№ 90
гр. Свищов, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Никола П. Римпопов
при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело №
20254150100031 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, чл. 86
от ЗЗД .
Ищеца В. Д. Х. твърди, че на 03.03.2023 г. лек автомобил марка
БМВ, модел 730 Д, с peг. №: *******, собственост и управляван от И.И.В.,
ЕГН: **********, с пътник на предната дясна седалка В. Д. Х., ЕГН:
********** се движил от гр. София към гр. Свищов. След 18:00 ч.
автомобилът подминал с. Божурлук и продължил към с. Ореш, като в 18:20 ч.
на път III-3002, км. 19+450 /на пътя между с. Божурлук и разклона на с. Ореш
и с. Дуков/ автомобилът бил ударен челно от лек автомобил марка Шкода,
модел Румстър, с peг. №: *********, управляван от Д.И.Д.. Твърди, че
процесното ПТП е настъпило вследствие шофиране на Д.Д. с несъобразени с
пътната обстановка автомобилни гуми, както и с несъобразяване с
атмосферните условия скорост на движение довели до загуба на контрол над
автомобила и навлизане в насрещната лента на движение. Във връзка с
настъпилото произшествие било образувано досъдебно производство № ЗМ
55/2023г. по описа РУ - Левски, пр. пр. 1350/2023г. по описа на РП - Плевен. В
хода на досъдебното производство описа РУ - Левски били извършени
комплексна видео техническа експертиза и автотехническа експертиза.
Назначеното вещо лице е установило, че лекият автомобил марка БМВ се е
движел със скорост 72,56 км/ч, а лекия автомобил марка Шкода се е движел
със 92,26 км/ч., като към момента на настъпване на произшествието пътната
настилка е била мокра. Вещото лице е заключило, че лекият автомобил марка
Шкода се е движел с несъобразени с пътните условия гуми и с несъобразена с
атмосферните условия скорост на движение, което е допринесло за
настъпването на процесното ПТП. Твърди, че предвид заключенията на
1
назначеното по досъдебното производство вещо лице виновен за настъпване
процесното ПТП от 03.03.2023г. бил именно водачът на лек автомобил марка
Шкода, модел Румстър, с peг. №: ********* - Д.И.Д., ЕГН: **********.
Изнася, че на 12.06.2024г. в Районен съд - Левски е внесен обвинителен акт
против Д.И.Д., ЕГН: ********** за престъпление по чл. 343, ал. I, б. „а", вр. с
чл. 342, ал. 2 от НК, въз основа който е образувано НОХД № 119/2024г. по
описа на PC - Левски. Излага, че вследствие на настъпилото на 03.03.2023г.
ПТП му били нанесени неимуществени вреди, състоящи се в понесени болки
и страдания като резултат от причинения от виновния водач удар. Представя
психологична експертиза, изготвена от психолог при Центъра за психология и
психотерапия в гр. София, с която се установявало неговото психо-
емоционалното състояние, вследствие на настъпилото произшествие.
Съгласно заключенията на психолога у него се наблюдавали емоционална
нестабилност и психотравматично разстройство, които са в пряка причинна
връзка с настъпилото пътно транспортно произшествие. Счита, че
преживявания от него стрес в резултат на резкия удар и неочакваната
катастрофа се характеризирал с високо ниво на интензитет. Твърди, че имал
треперене, сърцебиене, изпотяване и периодична поява на различни моменти
от пътното произшествие в съзнанието му. Сънят му бил разпокъсан и
нарушен, като последният се будил вечер периодично и неочаквано
вследствие на травматични сънища от катастрофата. Това от своя страна
намирало отражение върху концентрацията му по време на работа и при
изпълнение на служебните му задължения. Изпитвал страх да управлява
автомобил, както и да пътува в присъствието на друг шофьор. Предвид
посоченото, можело да бъде направен обоснован извод, че произшествието от
03.03.0223г. е намерило сериозно отражение върху психичното му състояние,
а от друга страна, и относно сериозността и опасността на самото ПТП.
