно за същия са били проведени съответните отчуждители
процедури. Оспорва констативния нотариален акт на първата ответница, като намира,
1
че същият единствено има декларативна, но не и пораждаща собствеността сила.
Съдът във връзка с искането за приемане в настоящото производство на
инцидентен установителен иск от ответника Община Варна срещу ответника по делото
Н. Ж., намира следното:
В качеството си на установителен иск инцидентният установителен иск по чл.
212 ГПК изисква наличието на преюдициално оспорено правоотношение, на което
чрез този иск се дава самостоятелна защита чрез сила на присъдено нещо. Чрез
инцидентния установителен иск преюдициалното правоотношение се превръща в
предмет на делото, наред с обусловеното право, което е било първоначалния предмет
на делото. От така изложеното следва и извода, че предметът на инцидентния
установителен иск следва да се намира в преюдициално правоотношение не по
принцип с дадени обществени правоотношения, а спрямо предмета на основния
правен спор, за който е сезиран съдът.
В случая съдът е сезиран с положителни установителни искове за собственост,
по силата на които ищцата желае да установи спрямо всеки един от ответниците, че тя
е собственик на имота. Ответниците оспорват тези й права, доколкото съобразно
изложените твърдения те формално се легитимират за собственици на този имот въз
основа на констативен нотариален акт за собственост издаден в охранително
производство по обстоятелствена проверка, съответно издаден в административното
производство АЧОС. Предмет на положителния установителен иск за собственост, с
който ищцата е сезирала съд срещу всеки един ответник ще бъде установяване на
нейни материални права на собственост, а т.е. установяване на правното й основание
/главно, респ. евентуално такова/, на което тя твърди, че е собственик на имота. В
случая главното придобивно правно основание, от което ищцата черпи своите
материални права върху имота е наследствено правоприемство от нейните родители, а
в евентуалност се заявява и оригинерно придобивно основание, а именно давностно
владение върху имота с присъединяване към владението на нейните приобретатели. В
случай на евентуално положително за ищцата решение, то тя би се легитимирала за
собственик на имота на посоченото в исковата молба главно, респ. при отхвърляне на
него евентуално придобивно основание, по отношение на съответните насрещни
страни по всеки положителен установителен иск за собственост. Тези твърденият на
ищцата въвеждат и предмета на правния спор, който в случая е свързан с това да бъде
установено дали ищцата е собственик на имота по силата на наследство, а ако не то по
давност. Установяването на материални права на втория ответник спрямо първия
ответник досежно този имот въз основа на твърдения за проведени отчуждителна
процедура и преминаване на имота от държавна в общинска собственост, не се явява
обстоятелство, което има преюдициално значение спрямо главния иск на ищцата, с
който съдът е сезиран. Предметът на основния спор е категорично очертан с
2
твърденията на исковата молба, а именно следва да бъде отговорено на въпросите дали
ищцата е наследник на този имот, респ. собственик на имота впоследствие
придобиване на същия посредством изтекла в нейна полза придобивна давност.
Правоотношенията между ответниците по делото имат за предмет различен предмет,
който не се явява във връзка с главния иск.
Разпоредбата на чл. 212 ГПК визира правоотношение, т.е. по принцип договор
/едностранна правна сделка - приложимо по реда на чл. 44 ЗЗД /, респ. правото на
собственост придобито въз основа на това правоотношение. Твърдения за такова
правоотношение в отговора на исковата молба от ответника Община Варна не се
навеждат, което да обоснове и приемане на съвместно разглеждане в настоящото
производство на предявения с отговора на исковата молба инцидентен установителен
иск за собственост. Наред с изложеното следва да бъде посочено, че инцидентният
установителен иск се предявява и приема за разглеждане за процесуална икономия,
тогава когато със сила на пресъдено нещо следва да бъде установено съществуването
или не на едно спорно право. Решението по инцидентния установителен иск между
страните по него досежно предмета ще породи СПН. Щом ищцата не е страна по
предявения инцидентен установителен иск от втория ответник срещу първия ответник,
то СПН по този иск не би я обвързала, от което следва, че този иск има за предмет
права различни от предмета по главния иск, поради което не е налице преюдициалност
на двата спора.
По изложените съображения съдът намира, че не следва да приема за съвместно
разглеждане в настоящото производство предявения инцидентен установителен иск за
собственост от ответника Община Варна срещу ответника Н. В. Ж. досежно
установяване правото на собственост в полза на общината спрямо процесния имот.
Предвид на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Община Варна, с административен
адрес гр. Варна, бул. Осми Приморски полк № 43, представлявана от Благомир Коцев в
качеството му на Кмет за приемане разглеждането на инцидентен установителен иск в
производството по гр. дело № 1148/2025г. на ВОС срещу ответника Н. В. Ж.,
ЕГН********** от гр. Варна, за приемане за установено, че Община Варна е
собственик на недвижим имот с идентификатор ********* по КККР на гр. Варна,
представляващ овощна градина с площ от 1219 кв.м. намираща се в гр. Варна,
**********.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Да се изпрати съобщение на ответника за определението, след което делото на
доклад за насрочване в открито съдебно заседание.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4