Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….. 03.11.2010г.
гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – гр.Свиленград, гражданска колегия в публично съдебно заседание на
двадесет и осми октомври две хиляди и десета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА Д.
При
секретаря
……..........................….…Г.М....……...........….....................................….…..
и
с участието на ………...…..................….... прокурора
………...............……......……....………………….
като
разгледа докладваното от ….......съдията Д.…*** за 2010г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.127, ал.2 от СК, вр. чл.59, ал.9 от СК.
Подадена е искова молба от В.К.С., ЕГН:********** ***, като майка и
законен представител на малолетните деца Г.М.Д., ЕГН:**********, П.М.Д.,
ЕГН:*********** и Д.М.Д., ЕГН:**********,***, против М.К.Д.,
ЕГН:**********
***, в която се сочи, че ищцата и ответникът живеели на съпружески начала, като от
съвместното им съжителство се родили шест деца. Твърди, че през м.април 2008г. се
разделили с ответника. С решение на ДРС по
гр.д. №1151/2008г. родителските
права върху шестте им деца били предоставени на бащата, като ищцата била
осъдена да заплаща издръжка от по 60 лв. месечно за всяко дете. Независимо от
това обаче ищцата се грижила изцяло за три от децата им - Г.М.Д., П.М.Д. и Д.М.Д., които живеели при нея и които издържала. Моли за
предоставяне на нея упражняването на родителските права върху трите деца Г.М.Д.,
П.М.Д. и Д.М.Д. и за осъждане на ответника да й заплаща месечна издръжка от по
70 лв. за всяко едно от малолетните деца, считано от предявяване на иска до
настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването им. Моли за
разноските по делото.
Извън законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника М.Д., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на иска. Оспорва твърденията
на ищцата, като заявява, че към настоящия момент всички деца, с изключение на Д.М.Д., за който не му
било известно къде се намира, живеели при него и за тях се грижил именно той, а
не ищцата. Работил като кравар и получавал доходи от 210 лв. месечно. Счита, че
в интерес на децата е да се отглеждат от него, тъй като ищцата не полагала
адекватни грижи за тях. Моли за отхвърляне на иска, като неоснователен.
СВИЛЕГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, след преценка на изложените от страните
твърдения, доводи и възражения и на събраните в процеса доказателства, приема
за установено следнто от фактическа
страна:
Не е спорно по делото
обстоятелството, че страните по делото са били във фактическо съжителство до
2008г., от което имат родени общо шест деца - Г.М.Д., П.М.Д. и Д.М.Д., Я. М.Д., И.
М.Д., Д. М.Д., което се установява и
от доказателствата по делото – надлежно заверени копия на удостоверения за
раждане от ***г., 30.08.2007г.,
05.10.1998г., 25.09.2002г., 28.03.2005г. и от 14.11.2001г. на Община
Димитровград.
С влязло в сила Решение №288 от
30.10.2009г. на РС-Димитровград по гр.д. №1151/2008г. е упражняването на
родителските права и върху шестте деца е предоставено на бащата М.Д., като
майката В.С. е осъдена осъдена да заплаща месечна издръжка от по 60,00 лв. за
всяко едно от децата и й е определен режим на лични контакти с тях.
Съгласно Удостоверение от
11.08.2010г. на ОУ „Любен Каравелов” – гр.Свиленград, децата Г.М.Д. и П.М.Д. са
били записани като редовни ученички в трети клас през учебната 2009г./2010г.,
като са завършили успешно.
Съгласно Удостоверения №№628,
629/10.09.2010г. на ОУ „Д.Н.Матевски” – гр.Меричлери, децата Г.М.Д. и П.М.Д. са
записани в 4-ти клас за учебната 2010г./2011г.
Изготвен по делото е и
социален доклад от Д „СП”-Димитровград, в който е отразено, че бащата М.Д.
разполага със задоволителни жилищни условия за отглеждане на шестте си деца и
изразявал готовност да се грижи за тях. Отразено е още, че същият има финансова
възможност да задоволява потребностите им. Към датата на проучването –
21.10.2010г. петте деца били в семейството при баща си, с изключение на детето
Д.. Пред социалните работници децата П. и Г. са споделили, че не са били
доволни от грижите на майка им спрямо тях, като са заявили, че често са били
гладни, че са спели на земята и че те се грижили за малкия им брат Д.,
обратното от твърдяното от тях в съдебно заседание.
Приложен по делото е и социален
доклад от ДСП-Свиленград, в който е посочено, че детето Д. е при майка си В.С.
***. Отразено е още, че не са налице подходящи жилищни условия за отглеждането
му в дома, в който живеят в гр.Свиленград, тъй като обитаема в момента била
една стая от двустайното жилище, което нямало баня, но било електрифицирано и
водоснабдено. Становището на ДСП-Свиленград е, че в интерес на децата е да се
отглеждат от бащата при наличие на жилищни условия и осигурено образование.
По реда на чл.15 от ЗЗД в
присъствие на социален работник Р.
бяха изслушани и двете деца Г. и П., които заявиха, че желаят да живеят при
майка си, която не им се карала и не ги карала да й помагат, за разлика от баща
им, който им се карал, биел ги като не слушали и ги карал да му помагат в
работата. Сочат, че и при майка си и при баща си посещавали училище, както и че
понастоящем са при баща си.
Свидетелите на ищцата А. М. и П. И. заявяват, че известно време и трите деца Д., П. и
Г. са живели при ищцата, докато на 10.09.2010г. не дошъл ответникът който взел
момичета и оттогава те не живеели при майка си. Според свидетелите ищцата С.
добре се грижила за децата си, те били добре облечени, макар и със стари дрехи,
не били гладни, като в момента всички живеели в една стая, тъй като другата
била в ремонт. Момичета посещавали училище. По отношение на ищцата заявяват, че
не работи и че я издържа мъжът, с който живее – А., който работил в РГърция.
Свидетелите на ответника С. Т. и С. К. сочат, че
понастоящем двете деца П. и Г. живеят при бащата М., а най-малкият Д. при майка
си. Счита, че ответника полага адекватни грижи за всичките си деца, които били
нахранени, облечени, възпитани, посещавали училище и детски градини в
гр.Меричлери, като пътували до там с автобус. Сочат още, че участвали в
провеждания в селото събор, като пеели песни. По отношение на ответника
твърдят, че живее под наем в центъра на с.Длъгнево, като обитавал две големи
стаи и коридор, работил като пастир при заплащане по 10 лв. на ден. Св.Т. заявява, че двете момичета П. и Г.,***, съществено
се различавало тяхното поведение от това на останалите деца, които живеели при
баща си, като нямали изградени хигиенни навици и били доста заслабнали.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
РС-Свиленград намира предявеният иск по чл.127,
ал.2 от СК, вр. чл.59, ал.9 от СК за неоснователен
и недоказан.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, анализирани поотделно и съвкупно, съдът достигна до извода, че
не е настъпила промяна в обстоятелствата след постановяване на съдебното
решение №288 от 30.10.2009г. на РС-Димитровград по гр.д. №1151/2008г., с което
упражняването на родителските права върху децата е предоставено на бащата М.Д.,
като майката В.С. е осъдена осъдена да заплаща месечна издръжка от по 60,00 лв.
за всяко едно от децата и й е определен режим на лични контакти с тях. Напротив
установи се, че по-добри условия на живот има при бащата и ответник по делото
М.Д., който живее в по-просторно и обзаведено жилище, с две големи стаи и
коридор, с достатъчно жилищно пространство, електрифицирано и водоснабдено,
отоплено и при поддържана добри хигиена. Това се доказа от социалния доклад,
изготвен от ДСП-Димитровград, чието становище бе подкрепено и от показанията на
свидетелите С. Т. и С. К., които съдът кредитира с доверие като
непротиворечиви помежду си, логични и вътрешно убедителни. Мнението на
ДСП-Димитровград е, че бащата М.Д. разполага със задоволителни жилищни условия
за отглеждане на шестте си деца и изразявал готовност да се грижи за тях.
Отразено е още, че същият има финансова възможност да задоволява потребностите
им. Това се доказа и от показанията на свидетелите на ответника, които
заявяват, че същия работи като пастир, за което получава по 10,00 лв. на ден,
докато не се доказа ищцата С. да работи, нито пък се доказа конкретната й
финансова възможност да отглежда децата. Единствено от показанията на
свидетелите на ищцата Илиев и Милушева се установи, че ищцата се издържа от
средствата на съжителстващия с нея мъж, но данни за неговите доходи и размера
на същите не се събраха, за да се прецени съществува ли възможност за
задоволяване на ежедневните потребности на децата. Също така от свидетелските
показания на св.Тенева и св.Кръстев се доказва, че бащата полага адекватни
грижи за всичките си деца, които били винаги добре облечени, нахранени и
възпитани, осигурява им и правото на образование, включително и извънкласни
занимания чрез участието им в местения хор. В този смисъл е и становището на
ДСП-Свиленград, които при проучването са установили, че при майката няма
достатъчно жилищно пространство за всички, поради обстоятелството, че обитаема
е само една стая, както и че липсва баня, което се потвърди и от показанията на
св.И. и М..
Мнението на ДСП-Свиленград е, че не е в
интерес на децата се отглеждат от майката при така констатираните условия на
живот при нея към настоящия момент. Становището на съда също е в този смисъл,
като настоящият състав намира, че не се доказа настъпила промяна в
обстоятелствата, която да обоснове промяна в родителските права върху трите
деца Д., П. и Г. и предоставянето им на майката В.С.. Също така в интерес на
всички деца е да живеят заедно и да не прекъсват връзката по между си чрез
разделянето им. Не следва да се извличат изводи за неблагоприятно поведение на
бащата спрямо децата от твърденията им, че последният ги биел, които същите
изразиха при изслушването им от съда по реда на чл.15 от ЗЗД, тъй като пред
социалните работници от ДСП-Димитровград същите са посочили точно обратното, че
при майка си често са били гладни и са стояли на студено, включително и че са
спали на земята. Същевременно с това заявяват, че докато са били в
гр.Свиленград са ходили често на жп - гарата да просят дъвки, което определено
означава занижен контрол от страна на ищцата майка им и неполагане на
достатъчно грижи относно възпитанието им, което пък е в унисон с показанията на
св.Т., която заяви, че след пристигането им в
с.Длъгнево, същата констатирала, че двете деца П. и Г. не спазвали никакви
хигиенни навици. От социалния доклад на ДСП-Димитровград и показанията на
свидетелите на ответната страна пък се доказа, че бащата М.Д. се старае да ги
образова и да ги възпита към трудолюбие, което контрастира на поведението на
майката С., което според съда не е в интерес на децата. С оглед на всичко
изложено до тук и преценка на всички обстоятелства по делото съгласно чл.59,
ал.4 от СК (възпитателни качества на родителите, материални възможности,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, социално обкръжение и
т.н.), съдът счита, че в интерес на децата към настоящия момент е да продължат
да се отглеждат и възпитават от бащата М.Д.. Това обуславя отхвърляне на иска
по чл.127, ал.2, вр. чл.59, ал.9 от СК като неоснователен и недоказан.
Предвид непредоставянето на
родителските права на ищцата В.С. не следва да се осъжда ответникът Д. на
основание чл.143 от СК да заплаща претендираната издръжка от по 70,00 лв. месечно за всяко едно от
трите деца Д., П. и Г., считано от предявяване на иска до настъпване на причини
за изменянето или прекратяването й, тъй като децата ще продължат да се
отглеждат в неговото семейство до евентуално настъпване на някаква промяна в
обстоятелствата.
По разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78 от ГПК не следва да се присъждат
направените по делото разноски в полза на ищцата С., като такива не следва да
се присъждат и в полза на ответника Д., тъй като липсва искане в тази насока.
Ищцата С. следва да се осъди да заплати държавна такса по предявения иск
в размер на още 5,00 лв. по сметка на РС-Свиленград на основание чл.3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, тъй като
при завеждане на делото е внесла сумата от 25,00 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.127, ал.2,
вр. чл.59, ал.9 от СК иск, предявен от ищцата В.К.С.,
ЕГН:**********
***, като майка и законен представител на малолетните деца Г.М.Д., ЕГН:**********, П.М.Д.,
ЕГН:*********** и Д.М.Д., ЕГН:**********, против ответника М.К.Д.,
ЕГН:**********
*** за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетните деца Г.М.Д.,
ЕГН:**********, П.М.Д., ЕГН:*********** и Д.М.Д.,
ЕГН:**********
на ищцата В.К.С., ЕГН:********** *** и осъждане на ответника М.К.Д.,
ЕГН:**********
*** да й заплаща в качеството
й на майка и законен представител на децата месечна издръжка от по 70,00 лв. за всяко едно от
малолетните деца, считано от предявяване на иска до настъпване на законни
причини за изменянето или прекратяването им, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.К.С., ЕГН:********** *** да плати по сметка на РС-Свиленград
държавна такса в размер на 5,00 лв. (пет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: