№ 8891
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110147272 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил срещу по реда на чл. 422 от ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:
По отношение на Г. П. П.:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1 024,77 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, общ. „...., за периода от 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от 16.05.2023г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 121,99 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1 024,77 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2021г. – 25.04.2023г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 17,31 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, общ. „...., за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 16.05.2023г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3,37 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 17,31
лв. за периода 16.07.2020г. – 25.04.2023г.;
По отношение на Н. Г. П.:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 3 074,31 лв. - представляваща
1
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, общ. „...., за периода от 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от 16.05.2023г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 365,96 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3 074,31 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2021г. – 25.04.2023г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 51,92 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, общ. „...., за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 16.05.2023г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 10,12 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 51,92
лв. за периода 16.07.2020г. – 25.04.2023г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, общ. „...., тъй като
ответниците /в качеството си на собственици/ се явяват потребители на топлинна енергия за
процесния период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплащат
цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В срока за подаване на писмен отговор, ответниците Г. П. П. и Н. Г. П., и двамата чрез
адв. П. Х., оспорват исковете по основание и размер. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Сочат, че по делото липсват доказателства за наличието на
облигационни отношения между страните. Оспорват задължението за дялово разпределение,
като поддържат, че не са налице доказателства, че услугата е извършвана в сградата, в която
се намира процесният имот, както и че ищецът не е легитимиран да претендира суми за
дялово разпределение. Оспорват акцесорните претенции за лихва. Оспорват представените
от ищеца доказателства. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Т.С.” АД
съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и
да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
2
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
От представен по делото Нотариален акт от 19.04.1988г. се извежда, че на същата
дата Н. Г. П. и Пенчо Николов П. са придобили собствеността върху имот с адрес: гр.
София, , ул. „Хемус“ № 16, вх. Б, ет. 6, ап. 30. Наличния по делото нотариален акт е четлив в
достатъчна степен, че горепосочените данни да могат да бъдат изведени от него, независимо
непредставянето на по-четливо копие от страна на ищеца, както му беше указано. Името на
ответницата Н. Г. П. в нотариалния акт е нечетливо единствено на първата страница на акта,
но същото е изписано на втората му такава. Ето защо и в съвкупност с доказателствата във
връзка с наследниците на лицето Пенчо Николов П. се констатира, че Н. Г. П. е придобила
имота заедно с него по време на брака им. По тези съображения съдът намира възраженията
на ответниците в тази насока за неоснователни.
От представено удостоверение за наследници е видно, че наследниците на Пенчо
Николов П., починал на 09.08.2002г. са съпругата му Н. Г. П. и синът му Г. П. П.. С оглед
горното съдът намира, че Н. Г. П. е придобила ½ ид.ч. от имота чрез прехвърлителна сделка
обективирана в Нотариален акт от 19.04.1988г. Другата ½ ид.ч. от имота се наследява в
равни квоти от наследниците на Пенчо Николов П. на осн. чл. 9, ал. 1 ЗН или всеки по ¼
ид.ч. от имота. Следователно Пенчо Николов П. притежава ¼ ид.ч. от имота, докато Н. Г. П.
притежава ¾ ид.ч. от имота.
С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответниците Пенчо Николов
П. и Н. Г. П. са имала качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден
имот, находящ се гр. София, общ. „..... При горепосочените квоти следва да се разпределят и
задълженията им по повод имота, включително за потребена топлинна енергия.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен
3
с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Съдът е констатирал от представените в съдебно заседание на 23.02.2024г. вестници,
че общите условия на „Т.С.“ ЕАД са били публикувани в един централен – „Монитор“ и в
едни местен –„19 минути“ всекидневник. Също така тези обстоятелства са общоизвестни и
служебно известни на съда, поради което и не подлежат на доказване на осн. чл. 155 ГПК.
По тези съображения възражението на ответниците в тази насока е неоснователно.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
4
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.22, ал. 2 от приложимите ОУ от 2016г. клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
Тоест, възражението, че сумата дължима за услугата “дялово разпределение” се дължи на
ФДР, а не на топлопреносното дружество, е неоснователно.
