гр.
Сливен, 10.09.2019 г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при секретаря СОНЯ ВАСИЛЕВА и с
участието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА като
сложи за разглеждане докладвано от съдия Нейчева ЧНД № 438 по описа за 2019 година,
На основание чл. 31,
във вр. с чл. 16, ал.7,
т.1 от ЗПИИРКОРНФС
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
решение № Cs 952 Js 22956/17 от 21.12.2017г.,
влязло в сила на 04.04.2018г.
издадено от Районен съд –
Китцинген, Германия, с което на българския гражданин А.Д.А. - роден на ***г. в гр. Ямбол, ЕГН **********, с постоянен адрес:***, е наложена финансова санкция в общ размер на 1 678,50 евро, от
които глоба в размер на 1 600 евро
за умишлено управление на МПС без свидетелство за управление и документно
престъпление, които се санкционират по реда на чл. 21 ал. 1 №1 от Закона за движението по пътищата
(StVG), чл. 267 ал. 1, чл. 53 от Наказателния кодекс (StGB)
и 78,50 евро – разходи
по съдебното и административното производство, с левова равностойност общо 3 282,86 /три хиляди двеста осемдесет и
два лева и осемдесет и шест
стотинки/ лева.
ИЗПРАЩА Решение № Cs 952 Js 22956/17 от
21.12.2017г., влязло в сила на
04.04.2018г. постановено от Районен
съд Китцинген – Германия, ведно с препис
от настоящото решение на органите на НАП
за изпълнение, незабавно след влизане на последното в сила.
Решението може да бъде
обжалвано или протестирано пред Апелативен съд - гр. Бургас в 7-дневен срок,
считано от днес.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава, като копие от уведомлението да
се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
МОТИВИ: Производството пред Окръжен съд гр. Сливен е образувано по повод
на получено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, от което е видно, че с Решение № Cs 952 Js 22956/17 от
21.12.2017г., влязло в сила на 04.04.2018г. издадено от Районен съд – Китцинген, Германия, на българския гражданин А.Д.А. е наложена финансова санкция в общ
размер
на 1 678,50 евро, от които 1 600 евро
глоба, наложена за извършено нарушение по чл. 21 ал. 1 №1 от Закона за движението по пътищата (StVG), чл.
267 ал. 1, чл. 53 от Наказателния кодекс (StGB)
и 78,50 евро – разходи по съдебното и административното производство. Изпратеното
удостоверение /вкл. и на български език/ е издадено по
смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции и е по реда на чл. 30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции.
В с.з.
представителят на Окръжната прокуратура гр. Сливен счита, че са налице всички изискуеми условия за признаване решението за
налагане на финансовата санкция.
Засегнатото
лице А., нередовно призован, не се явява. Назначеният
му на основание чл. 32, ал. 1 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции служебен защитник се присъединява
към становището на представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, като счита,
че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на процесното
решение.
Въз
основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за установено СЛЕДНОТО:
Засегнатото лице А.Д.А.
е български
гражданин, с постоянен адрес:***.
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции е представено за признаване и изпълнение Решение № Cs 952 Js 22956/17 от 21.12.2017г.,
влязло в сила на 04.04.2018г.
издадено от Районен съд –
Китцинген, Германия, с
което на засегнатото лице А.Д.А. е
наложена финансова санкция в общ размер на 1 678,50 евро, от които 1 600 евро
глоба, наложена за извършено нарушение по чл. 21 ал. 1 №1 от Закона за движението по пътищата
(StVG), чл. 267 ал. 1, чл. 53 от Наказателния кодекс (StGB) и 78,50 евро – разходи по съдебното и административното
производство. Левовата равностойност
на сумата от 1 678,50 евро по
фиксинга на БНБ е 3 282,86 лв.
Видно от Удостоверението по чл. 4 е, че накратко изложени, обстоятелствата
на извършване на престъплението от засегнатото лице са следните: 1. на 19.10.2017г. около 10:30 часа управлявал
малък транспортен автомобил Форд с британски регистрационен номер FA04CAU с
ремарке марка Buhl с български регистрационен номер Y5810EE по
федерална автомагистрала А3 при гр. Бибелрид,
въпреки че не е притежавал необходимото за целта свидетелство за управление на
МПС. За да има право да управлява състава
на ППС е трябвало да притежава
свидетелство за управление ВЕ. В действителност същият е притежавал свидетелство за управление на МПС с категория В, С и М; 2. При направената от
страна на служител на Инспекция „Транспортна полиция” Вюрцбург - Бибелрид проверка осъденото лице е представило фалшиво българско свидетелство
за управление на МПС, в което той самият или трето лице допълнително е бил
нанесъл, че притежава валидно свидетелство за управление, което му дава право
да управлява състава на ППС. Фактът, че
свидетелството за управление на МПС е било фалшиво му е бил известен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на
финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на съдебен орган на
държава-членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на парична сума,
наложена с решение за осъждане за престъпление.
От
описанието на извършените от А.Д.А. престъпления следва
извод, че деянията му представляват престъпления
както според
законодателството на издаващата държава, така и според българското законодателство.
Решението
за налагане на финансова санкция е представено като заверено от органа, който
го е издал копие и е придружено с превод на български език и с удостоверение по образец по
смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, издадено и подписано от съответния компетентен орган на
издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.
От
съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити
предвидени както в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково
решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на приложение № 2 към
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на решението
за налагане на финансова санкция.
Не са
налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в разпоредбата
на чл. 35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото:
няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение
за налагане на финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално
изтекла давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с
привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние,
извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на
физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е
посочено, че лицето е било уведомено съгласно законодателството
на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.
С
оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са
налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция,
издадено от съдебен орган - Районен
съд – Китцинген, Германия. С решението на съдебния орган в решаващата
държава, българският гражданин А.Д.А. е осъден да заплати финансова
санкция в общ размер на 1 678,50 евро, от които 1 600 евро глоба, наложена за извършено нарушение
по чл. 21 ал. 1 №1 от
Закона за движението по пътищата (StVG), чл. 267 ал. 1, чл. 53 от Наказателния
кодекс (StGB) и 78,50 евро –
разходи по съдебното и административното производство. Левовата равностойност на финансовата
санкция в общ размер на 1 678,50 евро към датата на произнасянето на
настоящата инстанция е 3 282,86 лева.
След
признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от настоящото
решение, незабавно след влизане в сила на последното, следва да се изпратят на
органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата
държава за настоящото решение като копие от уведомлението следва да се изпрати
на Министерство на правосъдието на Република България.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: