Решение по дело №38455/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12556
Дата: 10 ноември 2022 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20221110138455
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12556
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г. ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от Г. ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело №
20221110138455 по описа за 2022 година
Ищецът „****” е предявил срещу ответника ****** кумулативно обективно
съединени искове с правно основан чл. 410, ал.1 КЗ във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 280,34лв., представляваща изплатеното по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 29.12.2020 г. от
виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на
неравности на пътното платно на длъжностни лица, които са служители на ответника, ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до
пълното изплащане на сумата. Претендира разноски, включително и адвокатско
възнаграждение. Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско”, на 29.12.2020 г., при движение по бул.
„Ломско шосе“ в района на „Нестле“ в гр. София е настъпило застрахователно събитие –
застрахованият лек автомобил с марка „Шкода“ модел „Супърб“ с рег. № СВ **** НС,
преминава през необезопасена и несигнализирана неравност пътното платно (дупка), в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите
са на стойност 280,34 лв. Претендира разноски.
Ответникът ******, в законоустановения едномесечен срок дава становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорва настъпилите увреждания по застрахования автомобил, както и че
събитието представлява покрит застрахователен риск. Оспорена е и причнно-следствената
връзка между процесното ПТП и тръдяното увреждане на автомобила. Отделно от това
заявява, че заплатеното обезщетение е в завишен размер, както и че е налице съпричиняване
от страна на водача на застрахования автомобил. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства –застрахователна полица
№*****/11.05.2022/25.01.2019г., уведомление за щета №44012132035244. и ликвидационен
акт се установява, че между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Шкода“ модел
1
„Супърб“ с рег. № СВ ****НС, е било налице валидно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско “.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите отпроцесното ПТП в размер на
265,34лв., а с включени ликвидационни разходи в размер на 15 лв. възлиза на 280,34 лева.
По делото е разпитан водачът на увредения автомобил – М. П. Д., който заявява, че
на 29.12.2020г. на слизане от Околовръстен път в посока центъра на гр. София по Ломско
шосе, автомобилът попадна в дупка и спукал гума. Свидетелят заявява, че не е викал КАТ,
но потвърждава, че подписът под уведомлението за щета е негов.
Прието по делото е заключение по САТЕ от което се установява, че възможният и
вероятен механизм на настъпване на процесното ПТП е, че на 29.12.2020г. водачът на лек
автомобил марка „Шкода“ модел „Супърб“ с рег. № СВ ****НС се движел в гр. София, по
бул. „Ломско шосе“ и в района срещу „Нестле“ преминава през несигнализирана и
необезопасена дупка, находяща се на пътното платно, която става причина за увреждане на
автомобила. Вещото лице заявява, че от техническа гледна точка и представените
доказателства, щетите нанесени на процесното ПТП се намират в причинно-следствена
връзка с механизма на ПТП. Стойността на вредите възлиза на 279,55лв., а с включени
ликвидационни разходи -294,55лв.
Така описаният механизъм се установява освен от събраните писмени доказателства,
но и от показанията на свидетеля М. Д., управлявал процесното МПС при настъпване на
ПТП, който подробно описва настъпването на събитието, като изрично посочва, че не е
имало начин да избегне дупката, в която е пропаднал автомобилът. В същия смисъл относно
механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на
автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно
изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС на лек автомобил марка „Шкода“ модел
„Супърб“ с рег. № СВ ****НС за които ищецът изплатил обезщетение, са причинени в
резултат на процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното: Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. Не е спорно между страните, че процесният участък е част от общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП ответникът ****** е длъжен да осъществява дейностите по управлението му.
Нейно задължение е, с оглед разпоредбата на чл. 13 ЗДвП е да означи необезопасената
дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.
С оглед горното се налага извод, че ищецът има основание за суброгация в правата
по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на увреденото
МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Съобразно установената практика по доказателствената тежест на
2
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице
(Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от
30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не
доказва при дължимото от него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В
случая не се установи в хода на производството водачът на увреденото МПС да е
управлявал автомобила с несъобразена скорост, нито че именно това обстоятелство е било
причина за настъпването на ПТП. По делото не са представени доказателства, въз основа на
които да се приеме, че водачът на процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2
ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с пътните и метеорологични
условия.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да
бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза
стойността на ремонта на причинените щети възлиза на сумата от 279,55 лева, поради което
предявеният иск се явява основателен до пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
„****“ЕАД следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и направени разноски в
общ размер на 568 лева, от които 50 лева за платена държавна такса, 300 лева за депозит за
вещо лице, 50 лева за депозит за свидетел и 168 лева – за платено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ******, с БУЛСТАТ **** и с адрес в гр. София, улица **** № 33, да
заплати на „****” ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***”
№3, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 280,34
лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка
„Каско “ за вреди на МПС марка „Шкода“ модел „Супърб“ с рег. № СВ ****НС, причинени
при ПТП, настъпило на 29.12.2020г. в гр. София, при движение по бул. „Ломско шосе“,
поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва върху сумата от 15.07.2022 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 586 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3