РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. гр. Хасково, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640101441 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Юробанк България" АД срещу Н. ИЛ. Д. и Д. Т. Д..
Ищецът твърди, че сключил с „Ди Жи транс“ ЕООД, представлявано от Н. И. Д. като
кредитополучател и ответниците като солидарни длъжници Договор за банков кредит
продукт БИЗНЕС КРЕДИТ № BL 60753/25.09.2017 г., по който предоставил на дружеството
банков кредит с разрешен размер от 30 000 лева, с целево предназначение рефинансиране на
кредит по Договор за срочен банков кредит, отпуснат на кредитополучателя от
„Райфайзенбанк България„ ЕАД, както и за оборотни средства. По силата на сключения
договор кредитополучателят се задължавал да върне кредита заедно с дължимите лихви за
срок от 36 месеца от датата на откриване на заемната сметка. Сумата по кредита се
усвоявала през сметка на кредитополучателя чрез превод към сметка в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД за погасяване на кредита към тях, а останалата част от сумата
кредитополучателя имал право да усвои след изпълнение на горепосочените условия.
Срокът за усвояване на сумата по кредита бил два месеца, считано от откриване на заемната
сметка, като за усвоения кредит кредитополучател дължал на банката променлива годишна
лихва. Съобразно чл. 8б от горепосочения договор ответниците по делото се задължили като
съдлъжници да отговорят солидарно по него, съгласно чл. 121 ЗЗД. С подписването на
1
договора кредитополучателят и съдлъжниците дали съгласието си банката да събира
служебно от всички техни сметки, открити при нея, дължимите суми по главницата,
лихвите, таксите, комисионните и други разноски и разходи по кредита, като
кредитополучателят отговарял с цялото си имущество за неизпълнение на задълженията си
по него, както и за пълния размер на щетите, причинени на банката. Съгласно чл. 26 във
връзка с чл. 25 от същия, при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от поетите
договорни задължения, банката имала право да направи кредита предсрочно и изцяло
изискуем, да се удовлетвори за главницата, лихвите, таксите, комисионните и другите
разноски от обезпеченията по кредита по свой избор, чрез принудително изпълнение върху
тях по установения от закона ред. С приложение към договора от 29.09.2017 г. страните
удостоверили, че заемната сметка по договора била открита на 29.09.2017 г., а с анекс № 1
към договора уговорили пазарна стойност на заложени в полза на банката МПС.
Кредитополучателят спрял да изпълнява задълженията си по цитирания договор и били
налице 6 непогасени вноски за главница, считано от 22.04.2019 г. и 6 непогасени вноски за
лихва, считано от 22.04.2019 г., а общото задължение по договора възлизало на 21 021,63
лева, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 09.02.2020г., от които: 15
730,78 лева главница за периода от 22.04.2019 г. до 26.10.2020 г.; 459,18 лева
възнаградителна лихва за периода от 22.04.2019 г. до 26.10.2020 г.; 2 992,95 лева наказателна
лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от
21.04.2019 г. до 26.10.2020 г.; 95,15 лева такси за периода от 10.04.2019 г. до 26.10.2020 г.;
196,00 лева - нотариални разноски за периода от 25.09.2019 г. до 26.10.2020 г. и 1 547,57
лева застраховки за периода от 28.12.2018 г. до 26.10.2020 г. Поради непогасяване на
формирани по договора задължения и неизпълнение на условията по сключения договор за
кредит, ищецът обявил същия за изцяло и предсрочно изискуем. На 19.09.2019 г. уведомил
ответницата Н. И. Д. лично и в качеството й на управител на „Дижи-Транс" ЕООД, както и
ответника Д. Т. Д., че обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем с покани за
предсрочна изискуемост, връчени чрез ЧСИ С. П., като едновременно с това дал
седемдневен срок за доброволно плащане на дълга, но такова не последвало. За вземанията
си ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било
образувано ч. гр. д. № 2471/2020 г. по описа на Районен съд-Хасково, по които съдът издал
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
30.10.2020 г. и изпълнителен лист от 03.11.2020 г. за горепосочените суми, съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката към 09.02.2020 г. Със съобщение от 28.04.2021
г., получено на 01.06.2021 г., ищецът бил уведомен, че ответниците подали възражение
срещу заповедта за изпълнение по реда на чл. 414 ГПК, поради което за него бил налице
правен интерес от образуване на исково производство. Предвид изложеното се иска от съда
да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че
дължат солидарно на ищеца горепосочените суми по издадените заповеди за изпълнение и
изпълнителни листове по ч. гр. д. № 2471/2020 г. по описа на Районен съд-Хасково, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно й изплащане, като се
претендират направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
2
Ответниците оспорват изцяло предявените искове по основание и по размер, като ги
считат за недопустими и неоснователни. Твърдят, че по развилото се заповедно
производство не били представени доказателства за предявените искове, съобразно чл. 415,
ал. 5 ГПК. Сочи се, че се те били поръчители, а не съдлъжници, от което следвало, че по
отношение на тях били приложими разпоредбите на чл. 138 и сл. ЗЗД. Поддържа се, че
съобразно чл. 147 ЗЗД поръчителят оставал задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца,
което в настоящия случай не било сторено от ищеца в указания срок, който съобразно т. 4б
от ТР № 4 от 18.06.2014 г. бил преклузивен и с изтичането му отговорността на
поръчителите била отпаднала. Предвид горното молят предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
На 25.09.2017 г. страните са сключили Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
кредит“ № BL60753, а впоследствие и Анекс № 1 от 28.09.2017 г. и Приложение от
29.09.2017 г. към него, които наред с Поканите от ищеца до ответниците за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита, са представени по делото и от тях е видно, че имат
описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва
да се излага отново текстуално, като при необходимост техните клаузи ще бъдат обсъдени
при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2471/2020 г. по описа на РС - Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 264143/29.10.2020 г. в полза на ищеца срещу ответниците като солидарни
длъжници наред с кредитополучателя „Дижи Транс“ ЕООД са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 260247/30.10.2020 г. за
процесните суми и направените в производството разноски в размер на 420,43 лева за
платена държавна такса и 1014,39 лева адвокатско възнаграждение, както и Заповед №
260286/12.04.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК по отношение на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 27.10.2020 г. до окончателното й изплащане. В срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответниците и с разпореждане от 27.04.2021 г. на
ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок и последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява,
че ищецът е водил и отчитал правилно счетоводно процесния кредит. Последното
погашение по него е било извършено на 11.03.2020 г., с което е погасена част от просрочена
вноска с падеж на 21.03.2019 г. Към 26.10.2020 г. размерите на начислените и дължими
суми на ищеца са: 15 730,78 лева - предсрочно изискуема главница, 459,19 лева -
3
възнаградителна лихва за периода от 22.04.2019 г. до 26.10.2020 г., 2 992,95 лева –
наказателна лихва за просрочие за периода от 21.04.2019 г. до 26.10.2020 г., 95,15 лева -
такси по договора съгласно тарифата на банката, 196,00 лева - нотариални разноски и 1
547,57 лева – застрахователни премии за периода 28.12.2018 г. - 26.10.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно и пасивно
субективно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно
производство срещу длъжниците в едномесечния срок от уведомяването му за постъпилите
в срок възражения по чл. 414 ал.1 от ГПК от ответниците.
Наведените от ответниците с отговора на исковата молба доводи за тяхната
недопустимост поради липса на представени доказателства пред заповедния съд за
предявяването им в едномесечния срок от получаване на указанията, са несъстоятелни, тъй
като видно от л. 85 от ч. гр. д. № 2471/2020 г. по описа на РС-Хасково, приложено към
настоящото дело, такива са били своевременно представени по него.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни, поради следните
съображения:
По делото не се спори, а и от съвкупния анализ на събраните писмени доказателства
се установява по несъмнен начин, че между страните е бил сключен валиден договор за
банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. от ТЗ. Съдържанието му е подробно
регламентирано в представения Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ №
BL60753/25.09.2017 г. Това съглашение е подписано и от ответниците, които не са
възразили срещу приемането му като писмено доказателство, нито са го оспорили относно
автентичността му или пък от гледна точка верността на съдържанието му, въпреки че са
разполагали с възможност за това.
Няма спор, а и от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че ищецът е изпълнил точно основното си задължение си по договора, като е
предоставил на кредитополучателя по уговорения начин сумата по банковия кредит.
При това положение следва да се приеме, че в тежест на последния и на солидарните
длъжници е възникнало задължението да погасяват главницата и лихвите в сроковете и
размерите съобразно договорните клузи, но след 11.03.2020 г. не са налице плащания на
дължимите месечни вноски.
Съгласно чл. 26, б. „в“, вр. чл. 25 от договора банката има право да обяви за
изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателят не е
изпълнил което и да е друго задължение, поето по силата на настоящия договор, вкл. и не е
внесъл дължимата вноска по главница и/или лихва.
От приетите и неоспорени покани с разписки към тях е видно, че преди подаване на
4
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК ищецът е обявил на
кредитополучателя и ответниците предсрочната изискуемост на кредита.
Ето защо следва да се приеме, в случая действително са били налице предпоставките
за настъпване на предсрочната изискуемост на цялото дължимо вземане по Продукт „Бизнес
кредит“ № BL60753/25.09.2017 г.
Вещото лице изяснява и че към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение размерите на непогасените вземания по него възлизат на
претендираните такива, а и те всъщност не се оспорват от ответниците.
Следователно, предявените искове се явяват изцяло доказани по основание и размер.
Предвид гореизложеното следва да се разгледа направеното с отговора на исковата
молба възражение на ответниците Н. И. Д. и Д. Т. Д., а именно че имали качеството на
поръчители по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД, поради което спрямо тях намирала приложение
разпоредбата на чл. 147 от с.з., което според настоящия състав не може да бъде споделено.
Тълкувайки съдържанието на клаузите на чл. 8б и чл. 8в от процесния договор по правилата
на чл. 20 ЗЗД, съдът счита, че в случая е налице пасивна солидарност между ответниците
спрямо ищеца, възникнала по силата на този договор, т. е. по волята на лицата, които са го
сключили. Това е така, защото независимо от твърдението, че те имали само качеството на
поръчител, съдържанието на поетото от тях задължение в чл. 8б и чл. 8в от договора налага
извод, че са се задължили солидарно с кредитополучателя да отговарят за една и съща
престация към банката - кредитор, която може да я поиска от всеки един от тях. За разлика
от поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд дълг, при уговорената
солидарна задълженост, всеки от солидарните длъжници дължи на свое независимо
основание и отговорността няма акцесорен характер. В тази връзка, тъй като в случая
източник за солидарността им е един и същ юридически факт - конкретният договор за
банков кредит, а не различен юридически факт – договор за поръчителство или законът,
разпоредбата на чл. 147 ЗЗД, предвиждаща ограничение във времето, през което
поръчителят остава задължен към кредитора след падежа на главното задължение - само ако
в рамките на шестмесечен преклузивен срок кредиторът е предявил иск срещу длъжника, не
се прилага.
Вземането за главница е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е
било образувано ч. гр. д. № 2471/2020 г. по описа на РС – Хасково - 27.10.2020 г., до
окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
5
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответниците са дали повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не са погасили процесните суми. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността им за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2471/2020 г. по
описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те действително са извършени за внесена държавна такса и възлизат на 420,43 лева за
внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 014,39 лева.
С оглед изхода на настоящото производство и че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски и по него, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на
същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 740,41 лева, съобразно
ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
по отношение на Н. И. Д., ЕГН ********** и Д. Т. Д., ЕГН **********, двамата от гр.
**************, съществуването при условията на солидарност с „Ди Жи транс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. **************, на вземания на
„Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Околовръстен път” № 260, със съдебен адрес: гр. **************, спрямо тях, по
Договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит“ № ВL60753/25.09.2017 г. за следните
суми, а именно: 15 730,78 лева - главница за периода от 22.04.2019 г. до 26.10.2020 г.; 459,18
лева - възнаградителна лихва за периода от 22.04.2019 г. до 26.10.2020 г.; 2 992,95 лева -
наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода
от 21.04.2019 г. до 26.10.2020 г.; 95,15 лева - такси за периода от 10.04.2019 г. до 26.10.2020
г.; 196,00 лева - нотариални разноски за периода от 25.09.2019 г. до 26.10.2020 г. и 1 547,57
лева - застраховки за периода от 28.12.2018 г. до 26.10.2020 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2471/2020 г. по описа на Районен съд Хасково -
27.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. И. Д., ЕГН ********** и Д. Т. Д., ЕГН **********, двамата от гр.
**************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на „Юробанк България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” №
260, със съдебен адрес: гр. **************, сумите от 740,41 лева, представляваща
направени разноски по настоящото дело и 1 434,82 лева, представляваща направени
разноски по ч. гр. д. № 2471/2020 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена Заповед
№ 260247/30.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
6
417 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
7