Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретаря Диляна Цветкова, разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 2004 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 365 и сл. вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „С.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, за установяване съществуването на
солидарно задължение на „Б.П.8.“ ЕООД, ЕИК****** и Н.А.М., ЕГН **********, за
заплащане на сумата 92873,50 лева – частична претенция от вземане в размер на 100000 лева,
произтичащо от издаден запис на заповед на 01.10.2018 г., с падеж 08.10.2018
г., за което вземане в производството по частно гр. дело № 75635/2018 г. на
СРС, 46 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която
длъжниците депозирали възражения.
Ищецът твърди, че се снабдил със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответниците въз основа на запис на заповед, издаден
от „Б.П.8.“ ЕООД и авалиран от Н.А.М.,
който съдържал предвидените в ТЗ реквизити, но тъй като ответниците възразили
срещу заповедта предявява искове за установяване съществуването на вземането по
ценната книга, което и към предявяването на исковата молба оставало
неизпълнено.
В двуседмичния срок за отговор на
исковата молба ответниците не упражняват правото да депозират такъв. В
подаденото възражение по чл. 414 ГПК дружеството-издател твърди, че между
страните съществувало каузално правоотношение, произтичащо от договор за наем
на строителна техника, поради което вземането по ценната книга не се дължало.
Идентични са и доводите на авалиста.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Представената ценна книга „Запис на заповед” обективира
едностранно волеизявление на „Б.П.8.“ ЕООД, представлявано от Н.А.М., в
качеството му на издател, извършено на 01.10.2018 г., със съдържание безусловно
обещание да плати на поемателя - „С.“ ЕООД сума
в размер на 100000 лева, с падеж 08.10.2018 г. и място на плащане гр. София. Върху
лицевата страна на ценната книга е обективирано изявление на ответника Н.А.М. за
авалиране на задължението, при условията, при които е поето.
От приложеното за послужване частно
гр. дело № 75635/2018 г. на СРС, 46 състав, се установява, че въз основа на
документа, издаден от ответника „Б.П.8.“
ЕООД и авалиран от Н.А.М., ищецът „С.“ ЕООД се
снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание
чл. 417 ГПК за сума в размер на 92873,50 лева – частична претенция от вземане в размер на 100000 лева, заедно
със законната лихва върху нея от депозиране на заявлението – 29.11.2018 г. до
окончателното й погасяване и направените за производството разноски в размер на
5857,47 лева.
Други доказателства от значение за
спора не са ангажирани.
По
отношение на пасивно субективно съединените установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 538 ТЗ.
На първо място, следва да се посочи,
че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по
чл. 417 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на
документ за процесната сума, поради което разполага с изпълнително основание.
При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск
в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за
установяване на вземането си, който срок е спазен.
Основателността на предявен установителен иск при
квалификацията на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 538 ТЗ, се
обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното
субективно право, включващ елементите: извършена едностранна правна сделка –
запис на заповед и настъпила изискуемост на вземането, породено от нея,
съответно извършена едностранна сделка за авалиране на задължението. В случая,
субективното право на ищеца се основава на формална и абстрактна правна сделка
– запис на заповед, която е извършена в предписаната от ТЗ форма и съдържа предписаните
реквизити.
В съдържанието на ценната книга е включен изразът „запис
на заповед“, като документът е озаглавен „Запис на заповед“ и след данните на
издателя, извършващ волеизявлението, е записан текстът „с настоящото неотменимо
и безусловно се задължава срещу представяне на настоящия запис на заповед да
плати“ което означава, че в съдържанието на документа изрично се съдържа изразът
„запис на заповед“ и от тази гледна точка разпоредбата на чл. 535, т. 1 ТЗ е спазена,
съответно документът съдържа всички задължителни реквизити, конститутивни елементи
от формата му.
С издаването на ценната книга в правната сфера на ищеца „С.“ ЕООД, като поемател, е възникнало право на
вземане за сумата 100000 лева, изискуемостта на което настъпва на определен ден
– 08.10.2018 г., доколкото падежът на менителничния ефект е уговорен в
съответствие с чл. 486, ал. 1, т. 4 вр. чл. 537 ТЗ. В този случай, за да е
налице подлежащо на изпълнение вземане,
т. е. изискуемо такова, необходимо и
достатъчно условие е
определеният ден да е настъпил,
без да е необходимо поемателят да отправя покана за плащане чрез предявяване на
ценната книга.
В
Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, т. 3 изрично е посочено, че по своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява
покана за изпълнение на менителничното задължение и може да има значение на
предпоставка за поставянето на длъжника в забава (но не за съществуването на
задължението по записа на заповед); на условие за запазване правата срещу
регресно отговорните лица - джирантите и техните авалисти (чл. 514, ал. 1, т. 1
вр. чл. 537 ТЗ) или на начин за определяне падежа на менителничното задължение,
когато падежът е определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 537 ТЗ
- на предявяване или на определен срок след предявяването. Когато падежът на
задължението не е обвързан с предявяването на ценната книга, последното няма
отношение към настъпване изискуемостта на задължението.
В
обобщение: записът на заповед е валидна правна сделка, породила абстрактно задължение
за престиране на сумата 100000 лева, което задължение е с настъпил на
08.10.2018 г. падеж. Предмет на настоящото производство обаче е правото на
вземане в по-малък обем – 92873,50 лева, предявено като частичен иск от пълния
дължим размер, тъй като правният субект, който е носител на вземането, породено
от издадената ценна книга е свободен да избере в какъв обем да потърси защита
на неудовлетвореното си право.
Записът
на заповед е обикновена форма на менителничното задължение, създаваща
задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател. Поетото задължение е
абстрактно – наличието на основание за извършване на сделката не представлява
условие за нейната валидност. Поради абстрактния характер на менителничното
волеизявление правата, които то поражда, са независими от наличността на
основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във връзка с които
менителничният ефект е издаден.
В
случая, ответниците твърдят, че задължението по ценната книга обезпечава
задължения по каузално правоотношение – сключен договор за наем на строителна
техника.
В т. 17
от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с въвеждането
на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният
запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по
чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва
фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи
за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между
страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието
изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените
от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на
вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по
каузалното правоотношение, т. е. неговите правоизключващи възражения.
Такива правоизключващи възражения обаче ответниците не
релевират. Възражението им се свежда до съществуването на каузално
правоотношение, но липсват възражения, черпени от същото, които да се отразяват
на вземането по абстрактната правна сделка, затова простото позоваване на
обезпечителния характер на ценната книга не обосновава несъществуването на
вземането по същата.
Необходимо е да се отбележи, че е без значение дали ответникът
Н.А.М., който е авалирал задължението по записа на заповед, е страна по
договора за наем на строителна техника. Неучастието му в каузалното
правоотношение е без значение за отговорността по ценната книга. В решение № 17
от 21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г., ТК, ІІ Т.О. и решение № 5 от 09.02.2010 г. по т. д. №
268/2009 г., ТК, ІІ Т.О., е разяснено, че е недопустимо авалистите да
противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения, основани на
каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед, освен при
недобросъвестност или злоупотреба с право на приносителя, изведено от
систематичното тълкуване на чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и
чл. 485, ал. 2 ТЗ. Съответно, даденото поръчителство е абстрактна едностранна
сделка и не зависи дали далият го правен субект е страна по каузалното
правоотношение. Достатъчно е при доказаната обезпечително-гаранционна функция
на ефекта, да съществува обезпеченото задължение. Няма изискване същото да е
възникнало в правната сфера на поръчителя, който отговаря както отговаря
лицето, за което е поръчителствал – чл. 485, ал. 1 ТЗ.
Предвид
изложеното, елементите, обосноваващи основателността на предявените пасивно
субективно съединени искове – осъществен правопораждащ субективно материално
право на вземане юридически факт – извършена едностранна сделка в предвидената
от ТЗ форма и настъпила изискуемост на вземането, са налице, което обуславя
извод за уважаването им за предявения размер от 92873,50 лева – частична
претенция от вземане в размер на 100000
лева, като ответниците дължат вземането при условията на солидарност, съгласно
чл. 485 ТЗ вр. чл. 141 ЗЗД.
Приетата за дължима от ответниците сума 92873,50 лева,
следва да се заплати заедно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по повод на
което е било образувано частно гр. дело № 75635/2018 г. на СРС, 46 състав – 29.11.2018
год. до окончателното й погасяване – аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът претендира присъждане на разноските за заповедното
производство в размер на 5857,47 лева, които включват заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 4000 лева и внесена държавна такса, както и
разноските, сторени пред исковия съд в размер на 5937,47 лева, които включват
адвокатско възнаграждение в размер на 4080 лева и внесена държавна такса, които
разноски следва да се възложат в тежест на ответниците „Б.П.8.“ ЕООД и Н.А.М.,
които не възразяват размерът на претендираното възнаграждение да е прекомерен.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявените
от „С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***,
пасивно субективно съединени искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 538 ТЗ, че „Б.П.8.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и Н.А.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, солидарно му дължат, въз основа на запис на заповед, издаден на 01.10.2018
г. от „Б.П.8.“ ЕООД и авалиран от физическото лице, сумата 92873,50 лева
(деветдесет и две хиляди осемстотин седемдесет и три лева и петдесет стотинки)
– частична претенция от вземане в размер на 100000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 29.11.2018 г. до окончателното й погасяване, за която сума в
производството по частно гр. дело № 75635/2018 г. на СРС, 46 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА „Б.П.8.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и Н.А.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят на „С.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 5937,47 лева (пет
хиляди деветстотин тридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) - разноски
за исковото производство и сумата 5857,47 лева (пет хиляди осемстотин петдесет
и седем лева и четиридесет и седем стотинки) – разноски за производството по частно
гр. дело № 75635/2018 г. на СРС, 46 състав, за които е издаден изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: