Р Е Ш Е Н И Е
№ 336
гр. Русе, 20 декември 2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 13 декември 2023 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №679…… по описа
за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 38 от Закона за
държавната собственост (ЗДС), вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Делото е образувано след предявена жалба от
търговско дружество „СЕРЕС” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
ул. „Добри Чинтулов” №16, ЕИК *********, представлявано от Л.В.З. -
изпълнителен директор, чрез пълномощник главен юрисконсулт Е.Х.. Жалбата е
насочена срещу Решение № 744/20.10.2023г. за отчуждаване на имоти и части от
имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
„Автомагистрала „Русе-Велико Търново", участъци „Русе-Бяла” и обход на
град Бяла от км 0+500 до км 76+040”, в участъци от км 40+071 до км 49+497, от
км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657 от км 69+696 до км 70+788 до
км 72+379 от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км 76+040, на територията
на област Русе, постановено от Министерски съвет на Р България. Оспорването е
досежно определеното с това решение парично обезщетение за отчуждените части от
имоти, собственост на дружеството, а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор
53117.109.49, представляващ ЛОЗЕ, четвърта категория, в местността „СТАРИТЕ
ЛОЗЯ”, находящ се в землището на с. Обретеник, общ. Борово, обл. Русе, ЕКАТТЕ
53117, с площ 0,499 дка. и площ за отчуждаване - 0,499 дка; 2. Поземлен имот с
идентификатор 53117.109.50, представляващ ЛОЗЕ, четвърта категория, в
местността „СТАРИТЕ ЛОЗЯ”, находящ се в землището на с. Обретеник, общ. Борово,
обл. Русе, ЕКАТТЕ 53117, с площ 0,500 дка и площ за отчуждаване - 0,500 дка; 3.
Поземлен имот с идентификатор 53117.27.109, представляващ НИВА, четвърта
категория, в местността „КЪНАТЪРЛА”
находящ се в землището на с. Обретеник, общ. Борово, обл. Русе, ЕКАТТЕ
53117, с площ 9,499 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 4,991 дка.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт относно
определените размери на паричните обезщетения в него. Дружеството-жалбоподател
счита, че те са занижени и несъобразени с нормативните изисквания за
определянето им.
Според гл. юрисконсулт на „СЕРЕС” ЕАД определената оценка
в решението на МС на Р България не представлява равностойно парично обезщетение
за отчуждените части от имотите. Тя не съответствала нито на Наредбата за
условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските имоти,
нито се доближава до пазарната цена на земеделските земи в землището на с.
Обретеник, обл. Русе. Това водело до нарушаване на чл. 32, ал.2 от ЗДС,
съответно на чл. 17, ал. 5 от КРБ (да бъде получено равностойно парично
обезщетение от собственика на земята), на принципа на пропорционалност, на
целта на законодателя за прилагането на института и практиката на ЕСПЧ (решение
от 14.05.2020г. по делото Костов срещу България).
Претенцията е за изменение на решението на МС в оспорената част, досежно
размера на обезщетенията. Претендират се направените по делото разноски, за
които се представя и списък (л.97).
