№ 203
гр. Пазарджик, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500441 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №260317 от 23.12.2020г.,
допълнено по реда на чл.247 от ГПК, с решение №260089 от 08.03.2021г.,
постановени по гр.д.№1432/2020г. по описа на същия съд, е осъден ответника
„Е.И.С.“ ЕООД, ЕИК-*********, седалище и адрес на управление с.Ю.,
обл.Пазарджик, представлявано от управителя Й.И., да заплати на „Х.“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.Х. обл.Стара
Загора, представлявано от управителя К.К., сумата от 6400.13лв, дължима по
договори за превоз на стоки, за което са издадени фактури №********** от
27.05.2019г. на стойност 900лв с ДДС, №********** от 31.05.2019г. на
стойност 4600.13лв с ДДС и №********* от 31.05.2019г. на стойност 900лв с
ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
26.06.2020г. до окончателното плащане. Със същото решение „Е.И.С.“
ЕООД, е осъдено да заплати на „Х.“ ЕООД сумата от 1994.05лв сторени
съдебно-деловодни разноски.
1
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба, с вх.№262150 от
12.03.2021г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника по исковете
„Е.И.С.“ ЕООД чрез пълномощника си адв. Е.К.-П.,от Адв.др-во“д-р П.П. и
П.“, с доводи за порочност като постановено в нарушение на материалния
закон, необоснованост и нарушени съществени процесуални правила.Като
първи довод се изтъква изготвен по чл.146 от ГПК формален проекто-доклад,
невръчен на страната, необявен по делото за окончателен. Акцентира се на
момента на настъпване на преклузия на доказателствените искания,
преклузията да се твърдят нови факти и обстоятелства и да се сочат нови
доказателства, че не са уважени от съда доказателствени искания, направени
в първото открито съдебно заседание преди произнасянето на съда по
доклада, поради непредставяне на писмен отговор по чл.131 от ГПК и
непредставяне на доказателства; че според жалбоподателя в същност
преклузията настъпва не с изтичането на срока по чл.131 от ГПК, а след
доклада на съда по чл.146 от ГПК и даване на отново възможност на страните
да предприемат съответните процесуални действия при условията на чл.146
ал.3 от ГПК. Навежда извода, че с отказаните на жалбоподателя в първото
съдебно заседание доказателствени искания съдът е допуснал процесуално
нарушение Като неправилност на обжалваното решение се посочва, че
въпреки съществувалите между страните облигаторни отношения по три
неформални договора за превоз, извършен от ищеца, претенцията му е била
преждевременно заявена пред съда предвид уговорка между страните за
отложено плащане, наличието на която ответникът е искал да установи в
първото по делото открито заседание на 01.12.2020г. предвид
доказателствената тежест по спора, но че в случая му е било ограничено
правото на защита и нарушен от съда принцип на равнопоставеност на
страните, съгласно чл.9 от ГПК. Счита, че съдът е формирал изводите си в
нарушение на чл.12 от ГПК без да е посочил аргументи защо приема за
неоснователни изтъкнатите възражения от ответника, че падежът на
претендираните суми не бил настъпил, тъй като между страните имало
уговорка за отложено плащане и от друга страна длъжникът не бил поканен
да изпълни, съответно не бил изпаднал в забава.Счита,че правните изводи на
съда, съдържащи се в мотивите на всеки съдебен акт, не могат да са
декларативни, а следва да са обективирани и обосновани тъй като мотивите
са проявление на принципа за вътрешно убеждение на съда по чл.12 от ГПК,
2
като изложеното от него вътрешно убеждение е и съдържанието на мотивите
по конкретния съдебен акт. На основание чл.266 ал.3 от ГПК жалбоподателят
е направил доказателствено искане за разпит на двама свидетели при режим
на довеждане за преждевременно предявяване на претенцията и уговорка за
отложено плащане, както и по чл.176 от ГПК да се призове ищецът за да
отговори кога и и как е поканил ответника да извърши доброволно плащане
на претендираните суми. Исканията са оставени без уважение от съда с
подробни мотиви.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество „Х.“
ЕООД чрез пълномощника адв.Т. Т. от САК, в който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна и незаконосъобразна, а обжалваното решение се
квалифицира като правилно и обосновано.Счита, че съдът е изпълнил
процесуалното си задължение да връчи преписи от определението с проекто-
доклада и поради липса на възражения срещу него и че същият е одобрен и
приет по делото, независимо от формулировката на съда. Излага се довод, че
едва във въззивната жалба за първи път се излагат от въззивника възражения
по доклада и че това можело да стане в срока по чл.146 ал.3 от ГПК. Цитира
се ТР №1 от 09.12. 2013г. на ВКС във връзка с доклада и че съществено
процесуално нарушение е липсата на изготвен доклад от първата инстанция,
като липсата на доклад не е насочено към обезпечаване на валидността или
допустимостта на съдебното решение, което не води до нищожност или
недопустимост на съдебното решение. Твърди се, че в случая не се касае за
сгрешена правна квалификация с недадени точни указания за подлежащите на
доказване факти и по приложението на императивна материално-правна
норма, в каквато връзка са и мотивите на ТР. Коментирана е преклузията на
възраженията на ответника основани на съществуващи и известни факти към
момента на подаване на отговора на исковата молба, настъпваща с изтичането
на срока за отговор чл.133 във връзка с чл.131 ал.2 т.5 от ГПК и съгласно ТР
№1 от 09.12.2013г. на ВКС и че по твърденията на ищеца касаещи спорното
право, са представени всички относими доказателства, ответникът е следвало
да изложи становището си и ако прецени да направи възражения или
оспорвания. В този смисъл въззиваемото дружество счита, че правилно
съдът е оставил без уважение направените от ответника доказателствени
искания като преклудирани, поради липса на подаден от него отговор на
исковата молба и да вземе становище по иска в законовия срок. Заключава, че
3
с поведението си последният е пропуснал предоставената му процесуална
възможност и не може да вмени последиците от поведението си на съда. На
следващо място по възражението на жалбоподателя за уговорено отложено
плащане, ответникът поддържа, че ако такава уговорка е имало, то фактурите
не е следвало да бъдат осчетоводени и да е ползвал данъчен кредит, поради
което навежда извода, че няма такава уговорка, както и по уговорен във всяка
една фактура дата на падеж за плащане, изключваща уговорка за отложено
плащане. Възразява се по направените с жалбата доказателствени искания
като преклудирани включително и искането по чл.176 от ГПК предвид и на
допуснатото обезпечение на иска от първоинстанционния съд с което е дадена
последна покана на ответника да погаси задължението си. Като последен
довод се оспорва довода за декларативност на съдения акт като се поддържа,
че той е мотивиран и обоснован. Моли да си потвърди обжалваното решение
с присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на чл.269 от ГПК
валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата
правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на „Е.И.С.“ ЕООД и
отговора на въззивната жалба от насрещната страна и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание в
чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.367 и чл.372 от Търговския закон и по чл.86
от ЗЗД за изплащане на възнаграждение на превозвача за извършени
превози на товари.
В исковата си молба подадена на 30.06.2020г. против „Е.И.С.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Ю., обл.Пазарджик,
местност “Сайовете, селскостопански двор, ПИ ХХХV-260, 262,
представлявано от управителя Й.П.И., ищецът „Х.“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в с.Х.-6050, ул.“М.“ №15, област Стара
Загора, представлявано от управителя К.Д.К. чрез адв. Т. от САК, твърди, че
през м.май 2019г. ответното дружество се свързва с ищеца за извършване на
превоз в страната на 23400кг отпадъчни материали, съдържащи масла и
нефтопродукти, от с. Ю., обл.Пазарджик с дата на натоварване 27.05.2019г.
до гр.М., Източна индустриална зона, с дата на разтоварване 27.05.2019г.,като
получател на товара е „АСК БУЛ“ЕООД. Въз основа на така сключения
неформален договор ищецът извършил превоза съгласно условията,
4
поставени от товародателя „Е.И.С.“ ЕООД, а съгласно товарителницата
№00768 от 27.05.2019г. транспортната услуга била извършена в срок,
превозвачът доставил стоката на посочения получател същия ден, която е
приета без забележки и възражения от представител на дружеството, като
превозът бил извършен с автомобил СТ..СМ. Твърди се, че за извършения
превоз по товарителницата, ищецът издал към ответника фактура
№********** от 27.05.2019г. на стойност 900лв с ДДС, с падеж на плащане
31.05.2019г.,което да бъде извършено по банков път, но такова плащане не
било извършено и до момента. Твърди се, че по постигнато съгласие между
страните за което е издадена международна товарителница /CMR/ от
29.05.2019г. ищецът извършил международен превоз на стоки, а именно на
24380 кг. пътен битум, от гр.А.-Г. с дата на натоварване 29.05.2019г. до
гр.П.-РБългария с дата на разтоварване-29.05.2019г.,като съгласно
представената международна товарителница, превозът е извършен с
автомобил СТ ..СМ/РВ .. ЕМ, товарът бил доставен в срок от превозвача-
ищец, приет без забележки, удостоверено с подпис на представител на
получателя-настоящ ответник. За извършената транспортна услуга ищецът
издал фактура към ответното дружество №********** от 31.05.2019г. на
стойност 4600.13лв с ДДС, с падеж на плащане-07.06.2019г. по банков път, но
и че такова плащане до момента не е извършено. Извършен бил до края на
м.май 2019г. и трети автопревоз на 24300кг. отпадъчни материали от с.Ю.,
обл.Пазарджик с дата на натоварване 31.05.2019г. до гр.М., източна
индустриална зона, с дата на разтоварване 31.05.2019г.,като транспортната
услуга била удостоверена в товарителница с №000769 от 31.05.2019г.,
подписана от представител на ответника. За този превоз също била издадена
от превозвача към товародателя-ответник фактура № ********* от 31.05.
2019г. на стойност 900лв с ДДС с падеж за плащане на 07.06.2019г. по банков
път, но такова не било извършено.Твърди се, че към момента общия размер
на задължението на ответника товародател е от 6400.13лв; че той е в
неизправност по договорите за превоз; че е налице точно изпълнение на
задълженията от страна на превозвача и по трите договора при настъпили
падежи на вземанията по издадените фактури, които към момента не са
погасени чрез плащане. Твърди се още, че това обуславя правния интерес на
превозвача като изправна страна по посочените договорите за превоз да
предяви исковите си претенции.Твърди се, че предвид дългия период на
5
забавата, за вземанията по превозните договори е поискано и е допуснато
обезпечение на иска чрез налагане на запор върху банкови сметки на
ответното дружество /ч.гр.д.№2020/2020г. по опис на РС-Стара
Загора/,приведено в изпълнение чрез ЧСИ Даскалов, като по изпълнението
били сторени разноски в общ размер на 658лв. Моли да се осъди ответното
дружество да заплати на ищеца процесните суми по трите издадени фактури
в общ размер на 6400.13лв ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските направени в
обезпечителното производство в общ размер на 658лв, от които 40лв
държавна такса, 540лв с ДДС адвокатско възнаграждение и 78лв такси по
изпълнението-за образуване на изпълнително дело и за налагане на запори
върху банкови сметки
В срока по чл.131 от ГПК няма постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Е.И.С.“ ЕООД. Такава констатация е направена от
първоинстанционния съд и в първото по делото заседание при извършване на
доклада и възражения в това отношение няма заявено. Няма и подадена молба
от ответника за възстановяване на срока за подаване на отговор поради
наличие на особени непредвидени обстоятелства за страната.
В първото по делото заседание от ответника се излага довод, че между
страните е имало уговорки за постигане на спогодба и че падежът за плащане
на задълженията по фактурите не е настъпил тъй като има уговорка между
страните за отложено плащане, затова страната ответник не била изпаднала в
забава. Съдът е оставил без уважение направените в тази връзка /за
уговорките за плащания и за трайните търговски отношения между двете
дружества и за отложеното плащане/доказателствени искания, доколкото
същите касаят подаването на отговора на исковата молба и са били известни
на страната към този момент /твърдения за обратното не са заявени/ и нямат
характеристиките на нови факти, обстоятелства и доказателства от
категорията на тези, посочени в чл.147 от ГПК свързани до момента на
приключване на съдебното дирене.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се от доказателствата по делото, че ищцовото дружество “
Х.“ЕООД, е вписано в Търговския регистър от 2010г., като в предмета му на
6
дейност е вписано извършването и на „Транспортна дейност-превоз на
пътници и товари в страната и чужбина“. Ответното дружество „Е.И.С.“
ЕООД е вписано в Търговския регистър през 2016г. като в предмета му на
дейност е вписано и извършването на събиране, обработка и третиране на
отпадъци; транспорт с наети превозни средство на товари в страната и
чужбина.
Към исковата молба са приложени трите броя фактури, със съдържание
такова каквото е посочено от ищеца в исковата молба. Фактурите са
придружени от товарителници, удостоверяващи извършването на превоза с
описание на маршрута, кой е изпращач /ответното дружество/, кой е
получател на стоката, кой е превозвача /ищцовото дружество/, място и дата
на натоварване и място и дата на разтоварване, какво представлява
превозвания товар и колко тежи, кой придружава товара, автомобила с който
се извършва превоза, кой получава товара. Това се отнася и за съставената
международна товарителница за извършен международен превоз от гр.А.-Г.
до гр.П., Р България. Тези документи не са оспорени от ответника и от тях се
установяват налични търговски взаимоотношения между страните по
сключени договори за превоз на товари и касаят конкретно три превоза-два
вътрешни за страна и един международен. В документите /фактурите/ е
посочено и деня на плащане на дължимото възнаграждение за извършен
превоз, липсва отбелязване, че плащането се отлага за неопределено време
след определените във фактурите падежни дати. И трите превоза са
извършени в рамките на по един ден всеки.Такова отбелязване за отлагане на
плащането по трите договора няма отразено и в товарителниците, съставени
във връзка с превозите.
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза от вещото
лице М.Л. заключението по което въззивната инстанция възприема изцяло
като обосновано, обективно и компетентно изготвено и неоспорено от
страните и от което с установява, че процесните фактури издадени от
превозвача са надлежно осчетоводени в счетоводството на
товародателя-„Е.И.С.“ ЕООД, като в тази връзка са извършени множество
счетоводни записвания въз основа на тях като е дебитирана сметка 602/
разходи за външни услуги/ и е кредитирана сметка 401/задължения към
доставчици/. Освен това фактурите са включени в дневника за покупки по
ЗДДС на ответника за месец май 2019г., тоест за месеца, през който са
7
извършени превозите, както и в Справката декларация по ЗДДС като за тях е
деклариран и данъчен кредит. Установено е, че по партидата на ищеца
водена при ответника, сметка 401/1/задължение към доставчици/ няма
отразено извършено плащане по процесните фактури, като салдото към
23.11.2020г.-датата на изготвяне на заключението, е в размер на 6400.13лв.От
приложената по делото писмена документация няма отразена уговорка за
отложено плащане на процесната сума, като в същност всички счетоводни
операции по удостоверяване на покупките и на задължението на товародателя
към превозвача са изпълнени и приключили, ползван е данъчен кредит и
единствено е останало задължението на товародателя „Е.И.С.“ ЕООД, по
плащането на възнаграждението за превозите на превозвача-ищеца „Х.“
ЕООД.
Няма спор, че вземането на ищеца е обезпечено с издадена в негова
полза на обезпечителна заповед по бъдещ иск, за налагане на запори върху
банкови сметки на ответника/ заповед от 22.06.2020г. на РС-Стара Загора по
ч.гр.д.№2020/2020г./, по която е образувано изпълнително производство за
което са внесени съответните такси и направени разходи така както са
описани в исковата молба и подкрепени с доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения за това процесуален
ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца-превозвач да
установи, че между страните са сключени три търговски сделки с оглед
извършвания предмет на дейност на двете дружества /чл.286 ал.1 от
Търговския закон/, по силата на които ищецът е извършил превоз на товари,
собственост на ответника-товародател „Е.И.С.“ ЕООД , като превозите са
извършени своевременно, стоката е натоварена, превозена и разтоварена по
съответната дестинация, няма възражения по изпълнението на превоза от
страна на товародателя-ответник, издадени са в тази връзка съответните
фактури и товарителници от превозвача, удостоверяващи надлежното
извършване на превоза, като в последните са посочени и дължимите суми
като възнаграждение за всеки един от превозите. Тези фактури са получени от
задълженото лице-товародателя-ответник „Е.И.С.“ ЕООД, и са осчетоводени
надлежно в счетоводството му за което той е получил данъчен кредит, но и до
8
момента липсва плащане на възнаграждението в полза на превозвача.
Възражението, че между страните е уговорено отложено плащане на
задължението за възнаграждение за превозения товар, е преклудирано тъй
като е направено несвоевременно, доколкото се касае за известен на
ответника факт, осъществил се преди започване на исковото производство и
е следвало да бъде въведен като правопогасяващ довод най-късно до изтичане
на срока за подаване на отговор, водещ до недопустимост на претенцията
като преждевременно заявена. Такъв довод обаче в срока по чл.131 от ГПК не
е въведен, нито е поискано възстановяване на срока за отговор поради
наличие на особени непредвидени обстоятелства. В тази връзка Окръжният
съд приема, че след като не са направени пред първоинстанционния съд
възражения за наличие на особени непредвидени обстоятелства и на това
основание да се поиска от съда възстановяване на срока по чл.131 от ГПК за
подаване на отговор на исковата молба и въвеждането му като възражение с
отговора, то този довод както и другите възражения се явяват преклудирани.
Ответникът е получил препис от исковата молба и от приложенията й, и е бил
напълно наясно с позицията на ищеца и с изложените от него факти и
обстоятелства и доказателства, на които основава исковата си претенция, за
да може да предприеме своевременно процесуални действия по защитата си
срещу иска. Тоест, пропускането на срока за подаване на отговор от
ответника „Е.И.С.“ ЕООД, води до настъпване на преклузиите и последиците
в чл.133 от ГПК. Страната може да иска събиране на доказателства в
хипотеза, когато е направила възражения с отговора на исковата молба за
установяване на твърдяните от нея факти и обстоятелства в отговора си,
респективно да оспорва тезата на ищеца. В хипотеза когато не е подала
отговор и не е възстановен срока по чл.131 от ГПК поради особени
непредвидени обстоятелства /чл.133 от ГПК/, същата няма как да ангажира
доказателства за незаявени с отговора от нея или за неоспорени от нея факти
и обстоятелства по исковата молба, освен в хипотезите на чл.147 от ГПК
касаеща сочене на нови факти и обстоятелства. Искания от подобен характер
не са направени от ответника и същият не се е позовал на процесната
разпоредба като основание за да предостави такива.
Не са налице пороци на обжалваното решение изложени във въззивната
жалба.
Налице е извършен доклад, който не е формален и правилно е
9
разпределена доказателствената тежест. Страните са присъствали при
вписването на доклада в съдебния протокол, но не са заявили несъгласия или
оспорвания от процесуално естество в него, респективно не са поискали
изготвяне на допълнителен, коригиращ или уточняващ претенциите доклад
поради пропуски или непълноти или неясноти по основния /първоначален/
доклад на съда. Напротив, пълномощникът на ответното дружество изрично
е заявил, че няма никакви възражения по доклада в откритото съдебно
заседание / виж л.71 и л.72./ Нещо повече, дори и в представената писмена
защита не се излагат такива процесуални доводи по редовността и пълнотата
на доклада, като това се прави едва за първи път с въззивната жалба. Не са
оспорени и констатациите на икономическата експертиза от страна на
пълномощника на ответното дружество във връзка със счетоводните
отразявания и записвания на процесите счетоводни документи. Както се
посочи, преклузията за сочене на доказателства настъпва след изтичането на
срока за отговор, при неподаден такъв или при влязъл в сила отказ на съда да
възстанови срока по чл.131 във връзка с чл.133 от ГПК.Когато ответникът
своевременно е подал отговор на искова молба, отговарящ на всички
изисквания на чл.131 от ГПК, не съществува процесуална пречка по повод
доклада на съда по чл.146 от ГПК, разпределението на доказателствената
тежест и указанията кои факти се нуждаят от доказване, да се посочат от
него всички относими, допустими и необходими доказателства, които
страната иска да бъдат събрани и приобщени в производството –чл.146 ал.4 и
ал.3 от ГПК във връзка с отговора си, респективно да поиска допълнителен
срок по направените от ищеца в това съдебното заседание доказателствени
искания за да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените
оспорвания /чл.144 от ГПК/.
Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се потвърди
изцяло.
В полза на въззиваемата страна „Х.“ ЕООД ще следва да се присъдят
разноски за въззивната инстанция като адвокатско възнаграждение в размер
на 840лв, уговорени и заплатени по банков път –по сметката на
пълномощника на дружеството.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №260317 от
23.12.2020г., допълнено по реда на чл.247 от ГПК, с решение №260089 от
08.03.2021г., постановени по гр.д.№1432/ 2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Е.И.С.“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление с.Ю., обл.Пазарджик, местност “Сайовете“, Селскостопански
двор, ПИ-ХХХV-260,262, представлявано от управителя Й.П.И., ДА
ЗАПЛАТИ на „Х.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Х. ул.“М.“ №15, обл.Стара Загора, представлявано от
управителя К.Д.К., сумата от 840лв /осемстотин и четиридесет лева/
представляващи сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11