Номер ІV-1679 Година
2020, 19 юни гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на
деветнадесети юни година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия
Даниела Михова
частно гражданско дело № 1195 по
описа за 2020 година
Производството е по
реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл.129, ал.1 от ГПК, вр.чл.40, ал.2 от ЗУЕС, и е образувано по частната жалба,
подадена от М.Д.Б. ***, чрез процесуалния й представител – адв.Светозар
Арнаудов, против определение № 2044/05.03.2020 г. постановено по гр.д.9214/2018
г. по описа на Бургаски районен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от
жалбоподателката искова молба с вх.№ 51349/12.12.2018 г., срещу Етажна
собственост на жилищна сграда, находяща се в гр.Бургас, к-с „Лазур“ бл.15, за
отмяна като незаконосъобразни н взетите на 05.11.2018 г. решения на Общото
събрание на етажната собственост, и е прекратено производството по делото.
В
жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че при
постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд неправилно е
приел, че поради присъствието на представител на ищцата на ОС на ЕС, проведено
на 05.11.2018 г., за нея срокът за обжалване на решенията
на ОС е започнал да тече от датата на провеждане на ОС – 05.11.2018 г., поради
което подадената искова молба на 12.12.2018 г., е просрочена. Сочи се, че съгласно чл.40, ал.2 от ЗУЕС, срокът за обжалване на решение на ОС на етажната
собственост е 30-дневен от получаването на решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС (а не от узнаване за взетото
решение), като в случая жалбата е подадена в този срок.
Претендира се въззивният съд да отмени
атакуваното определение, да върне делото на първоинстанционния съд за
продължаване на производството.
Против частната жалба е подаден отговор от
ответника по делото - Етажна собственост на жилищна
сграда, находяща се в гр.Бургас, к-с „Лазур“ бл.15, с който жалбата се оспорва
като неоснователна и недоказана. Твърди се, че изводите на първоинстанционния
съд, че исковата молба е подадена след законовия срок, са правилни. Отделно от
това се излагат съображения за липсата на правен интерес у жалбоподателката за
обжалване на приетото решение за назначаване на професионален управител на ЕС,
тъй като по никакъв начи взетото решение не засяга личните права на
жалбоподателката. Сочи се, че искът по чл.40 ЗУЕС е конститутивен и, доколкото
с него се предизвиква промяна в правната сфера, следва ищецът да упражнява
правата си добросъвестно. Посочва се, че с оглед заведените от ищцата многобройни
дела против взети решения на ОС на ЕС, се налага изводът за недобросъвестно
упражняване от нея на правото й да обжалва решенията на ОС на ЕС.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по исковата молба, подадена от частната жалбоподателка Б., против Етажна
собственост на на жилищна сграда, находяща се в гр.Бургас, к-с „Лазур“ бл.15, за
отмяна като незаконосъобразни на всички взети решения на ОСЕС, проведено на 05.11.2018
г.
По делото е установено, че на
проведеното на 05.11.2018 г. ОС на ЕС, ищцата е била представлявана от своята
дъщеря, съгласно представено пред на ОС и по делото пълномощно. Установено е
също, че след проведеното ОС, съгласно чл.16, ал.7 от ЗУЕС, за изготвения
протокол от проведеното ОС, е било поставено съобщение на 12.11.2018 г.
Исковата молба е постъпила в БРС на
12.12.2018 г.
С обжалваното определение
първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е подадена след изтичане на
законовия 30-дневен срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, като е счел, че за ищцата този
срок е започнал да тече от датата на ОС – 05.11.2018 г., тъй като на това
събрание ищцата е била представлявана и е узнала за взетите решения от своя
пълномощник – дъщеря си.
Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на
първоинстанционния съд. Изрично в разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗУЕС е
посочено от кой момент започва да тече срокът за атакуване на решенията на ОС -
от
получаването на решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС.
Съгласно
чл.16, ал.7 ЗУЕС, председателят
на управителния съвет в срока по ал.6 (7-дневен срок от провеждането на събранието) поставя на видно и общодостъпно
място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. Копие от
протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с
оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците,
ползвателите или обитателите, а в случаите по чл.13, ал.2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в
страната. Когато в случаите по чл.13, ал.2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в
страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено
с поставяне на съобщението.
При така приетите от законодателя две норми,
според настоящия състав, срокът за обжалване на решенията на ОС започва да тече
от момента на обявяване на протокола от събранието по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС, без значение
дали етажният собственик е присъствал или не на ОС, съотв.узнал за приетите
решения на самото ОС.
В настоящия случай протоколът от
процесното ОС е обявен на 12.11.2018 г., видно от представеното по делото
Съобщение (л.11 от първоинстанционното дело), поради което и постъпилата в БРС
на 12.12.2018 г. искова молба, според съда, е подадена в законовия 30-дневен
срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС.
По останалите наведени от
въззиваемия-ответник по делото в отговора му на исковата молба твърдения - за
липсата на правен интерес и за недобросъвестно упражняване на права от страна
на ищцата, съдът намира следното:
Доколкото твърдението за липсата на
правен интерес от заведения иск касае допустимостта на иска, съгласно чл.269,
изр.първо ГПК следва да се отбележи, че съдът не го споделя. На първо място
правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка само за
установителния иск, какъвто настоящият иск не е. Независимо от това следва да
се посочи, че всеки етажен собственик има интерес от обжалване на взетите
решения на ОС на ЕС, тъй като те го касаят без значение дали става въпрос за
управление на ЕС (какъвто е настоящия случай), или засягат лични права на
етажния собственик. Ето защо, според съда, за ищцата е налице правен интерес от
заведения иск.
Твърдението за злоупотреба с права от
страна ищцата не следва да се обсъждат предвид разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК.
Поради несъвпадането на изводите на
двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото
следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството
и за разглеждане на иска по същество.
Сторените в настоящото производство
съдебни разноски следва да се вземат предвид при постановяване на акта по
същество на спора и с оглед изхода му, поради което съдът няма да се произнася
по разноските в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 2044/05.03.2020 г. постановено по
гр.д.9214/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.
Връща делото на Бургаски районен съд за
продължаване на производството.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.