№ 4240
гр. София, 31.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110152891 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Делото е образувано по искова молба на Б. П. Ж., чрез адв. Д. М., с която срещу „. са
предявени искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 1, ал.
3 от договор за потребителски кредит № 5803447/24.03.2022 г., с която е начислена такса
„експресно разглеждане“, както и на чл. 4, ал. 2 от същия договор, с която е начислена
неустойка за непредоставяне на поръчител, поради противоречието им с императивни
правни норми на ЗПК /чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 ЗПК/, поради заобикаляне на закона,
поради противоречие с добрите нрави, както и с оглед неравноправния им характер – чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни.
Съдът е сезиран и с насрещна искова молба, която констатира, че е нередовна, с оглед
което на ищеца по насрещните искове следва да се дадат указания да отстрани
нередовностите в едноседмичен срок от съобщението. Ищецът по насрещните искове
следва да уточни какъв е размерът на начислената такса за експресно разглеждане –
1079,26 лева или 400,90 лева, доколкото в насрещната искова молба са изложени твърдения
и в двете насоки; какъв е общият размер на разходите за събиране на просрочени плащания
и въз основа на коя клауза от договора ищецът по насрещните искове твърди това вземане
да е било начислено; кога твърди потребителят да е преустановил плащанията си, с оглед
което и кредитодателят е упражнил правото си да обяви вземанията по кредита за
предсрочно изискуеми с нарочно изявление в исковата молба.
Постъпил е неподписан отговор на насрещната искова молба, с която са наведени
съображения за нейната нередовност и неоснователност. На ответника по насрещните
искове следва да се предостави възможност да подпише отговора, както и да внесе по
1
сметка на СРС държавна такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК в размер на 0,30 лева за служебно
изготвяне на препис от отговора на тази искова молба.
За процесуална икономия съдът приема, че делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника по първоначалните
искове да представи справка от счетоводството си и кредитното досие по договора следва да
се остави без уважение, доколкото по този въпрос страните са ангажирали искане за
допускане на експертиза. Искането в частта да се представи препис договора следва да се
остави без уважение – самият ищец е представил екземпляр от договора към исковата молба.
Искането за задължаване на ответника по първоначалните искове да представи екземпляр от
СЕФ следва да се остави без уважение, доколкото с отговора на исковата молба е посочено,
че ответникът не съхранява такъв.
Искането на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
уважено, като вещото лице следва да отговори на въпросите, поставени с насрещната искова
молба и с отговора на насрещната искова молба, както и на служебно поставения от съда
въпрос дали счетоводството на ищеца по насрещните искове е водено редовно във
връзка с процесния договор за кредит. На ищеца „. следва да се укаже да предостави на
вещото лице достъп до счетоводството си, като му се укаже, че при липса на
съдействие, съдът може да приеме за доказани обстоятелства, за които страната с
поведението си е създала пречки да бъдат установени в производството.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение с препис за насрещната страна да уточни исковата си
молба, като посочи: какъв е размерът на начислената такса за експресно разглеждане –
1079,26 лева или 400,90 лева; какъв е общият размер на разходите за събиране на
просрочени плащания и въз основа на коя клауза от договора ищецът по насрещните искове
твърди това вземане да е било начислено; кога твърди потребителят да е преустановил
плащанията си, с оглед което и кредитодателят е упражнил правото си да обяви вземанията
по кредита за предсрочно изискуеми с нарочно изявление в исковата молба.
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове, че при неизпълнение на указанията
в цялост и в срок на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба ще бъде върната.
УКАЗВА на ответника по насрещните искове в срок до насроченото първо открито
съдебно заседание да подпише отговора на исковата молба или да представи подписан
2
екземпляр от същия.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията в срок на основание чл.
101, ал. 3 ГПК съдът ще приеме, че не е подаден отговор на насрещната искова молба.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск, в едноседмичен срок от съобщението да
представи документ, че е внесъл по сметка на СРС на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК
държавна такса за изготвяне на препис от отговора на насрещната искова молба, като при
неизпълнение съдът ще процедира по реда на чл. 77 ГПК и ще постанови определение за
принудителното им събиране.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител, както и че
с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС и доколкото са предявени
искове за реално изпълнение на задължения по договор следи служебно за нищожност
на същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и
поради противоречието му с добрите нрави.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в насрещната искова молба, в отговора на насрещната искова молба и на служебно
поставената от съда задачи: дали счетоводството на ищеца по насрещните искове е водено
редовно във връзка с процесния договор за кредит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева,
вносими както следва: 300 лева от ищеца по насрещните искове и 100 лева от ответника по
насрещните искове в едноседмичен срок от съобщаването, в който срок следва да се
представи и доказателство за внасянето на депозита.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Пенка Делчева.
Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове да предостави на вещото лице достъп до
счетоводството си, като му УКАЗВА, че при липса на съдействие, съдът може да приеме за
доказани обстоятелства, за които страната с поведението си е създала пречки да бъдат
установени в производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания, заявени от
страните към настоящия момент в производството.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 09.03.2023 г.
от 09.45 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от
настоящото определение.
На ищеца по първоначално предявените искове ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от отговора
на исковата молба, подаден от ответника „..
ДА СЕ ИЗГОТВИ СЛУЖЕБНО препис от отговора на насрещната искова молба,
3
който да се връчи на ищеца по насрещните искове.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Ищцата Б. П. Ж. е предявила срещу ответника „. искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1, 2 и 3, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 1, ал.
3 и чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 5803447/24.03.2022 г. поради
противоречието им с императивни разпоредби на материалния закон /ЗПК/ и поради техния
неравноправен характер по см. на ЗЗП. Развива подробни съображения относно
противоречие на договора с разпоредбата на чл. 10а ЗПК действителния размер на ГПР и че
същият не е бил коректно посочен в договора. В условията на евентуалност, счита, че с
клаузата за неустойката се постига заобикаляне на закона – на императивната норма на чл.
19, ал. 4 ЗПК, евентуално същата се явява в противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД/. Заявеното искане е съдът да уважи предявените искове и да прогласи нищожността на
посочените клаузи от договора на заявените с исковата молба основания. Представя
екземпляр от процесния договор и заявява искания по чл. 190 ГПК и чл. 195 ГПК.
Ответникът по първоначално предявените искове оспорва същите като излага
подробни съображения за неоснователност на предявените претенции. Представя
документи, които иска да се приемат като писмени доказателства по делото.
По предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3, вр. чл. 26, ал. 4
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че клаузите от договора, сключен с ответника, са
нищожни на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на
императивни норми на закона, в условията на евентуалност поради заобикаляне на
императивни правни норми или поради накърняване на добрите нрави, както и че същите
имат неравноправен характер.
В тежест на ответника е да установи основателността на възраженията си, респ. че
клаузите от процесния договор са били индивидуално уговорени.
Предявени са и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, за сумата от 1627,73 лева, представляваща главница по договор за
паричен заем № 5803447/24.03.2022 г., вземанията по който се твърди да са обявени за
предсрочно изискуеми на длъжника с връчване на препис от насрещната искова молба на
ответника, както и за сумата от 274,94 лева, представляваща договорна лихва за периода
19.05.2022 г. – 01.12.2022 г. Ищецът твърди, че между ответника и „. е сключен процесния
договор за паричен, по който ответникът е неизправна страна – не е погасявала
задълженията си по същия в срок, с оглед което и на осн. чл. 8, ал. 3 от договора кредиторът
обявява вземанията по същия за предсрочно изискуеми с достигане на изявлението му до
длъжника, т.е. с връчване на препис от исковата молба. Сочи, че по силата на договора е
предоставил на ответника заемната сума, начислил е такса за експресно разглеждане с оглед
изричното изявление на потребителя да ползва допълнителна, доброволна и незадължителна
услуга. На осн. чл. 4 от договора е била начислена и неустойка за неосигуряване на
обезпечение на задълженията на потребителя по същия. Поддържа, че ответникът
4
нерегулярно е извършвал погасявания на задълженията си, като е заплатил сума в общ
размер на 560,89 лева. Счита, че заемателят му дължи сума в размер на 3040,37 лева, но в
настоящото производство претендира главница и договорна лихва с посочените в
насрещната искова молба размери. Претендира разноски. Представя документи и заявява
искане по чл. 195 ГПК.
В тежест на ищеца по исковете с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9 ЗПК
е да докаже, че между ответника и „. е възникнало валидно правоотношение по договор за
заем, по силата на което е предоставена на ответника претендираната сума, а последният се
е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в посочения размер,
ведно с такси и в уговорения размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
Следва да се отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са
подписали процесния договор за кредит, съгласно клаузи от който в тежест на ищеца по
първоначалните искове и ответник по насрещните искове са възникнали задължения за
заплащане на неустойка за неосигуряване обезпечаване на кредита, такса за експресно
разглеждане и такса за събиране на просрочени вземания.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5