Ответникът
по жалбата – Министерският съвет на Република България,
в придружителното до съда писмо вх. №4774 от 14.11.2023 г., с което е
представена административната преписка по издаване на оспореното частично
решение, оспорва жалбата като неоснователна с доводи за законосъобразност на
решението на МС в оспорената част. Излага допълнителни съображения в
представено становище по ел. поща и на хартиен носител - вх. № 5568 от 13.12.2023
г. по описа на АС-Русе, като оспорва и заключението по назначената съдебно-икономическа и оценителна
експертиза. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез
процесуален представител - гл. юрисконсулт
Б. Белева, в писмена молба вх. № 5300/01.12.2023 по описа на АС-Русе, оспорва жалбата и излага
доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Министърът на финансите, в представено писмено становище от
пълномощник ст. юрисконсулт Р. Славчева, с вх. №5315 от 01.12.2023 г. по описа
на съда, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, не представя
становище по спора.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и след като съобрази заключението по
назначената и приета съдебно-икономическа и оценителна експертиза, след направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съображенията на съда са в резултат на следните фактически и правни изводи :
Предмет на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република
България № 744/20.10.2023г. за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала
„Русе-Велико Търново", участъци „Русе-Бяла” и обход на град Бяла от км
0+500 до км 76+040”, в участъци от км 40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км
56+372, от км 58+122 до км 59+657 от км 69+696 до км 70+788 до км 72+379 от км
72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км 76+040, на територията на област Русе,
постановено от Министерски съвет на Р България, в частта, досежно определеното
с това решение парично обезщетение за отчуждените части от имоти, собственост
на дружеството-жалбоподател - „СЕРЕС” ЕАД, а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор 53117.109.49,
представляващ ЛОЗЕ, четвърта категория, в местността „СТАРИТЕ ЛОЗЯ”, находящ се
в землището на с. Обретеник, общ. Борово, обл. Русе, ЕКАТТЕ 53117, с площ 0,499
дка. и площ за отчуждаване - 0,499 дка; 2. Поземлен имот с
идентификатор 53117.109.50, представляващ ЛОЗЕ, четвърта категория, в
местността „СТАРИТЕ ЛОЗЯ”, находящ се в землището на с. Обретеник, общ. Борово,
обл. Русе, ЕКАТТЕ 53117, с площ 0,500 дка и площ за отчуждаване - 0,500
дка; 3. Поземлен имот с идентификатор 53117.27.109,
представляващ НИВА, четвърта категория, в местността „КЪНАТЪРЛА” находящ се в землището на с. Обретеник, общ.
Борово, обл. Русе, ЕКАТТЕ 53117, с площ 9,499 дка и трайно засегната площ
за отчуждаване - 4,991 дка.
Посочените три земеделски имота са собственост на „СЕРЕС” ЕАД, видно от приложения
по преписката нотариален акт, вписан под №90, том 18, вх. рег. № 7377 от 22.11.2013
г. на СВ при БРС /№180, том 14, рег. №10033, дело №1696 на нотариус №567 с
района на действие РС-Бяла/ и скици на трите
ПИ, издадени от СГКК-гр. Русе (л.42 и сл. от делото).
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и
части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на
национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение
на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
финансите.
Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със
закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални
обекти с решение на Министерския съвет.
С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. обект „Автомагистрала
„Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на
ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона
за устройство на територията. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
именно Министерският съвет. Оспореният административен акт е издаден от оправомощен
за това орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със ЗДС.
Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е
посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът,
местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и
собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание,
регламентирано в чл. 34б от ЗДС.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са
спазени процедурните изисквания за вземане му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а
и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. В съответствие на чл.33, ал.1 от закона за обекта, за
чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е налице влязъл в сила ПУП -
парцеларен план /ПП/, одобрен със Заповед №РД-02-15-110 от 10.10.2022 г.,
изменена със Заповед №РД-02-15-72 от 30.05.2023 г., двете на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
По приложението на материалния закон:
Отчуждаването на имотите, собственост на дружеството-жалбоподател, е
предприето в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС – за държавна
нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед влязъл в сила
подробен устройствен план за изграждане на национален обект – одобрен
парцеларен план /ПУП-ПП/.
За отчуждените имоти или части от имоти законът дава възможност като два алтернативни
варианта по които или да се предостави като равностойно обезщетение имот -
частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии
- държавна собственост или да се определи равностойно парично обезщетение по
реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В случая, в съответствие с предоставената от законодателя
оперативна самостоятелност, органът е предпочел втория вариант за обезщетение и
е разпоредил за отчуждените имоти жалбоподателят да получи равностойно парично
обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа,
проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на
физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за
задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг
начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично
обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с
предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния
устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е
налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз
основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
В § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието
"равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания
имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично
обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то
се формира от оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2
от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са "осреднените цени от всички
сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или
прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека –
обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по
които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани
повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид
последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не
по-малко от две относими сделки.
Целта на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично
обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици
като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха
получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на
каквато и да било принуда. Съгласно §
1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл.
32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се в
близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също
землище в земеделските територии.
В хода на административното производство по възлагане от Агенция
"Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване, е
изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно
парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от
одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ
на "Бачовски консулт" ООД с писмо, изведено от агенцията с изх. №
53-00-14574 от 02.12.2022 г. От изготвената в хода на административното
производство експертна оценка (л.125 и сл. от адм. преписка), въз основа на
чието заключение е определено обезщетението с оспореното решение, е видно, че
оценителят на база вписани сделки за имоти за периода от 02.12.2021 г. до
02.12.2022 г., със сходни характеристики, в същото землище, определя размера на
обезщетението по посочения в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС ред като цената на декар за ниви, находящи се в
землището на село Обретеник е от 1 781.91 лева, а цената на един декар
лозя в същото землище е 2 073.01 лева. На тази база, за отчуждените
собствени на оспорващото дружество земеделски имоти – Поземлен имот с
идентификатор 53117.109.49, представляващ ЛОЗЕ, четвърта категория, в
местността „СТАРИТЕ ЛОЗЯ”, находящ се в землището на с. Обретеник, общ. Борово,
обл. Русе, ЕКАТТЕ 53117, с площ 0,499 дка. и площ за отчуждаване - 0,499 дка;
2. Поземлен имот с идентификатор 53117.109.50, представляващ ЛОЗЕ, четвърта
категория, в местността „СТАРИТЕ ЛОЗЯ”, находящ се в землището на с. Обретеник,
общ. Борово, обл. Русе, ЕКАТТЕ 53117, с площ 0,500 дка и площ за отчуждаване -
0,500 дка; 3. Поземлен имот с идентификатор 53117.27.109, представляващ НИВА,
четвърта категория, в местността „КЪНАТЪРЛА”
находящ се в землището на с. Обретеник, общ. Борово, обл. Русе, ЕКАТТЕ
53117, с площ 9,499 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 4,991 дка посочени в позиции 96, 348 и 349 на Приложение към т.
1 на Решение № 744/20.10.2023г. на МС на РБ, отнасящо се за землището на с.
Обретеник, общ. Борово, обл. Русе, е определено обезщетение в размер на 894.00 лева за първия имот, 896.00 лева за втория и 8 943.00
лева за третия посочен по-горе поземлен имот.
В хода на съдебното производство и
за изясняване на обстоятелствата по делото,
съдът допусна съдебно-оценителна експертиза със задача, посочени
конкретно в определението за насрочване разглеждане на спора в открито съдебно
заседание. Задачите към вещото лице бяха формулирани в самата жалба и
коригирани от съда, като му бе зададено да даде заключение за пазарната
стойност на отчуждените поземлени имоти. Експертизата бе възложена на вещо
лице, което отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от допълнителните
разпоредби на Закона за държавната собственост. Бе дадена възможност на в.л. да
отговори и на поставени въпроси в жалбата до съда, които имаха следния вид : Каква
е оценката на процесните имоти за периода една година преди влизането в сила на
ПУП въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се
в близост до отчуждавания и Каква е оценката на процесните имоти за периода
една година преди извършване на отчуждаването на процесния имот с решението на МС от 20.10.2023г. въз основа
на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до
отчуждавания.
Според заключението на оценителната експертиза, стойността на земята, т.е. пазарната
цена към 02.12.2022 г. за 1 дка земеделска земя - нива в землището на с. Обретеник,
общ. Борово, обл. Русе е 2 057,61 лева (Две хиляди петдесет и седем лева 61 ст.).
Съответно, стойността на ПИ с
идентификатор 53117.109.49 с площ 0,499 дка по КККР на с. Обретеник е 1027 (Хиляда
и двадесет и седем) лева, като изрично вещото лице обяснява, че този ПИ е с
НТП-нива, а не както е записано – НТП-„лозе“.
Стойността/пазарната цена на поземлен имот с идентификатор 53117.109.50,
представляващ ЛОЗЕ, четвърта категория, в местността „СТАРИТЕ ЛОЗЯ”, находящ се
в землището на с. Обретеник, общ. Борово, обл. Русе, ЕКАТТЕ 53117, с площ 0,500
дка и площ за отчуждаване - 0,500 дка, за който
отново е отбелязано НТП – нива, е определена от в.л. на 1 029 (Хиляда
двадесет и девет) лева.
Стойността на третия ПИ с идентификатор 53117.27.109,
представляващ НИВА, четвърта категория, в местността „КЪНАТЪРЛА” находящ се в землището на с. Обретеник, общ.
Борово, обл. Русе, ЕКАТТЕ 53117, с площ 9,499 дка и трайно засегната площ за
отчуждаване - 4,991 дка е определена от в.л. на 10 270 (Десет хиляди двеста и
седемдесет) лева.
По задача 3 вещото лице сочи, че пазарната цена към 20.10.2023г. /момента
на издаване на оспореното решение на МС/ за 1 дка земеделска земя - нива в
землището на с. Обретеник, общ. Борово, обл. Русе е 2 268,11 лева.
Заключението съдът възприема като компетентно изготвено и съобразено с
изискванията на закона.
Вещото лице, по предоставените данни от СВ-гр. Бяла, е изследвало сделките
със земеделски земи – ниви в землището на с. Обретеник за относимия период
02.12.2021 г. до 02.12.2022 г. Ползвало
е пазарни аналози по четири от
всичките представени от СлВп 22 бр. нот. акта, тъй като те отговаряли на
изискванията на ЗДС (същите сделки са ползваните като пазарни аналози и при оценяването в хода
на административното производство, като само един не е взет предвид - вещото
лице е изключило като относим пазарен аналог нотариален акт №188/16.09.2023 г.).
Причината за изключването му е обяснена и в заключението и в съдебно заседание -
този имот не можел да служи за пазарен аналог, тъй като предмет на сделката е
имот с идентификатор 53117.53.22 с НТП „изоставена нива“, а отчуждените и
оценявани имоти са с НТП - нива.
Съответно в.л. сочи, че съгласно чл. 32 от ЗДС оценката трябва да бъде
съобразена с предназначението на имотите преди влизане в сила на ПУП, а
отчуждените имоти са с начин на трайно ползване нива. Нивата е обработваема
земя, която може да бъде дадена под наем и от нея се получава рента, а
изоставената земя не се обработва.
Съдът е съгласен с вещото лице по отношение решението му да не включва
сделката по нотариален акт №188/16.09.2023 г., тъй като не би било справедливо при
определяне на пазарната цена да се включват сделки с ПИ, които заради НТП имат
по-ниска пазарна стойност.
Няма как да се ползва и заключението на в.л. по зададения от оспорващата
страна трети въпрос - за пазарната цена на
ПИ към 20.10.2023г. Това би било в
противоречие с §1а, т.2 от ДР на ЗДС, където е дадено легалното определение за "Пазарни
цени". Въпреки, че този въпрос бе зададен към вещото лице, съдът е длъжен
да спази цитираната разпоредба и да не кредитира/ползва посочената по този
критерий пазарна цена на ПИ с НТП „нива“ в землището на с. Обретеник, общ.
Борово, обл. Русе.
Тук следва да се отбележи и следното. В жалбата на „СЕРЕС” ЕАД се сочи, че при
оценяването в проведеното административно производство по повод издаване на Решение
№ 744/20.10.2023г. на МС на Р България е налице нарушаване на чл. 32, ал.2 от ЗДС, съответно на чл. 17, ал. 5 от КРБ за неполучено равностойно парично
обезщетение от собственика на земята, на принципа на пропорционалност, на целта
на законодателя за прилагането на института и практиката на ЕСПЧ, като се
цитира решение от 14.05.2020г. по делото Костов срещу България.
Съдът счита, че действително е нарушен чл.32, ал.2 от ЗДС, тъй като цената
за отчуждените ПИ, собственост на „СЕРЕС” ЕАД, дадена в доклада на "Бачовски консулт" ООД за определяне
на равностойни парични обезщетения е по-ниска от тази, определена от вещото
лице в приетото от съда заключение по съдебно-икономическата и оценителна
експертиза.
Съдът не е съгласен с доводите в жалбата на дружеството, че в настоящият
казус може и следва да се води от принципите и заключенията, дадени от ЕСПЧ в
решението по делото Костов срещу България.
В Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов
и други срещу България изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва
да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която
собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/. Това разбиране е в разрез
с изискването на нормата на § 1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в
съответствие с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение
от собственика на земята /чл. 17, ал. 5 от КРБ/. Според същото решение следва
да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със
стойността на отчужденото имущество, в противен случай би се допуснало
нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена
еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи.
Вярно е също, че не е налице съразмерност, ако
даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.
Тук обаче следва да бъде съобразено и следното:
При принудително отнемане на собствеността по реда
на ЗДС за изграждане на национален обект срещу парично обезщетение, целта на законодателя
е собственикът на имота да получи парично обезщетение в такъв размер, който да
е равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно
предлагане на пазара на този имот. Целта на закона е да се обхване възможно
най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените критерии, за да
бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите, предмет на
отчуждаването, и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, а
именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до тази, която биха
получили при свободно договаряне на пазара на недвижимите имоти, при отсъствие
на каквато и да е принуда.
Проведеното административно производство, свързано
с издаването на Решение № 744/20.10.2023г. на МС на Р България и като цяло с
подобни решения за определяне на парични обезщетения за отчуждени ПИ за
изграждане на обекти с национално значение са със сложен фактически състав
досежно отделните самостоятелни процедури, които в крайна сметка водят до
издаването на административния акт.
Затова и законодателят е посочил в § 1а, т. 2 от ДР
на ЗДС, че следва да се съобразят сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота, именно и заради дългата и сложна процедура по
издаване на такъв вид решения. По цитираното дело на ЕСПЧ забавянето с издаване
на решението за обезщетяване е било много по-голямо от посочения в § 1а, т. 2
от ДР на ЗДС срок и е логично изводите да са в насока на неправилно определено
обезщетение заради това забавяне. Тук обаче случаят не е такъв, процедурата е
преминала бързо и стегнато и затова съдът не счита за уместно да се позовава на
Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България.
Настоящата инстанция намира и, че експертизата
правилно е съобразила изискванията, формулирани в разпоредбата на чл. 32, ал. 2
от ЗДС, определяйки пазарната цена на отчуждения имот по критериите, посочени в
тази норма във връзка с разпоредбите на § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. В тази
връзка настоящият състав намира за неоснователни възраженията на ответника
досежно начина на изготвяне на експертното заключение.
Съгласно заключението, прието по делото, крайната пазарна стойност на
отчуждените ПИ са следните : 1. ПИ с идентификатор 53117.109.49 с площ
0,499 дка по КККР на с. Обретеник е на стойност 1027 (Хиляда и двадесет
и седем) лева, при посочена в оспореното решение стойност от 894.00 лева; 2. За ПИ с идентификатор 53117.109.50,
с площ 0,500 дка и площ за отчуждаване - 0,500 дка, стойност 1 029
лева, при посочена в оспореното решение стойност от 896.00 лева; 3. ПИ с идентификатор 53117.27.109, с трайно
засегната площ за отчуждаване - 4,991 дка стойност - 10 270 лева,
при посочена в оспореното решение стойност от 8 943.00 лева.
Съдът счита, че равностойното парично обезщетение за отчуждените имоти
следва да се определи именно в посочения от вещото лице размер. В тази връзка
решението на МС, в оспорената му част досежно трите отчуждени ПИ е
незаконосъобразно и следва да се измени като паричното обезщетение се увеличи
от 894.00 лева на 1027 (Хиляда и
двадесет и седем) лева за ПИ с идентификатор 53117.109.49; от 896 лева на 1 029
лева за ПИ с идентификатор 53117.109.50 и от 8 943.00 лева на 10 270 лева за ПИ
с идентификатор 53117.27.109
По отношение разноските.
Според разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ“. С оглед изхода на спора оспорващата страна има право
на направените по делото разноски. Такива е сторил в общ размер на 1460 лева,
от които : 50 лева – внесена държавна такса, 1 000 лева – внесен депозит за
вещо лице, 50 лева за издадени от СГКК-Русе скици, като се претендират и 360
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят „СЕРЕС” ЕАД е представлявано от юрисконсулт, а според
нормата на чл.78, ал.8 от ГПК, приложима на основание чл.144 АПК „В полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ“.
Цитираният чл.37 от ЗПП препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Според чл.24 от същата „По административни дела с материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лева“. С оглед и направеното възражение за
прекомерност на исканото адвокатско, в случая юрисконсултско възнаграждение, и
предвид липсата на процесуална активност на процесуалният представител на
жалбоподателя, съдът коригира това възнаграждение на неговия минимум, а именно
на 100 лева.
Или общо съдебните разноски за „СЕРЕС” ЕАД се определят в размер на 1200 лева.
Решението по настоящото дело е окончателно съгласно чл.38, ал.8 от ЗДС.
Воден от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 744/20.10.2023г. за отчуждаване на имоти и части от
имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
„Автомагистрала „Русе-Велико Търново", участъци „Русе-Бяла” и обход на град
Бяла от км 0+500 до км 76+040”, в участъци от км 40+071 до км 49+497, от км
55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657 от км 69+696 до км 70+788 до км
72+379 от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км 76+040, на територията на
област Русе, в частта, в която е определен размерът на паричните обезщетения за
отчуждените за държавна нужда за
изграждане на обекта : 1. Поземлен имот с идентификатор 53117.109.49,
представляващ ЛОЗЕ, четвърта категория, в местността „СТАРИТЕ ЛОЗЯ”, находящ се
в землището на с. Обретеник, общ. Борово, обл. Русе, ЕКАТТЕ 53117, с площ 0,499
дка. и площ за отчуждаване - 0,499 дка, собственост на „СЕРЕС” ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов” №16, ЕИК
*********, представлявано от Л.В.З. - изпълнителен директор, за който е
определено парично обезщетение от 894.00
лева, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното
обезщетение за имота на 1027 (Хиляда и двадесет и седем) лева; 2. Поземлен имот с идентификатор 53117.109.50,
представляващ ЛОЗЕ, четвърта категория, в местността „СТАРИТЕ ЛОЗЯ”, находящ се
в землището на с. Обретеник, общ. Борово, обл. Русе, ЕКАТТЕ 53117, с площ 0,500
дка и площ за отчуждаване - 0,500 дка, собственост на „СЕРЕС” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
ул. „Добри Чинтулов” №16, ЕИК *********, представлявано от Л.В.З. -
изпълнителен директор, за който е определено парично обезщетение от 896.00 лева, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение за имота на 1029 (Хиляда двадесет и девет)
лева; 3. Поземлен имот с идентификатор 53117.27.109, представляващ НИВА,
четвърта категория, в местността „КЪНАТЪРЛА”
находящ се в землището на с. Обретеник, общ. Борово, обл. Русе, ЕКАТТЕ
53117, с площ 9,499 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 4,991 дка,
собственост на „СЕРЕС” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.
„Добри Чинтулов” №16, ЕИК *********, представлявано от Л.В.З. - изпълнителен
директор, за който е определено парично обезщетение от 8 943.00 лева, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение за имота на 10
270 лева (Десет хиляди двеста и седемдесет) лева.
Осъжда Министерският съвет на Република България да
заплати на „СЕРЕС” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.
„Добри Чинтулов” №16, ЕИК *********, представлявано от Л.В.З. - изпълнителен
директор направените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер от 1200
лева, от които 50 лева – внесена държавна такса, 1 050 лева – депозит за вещо
лице и скици, както и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Съдия: