Р Е Ш Е Н И Е
260001/12.8.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ТРИНАДЕСЕТИ
наказателен състав в публичното съдебно заседание 01.07.2020година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:СИЯНА
ГЕНАДИЕВА
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1812 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН. Образувано
по жалба А.В.С. против НП
№19-0819-007306/ 16.01.2020г. на Началник
Група към ОД на МВР- Варна сектор ПП, с което
на въззивника е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца, на основание чл. 175
ал.1 т.4 от ЗДвП , за нарушение на чл. 103 от ЗДвП,
както и „Глоба” в размер на 30лв., на основание чл.
183 ал.3 т.5 от , за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП, и „Глоба” в размер на 50лв., на основание чл. 183ал.4 т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104А
от ЗДвП.
Жалбата е подадена в
срок, от надлежна страна, поради което е приета от съда за разглеждане.
Със същата се
изразява становище, че не е извършено посоченото в НП нарушение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, се явява лично и подържа жалбата на посочените в нея основание.
Представител на
органа издал НП, не се явява.
След преценка на
доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 10.12.2019г., св.П. и Б. – полицейски
служители били позиционирани в гр.Варна до бул. „Княз Борис 1“
на отбивката за Делфинариума. Към тази дата бил забранен достъпа до
морската градина за МПС и поради това бил изграден КПП обслужван от двама
полицейски служители, които контролирали влизането на МПС на територията на
Приморски парк. На отбивката от булеварда към Приморски парк
бил поставен знак „В2“. Двамата полицейски служители
на 10.12.2019г. около 13.05 часа забелязали лек
автомобил Ауди * да завива от булеварда към изграденото КПП и да
навлиза по пътя на които бел поставен пътен знак „В2“. Поради
това свид.Б. дал сигнал със стоп палка на
водача на автомобила и му посочил къде да спре. При
преминаването на автомобила управляван от въззивника покрай спрения служебен
автомобил и двамата полицейски служители му бил подаден ясен, видим и разбираем
сигнал със стоп палка, посочвайки му да спре в дясно по посока на движението.
Подалият сигнал служител свид.Б. бил
с униформено облекло и до служебен обозначен автомобил и въпреки, че сигналът
бил подаден ясно, въззивника не се съобразил с подаденият сигнал и продължил
движението си с управлявания от него автомобил, като дори махнал на полицейския
служител. В същото време двамата полицейски служители забелязали,
че въззивника говори по мобилния си телефон, като го държи в ръката си. Водача продължил движението си в Приморски парк.
Поради това свидетелите
съобщили в дежурната част за автомобил които не е спрял на стоп палка и е
навлязъл в парка. Бил изпратен екип за установяване на
нарушителят. След навлизане в Приморски парк нарушителят бил установен и
му бил съставен АУАН от свид.С..
Въз основа на това бил съставен АУАН срещу жалбоподателя, в който описал
нарушението, квалифицирал по чл.103, чл. 6 ал.1 и
по чл. 104А от ЗДвП. След запознаване със съдържанието
на акта въззивникът го подписал с възражения.
В законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу
съставения АУАН. В предвидения в закона срок разгледал
възражениета, но не ги приел и въз основа на материалите по преписката АНО издал НП, предмет на настоящата
въззивна проверка.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. П. и Б., дадени в с.з., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви. И двамата свидетели при разпита си пред съда
са категорични, че ясно са видели водача на автомобила, които е възприел
подаването на сигнала със Стоп палката, погледнал ги е, и дори е махнал.
Двамата свидетели сочат, че са изпълнявали задълженията си по
ограничаване навлизането в Приморски парк на автомобили, към него момент се е
разрешавало влизането само на автомобили на адресно регистрирани лице на
територията на парка със специално издадени карти от община Варна и в ранните
часове на деня на автомобили зареждащи фирми. Категорични са, че на
место е имало поставен пътен знак „В2“ забраняващ
навлизането в пътния участък. Свидетелите си спомнят за процесната ситуация, като възпроизвеждат
обстоятелства, съотносими към извършената проверка. Оценката на свидетелските
показания, основана на събрания и проверен в процеса
доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна непротиворечивост
са в състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина,
съобщен от свидетелите. Ето защо, настоящият състав, дава вяра на показанията
на горепосочените свидетели, като следва да се отбележи и фактът, че няма
индиция за тяхната заинтересованост. Не съществува съмнение, че дават
необективни и тенденциозни показания. Това, което твърдят в показанията си,
същите са възприели лично при процесната ситуация при изпълнение на служебните
си задължения. Служебната функция на двамата свидетели не може а priori да обоснове извод за
заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвеждат
личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства,
свързани с поведението на въззивника
при извършената му проверка.
Въззивникът оспорва фактическата обстановка, като по негово
искане съда допусна до разпит двама свидетели.
Първият допуснат до разпит свидетел е Инджова, живееща на
семейни начала с въззивника. Тази свидетелка сочи, че
се е намирала в автомобила и са навлезли в Приморски парк, за да заведат децата си на тренировка по
тенис. Не е забелязала дали имало поставен знак „В2“,
както и дали полицейските служители са подали сигнал със стоп палка. Твърди, че
съпругът и не е говорил по телефона. След около 15 минути са
били посетени от полицейски служители в заведението, в което са се намирали. Съдът кредитира
показанията на тази свидетелка на първо място през призмата на личните им
отношение и безспорната заинтересованост на тази свидетелка. Свидетелката твърди, че никога не е имало проблеми с влизането в
Приморски парк и са имали достъп до него с автомобил, при условие, че е ноторно
известно на варненци, че достъпа до парка с автомобили е забранен.
Съдът разпита и свид.Тодорова, позната на въззивника. Свидетелката излага противоречиви факти по отношение факта, дали
автомобила, в който тя е пътувала се е движел на
близко разстояние след този на въззивника и могла ли е да възприеме всичко
случващо се. В показанията си тази свидетелка сочи, че
автомобила, в който тя е пътувала не е бил допуснат
до Приморски парк и се е наложило съпругът и да паркира на друго място, а тя
пеша да заведе детето си на тренировка. Абсурдно е да
се приеме, че единия автомобил е бил пуснат безпроблемно да се движи из парка,
а другия е бил спрян, и това да е
осъществено в рамките на една минута. Свидетелката
твърди от една страна, че е видяла преминаването на въззивника покрай полицейските
служители и факта, че не е бил подаден сигнал със стоп палка. В разпита си заявява от друга страна, че всъщност в този момент не
е гледала полицаите. Твърди, че е
минала след по- малко от минута след въззивника покрай
полицейските служители, което от своя страна води до извод, се е движела на
такова разстояние след неговия автомобил, което не и е давало възможност да
възприеме подобен факт. В тази посока са твърденията и, че
когато автомобила на въззивника е преминавал през КПП техния автомобил е бил
още на булеварда преди отбивката и не е бил предприел завиване на дясно, за да навлезе в Приморски парк.
Този факт напълно изключва възможността свидетелката да е
възприела факта на подаване или не на сигнал със стоп палка, още повече, че тя
категорично заявява, че е възприела полицейските служители едва след като е
навлязла в отбивката за парка. Доколкото въззивника се е движел на значително разстояние
пред автомобила, в който се е возила тази
свидетелка и при преминаването му през КПП тя е била все още на булеварда, то
съда не кредитира показанията и.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-
показанията на свидетели, дадени в съдебно заседание, НП, АУАН, заповед.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно
от приложената от въззиваемата страна заповед, на издалото НП лице е
компетентно. Видно от същата заповеди, АУАН също е съставен от
компетентен служител, съдържа всички необходими реквизити и е надлежно връчен
на нарушителя. Спазени са сроковете по смисъла на
чл.34 от ЗАНН.
Неоснователни са възраженията в жалбата, касаещи нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената
част на НП, в същата са посочени дата и място на извършване на нарушението,
посочени са обстоятелствата, при които тези нарушения са извършени, посочени са
всички съставомерни факти, посочен е и АУАН, въз основа на който е издадено НП,
поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.
Мястото на извършване на нарушението е посочено достатъчно ясно и точно,
поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални
нарушения. Ясно е,
както по кой път точно се е движил възззивника и в каква посока, точно къде е
бил подаден сигнала със стоп палка.
Констатациите
в АУАН се подкрепят изцяло и от гласните доказателства, събрани в с.з. Изрично
в НП се сочи, че въззивникът е управлявал лек автомобил, посочен е неговият
модел и регистрационен номер, поради което и в тази насока не се констатират
съществени процесуални нарушения.
Безспорен факт е, че управлявания от
въззивника автомобил не е спрял на подадения сигнал със стоп палка от страна на служители на
Общинска полиция. Разпитани по делото те са категорични, че
не е имало обективни причини поради, който автомобила управляван от въззивника
да не е можел да изпълни разпореждане за спиране. Категоричен
е, че въззивника ги е възприел, категорично е видял подаването на стоп сигнала
с палката, погледнал ги е, но въпреки това не е било предприето спиране или
дори намаляване скоростта на автомобила.
Правилно
АНО е приел, че въз.С.
е извършил нарушение и на чл. 103 от ЗДвП, тъй като на
посочената в АУАН и НП дата, въззивникът, при подаден ясен сигнал за спиране
със стоп палка от униформен служител с посочване и на мястото, на което
въззивникът е следвало да спре, не е спрял. Както ЗДвП, така и
ЗМвР дават право на служители да дават разпореждания и чрез действия и знаци.
В конкретният случай, на пътното платно не е имало други
автомобили, сигналът е бил ясен и видим за въззивника.
Правилно АНО е наложил наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за
извършеното нарушение. Наказанието
наложено по т.1 на НП наложено на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е
определено над минимума като това е съобразено с характера на извършеното нарушение. Наложено наказание Глоба в размер на 200 лева и лишаване от
правоуправление за срок от 1 месец е съответно на извършеното нарушение.
По отношение наложеното наказание по чл. 104а от ЗДвП.
Вмененото във вина на въз. С. нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща и да разбере в какво е обвинена и
срещу какво да се защитава. Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е направено с
достатъчна пълнота и конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма
и след като във фактическото описание на нарушението изрично е посочено, че
същото касае несъобразяване с пътните знаци, посочено е конкретно предложение
на чл.6 т.1 от ЗДП – не е съобразил движението на управлявания от него
автомобил с пътен знак „В2“ и с това не е ограничено
правото на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен. Наказанието за нарушението също е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а възраженията в този
смисъл са неоснователни. Безспорно е навлязъл по път
по който е било забранено движението на МПС.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
намира, че правилно наказващият орган е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма. Правилно е била определена
и санкционната норма, тъй като именно в чл.183 ал.3 т.5 от ЗДП е предвидена
санкция за водач, който навлиза след знак забраняващ навлизането на МПС, каквото виновно
поведение в случая е налице. Размерът на наложената „Глоба“
от 30лв. е
императивно посочен в закона и няма законова възможност за неговото намаляване.
По отношение нарушението по чл. 104А от
ЗДвП.
Съдът,
изхождайки от всички събрани по АНП доказателства намери, че същите
безпротиворечиво и категорично установяват фактите, твърдени с НП. Св. Б. и П.,
които са очевидци на нарушенията са категорични, че са възприели мобилния
телефон използван от въззивиника, и в този смисъл е налице противоправно
ползване на телефона. Следва да се отбележи, че не е задължително въззивника да
е провела разговор по мобилното устройство, тъй като „ползването“ на мобилно
устройство не се състои единствено в провеждане на разговори по него, а може да
се е състояло и в неосъществено повикване към друг телефонен абонат, ползване
на интернет и др. Факт е, че двамата свидетели са възприели
използването на мобилното устройство по време на управление на автомобила и с
това е именно е осъществен състава на нарушените правни норми.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приложил
материалния закон, като е констатирал нарушения по чл. 104А ал.1 от ЗДП и е съотнесъл
нарушенията към административнонаказателната отговорност по чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДП,
като е наложил наказание "Глоба" в
императивно определения от закона размер.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН
.Воден от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА НП №19-0819-007306/
16.01.2020г. на Началник
Група към ОД на МВР- Варна сектор ПП, с което
на А.В.С. ЕГН **********, е наложено адм. наказание:
„Глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175 ал.1 т.4 от , за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, както и „Глоба” в
размер на 30лв., на основание чл. 183 ал.3 т.5 от , за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП, и „Глоба” в размер
на 50лв., на основание чл. 183ал.4
т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104А от ЗДвП.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се изпрати по компетентност на Наказващия орган.