Р Е Ш
Е Н И Е
№………………………….. 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав,
в публичното заседание на шести юли 2022г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИ: МАРИЯ Ж.
при секретаря Оля Йорданова,
като разгледа докладваното от
съдията адм.дело № 129/2022г.,
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.215 вр. чл.210 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на Д.И.Г.,
ЕГН **********,***, против Решение № 5-18 от Протокол № 05 от 19.08.2021г. на
Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 0383/30.01.2020г. на Кмета на
Община Варна, с което е
потвърден резултата, приет с Решение № 4-5, протокол № 4/21.07.2021г., а
именно: приета оценка на моментното състояние на ПИ 10135.536.55.1.2 с площ 125
кв.м. в
размер на 120 000.00 лв.
В първоначалната жалба и в уточняващата такава с.д № 4566/22.03.2022г. се
поддържа нищожност и незаконосъобразност на оспореното решение. Конкретно се твърди, че процесното решение е издадено въпреки оспорването на Решение № 4-5, протокол № 4/21.07.2021г., с който е приета потвърдената
оценка за моментното състояние на имота; Тази оценка не е изготвена от лицензиран оценител; Огледът не е извършен в присъствието на служители на
район „Приморски“, както разпорежда Заповед № 30/15.01.2021г., в изпълнение на която е извършена оценката; Самите СМР
също са извършени преди да влезе в сила оценката за моментното състояние на
имота; Комисията по чл.210 от ЗУТ се е произнесла без да е извършила конкретна
проверка на обтоятелствата. Твърди се, че на изложените обстоятелства оценката
се явява необективна и невярна, тъй като се основава на предходното решение,
което не е влязло в сила. Оспорва
се изцяло съдържанието на протокола за състоянието на имота преди започване на
изпълнението. Възразява
се срещу протоколите на
Комисията по чл.210 от ЗУТ и срещу количественостойностната
сметка. Твърди се, че решението е неясно и необсновано, а решението на
комисията, всъщност обуславя извод за липса на нанесени щети в имота, което не
съответства на действителното положение, доколкото извършените работи,
препятстват ползване на част от помещенията. Допълнително се сочи, че оценката е за състояние на ПИ с посочен
идентификатор, какъвто в Кадастралната карта /КК/ на гр. Варна няма, което според жалбоподателя обуславя и нищожност на акта.
Въз основа на всичките
наведени възражения, се моли отмяна на Решение № 5-18 по Протокол № 05/19.08.2021г. на
Комисия по чл.210 от ЗУТ като неправилно и незаконосъобразно, и връщане на
преписката на Община-Варна за провеждане на законосъобразна процедура по оценка
състоянието на имота след извършване на СМР, допуснати по реда на чл.194 от ЗУТ.
В депозирани
писмени становища, в съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят,
чрез пълномощник - адв.Е.Ж., поддържа жалбата на наведените основания. Поддържа
искане обжалваното решение да бъде прогласено за нищожно, алтернативно – да
бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски общо в
размер на 1 310 лв., съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Община
Варна, редовно призован, не се явява представител и не изразява становище по
жалбата.
Заинтересованата
страна – Р.С.Д., чрез адв.Т.И. и пълномощника си Р.Д. – съпруга, оспорва
жалбата по подробни съображения, изложени в писмени становища, в съдебно
заседание и по съществото на спора. Твърди, че доводите на жалбоподателя са
бланкетни и общи, без посочени конкретни пороци на оспорения акт. Сочи, че
лично жалбоподателят неправомерно е премахнал съществуващата в имота обща канализация
и с това си противоправно поведение го е поставил в пълна невъзможност да
използва жилището си по предназначение, без изход за отпадните води. Твърди и
че от м.април жалбоподателят извършва СМР в общия двор и в собственото си
жилище, премахвайки наличната канализационна система с цел обособяването на
избените помещения в жилищна площ, и изгражда напълно нова канализация,
обслужваща само неговото жилище, като строежът се изпълнява без строителни
книжа и без негово съгласие. По отношение на одобрената оценка сочи, че
жалбоподателят не е ангажирал доказателства за оборване на установената в
административното производство пазарна стойност на моментното състояние на
неговия имот. Поддържа законосъобразност на оспорения акт, като издаден от
компетентен орган, в рамките на изрично делегираните правомощия, в законния
срок и при спазване на материалните и процесуални разпоредби. По изложените
съображения поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед и моли отхвърляне на жалбата
като неоснователна. В условията на евентуалност, моли връщане на преписката
на органа за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК, в размер на 900 лв.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Протокол от 25
януари 2010г. по гр.д. № 1972/2005г. по описа на ВРС, е одобрена постигнатата
между О. Г. Г. и Р.С.Д. съдебна спогодба за уреждане на отношенията им по повод
делба на Вилна сграда и Паянтова едноетажна сграда в ПИ с ид. 10135.536.55 по
КК на гр.Варна. Дяловете на съделителите са определени съгласно заключението на
в.л. Ц.А., с приложен план за проекторазпределение – прието и одобрено от съда,
вкл. и с инвестиционен проект от ЕСУТ при Община-Варна с протокол №
26/28.05.2009г.
Вследствие на
делбата, заинтересованата страна Р.С.Д. е придобил и се легитимира като
собственик на обект с ид. 10135.536.55.1.1, а О. Г. Г. – на обект с ид.
10135.536.55.1.2 по КККР на гр.Варна. Жалбоподателят е придобил собствеността
върху обект с ид. 10135.536.55.1.2 по силата на н.а. за покупко-продажба № 88,
том І, рег.№ 1675, дело № 70/2017г.
Видно от КП №
1/14.08.2020г., Комисия при Район „Приморски“ - Община Варна, извършила оглед
във връзка с проверка за компрометирана канализационна тръба, находяща се в
сграда с ид. 10135.536.55.1. Предвид констатираните обстоятелства – прекъсване
на тръбата, преминаваща през стоманобетонната плоча, разделяща мокрите
помещения между първи етаж на обект ид. 10135.536.55.1.1 и сутеренните
помещения на обект ид. 10135.536.1.2, вследствие на което употребената вода в
обекта на Д. не се оттича от съществуващите сифони, и като цяло канализацията
не функционира по предназначение – Комисията предписала на съсобствениците
незабавно и за своя сметка да предприемат действия по отремонтирането на общата
канализационна мрежа на сградата с ид.10135.536.55.1.
Във връзка с жалба
рег.№ ЗК19001611ВН-011ВН/16.03.2020г. на Р.Д., съдържаща искане за издаване на заповед
по чл.194 от ЗУТ за достъп до имот с ид.10135.536.55.1.2, на основание чл.194,
ал.1 от ЗУТ кметът на район „Приморски“ издал Заповед № 30/15.01.2021г., с
която по разрешил на собствениците на самостоятелен обект с
ид.10135.536.55.1.1, находящ се в гр.Варна, Приморски парк № 536, № 55,
свободен достъп до самостоятелен обект с ид.10135.536.55.1.2 – собственост на Д.Г..
Според т.2 от заповедта, свободният достъп ще се осигури за осъществяването на
монтажно-ремонтни работи на канализационни тръби в имот с ид.10135.536.55.1.2
при спазване на общите правила на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по
неговото прилагане. С т.3 от заповедта, периодът на свободен достъп е определен
на 30 работни дни в часовете от 08:00 – 14:00 часа, като периодът започва да
тече след приемане на оценка на
моментното състояние на имот с ид.10135.536.55.1.2 от комисия по чл.210 ЗУТ. Според т.4 от заповедта, след
завършване на всички видове работи, лицето, на което е осигурен достъп, е
длъжно в срока на свободния достъп да отстрани всички повреди, причинени на
недвижим имот ид.10135.536.55.1.2 във връзка с изпълнение на работите. Указано
е, че ако повредите не могат не могат да бъдат отстранени, правоимащия се
обезщетява за причинените вреди. Според т.5 от заповедта, след завършване на
всички видове работи в периода на свободния достъп е необходимо да се изготви
оценка на моментното състояние на имот с ид. 10135.536.55.1.2, която да се
приеме от Комисия по чл.210 ЗУТ. Оценките са за сметка на собствениците на ПИ
ид.10135.536.55.1.1 – т.6 от Заповедта.
Заповед №
30/15.01.2021г. е обжалвана от Д.И.Г., като в тази връзка пред Адм.съд-Варна е
образувано адм.д. № 506/2021г. По същото е постановено Решение №
57/26.01.2022г., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е
обжалвано пред Върховния административен съд като е образувано адм.д. №
3744/2022г., ІІ-ро отд., насрочено за 20.09.2022г.
С договор рег.№
Д21000869ВН/25.06.2021г. /л.241/ Община-Варна възложила на Д. Х. – лицензиран
оценител на недвижими имоти, изготвянето на пазарна оценка на: моментното
състояние на обект с ид. 10135.536.55.1.2 находящ се в гр.Варна, „Приморски
парк“ 536, № 55 и на възстановителните СМР, във връзка със Заповед №
30/15.01.2021г. на кмета на район „Приморски“.
В изпълнение на
договора, на 29.06.2021г. е изготвен Оценителски доклад, според който: пазарната стойност на недвижимия имот с площ 125кв.м.,
представляващ самостоятелен обект с ид. 10135.536.55.1.2 е 120000лв., а на възстановителни СМР - 281,23лв.
Изготвената
оценка е
предадена на възложителя на 07.07.2021г. с Протокол към договор №
Д21000869ВН/25.06.2021г. и е приета с Решение 4-5 по Протокол №
04/21.07.2021г. от заседанието на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със
Заповед № 0383/30.01.2020г.
За установяване
състоянието на обекта преди започване на изпълнението на свободния достъп и
след приключване възстановяването на канализацията на Р.Д., са съставени
Протоколи от 11.08.2021г.
На проведено на
19.08.2021г. заседание, Комисията по чл.210 от ЗУТ взела оспореното по
настоящото дело Решение 5-18 по Протокол № 05, с което след като се е запознала
с представените към заявление РД 21001485ПР_021ВН от 17.06.2021г.: протокол за
установяване състоянието на помещението преди започване на изпълнението на
свободния достъп; протокол след приключване възстановяването на канализацията;
Акт обр.19, КСС, фактура и снимков материал, е потвърдила резултата, приет с
Решение № 4-5 по протокол № 4/21.07.2021г., а именно: моментно състояние на
обект с ид. 10135.536.55.1.2 с площ 125кв.м. – 120 000 лв.
Решение 4-5 по
Протокол № 04/21.07.2021г. е обжалвано от Д.Г. пред Административен съд –
Варна, като в тази връзка е образувано адм.д. № 128/2022г. Доколкото с
оспореното Решение 5-18 по Протокол № 05 изцяло се потвърждава оценката предмет на оспорване по адм.д. № 128/2022г. и част от възраженията на
жалбоподателя са във връзка именно с тази оценка
на имота,
производството по настоящото дело е спряно на основание чл.129 ал.1 т.4 от ГПК.
Същото е възобновено след постановяване и влизане в сила на Решение №
793/13.06.2022г. по адм.д. № 128/2022г. по описа на Адм.съд-Варна, VІІІ състав,
приложено за послужване по настоящото дело.
С цитираното
решение, съдът е прогласил за нищожно Решение 4-5 по Протокол № 04/21.07.2021г.
на Комисия по чл.210 от ЗУТ, с което е приета оценка за моментното състояние на
обект с идент. 10135.536.55.1.2, във връзка със Заповед № 30/15.01.2021г.
Изложил е мотиви, че Решението е постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с предвидената в него цел, които нарушения в случая се явяват
особено тежки и влекат нищожност на постановения акт, т.к. водят до пълна
неяснота на волята на административния орган, ограничаване правото на защита на
засегнатите от решението лица, невъзможност да се упражни ефективен съдебен
контрол и пълна невъзможност решението да бъде изпълнено, и да породи
последиците, за които законът изисква постановяването му. Прието е, че с така
възприетия от Комисията по чл.210 от ЗУТ подход - определяне на моментното
състояние на обекта (при започнали, но неприключили СМР) и постановеното
последващо Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ № 5-18 по протокол №
05/19.08.2021г., с което е потвърден резултатът /оценката/ по първоначалното
решение, на практика целта на закона не може да бъде постигната, тъй като едва
след изпълнението на разрешените работи е възможна преценка за причинени вреди
и определяне на техния обем и само в случай, че лицето на което е осигурен
достъпа до имота е в невъзможност да отстрани тези повреди, за собственика
на имота възниква правото да бъде обезщетен за причинените вреди, като размерът
на обезщетението се определя по реда на чл.210 от ЗУТ /чл.194 ал.4 и ал.5
от ЗУТ/, а в случая оценката е изготвена преди извършването на СМР. Освен това
същата не отразява причинените вреди, а моментното състояние на имота и
възстановителните СМР, за които обаче законът не предвижда изготвяне на оценка
по реда на чл.210 от ЗУТ, а ал.1 на същата разпоредба изрично предвижда, че в
правомощията на комисията е да изготвя оценки и да определя размера и
изплащането на обезщетения по пазарни цени, [само] в изрично предвидените от закона
случаи.
За пълнота и
съобразно събраните по делото доказателства, съдът е коментирал, че самата
оценка не е пазарна такава, съобразно изискванията на закона и не е реална, тъй
като безспорно полагането на канализация и водопроводна инсталация в имота
пазарната стойност на имота би се увеличила, т.е. при това задание е невъзможно да
бъде извършена преценка за евентуално нанесени вреди, респ. за тяхната пазарна
стойност.
Въз основа на
изложеното, съдът е извел извод, че поради погрешния подход за процедиране от страна на
общинската администрация, процесното решение на Комисията реално е лишено от
предмет, което пък от своя страна го прави неизпълнимо.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – засегнат от издадения акт, пред надлежния съд и в законоустановения срок, като
отговарят на изискванията по чл.150 от АПК, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана по
същество, същата се явява основателна, като съдът констатира нищожност на
оспорения акт на две основания:
1.Както беше посочено и по-горе, предмет на настоящия спор е решение на
Комисия по чл.210 от ЗУТ /обстоятелство, изрично потвърдено от ответната страна
с молба от 07.02.2022г./, с което е потвърден резултата, приет с Решение № 4-5 по Протокол № 4/21.07.2021г., а именно: приета оценка на
моментното състояние на ПИ 10135.536.55.1.2 с площ 125 кв.м. в размер на 120 000.00 лв. Доколкото Решение № 4-5 е прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно
решение, респ. и приетата с него оценка, то това има за последица нищожност и на настоящия акт, тъй като с него само се
потвърждава тази оценка. Това е така, тъй като нищожността е състояние
и качество на административния акт, при което същият е лишен от
правно действие и не поражда правни последици и то с обратна
сила, т.е. по начин все едно този акт никога не е произвел очакваното правно
действи. От момента на издаването си такъв акт е бил
лишен от правна сила и качество. Съдебното решението, с което
приетата от Комисията по чл.210 от ЗУТ оценка по Протокол № 4/21.07.2021г. е
прогласена за нищожна, е задължително за страните по спора и обвързва и
настоящия съд, съгласно приложимата на осн. чл.144 от АПК разпоредба на чл.297
от ГПК.
Отнесено към настоящия казус, изложеното означава, че с
прогласяване нищожността на решението на комисията от 21.07.2021г., с което е
приета оценката е отречено с обратна сила издаването на този акт, от което
следва, че проесният такъв /решението на комисията от 19.08.2021г., с което
оценката се потвърждава/ е лишен от предмет, като последното обуславя и
неговата нищожност.
2.Освен,
че е издаден въз основа нищожно решение на комисията, процесният акт се явява
нищожен и на самостоятелно основание, доколкото сам по себе си е лишен от
предмет и това го прави неизпълним. Липсва основание и ред за издаване на такъв
акт. Оценка по реда на чл.210 от ЗУТ може да се изготви само в предвидените от
закона случаи, като в конкретния казус би била необходима само при положение,
че след извършване на монтажните работи са констатирани вреди и същите не са
били отстранени от изпълнителя. Едва тогава ще възникне необходимост от оценка,
респ. решение на комисията по чл.210 от ЗУТ. В настоящия случай тези
предпоставки не са налице. Налице е пълна липса на условията, визирани в
хипотезата на приложимата материалноправна норма и в този смисъл актът изцяло е
лишен от законово основание, което води до неговата нищожност и на това
основание.
От изложеното
следва, че обжалваният административен акт се явява нищожен и съда следва да го
обяви за такъв без да разглежда спора по същество. Като нищожен същият не е
породил правни последици, поради което отпада необходимостта от преценка
наличието на другите наведени от жалбоподателя основания за отмяна, /които
предполагат валидно издаден административен акт/.
При това положение,
неоснователно се явява искането направено от заинтересованото лице Д., за
връщане на преписката на административния орган с указания за изготвяне на нова
оценка, доколкото в развилото се
пред Комисията производство, приключило с обжалваното решение, изобщо не са
били налице условията по чл.194, ал.5, вр.ал.4 от ЗУТ.
В случай, че жалбоподателят твърди вреди, причинени на обслужващия имот от
изпълнените строителни работи, които не са отстранени от лицето, на което е
осигурен достъпа, може да инициира производство по оценка на същите.
При този изход на
спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на съдебно деловодни разноски. Същите, съобразно
списък по чл.80 от ГПК, се претендират в размер на 1 310 лв., от които 10
лв. държавна такса и 1 300 адвокатско възнаграждение. По делото е налично
пълномощно и е осъществявано процесуално представителство от адв.Е.Ж. Съдът
обаче не констатира представени по делото доказателства за договорено и
заплатено адвокатско въвъзнаграждение в посочения размер. Поради това и съобразно
т.1 от Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК, същото не следва да се
присъжда. Ответникът остава задължен за разноски в размер на 10 лв. държавна
такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 5-18 от Протокол № 05 от 19.08.2021г.
на Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 0383/30.01.2020г. на Кмета
на Община Варна, с което е
потвърден резултата, приет с Решение № 4-5 по Протокол
№ 4/21.07.2021г., а именно: приета оценка на моментното състояние на ПИ
10135.536.55.1.2 с площ 125 кв.м. в
размер на 120 000.00 лв.
ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на Д.И.Г., ЕГН: **********,***, разноски
за производството в размер на 10 /десет лева/.
Решението, на основание чл.215, ал.7, т.5 от ЗУТ, е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: