Определение по дело №52591/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10874
Дата: 29 април 2022 г.
Съдия: Неделина Димитрова Симова Митова
Дело: 20211110152591
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10874
гр. София, 29.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20211110152591 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от сдружение „Асоциация
студентски медиен свят“ срещу „Център за развитие на човешките ресурси“
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 6704 евро, представляваща дължимо
балансово плащане по договор за безвъзмездна финансова подкрепа № 2017-
3-BG01-KA105-046820, ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба – 15.07.2021 г., до окончателното заплащане на вземането.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира следното:
Не се спори между страните по делото, че ответникът „Център за
развитие на човешките ресурси“ е Национална агенция за България по
програма „Еразъм +“ на Европейския съюз, както и че в това си качество е
сключил два договора с ищеца в настоящото производство сдружение
„Асоциация студентски медиен свят“ – Договор за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ № 2017-3-BG01-КА105-046820 от 23.01.2018 г. с уговорен
максимален размер от 33 520 евро, и Договор за финансова подкрепа № 2018-
1-BG01-KA204-047930 от 01.10.2018 г.
Не е спорно между страните по делото, че по силата на Договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 2017-3-BG01-КА105-046820
от 23.01.2018 г. в полза на „Асоциация студентски медиен свят“ е възникнало
вземане в размер на 6704 евро, задължен за заплащане на което е ответникът в
1
настоящото производство „Център за развитие на човешките ресурси“. Това
вземане именно е предмет на настоящото дело.
Не е спорно още, че по силата на втория договор – Договор за
финансова подкрепа № 2018-1-BG01-KA204-047930 от 01.10.2018 г., „Център
за развитие на човешките ресурси“ е предоставил на сдружение „Асоциация
студентски медиен свят“ сумата в размер на 97 176 евро. За връщане на
същата на отпаднало основание поради разваляне на договора поради
конфликт на интереси е образувано производството по гр.д. № 3477/2021 на
СГС, ГО, I-30 състав. В рамките на това производство е извършено изменение
на иска по размер чрез намаляването му до сумата от 90 472 евро, като е
извършено позоваване на прихващане със сумата от 6704 евро, дължима по
силата на Договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 2017-
3-BG01-КА105-046820 от 23.01.2018 г. По гр.д. № 3477/2021 на СГС, ГО, I-30
състав е постановено Решение № 260885/11.03.2022 г., с което е уважен искът
срещу сдружение „Асоциация студентски медиен свят“ в пълен размер, като
в диспозитива е посочена сумата от 90 427 евро, като същото към момента на
приключване на устните състезания по настоящото дело не е влязло в сила.
Правният спор по настоящото дело се свежда до погасителния ефект на
извършеното компенсационно изявление от страна на „Център за развитие на
човешките ресурси“ в рамките на производството по гр.д. № 3477/2021 на
СГС, ГО, I-30 състав.
Прихващането (compensatio) е погасителен способ, при който се
прекратява съществуването на две насрещни и еднородни задължения до
размера на по-малкото от тях, което се упражнява посредством едностранно
извънсъдебно или съдебно изявление на една от насрещните страни.
Нормативната регламентация на прихващането, съдържаща се в разпоредбите
на чл. 103 – 105 ЗЗД, има диспозитивен характер, което позволява на страните
в договора да се отклонят от установения правен режим на този институт, да
предвидят нови правила или да изключат действието му в отношенията
между тях. Действието на прихващането е обратно – погасителният ефект
настъпва от деня, в който прихващането е могло да се извърши – чл. 104, ал. 2
ЗЗД. Предпоставка за извършване на прихващането е активното вземане
(това на страната, която извършва прихващането) да е изискуемо и ликвидно,
а пасивното – поне изпълняемо. Изискуемостта е възможността да се иска
2
принудително изпълнение, което се обуславя от настъпил падеж на
вземането. Освен изискуемо, активното вземане следва да е и ликвидно
(установено по основание и размер). От друга страна пасивното вземане (на
този, срещу когото се извършва прихващането –в случая сдружението) следва
да е изпълняемо, но не е задължително да е ликвидно, за да се упражни
правото на прихващане и да настъпи погасителния ефект от същото.
Прихващането винаги има обратно действие, без значение дали се касае за
безспорно или спорно вземане, поставено под условието, че предявеният иск
ще бъде уважен от съда, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 2/2020 г. от
18.03.2022 г. по т.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая в сключения между страните Договор за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ № 2017-3-BG01-КА105-046820 от 23.01.2018
г. страните са постигнали съгласие по отношение на приложимост на
прихващането в чл. I.4.5 от същия, съгласно който остатъкът до пълния
размер на финансовата помощ можел да бъде прихванат едностранно от
„Център за развитие на човешките ресурси“, без съгласието на координатора
(ищеца). Това правило не предвижда нещо различно в отклонение от
диспозитивната правна уредба в ЗЗД, доколкото компенсацията е приложима
на общо основание спрямо насрещните и еднородните вземания и се
упражнява по правило с едностранно изявление – без да е необходимо
съгласието на насрещната страна.
В случая активното вземане – това на ответника в настоящото
производство „Център за развитие на човешките ресурси“ в размер на 97 176
евро е изискуемо. Същото към момента не е ликвидно, доколкото това
вземане със сочените индивидуализиращи правопораждащи факти, макар и с
изменен размер, е предмет на разглеждане в по гр.д. № 3477/2021 на СГС, ГО,
I-30 състав. Именно в рамките на последното „Център за развитие на
човешките ресурси“ е извършил прихващане, посредством изменение на иска
по размер – чрез намаляването му със сумата от 6 704 евро. Макар последната
сума не е предмет на разглеждане по гр.д. № 3477/2021 на СГС, ГО, I-30
състав предвид извършеното частично десезиране на съда, доколкото тази
сума се явява част от първоначално заявения размер на иска по гр.д. №
3477/2021 на СГС, ГО, I-30 състав, остатъкът от която към момента
продължава да е предмет на съдебно установяване, то се обуславя изводът, че
активното вземане към момента на приключване на устните състезания по
3
настоящото дело не е ликвидно, като ликвидността му е обусловена от
уважаването с влязъл в сила краен съдебен акт по гр.д. № 3477/2021 на СГС,
ГО, I-30 състав, в производството по което се разглеждат правопораждащите
факти на вземането предмет на настоящото исково производство. Двата иска
не просто се намират във връзка един с друг, но дори същата е от такъв
интензитет, поставящ произнасянето по иска по настоящото производство в
условията на преюдициалност от изхода на спора по другия иск. Това е така,
тъй като ако с влязло в сила решение се отхвърли искът за 90 472 евро, то ще
е налице произнасяне по правопораждащите факти на вземането предмет на
настоящото производство, което първоначално е било предмет на
производството по гр.д. № 3477/2021 на СГС, ГО, I-30 състав преди
извършено изменение на иска по размер и намаляването му до сумата от
90 472 евро поради извършено прихващане. От друга страна възражението за
прихващане би произвело действие с обратна сила към момента, в който е
било възможно да бъде извършена компенсацията и при позоваване на нея в
рамките на съдебен процес – при уважаване на спорното активно вземане и с
настъпващата от това ликвидност на същото. Ликвидността на активното
вземане и обусловеното от това проявяване на правното действие на
компенсацията имат значение за изхода по настоящия спор.
Предвид това следва да бъде отменено определението, с което е даден
ход по същество, като производството по делото следва да бъде спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК протоколно определение от
22.03.2022 г., с което е даден ход на устните състезания.
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр. д.
№ 52591/2021 г. на СРС, 56 с-в, до приключване на производството по гр.д. №
3477/2021 на СГС, ГО, I-30 с влязъл в сила краен съдебен акт.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в 1 - седмичен срок от връчването му на страните.
4
Препис от определението да се връчи на страните.

Да се изиска справка за движението на производството по гр.д. №
3477/2021 на СГС, ГО, I-30 и дали същото е приключило с влязъл в сила
съдебен акт.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5