Заявява, че семейството и приятелите му също забелязвали настъпилите
значителни промени в психичното и физическото му здраве. Излага, че
отправил молба-претенция с вх. № 2880/21.03.2024г. до ответното дружество,
с която претендирал заплащането на парично обезщетение вследствие на
ПТП-то от 03.03.2023г. С Уведомително писмо № 2880/1/2.4.24
застрахователното дружество го уведомило, че не дължи изплащането на
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ поради недоказани неимуществени вреди. Ето защо, за него бил
налице правен интерес от депозиране на настоящата искова молба с цел
защита по съдебен ред на правото му на репариране на претърпените
неимуществени вреди. Моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 25000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътно
произшествие от 03.03.2023г., причинено от виновния водач Д.И.Д., ЕГН:
**********, чиято гражданска отговорност се е задължило да покрива
дружество „Е.“ АД, ЕИК: **********, ведно със законна лихва от датата на
поканата, 21.03.2024г. до окончателното изплащане на задълженията. В
2
съдебно заседание поддържа изложеното в исковата молба, като подробни
съображения за основателността излага в представената по делото писмена
защита. Претендира разноски.
Ответникът Застрахователно дружество „Е.” АД, чрез процесуалният
представител юрисконсулт Х. А. в законоустановения срок е подал отговор на
исковата молба, с който взема становище за допустимост, но неоснователност
на иска. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
„Застрахователно дружество Е.” АД и собственика на лек автомобил (л. а.)
марка „Skoda”, модел „Roomster“, с peг. № ********. Не оспорва твърденията,
че на 03.03.2023 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между
л. а. марка „Шкода“, модел „Румстър”, с peг. номер ВТ8294ВС и л. а. марка
„БМВ”, модел „730Д“, с peг. номер ********. Не оспорва така посочения в
исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Поради това, счита, че не
следва да бъдат събирани доказателства в тази насока, а именно поисканата
съдебна автотехническа експертиза. Оспорва твърденията на ищцовата страна,
че неимуществените вреди, които посочва в исковата молба, са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. От предоставените писмени
доказателства по никакъв начин не се установявало наличие на претърпени
неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие от
03.03.2023 г., причинени от водач, застрахован при ответното застрахователно
дружество, както и не се доказвало наличие на неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания като резултат от настъпилото ПТП.
Предоставената психологична експертиза по никакъв начин не доказвала
наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени
вреди и настъпилото вредоносно събитие, като същата била изготвена след
месец и половина от произшествието. Още повече, че в предоставения от
ищеца констативен протокол за ПТП с пострадали лица било посочено за
пострадало единствено лицето Д.И.Д. - водач на л.а. „Шкода“, „Румстър“.
Навежда, че психологичната експертиза била изготвена единствено по
изложеното от ищцовата страна пред клиничния психолог, но това не
доказвало по никакъв начин твърдените от ищеца настъпили неимуществени
вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като
счита, че документът е неотносим към правния спор, не следва да бъде
приеман като писмено доказателство по делото, както и не следва да се взема
предвид при постановяване на решението. Не били предоставени каквито и да
е доказателства за проведено лечение от специалист психолог или психиатър,
провеждани сеанси с такива или назначаването на лечение, предписването на
медикаменти и т.н, във връзка с твърдяното психологично и емоционално
състояние, които да установяват по безспорен начин наличието на каквито и
да е неимуществени вреди и причинно-следствената връзка с настъпилото
ПТП. С допълнителна молба, от ищцовото дружество била предоставена
Присъда № 16 от 16.09.2024 г. по наказателно дело от общ характер
20244410200119 по описа на 2024 г. на Районен съд - Левски, като макар и
3
предоставена в непълен вид, от същата било видно, че били настъпили
единствено имуществени вреди от процесното ПТП. Дори да се приеме, че
ищецът е претърпял някаква уплаха или промяна на емоционалното състояние
към момента на настъпване на произшествието, то счита, че същите не били от
такова естество, че да бъдат окачествявани като неимуществени вреди.
Действително при настъпване на ПТП е възможно да настъпи емоционално
разстройство, но същото следва да се установи от лекар - специалист, да бъде
определена диагноза, вследствие на което да бъдат провеждани сеанси и
лечение, като в конкретната хипотеза такива липсват, тъй като ищецът не е
претърпял каквито и да е болки и страдания като резултат от процесното ПТП.
В случай, че съда приеме, че твърдените от ищеца увреждания са в пряка
връзка с настъпилото произшествие, прави възражение за съпричиняване на
неимуществените вреди от ищцовата страна. В така предоставената
психологична експертиза било посочено, че психоматичните прояви налагат
вземането на скорошни мерки за подобряване на физическото и психическото
му състояние и предотвратяване на дългосрочни последици за здравето му.
Твърди, че ищецът не е предприел каквито и да е мерки до момента,
изразяващи се в провеждане на сеанси със специалист психолог или
психиатър или провеждането на каквото и да е лечение, въпреки
заключението на изготвената експертиза, като с бездействието си е
допринесъл за настъпване на твърдените неимуществени вреди. В случай, че
съдът приеме, че е налице причинно-следствена връзка между твърдените
увреждания и настъпилото ПТП, оспорва и размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Счита същото за прекомерно завишено.
Така твърдяното емоционално състояние и понесените от това болки и
страдания, не били в такъв вид, тежест и интензитет по размер, че да
обосновава подобна претенция. Изложените в исковата молба обстоятелства
за емоционално и психологическо състояние на ищеца, не са подкрепени с
безспорни доказателства. Съвкупната преценка на тези факти от лично
естество при ищеца, не обуславят претендираната от него сума, в размер на
25000 лв. (двадесет и пет хиляди лева). Освен това претенцията е завишена с
оглед на трайната съдебна практика към датата на настъпване на процесния
инцидент, както и досежно останалите обстоятелства отчитани от съда при
преценка размера на обезщетението. Не на последно място, посоченото
обезщетение за неимуществени вреди не кореспондирало със
социалноикономическата конюнктура в страната, лимитите на
застрахователно обезщетение към датата на ПТП и присъждането му в пълен
размер би нарушило принципа на справедливостта. Относно законната лихва
върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди, във връзка с
настъпилото ПТП заявява, че в случай че ищецът не успее да докаже
основателността на иска, представляващ обезщетение за неимуществени
вреди, моли да бъде отхвърлен и акцесорния иск за претендиралата
компенсаторна лихва, с оглед съдбата на главния иск. В условията на
евентуалност оспорва искането на ищеца за присъждането на лихва за забава
4
върху застрахователното обезщетение, тъй като ищцовата страна не е
представила всички изискани от застрахователя документи необходими за
установяването на основателността и размера на застрахователната му
претенция, поради което ответното дружество не отговаря за изплащането на
законната лихва. С оглед на извънсъдебното поведение на ищеца, счита, че е
налице хипотезата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, като началният момент на
забавата, следва да се определи съгласно регламентираното в горепосочената
разпоредба. Оспорва и разноските, претендирани от ищеца. Счита, че е
поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждането на
делото, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, счита, че разноските
следва да останат в тежест на ищеца по делото, тъй като дружеството не е
станало причина за завеждането на делото, като се е произнесло в нормативно
установените срокове по чл. 496, ал. 1 КЗ. Налице била хипотезата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, поради което разноските следвало да се понесат от ищцовата
страна. Моли съда да отхвърли исковете изцяло. В съдебно заседание
поддържа възраженията си, като взима становище и по изготвената
експертиза. Представя писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
На 03.03.2023г. на път III-3002, km. 19+450 (път между с.Божурлук и
разклон за с.Ореш и с.Деков), обл.Плевен е настъпило ПТП между лек
автомобил марка „Шкода Румстър“, рег. № *********, управляван от Д.И.Д. и
лек автомобил марка „БМВ 730 Д“с рег. № *******, управляван от И.И.В.,
който е признат за виновен с влязла в сила присъда №16 от 16.09.2024г. на РС-
Левски по НОХД 119/2024г. на същия съд за това че на 03.03.2023 г., на път III-
3002, км. 19+450 м. (път между с.Божурлук и разклон за с.Ореш и с.Деков),
област Плевен, при управление на моторно превозно средство — лек
автомобил марка „Шкода Румстър” с peг. № *********, нарушил правилата за
движение по ЗДвП, а именно тези по чл.8, ал.1; чл.15, ал.1; чл.16, ал.1, т.1;
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, в резултат на което допуснал пътно-транспортно
произшествие с насрещно движещото се моторно превозно средство - лек
автомобил марка „БМВ 730 Д” с peг. № *******, собственост на И.И.В. от
гр.Свищов, с което причинил по непредпазливост значителни имуществени
вреди по автомобила в размер на 19650,00 лв.
От приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица с №2023-
1029-205/03.03.2025 се установява обстоятелството, че към 03.03.2023 г. при
ответното дружество е имало валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност" за лек автомобил марка „Шкода Румстър” с peг. № ********* по
полица с №BG/07/522003423875 с валидност от 23.12.2022г. до 22.12.2023г.
Представена и приета по делото е психологична експертиза на В. Х.
от 18.04.2023г., на клиничен психолог М.Г. с цел установяване на последиците
върху психичното му състояние в следствие на стреса след преживяното на
5
03.03.2023г. ПТП. Същата е проведена на база проведените психологично
интервю, беседа, наблюдение и тестове, чието заключение акцентира върху
това, че се наблюдава високо ниво на стрес и тревожност и наличие на
умерена депресия, които са довели до трайно нарушаване на ежедневния
ритъм на живот на ищеца и промяна на качеството му.
По делото е допусната и изготвена съдебно-психологична
експертиза, която е приета от съда. Същата в заключението си обсъжда
приетата като доказателство психологична експертиза от 18.04.2023г. на
клиничен психолог М.Г. . В заключението на допуснатата експертиза се
обсъжда състоянието на Х. в периода непосредствено след инцидента, като е
изтъкната невъзможността към настоящия момент да се изследва това с
тестови инструменти. Описани са последици, бели петна непосредствено след
случилото се ПТП, шок, преминал към средно депресивно състояние, реакции
на шок, нарушения на съня, храненето, високо ниво на тревожност, треперене,
силно нарушен сън, чести кошмари. Посочва се от ВЛ, че в следствие на това е
имало оттегляне от социалния живот, който Х. водил преди това. Ищеца
споменал за силна тревожност в рамките на няколко дни след инцидента и
страх да се качи в автомобил. По отношение на Х., експертизата споменава че
към момента се наблюдавали два от симптомите на ПТСР. Наблюдавали се
към момента „флаш бек“, повишена тревожност при спомен или обект/място,
които свързва с травматичното събитие. В експертизата е посочено, че
категорично е налице прчинно-следствена връзка между психоемоционалното
състояние на ищеца Х. и пътното произшествие. В съдебно заседание вещото
лице поддържа изготвената експертиза и разяснява, че е използвано е
психодинамично интервю, беседа, която е проведена онлайн, като към
момента тестове биха измерили настоящата тревожност, но няма тест, който
да измери посттравматично стресово разстройство в миналото. Сочи, че в
приложената с исковата молба психологична експертиза на клиничния
психолог М.Г. има адекватни тестове, които са използвани на момента. Излага,
че към момента при ищеца не се наблюдават състояния на депресия,
тревожност, паник атаки, някакви зависимости и агресивност. Сочи, че към
момента, при Х. се наблюдават два от симптомите на посттравматично
стресово разстройство, а именно флашбек и повишена тревожност, когато има
ситуация, която да напомня на преживяното травматично събитие, или
преминава през мястото, което му напомня на предстоящо травматично
събитие. Останалите състояния, които са били непосредствено след
травматичното събитие са отшумяли в рамките на година. В противен случай,
би било налице клиничен случай, задълбочаваща се депресия и т.н.
Споменава, че относно това, какво е приемал ищеца за да му помогне за
състоянието, тя се уповава на заявеното от самия него. Относно сесиите,
уточнява, че посещенията са били за психологическа помощ, а не
психиатрична. В разпита си ВЛ сочи, че относно посещенията при психолог
психолог на ищеца, тя коментира, споделеното от Х., като от нейна страна
няма забелязани моменти, в които той лъже и си измисля по време на
6
разговора. Посещенията, са били, непосредствено след инцидента,
ориентировъчно в рамките на месец, по информация от ищеца.
От показанията на разпитания свидетел Д.М. /братовчедка на ищеца/,
които съдът кредитира, тъй като са непротиворечиви, отразяват преки
впечатления и кореспондират с останалите доказателства по делото, се
установява, че ищеца са близки още от деца и поддържат отношения, колкото
е възможно тъй,като към момента се чували по телефона и се виждали на
Messenger, понеже той е в Англия на работа. Свидетеля си спомня датата на
катастрофата, като се сеща, че тогава ищеца и се обадил по телефона, тъй като
тя го очаквала да се прибере и когато и се обадил, бил много разстроен.
Съобщил и, че е претърпял катастрофа и е бил с него приятел, като по неин
спомен, не е шофирал той, а неговия приятел. Това било в деня на
катастрофата и той започнал да и разказва подробности. Имало разлика в
поведението му след катастрофата, изразяващо се в нервност и уплаха от
шофирането. Свидетелката забелязала промени в съня на ищеца и той
започнал да пуши повече цигари. Обикновено ищеца бил доста весел човек,
приветлив и комуникативен, като след инцидента се наблюдавало малко
разлика в това. Позатворил се в себе си и започнал по-малко да излиза.
Споменал и, че е ходил на психолог. Акцентира върху това, че не го била
виждала скоро след инцидента да шофира. М. обяснява за близките си
отношения с ищеца и че когато е в град Свищов се виждат максимално често,
идвал и на гости. След катастрофата пак и е идвал на гости, когато е бил в
гр.Свищов. Тогава станал по-нервен, спря да излиза толкова често, започна да
пуши повече, имал нарушения в съня, оплаквал и се, че не може да спи добре
и не е шофирал, а преди това шофирал
От показанията на разпитания свидетел Т.Е.Т.-Т., които съдът
кредитира, като са непротиворечиви, отразяващи преки впечатления и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се установява, че тя
познавала с Х. от много време, били и съученици, когато станали много добри
приятели. Контактували, като един-два пъти в месеца задължително се чували.
Когато Х. бил в гр.Свищов, идвал при нея на работата и, ходили да пият кафе,
и понякога излизали вечер, като той споделял с нея лични неща. По
отношение на катастрофата, свидетелката се сеща, че той и се обадил няколко
дни или една седмица след това и бил доста разтревожен, искал да сподели,
големия стрес който изпитал. Твърди че бил в голяма депресия. Свидетелката
лично възприела ищеца, как трепери и той и споделил, че не може да спи. Тя
му предложила да мине през тях да го вземе, за да излязат, като Х. не пожелал
да го возят, изпитвал страх в началото да влезе в кола, отказвал да шофира.
Споделил и още, че е посещавал няколко пъти психолог, но подробности не и
казвал. Акцентира върху това, че след катастрофата, ищеца е доста стресиран,
в началото бил депресиран, като започвали да си говорят за катастрофата
започвал да трепери и бил изнервен. Ищеца Х. бил активен шофьор, но след
катастрофата отказвал да шофира и да се вози, поне при нея. Сочи по спомен,
7
че психолога, който посещавал ищеца, бил в гр.София.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с
причинените в резултат на ПТП на ищеца вреди са представени писмени
доказателства, назначена е и изслушана съдебна психологична експертиза и са
допуснати и събрани гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Причинно-следствената връзка между ПТП и причинените на ищеца
неимуществени увреждания се установява недвусмислено от допуснатата
експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели, приобщените
към делото писмени доказателства.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че са налице всички
предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на прекия извършител
относно причинените неимуществени вреди, а оттам и отговорността на
ответното дружество, произтичаща от действащия към момента на инцидента
договор по застраховка "Гражданска отговорност", сключен за процесния лек
автомобил марка „Шкода Румстър” с peг. № *********, който автомобил е
управляван от виновния за настъпване на ПТП-то водач.
Касателно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът
намира следното:
За определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът
съобрази приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г.
понятие за "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от
преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението -
характерът на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили,
евентуалното допълнително влошаване здравословното състояние на
пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. Съдът съобразява изложеното в съдебно-психологичната
експертиза, според което ищеца е получил описаните оплаквания.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от Кодекса на
застраховането, ищецът с молба предявил пред застрахователя претенция за
изплащане на обезщетение за причинените му от ПТП имуществени и
неимуществени вреди. Молбата е получена от ответното дружество, заведена
с рег.№2880/21.03.2024г. По нея ответното дружество образувало щета №
********** за причинените му неимуществени вреди. С писмо с изх. №
2880/1/02.04.2024г. ответното дружество го информирало, че за застрахователя
не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение, поради
което се произнася с отказ по претендираната щета за неимуществените вреди.
С оглед на гореизложеното и съобразно разпоредбата на чл. 498, ал.
8
3 от КЗ, за ищецът е налице правен интерес от завеждане на настоящият иск за
репариране на причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане -
ПТП от 03.03.2023 г. по застраховка "Гражданска отговорност" против
ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на
вредите, причинени от застрахования.
Претендира ответното дружество да му заплати неимуществени
вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от него ПТП на
03.03.2023 г. в размер на 25 000 лв. за причинените посттравматично стресово
разстройство, силен стрес, страх и негативни емоции.
На основание чл. 429, ал. 2 т. 2 от КЗ моли съда да му присъди и
дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от
21.03.2024 г. - датата на предявяване на застрахователна претенция пред
ответното застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът
изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно
фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в
сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата посочени в чл.
300 ГПК, присъдата се ползва със силата на пресъдено нещо, като
задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 413 НПК. Предвид горното съдът приема
обстоятелствата, установени с присъдата за безспорни.
С оглед на така обсъдените доказателства и изложени съображения
съдът приема, че в резултат на ПТП ищецът е получил психологическата
травма - Посттравматично стресово разстройство.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно:
деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради
което намира, че така предявения иск за обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явява основателен.
По отношение размера на обезщетението за неимуществените вреди
следва да се има предвид следното: Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория
или субективна. Във всеки случай преценката следва да се основава на
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на
вредите. Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че
ПТП е дало във висока степен отражение върху психиката на ищеца.
Непосредствено след инцидента и в продължителен период след това ищецът
е изпитвал множество негативни емоции - стрес, тревожност, безпокойство.
9
Установена от съдебно-психологическа експертиза последица за ищеца е
Посттравматично стресово разстройство. Вещото лице сочи наличието на
определящите симптоми на Посттравматично стресово разстройство,
изразени на емоционално, когнитивно и поведенческо ниво: „флаш бек“
състояния и повишена тревожност, която да напомня на преживяното
травматично събитие, или преминаване през мястото, което му напомня на
предстоящо травматично събитие към настоящия момент и още симптоми,
като проблеми със съня и други, които са преодолени. След инцидента
драстично е нарушен нормалния ритъм на живот на ищеца, видно от
показанията на свидетелите Т. и М.. Предвид горното съдът счита, че при
определяне на обезщетението следва да вземе предвид горепосочените
обстоятелства. С оглед на горното съдът намира, че следва да определи
обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в
обществото, което да бъде в размер на 5000 лв.
Относно направеното с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване на неимуществените вреди от ищцовата страна, следва да се
отбележи, че същото е от кръга на допустимите възражения, които биха могли
да бъдат противопоставени на увредения и с него се цели определяне на
занижен размер на обезщетението. Същото обаче се явява неоснователно.
Твърденията за липса на търсена специализирана помощ по повод
преодоляване психо-емоционалното стресово състояние след инцидента, не
могат да се приравнят на съпричиняване. Отделно такава намеса е
пожелателна и няма задължителен характер, а и се предполага при по-
сериозни емоционални травми, а не стрес и увреждания на здравето, неопасни
за живота и с кратък оздравителен период, не съпроводен с интензивно
лечение и/или оперативна намеса. В тази връзка следва да се има предвид, че
наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди
от деликт предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той лично обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е
само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се
стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане
неправомерно поведение, до вредоносния резултат. В случая по делото не
бяха ангажирани каквито и да е доказателства за осъществени от ищеца
действия или бездействия, с които да е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно
главно доказване, а е само предполагаем.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за
10
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие. В КЗ е предвидено също, че обезвредата, която
по принцип се дължи от самия застрахован виновен водач, може да бъде
търсена и директно от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/, какъвто е
настоящия случай.
Предвид гореизложеното и с оглед функционалната връзка между
деликтната отговорност на водача и на застрахователната отговорност на
застрахователя, при когото е застрахована гражданската отговорност на
виновния за ПТП водач, следва да се приемат за установени предпоставките за
присъждане на обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Следователно, доколкото
характерът на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" е функционално обусловена от деликтната
отговорност на застрахования - пряк причинител на увреждането и обема на
същата, то съдът намира, че предявения срещу предпочетения от ищеца
ответник пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди се явява основателен и доказан в размер
5000 лв. за неимуществените вреди.
Така определеното от съда обезщетение за вреди се дължи ведно със
законната лихва. Ищецът е направил искане за присъждане на законна лихва
от датата на уведомлението до застрахователя - 21.03.2024 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 /три месеца от предявяване на претенцията/, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение. Ищецът В. Д. Х. е депозирал уведомление до
ответника, получено от последния на 21.03.2024г., или това е датата, на която
застрахователя е уведомен за претенцията на ищеца и от тази дата за него
настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2 т. 2, вр. с,
ал. 3 от КЗ. Въпреки направеното възражение от ответника, не са представени
доказателства за допълнително изискани документи
Ищеца претендира да му заплатени направените по делото разноски,
съобразно представения списък: 1000 лева платена държавна такса; 9.83 лева
платена държавна такса за изготвяне на препис; 300 разноски за изготвяне на
експертиза и 3200 лева заплатено адвокатско възнаграждение, като на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част на иска, в
размер на 901,97 лева.
Застрахователя претендира разноски в размер на 200 лева за
изготвената съдебно – психологична експертиза, като съдът му определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съобразно
11
фактическата и правна сложност на делото, от които следва да му бъдат
възложени в размер 280 лева, съобразно отхвърлената част на иска
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е. АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.********, да
заплати на В. Д. Х. с ЕГН:**********, адрес ****************************,
чрез Адвокатско дружество „Т. и Партньори“, ЕИК: ********* сумата от 5 000
(пет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.03.2024 г.
до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 03.03.2023 г. на път III-3002, км.
19+450, между лек автомобил марка Шкода, модел Румстър, с peг. №:
*********, управляван от Д.И.Д., и лек автомобил марка БМВ, модел 730 Д, с
peг. №: *******, управляван от И.И.В. като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск
за разликата над 5 000 (пет хиляди) лева до пълния претендиран размер от
25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е. АД да заплати на В. Д. Х.
сумата от 901 (деветстотин и един) лева и 97 ст., представляваща съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА В. Д. Х. да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е. АД
сумата от 280 (двеста и осемдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
12