Неправилно ответниците сочат, че не са представени доказателства за сключване на
договор между етажните собственици и ФДР „....” ООД и придружаващ го протокол за
решение на общото събрание на ЕС за сключване на такъв договор. Те се намират съответно
на л. 22-23 от делото – Договор № 123-II от 19.06.2022г. между ЕС на сграда с адрес: гр.
София, ул. „Хемус“ № 16, вх. Б и ФДР „....” ООД, както и на л. 24-27 – Протокол от
08.06.2002г. на общо събрание на ЕС на адрес: гр. София, ул. „Хемус“ № 16, вх. Б. Към
изброените приложения, които са неразделна част от договора, не се включва твърдяното от
ответника такова - „списък на сградите, обслужвани от изпълнителя“. Непосочването на
обслужваната сградата в приложение, разбира се, не би се отразило на действителността на
договора, доколкото той се сключва с етажните собственици на посочена с административен
адрес сграда. Ето защо при обичайно тълкуване на волята на страните несъмнено се
извежда, че услугата се предоставя на адреса на сградата, в която пребивават етажните
собственици, които са го сключили. По тези съображения съдът намира това възражение за
неоснователно.
Следва също да се посочи, че съдът кредитира данните съдържащи се в оспорените с
отговорите частни документи, тъй като те съответства на останалия събран по делото
доказателствен материал.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с
доклада по делото бяха изведени обстоятелствата, че ищецът е доставил на адреса на
процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2020г. – 30.04.2022г.
възлиза на сумата от 4099,08 лв., че услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е
била осъществявана от „....” ООД и същата възлиза на сумата от 69,23 лева за периода
01.05.2020г. – 30.04.2022г., че размерите на лихвите за забава по претенциите по чл. 86, ал. 1
ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с исковата молба суми.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
5
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението е подадено на 16.05.2023г., поради което в този момент е прекъснато
течението на погасителната давност.
С оглед горното съдът намира, че задълженията за процесния период от 01.05.2020г.
до 30.04.2022г. не са погасени по давност.
Падежът на дължимите за м.05.2020г. суми настъпва едва 45 дни след края на месеца,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г., или на 15.07.2020г. Докато, с оглед датата на подаване
на заявлението, погасени по давност биха били задължения с падеж единствено преди
16.05.2020г. По тези съображения съдът намира възражението за погасяване на част от
задълженията по давност за неоснователно.
С оглед горното съдът счита, че следва да уважи исковете в пълният им претендиран
размер. Сумите се дължат от ответниците съответно на притежаваните от тях идеални части
от имота, а именно: Пенчо Николов П. дължи главница за ТЕ в размер на 1024,77 лв. и
главница за дялово разпределение в размер на 17,31 лв., докато Н. Г. П. дължи главница за
ТЕ в размер на 3074,31 лв. и главница за дялово разпределение в размер на 51,92 лв.
Относно исковете с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като
длъжникът изпада в забава от отправена покана. Както се спомена по-горе изискуемостта
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се дължат сумите за топлинна енергия, независимо от уведомяването на длъжника.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
Следователно ответниците дължат и претендираните суми за лихва върху главницата
за ТЕ съответно на притежаваните от тях идеални части от имота, а именно: Пенчо Николов
П. дължи сумата от 121,99 лв., докато Н. Г. П. дължи сумата от 365,96 лв.
Що се отнася до исковете за обезщетение за забава върху стойността на извършената
6
услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за
изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по
отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ
от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата
настъпва след отправянето на покана до ответниците. В дадения случай липсват данни
ищецът да е отправял покана до ответниците за заплащането на стойността на услугата
дялово разпределение преди предявяването на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва да
бъде отхвърлен, а съдът следва установи само съществуването на задължението за
заплащането на законовата лихва от предявяването на заявлението до окончателното
изплащане – законова последица от предявяването на иска за стойността на услугата дялово
разпределение (чл. 422, ал. 1 ГПК).
По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли иска за обезщетение за
забава върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ по отношение на
двамата ответници в претендираните размери.
Относно разноските:
Разноски на ищеца: ДТ в исково и заповедно производство – 313,96 лв.; депозит за
СУ – 5 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исково и заповедно производство
определено в минимални размери общо 150 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда
или общо 468,96 лв.
От Г. П. П. се претендират ¼ част от общата сума или 117,24 лв.; Предявен размер с/у
Г. П. – 1167,44 лв.; Уважена част с/у Г. П. – 1164,07 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед
уважения размер на исковете, Г. П. дължи на ищеца разноски в размер на 116,90 лв.
От Н. Г. П. се претендират 3/4 част от общата сума или 351,72 лв.; Предявен размер
с/у Н. П. – 3502,31 лв.; Уважена част с/у Н. П. – 3492,19 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с
оглед уважения размер на исковете, Н. П. дължи на ищеца разноски в размер на 350,70 лв.
Разноски на ответника Г. П. П.: Заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 400 лв. /л.15/ и в исковото производство – в размер на 450 лв./л.
56/. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно. С оглед изключително ниската правната и фактическа
сложност на делото и масовия характер на подобни казуси адвокатското възнаграждение
следва да се намали до минималните предвидени в Наредба МРАВ размери, а именно по чл.
6, ал. 1, т. 5 от Наредбата – 200 лв. за заповедното производство и по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата – 416,74 лв. за исковото производство или общо 616,74 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърления размер на исковете, се дължат
разноски на ответника Г. П. П. в размер на 1,78 лв.
7
Разноски на ответника Н. Г. П.: Заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 500 лв. /л.19/ и в исковото производство – в размер на 700 лв./л.
62/. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно. С оглед изключително ниската правната и фактическа
сложност на делото и масовия характер на подобни казуси адвокатското възнаграждение
следва да се намали до минималните предвидени в Наредба МРАВ размери, а именно по чл.
6, ал. 1, т. 5 от Наредбата – 200 лв. за заповедното производство и по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата – 650,23 лв. за исковото производство или общо 850,23 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърления размер на исковете, се дължат
разноски на ответника Н. Г. П. в размер на 2,46 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Г. П. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, общ. „...., дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и
адрес на управление: гр. София, район ...., заплащането съобразно заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.06.2023г. по ч.гр.д. № 26360/2023г. по описа на
СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1 024,77 лв. - представляваща 1/4 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, общ. „...., за периода от 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
16.05.2023г. до окончателното ѝ изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 121,99 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 1 024,77 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2021г. – 25.04.2023г.;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 17,31 лв. – представляващо 1/4 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, общ. „...., за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 16.05.2023г. до окончателното ѝ изплащане.
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление:
гр. София, район ...., установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, че Г. П. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, общ. „...., дължи на „Т.С.“ ЕАД, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.06.2023г. по ч.гр.д. №
26360/2023г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата
от 3,37 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва върху главницата от 17,31 лв. за периода 16.07.2020г. – 25.04.2023г.;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Н. Г. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, общ. „...., дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и
адрес на управление: гр. София, район ...., заплащането съобразно заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.06.2023г. по ч.гр.д. № 26360/2023г. по описа на
СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 3 074,31 лв. - представляваща 3/4 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, общ. „...., за периода от 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
16.05.2023г. до окончателното ѝ изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 365,96 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 3 074,31 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2021г. – 25.04.2023г.;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 51,92 лв. – представляващо 3/4 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, общ. „...., за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 16.05.2023г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление:
гр. София, район ...., установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, че Н. Г. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, общ. „...., дължи на „Т.С.“ ЕАД, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.06.2023г. по ч.гр.д. №
26360/2023г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата
от 10,12 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва върху главницата от 51,92 лв. за периода 16.07.2020г. – 25.04.2023г.;
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, общ. „...., да заплати на
“Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район ...., на
9
основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 116,90 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, общ. „...., да заплати на
“Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район ...., на
основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 350,70 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София,
район ...., да заплати на Г. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, общ. „...., на
основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 1,78 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София,
район ...., да заплати на Н. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, общ. „...., на
основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 2,46 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Т.С.“ ЕАД - „....” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10