Р Е
Ш Е Н
И Е №
260435
гр. Пловдив, 23.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при секретаря
Елена Димова, като разгледа докладваното
от съдия Мандалиева
гр.д.№2405 по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение №426 от 23.11.2018г. на
КРС, първи гр.с.,
постановено по гр.д.№1780/2017г.,
с което се отхвърля предявения от Р. С. Р. *** с ЕГН **********
против С.Д.К. *** с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с
които съдът да осъди ответника да предаде на ищеца собствеността и отстъпи
владението на процесните 37 кв.м. от описания в обстоятелствената част на
исковата молба недвижим имот, попадащи в южната част на поземлен имот, с
идентификатор 36498.704.** по кадастралната карта и регистри на град Карлово,
като се ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР по отношение
на Р. С. Р. ***
с ЕГН **********, че С.Д.К. *** с ЕГН ********** е собственик по
силата на давностно владение, продължило повече от десет години, считано от
1994г. на празно дворно място с площ от 29 (двадесет и девет) кв.м., неправилно
заснето като част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.*** по КККР, с адрес
на имота: гр. Карлово, п.к. ***, ул. „***”, местност ***”, вместо като част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.704.**; по КККР, с адрес на имота: гр.
Карлово, п.к. 4300, ул. „***”, местност „****”, която площ е заключена между
точките 11, 12, 68 и 44, като имотната граница е показана при точките 12 и 68 с
червена линия на комбинирана скица № 1 към от заключението на вещото лице Л. С.,
вх. № 8907 от 14.08.2018г. - неразделна част от настоящото решение, прието в
открито съдебно заседание на 03.10.2018г., като ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Р. С. Р. *** с ЕГН **********, че е налице грешка в кадастралния
план на град Карлово одобрен със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК
и вярната имотна граница между ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.704.*
собственост на Р. С. Р. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.704.* собственост
на Р. С. Р., преминава при точките 12 и 68, показана с червена линия на
комбинирана скица № 1 към от заключението на вещото лице Л.С., вх. № 8907 от
14.08.2018г., прието в открито съдебно заседание на 03.10.2018г. - неразделна
част от настоящото решение. С постановеният съдебен
акт в полза на С.Д.К. са присъдени направените
по делото разноски в размер на 1126.50 лева.
Настоящото разглеждане на делото от въззивната
инстанция е повторно, след отменително Решение №83/09.10.2020г. постановено по
гр.д.№3878/2019г., с което ВКС е отменил Решение №749/10.06.2019г. постановено по в.гр.д.№311/2019г. по описа на ПОС.
Жалбоподателят Р. С. Р., чрез процесуалния си
представител адв.Т. К., обжалва
в цялост решението на първоинстанционния съд, като неправилно и
незаконосъобразно по съображения изложени в жалба с вх.№4360/11.02.2019г. Моли
да бъде отменен първоинстанционния акт, като вместо това съдът уважи предявения от него иск и отхвърли иска
предявен от С.К.. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно
представения списък с направени такива. Възразява за прекомерност на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият С.Д.К., чрез процесуалния му представител адв. В.П. оспорват
жалбата като неоснователна, молят да се потвърди първоинстанционния акт като
правилен и законосъобразен. Претендират разноски пред настоящата инстанция,
съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се
явява процесуално допустима.
По същество на жалбата: Съобразно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК, обхватът на въззивното производство се определя от предявените
във въззивната жалба оплаквания. Въззивната проверка следва да обхване валидността и допустимостта на обжалваното
решение, както и евентуално нарушение на императивна правна норма. (съобразно
разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Първоинстанционният съд е сезиран
с иск с правно
основание чл.108 ЗС. Ищецът Р. С. Р. твърди, че е собственик на недвижим
имот, придобит от чрез покупка от Община Карлово, за което е издадена Заповед № 906/13.10.1994г. на Кмета на
Общината, въз основа на която се снабдил
с нотариален акт № 181, том II, дело №1157/1994г. по описа на КрлРС. Имотът
представлява ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА, с построена в нея вилна постройка, цялото застроено и
незастроено с площ от 1000 кв.м.,
находяща се в землището на град Карлово, обл. Пловдив, местността „*****”, с
планоснимачен № 392, при съседи: от север – М. М., от юг - С.К., от запад – А.
В. и от изток – Б. А., а по кадастрална
карта и регистри на гр. Карлово, одобрени със Заповед РД-18- 52/16.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.704*;
адрес на имота: гр. Карлово, п.к. 4300, ул. „***; местност „****”; площ на
имота: 1000 кв.м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на
трайно ползване: Нива; категория на земята, при неполивни условия: 9, ведно с
попадащите в имота: Сграда с идентификатор 36498.704.*; Сграда с идентификатор
36498.704.* и Сграда с идентификатор 36498.704.* Преди да закупи имота, на основание факта, че бил член-
кооператор, заплатил и правото да ползва имота още от 1982г. След закупуването му, първоначално оградил същия от
три страни, от север, изток и запад. От юг оставил имота свободен, защото в имота
му има кладенец /геран/, който изкопал и направил лично, и достъп до който
оставил на съседите от юг, защото те нямали вода в тяхното място. По-късно,
след 2000г. започнал да гледа в мястото си овце и бил принуден да загради имота и от юг, за да не излизат животните. Твърди, че първоначално със съседа
му С.Д.К. били в добри съседски отношения, поради което ищецът бил съгласен те
да ползват герана, но в последствие помежду им възникнали спорове, относно процесния геран и собствеността на земята около него. Твърди,
че частта, която била спорна, попадала в южната част на поземления му имот, която начертал на
приложената скици, като образува триъгълник между обозначените точки А, В, С и
е защрихован със син цвят, който започва
от изток, от улица с номер 9633, от нула и продължава на запад до другата
улица, с номер 9627, като навлиза на север в имота му с 1.10м. С оглед
твърдението на ответниците, че са
собственици на процесната площ, а и доколкото към настоящия момент владеят
същата, то за ищеца се поражда правния интерес от водене на настоящото дело. МОЛИ
съда, да постанови решение, с което да
осъди ответника да му предаде собствеността и отстъпи владението на процесната
площ, попадаща в южната част на поземлен имот, с идентификатор 36498.704.* по кадастралната карта и регистри
на град Карлово.
Ответникът С.Д.К. изцяло оспорва предявения иск, както и
изложените в исковата молба обстоятелства. Твърди, че през
1982г., както на него, така и на
ищеца им било учредено правото на ползване
върху един цял имот с обща площ от около
2 (два) декара. Двамата с ищеца си го разделили, като още тогава изградили на общата
граница - ограда от циментови колове и
мрежа. По това време помежду им не е имало никакви спорове относно границата между двата имота..
Кладенецът, описан от ищеца в исковата молба бил изкопан от ответника, негови роднини и приятели още през
1984-1985г. Неговият тъст – А. Е. Ч., определил мястото, на което да бъде
изкопан кладенеца, той ръководел
изкопаването и изградил корубата му. В изкопаването на кладенеца участвали: Е.
Ч., И. Ч., С. Ч., А. и С. Н. Ч., както и ищецът, и ответникът. На капака на
кладенеца били изписали датата, на която го завършили - „22.03.1985г.“.
Изкопали кладенеца в границите на имота, който му бил предоставен през 1982г.
за ползване по реда на ПМС № 1/1981г. - на 2(два) метра южно от съществуващата
на място ограда между неговия имот и имота на ищеца. По време на изкопаването
на кладенеца, ищецът поставил въпроса,
че неговият имот бил по-малък и поискал
да изместят оградата така, че и той да има достъп до кладенеца и да може също да го ползва. Твърди, че се
съгласил и по споразумение с ищеца
изместил общата ограда така, че да минава върху кладенеца. При това изместване
на оградата дори няколко дръвчета - сини сливи, посадени от ответника, останали
в място на ищеца. От тогава - от 1985г. и до днес тази ограда не била
премахвана, не била местена и ответникът
владеел своя имот в границите, определени с това изместване на северната за
имота му ограда. През 2003-2004г. по
повод изготвяне на документи за строителство на сграда в принадлежащия му имот с № 4035, било установено, че съгласно плана на новообразуваните имоти за местността „****”, в
землището на град Карлово, имотът му бил с площ, по-голяма от заплатената по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради тази
причина, през 2004г. изкупил от Община Карлово разликата с площ от 63 кв.м. В издадената му
скица с виза за проектиране били нанесени две успоредни граници между неговия
имот и имота на ищеца: едната е с черна линия - имотна, а другата със синя
линия - парцелна. По силата на този план (плана на новообразуваните имоти)
северната част на неговия имот, заключена между тези две граници била приобщена
към имота на ищеца по неизвестни причини. Така нанесената на плана граница не
съвпадала с оградата, съществуваща на място. Твърди че от 1994г., когато закупил имота по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и до
настоящия момент, че владее имота си в границите, в които е ограден на място, включително и тази част, която била
приобщена с плана към имота на ищеца. Твърди, че ищецът никога не е държал и
владял терена, който е заключен между съществуващата на място ограда и имотната
граница, макар и по различните планове за местност „*****“ този терен да
съставлява част от неговия имот. Винаги считал този терен за свой, демонстрирал
правата си върху него, поради тази причина изградил и кладенеца си там. Сочи,
че през годините е позволявал на ищеца да черпи вода от кладенеца. Счита, че
дори спорното място по КККР на град Карлово, одобрени със Заповед №
РД-18-52/16.11.2012г. на ИД на АГКК да съставлява южната част на имот с
идентификатор 36498.704.392 на ищеца, това спорно място с площ около 40кв.м. е
придобито от него по силата на изтекла в негова полза 10-годишна придобивна
давност. В тази връзка предявява насрещен иск против ищеца по първоначалния иск
- Р. С. Р., като сочи че от 1994г.
владее имота в границите, в които същият бил ограден, включително и южната част
от имота на ищеца по действащите в момента КККР на град Карлово, поради което
твърди, че е придобил по силата на изтекла в негова полза придобивна давност
тези около 40 кв.м. в южната част на имот с идентификатор 36498.704.392, които
били заключени между южната граница на имота и оградата, находяща се на място
между този имот и принадлежащия му имот с идентификатор 36498.704.4035. Моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че в КККР на град
Карлово, одобрени със Заповед № РД-18- 52/16.11.2011г. е на лице
грешка, касаеща границата между имот с идентификатор 36498.704.392, собственост на Р.
С. Р. и принадлежащия на С.Д.К. имот с идентификатор 36498.704.****, като границата между двата имота следва да е разположена северно от сегашната, така че южната част от имот с идентификатор36498.704.** с площ от около
40кв.м. да бъде приобщена към имота на С.Д.К. с идентификатор 36498.704.*** и
да съвпада със съществуващата на място ограда.
Ответникът по
насрещния иск - Р. С. Р., оспорва изцяло същия, като неоснователен.. Твърди, че
кладенецът е изграден изцяло в неговото място, строежът на който е започнат в края на август 1984г.. Кладенецът е изкопан от Б. Ю. А., изграден от него с
камъни до началото на октомври 1984г.
Помагали му Р.И.Р. и баща му, Н. М. Г.,
Т. К. Т.. Моли да се отхвърли като неоснователен предявения насрещен иск.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът С.К.
безспорно е установил по делото своето
давностно владение върху спорната част, считано от момента на закупуване на земята по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това
владение е било явно и необезпокоявано, за което обстоятелство свидетелства и
поставяне на ограда на спорната с ищеца граница, и чрез отстояване на правото
си на собственост върху спорната граница. Съдът е приел, че към момента на влизане в сила на плана на
новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № 83/23.02.2004г., а по късно и
кадастралната карта през 2011г. е изтекъл десет годишен срок в полза на ответника, касаещо спорната част от имот 36498.704.*,
поради което последният го е придобил по
давност. Този извод е обосновал последващия направен такъв, че процесната площ
не правилно заснета в очертанията на
имот № 36498.704.*, с оглед на което
като основателен е уважен предявеният насрещен иск и е отхвърлен главния ревандикационен иск.
Пред настоящата инстанция не се събрани нови
доказателства, изключая допуснатия преразпит
на двама от свидетелите разпитани пред
първата инстанция. Предвид на това обстоятелство, съдът постановява акта
си на базата на събраните пред първата инстанция доказателства. След съвкупната
им преценка и като взе предвид доводите
на страните, настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
Безспорно се установява от представените преписи за нотариални актове, скици на поземлени имоти, удостоверения,
Заповед издадена по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Протокол на Комисия по
§5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заявление от 02.06.1993г.
и декларация от 02.06.1992г., че страните са собственици
на два съседни
имота – Р.Р.
на имот с идентификатор 36498.704.*, а С. К. на имот с идентификатор 36498.704.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово.
Спорът по делото се свежда до това - къде е границата между двата имота и ако
границата е от южната страна на кладенеца, дали спорната площ, в която попада и
кладенеца, е придобита от С.К. на основание давностно владение, продължило повече от 10
години считано от 1994г..
За
определяне местоположението на границата между имотите, по делото е допусната и
приета СТЕ, чийто заключения на вещото лице Л. С., съдът кредитира като
компетентни, обективни и безпристрастно изготвени. От същите се установява, че за спорните имоти има два
помощни плана, в които спорната граница между тях не е установена, тъй като не
съвпада в спорните зони – съответно южната – за имот пл. № 392 и северната за
имот пл. № 296, който съответства на ПИ с идентификатор 36498.704.*. От тези два помощни плана, през 2004г. е изготвен План на
новообразуваните имоти, в който са запазени номерата на имотите на ползувателите, като и тук южната
граница на имот пл. № 392, съответно северната на имот пл. № 4035, не съвпадат
границата по предишните планове. В този план обаче границата, изчертана със син
цвят е променена, като е изместена в
южна посока с около 0.86см. – 0.87см.,
след съпоставяне с предходни планове и други документи. В същият план е
поставен знак за общност – „Z“, който приобщава посочената
част към имот 392, а именно между синята линия и паянтовата
ограда. Вещото лице изрично сочи, че оградата съществуваща на
място не е поставена на действителната граница. Съгласно изготвена скица № 12.,
л.115 от делото на КРС, вещото лице изрично заявява в с.з., че по кадастралната
карта и план от 2004г., границата е
между точки 1 и 9, като спорната част заключена между точки 1, 4, 9 и 10,
представляваща част от поземлен имот, с идентификатор 36498.704.*
При повторното разглеждане на делото пред
въззивния съд спора се съсредоточава около това дали процесната площ, заключена
между точки 1, 4, 9 и 10, представляваща част от
поземлен имот, с идентификатор 36498.704.* по кадастралната карта и регистри на
град Карлово е придобита от ответника С. К. на основание давностно владение,
продължило повече от 10 години считано от 1994г.. Ищецът Р. твърди, че
той е изкопал кладенеца, но нарочно е поставил оградата по – навътре в неговото
място, за да може и съседа му да има достъп до герана. От своя страна ответникът С.К. оспорва тези твърдения на ищеца,
като твърди, че кладенеца е изкопан от него, заедно с помощта на негови
роднини. С оглед на това предявява насрещен иск, с твърдения, че от 1994г.
владее имота, в границите, очертани, чрез поставената ограда от 1994г. до днес,
като моли да се признае за установено,
че спорната площ е придобита от него по силата на изтекла в негова полза
давност. Иска от съда да се констатира,
че е налице грешка в кадастралния план на гр. Карлово относно процесната площ и
да признае, че спорната площ е част от неговия имот.
С оглед установяване на твърденията на които се
позовават страните, по делото са разпитани две групи свидетели.
Според показанията на свидетелите на ищцовата
страна Т. К. Т., без родство със страните, на 63 год./ към април 2018г./ кладенецът е изкопан през есента на 1984г. в мястото на Р.Р.. В
копаенето на кладенеца са участвали, Р., бащата на Р., още един мъж, на който свидетелят не помни името, той
лично и свидетелят Н. Г.. Кладенецът бил изграден с камъни от бащата на Р.Р.. Р.
бил в добри съседски отношения с С.К., затова предоставил на последния възможността да ползва кладенеца,
за да си поливат имота. Към момента на изграждане на кладенеца, свидетелят сочи,
че мрежа не е имало. Ограда между имота на ищеца и ответника, била поставена
след 2004-2005г., след настъпил инцидент
с животно на Р., което паднало в герана.
Показанията на свидетелят Т. се подкрепят от
показанията на свидетелят Н. М. Г., без
родство със страните, на 65 г./ към април 2018г./ Последният сочи, че кладенецът е изкопан през м. септември 1984г. Свидетелят не е участвал
в копането на герана, но след работа е посещавал мястото, помагал е като карал камъни и е бил очевидец, че кладенецът е копан
от ищецът Р., бащата на Р. и свидетелят
П.. Свидетелят Г. не е виждал ответникът
С.К. или негови близки да участват при изграждането на кладенеца, но сочи, че Р.
е дал възможност на ответника да ползва
герана, за да си полива имота, който към онзи момент бил засаден със земеделска продукция. Оградата към имота на
ответника, свидетелят сочи, че Р. е поставил някъде през 2013г-2017г., за да не
може животните на ищеца да влизат в мястото на ответника, когато се прибират от
паша.. Свидетелят, който лично е участвал при поставяне на оградата, сочи, че Р. е отстъпил от своето място при поставяне на
оградата, за да не загради кладенеца и за да може кладенеца се ползва от
ответника. Страните към момента на построяване на кладенеца са били в много
добри междусъседски отношения, между тях не е имало спор, и двете страни са
ползвали кладенеца. Спор между тях възникнал по повод настъпил инцидент с
животно на Р., което паднало в герана през 2007-2008г., което станало причина и
ищецът да постави капак на кладенеца. Тогава свидетелят си спомня, че Р. помолил ответника да си изкопаят шахта откъм
тяхната страна и да си сложат помпа, за да могат да ползват водата от
кладенеца.
Според показанията на втората група свидетели на
ответната страна – А. Н. П., първи
братовчед на съпругата на ответника, на 53г./ към април 2018г./, кладенецът е строен през септември 1984г.,
като в изграждането му са участвали - тъста на ответника, свидетелят, близнакът
му – С. П., шурето на ответника и свидетелят Е. Ч.. Свидетелят сочи, че тъстът
на ответникът – А. Ч. избрал мястото за
изграждането на кладенеца, като идеята е била кладенецът да се ползва от двете страни
по делото, като комшии. Кладенецът бил дълбок 7 м., а стените му били изградени от каменна зидария, лично от
ответникът С.К.. Според свидетеля ищецът Р. Р. участвал
само в направата на покрива на
кладенеца. Свидетелят не знае
оградата между имотите на двете страни в сегашния и вид кога е поставяна.
Показанията на свидетеля П. отчасти се
припокриват с показанията на свидетеля Е.Ч.,
брат на съпругата на ответника, на 52 г. / към април 2018г./ Същият сочи, че още когато са дали имотите на
Р. и С., те са се разбрали кое място да
бъде на Р. и кое на С.. Бащата на свидетеля – А. Ч.лично с метъра
измерил цялото място от два декара
и го разделил до сантиметър по 1
декар за всяка една от страните. След тази подялба, свидетелят сочи, че ищецът
близо 30 години не е имал никакви претенции. Към онзи момент според свидетеля Е. Ч., Р. и С. опънали конеца и сложили
циментови колове на границата, които стоят от тогава до днес. Мрежата била
сложена през 1985г., тя е с бетонни колове и засипана със земна маса, и не е
премествана оттогава. В показанията си депозирани пред районния съд, свидетелят
Ч. сочи, че тъй като кладенецът попадал в мястото на С., а Р.
започнал да мрънка, че мястото на ответника е по-голямо от неговото и той е ощетен, според свидетеля „
… Тогава С., понеже беше много добър, му отстъпи и поместиха оградата
с около два метра на юг… - /л.73 от делото на КРС/. Свидетелят сочи, че кладенецът е изграден
през есента на 1984г., като баща му А. Ч. е довел човек, който с пръчки е
намерил къде е водата и е определил точно къде да копаят. Според свидетеля,
нито ищецът Р.Р., нито негови близки, са участвали в копаенето на
кладенеца. Ищецът само гледал от два метра разстояние при изкопаването на
кладенеца, тъй като го било страх да
доближи дупката. Свидетелят сочи, че капака на кладенеца е поставен от както е изградена корубата,
но не знае кой го е сложил. При
извършения преразпит на свидетеля Ч. последният е категоричен, че спорната площ
е владяна от ответника С.К. от 1994г. до
инцидента преди 22г., от когато последния е инвалид, а след това …“ ние
сме владели спорната площ…“ /л.20 гръб от настоящото дело/.
След преценка на събраните гласни доказателства,
настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите на ищцовата
страна, като обективни, основани на непосредствени впечатления и не на последно
място като незаинтересовани от изхода на спора, доколкото последните не са в
родствена връзка с нито една от страните. Показанията на свидетелите на
ответната страна не се кредитират от съда, доколкото и двамата свидетели са
роднини на ответника, и като такива с показанията си целят да услужат на
страната.. Нещо повече преразпитания пред настоящата инстанция свидетел Е. Ч. е лично заинтересован от изхода на
делото, доколкото както самият той сочи
в депозираните показания пред настоящата въззивна инстанция, че той е един от тези, които лично обработва и ползва земята на
ответникът С.К., който е инвалид от 22 години. От друга страна се констатират
съществени противоречия в показанията на свидетеля Ч., доколкото същият сочи, че след като страните по делото са си разделили по-равно имота през 1984г. – 85г. е поставена ограда, която е с бетонни колове и е
засипана със земна маса, същата не е премествана оттогава до настоящия момент,
и в тези граници имотът се владее от С.К. явно и необезпокоявано, от тогава до
настоящия момент, без ищецът да е имал каквито и да е било претенции към
спорната площ. Същевременно в депозираните пред КРС показания, свидетелят Ч.
сочи, че понеже Р. Р. мрънкал, че е ощетен и мястото му е по- малко от това на С.,
по – късно оградата бил преместена с два метра на юг.
Следва да бъде отбелязано, че при уточняване,
през къде точно минала оградата между двата имота, свидетелят на ответната страна А. П. сочи „…. Оградата минаваше покрай на чичо ***….“/л.71 гръб
от делото на КРС/ Съдът
кредитира показанията на свидетеля в тази им част, доколкото същите изнасят
неизгодни за ответната страна факти и доколкото тези факти кореспондират с
изнесеното, и от останалите двама незаинтересовани свидетели на ищцовата страна,
сочещи че герана е в имота
на ищеца.
Така събраните доказателства налагат следните
правни изводи:
След като границата между имотите се намира на
север линията между точките 1 и 9, то процесният кладенецът се намира в имота
на Р. . С оглед на това обстоятелство, изцяло в тежест
на ответника С.К. е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че е установил явна, трайна и необезпокоявана власт
върху процесната площ с намерение да своѝ вещта като своя считано от 1994г.
до настоящия момент, и това му намерение да е сведено до знанието на
собственика Р., който не се е противопоставил на това фактическо положение. Завладяването на процесната част, ведно с находящия се в
нея кладенец е трябвало да се манифестира пред Р.Р. чрез действия, отблъскващи владението му и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
Преценяйки всички тези обстоятелства, в разглежданият
случай, настоящият съдебен състав приема, че не се установява от събраните по делото доказателства, ответникът С.К. било то лично или чрез другиго, след
неговата инвалидизация, да е извършил и
демонстрирал действия, с които осъществил явна, трайна и необезпокоявана власт
върху процесната площ, ведно с
построения върху нея кладенец считано от 1994г. до настоящия момент, с
извършването на които действия, по явен и недвусмислен начин да е показал отричане владението на собственика Р.Р., като
тези действия са сведени до неговото знание. Не се установи, ответникът да е поставил
ограда през 1984г. – 85г., която е с
бетонни колове и е засипана със земна маса, и същата да не е премествана оттогава до настоящия момент,
в каквато насока са твърденията му и на
която ограда ищецът да не се е
противопоставил. Не се установи и
процесния кладенец, находящ се в спорното
място, да е построен от него,
със съзнанието, че герана е негов,
но поради добрите съседски отношения с
ищеца , той му е отстъпил възможността
да го ползва през годините. Не се установи, че само ответникът е ползвал от 1994г. до днес спорната площ, с намерение да
своѝ вещта като своя, и това му намерение да е сведено до знанието
на собственика Р., който не се е противопоставил на това фактическо положение.
Нещо повече от събраните по делото гласни доказателства, безспорно би могъл да бъде направен извода, че Р.Р. се е
чувствал както собственик на процесната площ, така и собственик на герана, поради което и
доколкото е бил в добри съседски отношение с ответника, е разрешил на същия да ползва кладенеца. През
2007-2008г., когато е станал
инцидента в животното на Р.Р., именно защото ищецът се е чувствал собственик както на спорната площ,
така и на кладенеца построен в нея, последният
е заключил капака на кладенеца и е помолил
ответника да си изкопаят шахта откъм
тяхната страна и да си сложат помпа, за да могат да ползват водата от кладенеца. Между двата имота е
поставена мрежа през 2013-2014г., но тя е била
подвижна, сваляла се е на земята и се е вдигала.
Нейното предназначение е било да
ограничи движението на животните в имота на Р.Р., а не да очертае границата
между двата имота на страните, доколкото осъществяваното от ответника владения на спорната
площ, ищецът не го е
възприемал като своене от страна на С.К., като действия които са целели да му отнемат собствеността върху спорната част.
Изложеното обосновава извода, че С.к. не е придобил по
силата на давностно владение, считано от
1994г. до настоящия момент, правото на собственост върху процесната площ заключена между точки 1, 4, 9 и 10, представляваща част от
поземлен имот, с идентификатор
36498.704.* по кадастралната карта и регистри на град Карлово, поради което
предявеният от него насрещен иск, че е
собственик на тази площ по силата на
изтекла в негова полза придобивна
давност, неправилно заснета като част от поземлен имот с идентификатор
36498.704.*, вместо като част от поземлен имот с идентификатор 36498.704.*,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Доколкото С.Д.К. не оспорва, че
упражнява фактическа власт върху процесната площ, но както се установи без
правно основание, а Р.Р. се легитимира като собственик спорната площ,
заключена между точки 1, 4, 10 и 9 по скицата №12 на л. 115, то предявения
ревандикационен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Като е достигнал до различни от
горните правни изводи,
първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде
отменен, като вместо това бъде уважен
ревандикационния иск на ищеца и отхвърлен насрещния иск на ответника.
С оглед изхода на спора на
жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 1 200лв при първото разглеждане на делото пред районен
и окръжен съд, 600лв разноски пред ВКС и
400лв разноски пред повторното разглеждане от въззивната инстанция, или общо
сумата от 2200лв
Мотивиран от горното
Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 426 от 23.11.2018г. на Карловския районен съд, І-ви
гр. състав, постановено по гр. дело № 1780 по описа за 2017г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между
страните Р. С. Р. и С.Д.К., че Р. С. Р. ЕГН ********** *** е собственик
на частта от поземлен имот, с
идентификатор 36498.704.* по кадастралната карта и регистри на град Карлово, с адрес на имота: гр. К., п.к.***,
ул. „** местност „****“, която площ е заключена между точките между точки 1, 4, 10 и 9 по скицата
№12 на л. 115 от делото на КРС,
изготвена от вещото лице С..
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН ********** от гр. Карлово, улица „****
с ЕГН ********** да отстъпи собствеността и предаде владението на Р. С. Р. ЕГН **********
*** върху частта от поземлен имот, с идентификатор
36498.704.* по кадастралната карта и
регистри на град Карлово, с адрес на имота: гр. К., п.к. 4300, ул. „**”,
местност „***“, заключена между точки 1, 4, 10 и 9 по скицата на л.
115 от делото на КРС, изготвена от вещото лице С..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Д.К. *** с ЕГН ********** против Р. С. Р. ЕГН **********
***, иск да бъде признат за собственик по силата на давностно владение,
продължило повече от десет години, считано от 1994г. на празно дворно място с
площ от 29 (двадесет и девет) кв.м., неправилно заснето като част от поземлен
имот с идентификатор 36498.704.* по КККР, с адрес на имота: гр. Карлово, п.к.
4300, ул. ** местност „***”, вместо като част от поземлен имот с идентификатор
36498.704.**; по КККР, с адрес на имота: гр. Карлово, п.к. 4300, ул. „***
местност „****”, която площ е заключена между точките 1, 4, 10 и 9 по скицата №12 на л. 115 от делото на КРС, изготвена от
вещото лице С..
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН ********** *** с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ НА Р. С. Р. ЕГН ********** *** направени в производството пред въззивната
инстанция и пред ВКС общо разноски в размер на 2 200лв./ две хиляди и
двеста лева/.
Скица №12 на в.л. Л. С., находяща се на л.115 от делото на Карловски РС,
е неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: