Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, V-ти граждански състав, в публично заседание на 24
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7781 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с
процесуалноправно основание чл.422 ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1
и ал.2 от ЗЗД.
Ищецът
“ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, гр.София твърди, че се е снабдил срещу ответника със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 5308/2018 г. по описа на РС-Русе за
сумата 3 988.21 лв. главница, ведно със законната лихва от 27.07.2018 г. Вземането
произтичало от сключен на 12.08.2016 г. договор за потребителски кредит
№ ********** между „Профи Кредит България"ЕООД като кредитор и И.В.И. като длъжник, със следните параметри: Сума на кредита:
2200 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на вноската: 107.35лв.; Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен
процент на ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 3864.60 лв. По избран и
закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 2183.40 лв.; Размер на вноска по закупен пакет
допълнителни услуги: 60.65 лв. Общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на сумата 6048.00 лв. Общият размер на
вноската бил 168.00 лв., а датата на погасяване: 2 ден от месеца. Съгласно
Декларации т.А към Договора за потребителски кредит, неразделна част от него,
били Общи условия, предадени при подписване на договора и с които длъжникът
внимателно се бил запознал преди това, приел ги и нямал забележки към тях, като
се задължавал да ги спазва, за което положил подписа си под клаузите на
договора и Общите условия. С Молба от 12.08.2016 г. ответникът пожелал с част
от отпуснатата сума по кредита да бъдат погасени задължения към трети лица
както следва: 1. Задължение в размер на 300.00 лв. към „Вива кредит"ООД и
2. Задължение в размер на 766.36 лв. към „Изи Асет Мениджмънт"АД. Ищецът
изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 15.08.2016 г. превел
парична сума в размер на 433.64 лв. по посочена от длъжника банкова сметка. ***е
по договора, като го сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 168.00 лв. и падежна дата всяко 2-ро число на
месеца. Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора
задължения и направил 12 пълни и една непълна погасителни вноски, след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от
Общите условия към договора за потребителски кредит, на 11.04.2017 г. същият
бил прекратен автоматично от страна на ищеца и била обявена неговата предсрочна
изискуемост. На основание уговореното в т.12.3 от Общите условия към договора,
не било необходимо кредиторът да известява клиента за прекратяването на
контракта и обявяването му за предсрочно изискуем. Размерът на погасеното от
длъжника задължение било в общ размер 2079.36 лв. С плащанията
си длъжникът погасил част от номинала по заема в размер на 2059.79 лв., а
сумата от 19.57 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава кредита, на
основание т.12.1 от ОУ. Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено вземането му срещу длъжника И.В.И. в размер на 3998.21
лв. - неизплатено парично задължение по ДПК № **********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, в
който излага подробни съображения за неоснователност на ищцовите претенции.
Позовава се на неравноправност на клаузата по чл.12.3 от ОУ като противоречаща
на чл.20 и сл. от ЗПК и чл.143 и сл. от ЗЗП. Счита за нищожни и клаузите за
продажба на пакет с допълнителни услуги поради заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави. Оспорва и настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 5308/2018 г. по описа на РС-Русе, в полза на ищеца в
настоящото производство e издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК за неплатена от И.В.И. главница в размер на 3998,21 лв. по договор
за потребителски кредит от 12.08.2016 г., ведно със законната лихва от 27.07.2018
г. и 179.76 лв. разноски за
производството.
На 12.08.2016 г. страните сключват договор за потребителски кредит № 3011603044, по силата на
който „Профи Кредит България“ ЕООД предоставя на И.В.И. кредит в размер на 2200
лева, който следва да бъде върнат в срок
от 36 месеца, с месечна вноска от 107,35 лева, при годишен лихвен
процент от 41,17 лева
и годишен процент на разходите (ГПР) 49,89 лева.
На същата дата е
подписано и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изброени както следва: Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; Възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; Възможност за смяна на датата на падеж; Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
По избрания пакет от допълнителни
услуги кредитополучателят дължи възнаграждение в размер на 2 183.40 лв., което се
заплаща на месечни вноски от по 60.65 лв. Така общото задължение на И.И. става 6 048 лева с общ размер на
месечната вноска 168 лева.
На датата на сключване на договора за потребителски кредит
ответникът попълва и молба, с която желае да бъдат погасени задълженията му към
трети лица – „Вива кредит“ООД и „Изи Асет Мениджмънт“АД в общ размер 1066.36
лв. След погасяването на посочените задължения, на 15.08.2016 г. от ищеца по сметка на
ответника е преведен
и остатъкът от кредита в размер на 433.64 лв.
От депозираното към исковата
молба Извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № ********** е
видно, че ответникът е направил плащания в общ размер 2059.79 лв., като
последното е от 02.10.2017 г. Остатъчното задължение към 10.05.2018 г. възлиза
на 3988.21 лв.
При
така установените факти, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск по чл.422 от ГПК е установителен, в производството по който ищецът цели
да установи, че ответникът му дължи сумата 3 988.21 лева, представляваща неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит № 3011603044, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2018 г. до окончателното
й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5308/2018
г. по описа на РС-Русе.
Същото дело е приложеното в настоящото производство и от него е видно, че горната
сума е присъдена само като главница. Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането
си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй
като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен
интерес, с оглед указанията, дадени от
заповедния съд.
Разгледан по същество, искът се явява
неоснователен.
В производството по иск с правно основание
чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличието на спорното право, а ответникът -
фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на
заповедта за изпълнение.
Предвид обусловеността на установителния
иск от заявеното от кредитора в заповедното производство, а именно настъпила
предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, основано на договор за потребителски кредит № 3011603044, сключен на 12.08.2016 г., ищецът следва да
установи наличието на предпоставки за настъпването на предсрочната
изискуемост.
Предсрочната изискуемост следва да се
разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а,
ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявлението само на едната от страните при наличието
на две условия: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост
по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР №4/18.06.2014г.
по ТД №4/2013г. на ВКС, ОСГТК). Действително разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ,
на чието тълкуване е подчинена т.18 от тълкувателното решение, има за свой
адресат банките, но липсва основание да се приеме, че настъпването на
предсрочната изискуемост на вземанията на банките следва да бъде по различен
начин, по-усложнен от настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на
другите търговци, професионално предоставящи заеми и кредити. Не съществуват
правно-логически аргументи, които да послужат като основание за различно
третиране на предсрочната изискуемост на кредитите, отпускани от небанкови
финансови институции и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание
заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ и по
занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от
задължение да обявява на длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем,
защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо банката,
която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на
собствен риск. Липсва и основание за поставяне на кредитополучателите по
договори, сключени с небанкови финансови институции, в по-неблагоприятно
положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
Предвид изложените доводи съдът счита, че и
при договор за кредит, сключен с небанкова финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.1 ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неизпълнение на
определени задължения, предсрочната изискуемост на вземането не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК
кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до длъжника.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
кредиторът може да събере вземането си без да уведомява длъжника, не поражда
действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника.
В конкретния случай не се спори, че са
налице обективни предпоставки за обявяване кредита за предсрочно изискуем -
забава на длъжника в определен времеви интервал (чл.12.3 от ОУ). Липсват обаче
данни за наличие на надлежно изявление на кредитора за това, доведено до
знанието на длъжника. Поради това не се установява настъпила предсрочно
изискуемост на претендирания кредитен дълг по сключения между страните договор
за потребителски кредит към датата на депозиране на заявлението за издаване
заповедта за изпълнение, поради което предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен.
Заявената претенция се явява
неоснователна и по следните съображения:
И.В.И. по сключения
с ищеца договор за потребителски кредит от 12.08.2016 г. е получил сумата от 2200
лева. Уговореният годишен процент на разходите от 49,89 % е в установените в
чл. 19, ал. 4 от ЗПК граници. Ищецът твърди, че ответникът частично е обслужвал
кредита и е заплатил дванадесет пълни и една непълна вноска, които са
прихванати от задължението. По споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК длъжникът, според ищеца,
дължи възнаграждение в размер на 2183.40 лева. От него към момента е погасена
сумата 727.80 лева и остава да бъдат заплатени още 1455.60 лева. Тази клауза от
договора съдът счита нищожна на основание чл.
21 ал.1 от ЗПК, като договорена в противоречие с нормата на чл.
10а ал.2 от ЗПК. Включените в допълнителния пакет
услуги по същината си представляват действия, обслужващи усвояването и
управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че са допълнителни
услуги по смисъла на чл.
10а ал.1 от ЗПК. Регламентираните в чл.
10а ал.1 от ЗПК допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора. В настоящия случай
посочените в споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят
изпълнението на задълженията на потребителя по договора, респ. - на
кредитодателя по отношение на описаната по т.1 допълнителна услуга, като по
отношение на нея съдът намира, че по същността си е действие по усвояването на
кредита. Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение се заобикаля
разпоредбата на чл.19,
ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на посочените суми по пакета за допълнителни услуги не представлява
плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които
би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на
ГПР. В противоречие на императивното правило на чл.10а,
ал. 4 ЗПК, в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е
определено общо възнаграждение за плащане. Същевременно следва да се отбележи,
че с процесното споразумение е договорено предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за "възможността
за предоставянето" на изброените услуги, както е посочено и в самото
споразумение и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от
потребителя. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реално, а не за евентуално ползване
на определена услуга. Следва да се има предвид и фактът, че с оглед естеството
на част от изброените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като
правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора
или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече
погасителни вноски, което води до значителна неравнопоставеност на страните в
облигационното правоотношение - на практика едната страна - потребителят
заплаща правото си да договоря с другата страна - кредитора за изменение на
параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран
определен резултат, а той зависи от волята на другата страна – кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Такива клаузи съобразно разпоредбата
на чл.146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално
уговорени, а предвид ал.2 на цитирания текст, не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Така е и в конкретния случай –
клаузите са бланкетни, а не индивидуално уговорени и са в хипотезата на договор при общи условия.
Разпоредбите на глава шеста от ЗЗП са
приложими спрямо настоящото материално правоотношение, тъй като по силата на
същото ищецът е предоставил финансова услуга, изразяваща
се в отпускане на кредит и приложимите норми са
както тези на вътрешното ни право, обективирани в ЗЗП, така и тези от правото
на ЕС, в частност - Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, които са станали част от нашето законодателство. В
този смисъл е както
задължителната (Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/13 на ОСГТК на ВКС), така и трайно установената съдебна практика, обективирана в голям брой решения.
Предвид нищожността на клаузата
за закупен допълнителен пакет услуги, то неоснователно е отнесено плащането, извършено от длъжника по това
задължение в размер на 727.80 лева. Тази сума следва да бъде отнесена към главницата, която се претендира.
И като се вземе предвид, че ищецът не е изпълнил задължението си да
индивидуализира претенцията си, като уточни каква част от претендираната сума е
за главница и каква за лихви, за да се прецени каква част от задължението е
погасена с извършените плащания от длъжника на обща стойност 2079.36 лв., от
която 2200 лв. е главницата, съдът намира искът за неоснователен и недоказан и подлежи
на отхвърляне и по тези допълнителни съображения.
Съобразно изхода на спора, на ищеца не следва да се
присъждат разноски както за исковото, така и за заповедното производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“49,
бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева
Георгиева, срещу И.В.И., с ЕГН **********,
установителен иск за дължимост на сумата 3 988.21
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********/12.08.2016 г., ведно със законната лихва от 27.07.2018 г. до окончателното
й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 2910/ 30.07.2018 г., издадена по ЧГД № 5308/2018 г. по описа на РС-Русе, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: