№ 670
гр. Перник, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720201491 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №22-1158-002584/22.08.2022г., издадено
от началник сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР – Перник, на С. И. Б. с
ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба в размер
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание
чл.175, ал.3, предл.1-во от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за това,
че на 24.04.2022г., в 15.35 часа, гр. Перник, ул. Димитър Благоев, управлявал
МПС – лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № ****, което не е
регистрирано по надлежния ред /регистрацията му е прекратена служебно на
21.04.2022г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП / – нарушение на чл.140, ал.1от
ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба
от С. Б., с която моли издаденото наказателно постановление да бъде
отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебното производство жалбоподателят не участвал, не е
представляван и от пълномощник.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание
представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 24.04.2022г., 15.35 часа, в гр. Перник, свидетелят Д. И. Ч. – мл.
1
автокнтрольор в сектор ПП – ОД МВР– Перник, и полицай Р.Т., спрели за
проверка на ул. Димитър Благоев водач на лек автомобил „Опел Фронтера“ с
рег. № ****, движещ се в посока от с. Студена към ПВ Църква. След преглед
на документите представени от него – лична карта, свидетелство за
регистрация на МПС, полицейските служители установили самоличността му
– С. И. Б., както и че не е собственик на превозното средство. При извършена
служебна справка в информационните масиви на МВР установили, че
регистрацията на превозното средство е прекратена служебно на 21.04.2022г.
на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Във връзка с тези констатации срещу С. Б. било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение GA №574673 от 24.04.2022г.,
като актосъставителят приел, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 140,
ал.1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето му актът бил предявен на
жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения му препис. В
съдържанието на акта било отразено, че няма възражения. Писмени такива не
били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Със съставянето на акта свидетелството за регистрация на автомобила,
контролния талон към свидетелството за управление на водача и
регистрационните табели на превозното средство били иззети.
На 22.08.2022г., след като разгледал материалите по преписката,
наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и
издал наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1-во
от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на С. Б. за
установеното с АУАН нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид: показанията на свидетеля Д. И. Ч., както и писмените доказателства
– заверено копие на АУАН GA №574673 от 24.04.2022г., заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, писмо с рег. №УРИ
115800- 10449/10.10.2022г. от началник сектор ПП.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдът
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната
процедура и обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за
това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. От
съдържанието на издаденото наказателно постановление не става ясно въз
основа на какъв акт същото е издадено. В обстоятелствената му част е
посочено, че същото е издадено въз основа акт за установяване на
административно нарушение №GA №574673 от 24.04.2022г., съставен от мл.
автоконтрольор в Сектор „ПП“ – Д. Ч., а в диспозитива на постановлението,
2
след наложените административни наказания, се съдържа запис:
„Постановление за прекратяване на ДП за престъпление по чл.345, ал.2 от
НК“.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН при констатиране на
признаци на извършено престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния
прокурор. Сред материалите по преписката изобщо липсват доказателства в
тази насока – прекратено ли е било образуваното с акта производство,
изпращани ли са материалите на прокурора, образувана ли е прокурорска
преписка и с какъв номер, образувано ли е досъдебно производство по случая,
с какъв акт евентуално същото е приключило, или изначално е постановен
отказ да се образува наказателно производство и какви са мотивите за това.
При тези обстоятелства не е ясно какви материали и какви правнорелевантни
факти административнонаказващият орган е съобразявал преценявайки
налице ли са основанията за наказване на дееца по чл.53, ал.1 от ЗАНН.
В случая се касае за деяние, което едновременно с признаците на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП
осъществява и обективните признаци на престъплението по чл.345, ал.2 от
НК. Разграничителният критерий при конкуренция между наказателна и
административнонаказателна отговорност в случаите, когато едно и също
общественоопасно деяние е криминализирано като престъпление, но
съществува и като административно нарушение, каквото е и управлението на
моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред, е степента на
обществената опасност на конкретното деяние. Затова в хипотезата на чл.33,
ал.2 от ЗАНН изводът на прокурора, че степента на обществена опасност на
извършеното деяние е явно незначителна, принципно не изключва
възможността деецът да бъде наказан за същото деяние по административен
ред за извършено от него административно нарушение. В този случай обаче
наказателното постановление ще бъде издадено на основание чл.36, ал.2 от
ЗАНН - въз основа полученото постановление за прекратяване на
наказателното производство или за отказ такова да бъде образувано.
Същевременно е необходимо този акт да бъде ясно индивидуализиран с
номер, дата, посочване на номера на прокурорската преписка, по която е
постановен, както и номера на досъдебното производство в случай, че такова
е било образувано.
Такава конкретизация в обжалваното наказателно постановление
липсва, липсват и доказателства, които да внесат яснота за фактическото
положение. Издаването на наказателно постановление едновременно въз
основа на АУАН и въз основа прокурорски акт в хипотезата на чл.36, ал.2 от
ЗАНН, както е означено в процесното, е недопустимо и представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на
защита на наказания субект.
Отделно от изложеното, при описание на нарушението е налице
непълнота при излагане на релевантните факти за ангажиране отговорността
на конкретното лице, което също ограничава правото му на защита, тъй като
тези факти очертават и рамките, в които осъществява защита срещу
вмененото му нарушение.
3
При описание на нарушението и в акта, и в наказателното постановление
липсва констатация относно собствеността на управляваното превозно
средство, което е било наложително предвид соченото обстоятелство, че
липсата на регистрация на автомобила е по причина служебно прекратяване
на същата по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Нормата предвижда, че
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Следователно, адресат
на произтичащото от горепосочената норма задължение да регистрира
придобитото превозно средство е собственикът.
В същото време субект на нарушението по чл.175, ал.3, пр.1, вр. чл.140,
ал.1 от ЗДвП е водачът, който управлява нерегистрирано моторно превозно
средство, т.е., законът предвижда наказване както на собственика, така и на
всяко друго лице, което управлява чужд, нерегистриран автомобил.
Независимо от това, обстоятелството дали нарушителят е наказан като
собственик или не, е релевантно за реализиране на отговорността му и следва
да намери ясно отражение при описание на нарушението, тъй като е пряко
относимо към доказването на субективната страна на състава и предполага
ангажирането на различен обем доказателства във всяка от двете хипотези.
Събраните в съдебното производство служебно от съда доказателства
установяват, че жалбоподателят не е бил собственик на управляваното от
него моторно превозно средство в деня на проверката, който факт има
сериозна двупосочна значимост – за АНО, предвид носената от него тежест
да докаже виновно извършване на вмененото нарушение, респ. за
осъществяване на защита срещу него от наказания.
В заключение съдебният състав приема, че наказателното постановление
не отговаря на изискванията в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно и точно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както
и на доказателствата, които го потвърждават. Допуснато е съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като е нарушено правото на
жалбоподателя да научи въз основа на какъв акт обжалваното от него
наказателно постановление е издадено, какви са фактите, приети за
установени от наказващия орган и кои са доказателствата, които ги
установяват, за да може да проведе съответна защита срещу тях.
Нарушенията не могат да бъдат санирани в съдебното производство тъй като
това предполага изменение на обстоятелствата на нарушението, което е
недопустимо.
Разноски по делото не се претендират, не са доказани и не се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-1158-002584/22.08.2022г.,
издадено от началник Сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР – Перник, с
което на С. И. Б. с ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл.175, ал.3,
4
предл.1-во от Закона за движението по пътищата са наложени
административни наказания: глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5