№ 84
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20221001001064 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 20.10.2022 г., подадена по пощата на 18.10.2022 г., на
ответника „Нива Фарм“ ООД против решението от 15.09.2022 г. по търг. дело № 93/2021 г. на
Окръжен съд – гр. Благоевград, с което:
е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца „Халдеда“ ЕООД сумата 33 600
лв., представляваща цена за изградени бетонни насипи, изкопни работи, направа на огради и
положени в бетона метални конструкции, дължима по договор за изработка, за което е
издадена фактура № 1/4.06.2018 г., ведно със законната лихва от 18.10.2019 г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане,
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по исковото производство в размер на
3 922 лв. и разноски по заповедното производство в размер на 1 672 лв.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по непредявен
иск, доколкото петитумът на иск се различавал от постановеното в диспозитива на съдебното
решение. В исковата молба липсвало твърдение, че вземането произтичало от договор за
изработка, и не се претендирала законна лихва. Твърди се, че въпреки указанията на съда ищецът
не е уточнил неясния петитум на иска, а неправилно били оставени без уважение възраженията на
ответника срещу редовността на исковата молба. Сочи се, че имало разминаване между вземането
по заповедта за изпълнение /в което била цитирана фактурата/ и това по петитума на исковата
молба /в което липсвало позоваване на фактурата/. Необосновано било прието за доказано, че
между страните бил сключен неформален договор за изработка. Сочи се, че никой от разпитаните
1
свидетели не е присъствал на договорки между двете дружества, а процесната фактура не била
подписана от издателя и получателя, а и била анулирана с кредитно известие. Липсвали и
протоколи за приемане на работата.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили или да отмени решението
и да отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемото дружество „Халдеда“ ЕООД – ищец по иска – в писмения отговор на
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, а
обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е
частично основателна.
І. По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК за главницата
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в частта по иска за
главницата. Същото е и правилно в тази част, като въззивният състав споделя мотивите на
обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на БОС.
Наведените във въззивната жалба доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били
изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е
даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното:
1. Неоснователно е възражението, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен
иск, основан на договорно неизпълнение по договор за изработка. Действително, в първоначално
подадената искова молба съществува известна неяснота на твърдяното основание за дължимост на
претендираното вземане и най-вече – дали е договорно или извъндоговорно. Все пак и доколкото
се претендира вземане по данъчна фактура № 1/4.06.2018 г., по която ищецът е означен като
„доставчик“, а ответникът като „получател“, то е налице имплицитно позоваване на наличието на
договор. Облагаема доставка по ЗДДС може да бъде само доставка, за която има съгласие на двете
страни /арг. от чл. 6 и чл. 9 ЗДДС/, т.е. договорна доставка. Извъндоговорните облигационни
основания /деликти, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без възлагане/ не са
доставки по смисъла на ЗДДС. Това се подкрепя и от записаното на стр. 3 от исковата молба,
където се сочи: „ответното дружество получи от представлявания от мен търговец направата
на арматура и бетон, като собствеността върху същите премина у ответника, непосредствено
след тяхната изработка в периода от 14.03.2018 г. до 30.05.2018 г. “. Посочено е и, че при
многократни разговори от ответника са получавани уверения, че ще плати сумата, но все отлагал
момента на изпълнение с мотиви за липса на достатъчно средства, без да отрича дължимостта.
Същевременно, в подадената в изпълнение на указанията на съда по разпореждане от 6.07.2021 г.
поправена искова молба ищецът изрично сочи, че при проведени разговори между двете страни
ответното дружество е изразило желание ищецът да изгради метално хале в собствен на ответника
2
поземлен имот, за което ищецът се съгласил, но не бил подписван писмен договор. Тези твърдения
по недвусмислен начин сочат на сключен между страните неформален договор за извършване на
СМР, който по правната си квалификация може да бъде само договор за изработка – възлагане от
ответника и приемане от ищеца. Действително, липсва наведено твърдение за уговореното
възнаграждение, но предвид принципно възмездния характер на търговските отношения в подобни
случаи се приема за приложима по аналогия чл. 326, ал. 2 ТЗ, ако не се докаже друго, вкл.
последващо съгласие за възнаграждението.
Следователно, наведеното от ищеца основание на иска е договорно – твърди се неизпълнение на
договорно задължение за заплащане на възнаграждение по неформален договор за изработка, както
правилно е приел и първоинстанционният съд. Това основание е поддържано и в допълнителната
искова молба, както и в изявленията на процесуалния представител на ищеца в първото съдебно
заседание на 24.02.2022 г. В обжалваното решение искът е разгледан именно на това основание,
т.е. произнасянето е по предявения иск.
2. Неоснователно е възражението за липсата на идентичност между основанието на претенцията
по заповедното производство и това по исковото. В заявлението по чл. 410 ГПК и издадената
заповед за изпълнение вземането е индивидуализирано като такова за „неплатена цена по фактура
№ 1/4.06.2018 г., дължима за направа на арматура и бетон“. Цена и фактура може да има само по
договор, а не по извъндоговорно основание. Дори и да се приеме, че заявлението е било неясно, то
тази неяснота е отстранена в хода на настоящото исково производство, поради горепосоченото. В
този случай и доколкото съдът не е давал указания на ищеца за отстраняване на нередовността на
заявлението по чл. 410 ГПК, то ищецът може да ги отстрани по всяко време с последиците по чл.
101, ал. 2 ГПК – поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на
извършването му. Следователно, между описаното в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата
молба основание не съществува разлика.
3. За дължимостта на сумата по процесната фактура е от значение единствено наличието на
договорни отношения между страните по договор за изработка и реалното изпълнение на
възложената работа. Тези предпоставки в случая са налице.
От приетата и неоспорена ССЕ е установено, че ответникът е осчетоводил процесната фактура
за цялата й стойност, декларирал е фактурата по реда на ЗДДС за м. 06.2018 г. и е ползвал данъчен
кредит за нея в пълния й размер от 33 600 лв. Действията по осчетоводяване и деклариране пред
НАП на фактурата представлява извънсъдебно признание на ответника за наличието на валидно
задължение за сумата по същата фактура, което очевидно ответникът не би извършил ако считаше,
че няма такива задължения. Възраженията му по настоящото дело по същество отричат
правомерността на собствените му действия пред данъчните власти, което ако е вярно, би било
признание за тежко данъчно нарушение, подлежащо на санкциониране по данъчното
законодателство, доколкото би се оказало, че той е декларирал пред НАП невярно обстоятелство –
че е сделката по фактурата е реално реализирана в нейната цялост, че той дължи сумата по нея и,
че има право на приспадане на данъчен кредит по нея в пълен размер. Противно на доводите в
жалбата осчетоводяването на фактурата е достатъчно доказателство за наличието на договорно
правоотношение между страните, както и за реалната доставка по ЗДДС. Що се отнася до
последващото кредитно известие № 2/1.09.2018 г., с което фактурата се анулира и това е вписано в
счетоводството на ответника, то не се установява това известие да е издадено от дружеството, от
чието име се твърди да е издадено – ищеца, който пък в исковата молба отрича да е издавал
3
подобно кредитно известие /само издателя на фактурата може да издаде кредитно или дебитно
известия по нея/. Поради това осчетоводяването на това последващо кредитно известие е без
значение и не води до отпадане на предходното съгласие на ответника, манифестирано чрез
осчетоводяването на фактурата. Друг е въпросът, че по веднъж сключен договор последващото
оттегляне на съгласието за обвързване от една от страните е без правно значение – то не води до
отпадане на сключения договор.
Същевременно, от приетото заключение на СТЕ, което съдът кредитира, се установява
действителното извършване на въпросните СМР. Това се потвърждава и от показанията на
свидетелите А. К. и И. М.. Следователно, доказано е, че възложената работа е изпълнена.
Приемането на изработеното е доказано чрез конклудентни действия – не се спори, че ответникът
ползва изпълнения обект, като не е направил възражения срещу изпълнените СМР, а самото
осчетоводяване на фактурата също е доказателство в тази насока. Ето защо искът срещу
жалбоподателя е изцяло основателен.
ІІ. По присъдената законна лихва
С обжалваното решение е установено и вземане за законна лихва от 18.10.2019 г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане. Подобно искане обаче не е
заявено от ищеца в първоинстанционното производство – нито в исковата молба, нито в
допълнителната искова молба, нито до края на първоинстанционното производство. По тази
причина съдът се е произнесъл свръхпетитум в тази част, което води до частична недопустимост
на решението.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се обезсили в частта за законната лихва,
а в останалата част – да се потвърди. Това не рефлектира върху присъдените разноски за първата
инстанция, доколкото те се изчисляват спрямо цената на иска, в който не се включват лихвите по
чл. 214, ал. 2 ГПК.
ІІІ. По разноските за производството
При този изход на спора следва да се присъдят своевременно поисканите от ищеца разноски за
въззивното производство в размер на 2 500 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция по представения договор за правна защита и съдействие от 27.01.2023 г.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението от 15.09.2022 г. по търг. дело № 93/2021 г. на Окръжен съд – гр.
Благоевград, в частта, с която е признато за установено, че ответникът „Нива Фарм“ ООД дължи
на ищеца „Халдеда“ ЕООД законната лихва върху признатата главница от 18.10.2019 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 15.09.2022 г. по търг. дело № 93/2021 г. на Окръжен съд – гр.
Благоевград, в останалата му част.
ОСЪЖДА „Нива Фарм“ ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр.
4
Гоце Делчев, ул. „Милан Конев“ № 7, да заплати на „Халдеда“ ЕООД с ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Гоце Делчев, ул. „Паул Ленц“ № 1, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 2 500 лв. – разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5