Р Е Ш Е Н И Е

260119/12.3.2021г.

гр.Шумен,11.03.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

Председател: Ем.Ангелов

 

при секретаря Валя Стефанова, като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 2158 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0869-003181/13.10.2020год. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП  Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН,  чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1т.5 от ЗДП на  жалбоподателя Н.С.Н.  е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 200/двеста/ лева и на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80/осемдесет/  лева  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2/два/ месеца . Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като в съдебно заседание,  не се явява, но изпраща   процесуален представител в лицето на адв.Т. от ШАК, който   поддържа депозираната жалба.

 Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли  за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, както и да и се присъдят разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП № 20-0869-003181/13.10.2020год. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП  Шумен      на основание  чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП   на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 200/двеста/ лева , за това, че“предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, като предизвиква ПТП“, като е посочено, че виновно е нарушил чл.25 ал.1 от ЗДП и, на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП , му е наложено административно наказание  „глоба“ в размер на 80/осемдесет/  лева  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2/два/ месеца  за това, че“не спира и не установява последиците от ПТП“, като е посочено, че виновно е нарушил чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 273645/12.09.2020 г., в който е отбелязано, че на 12.09.2020г. в 08.45 часа  жалбоподателят Н. е управлявал л.а. „Опел Вектра“с рег № Н 5006 ВК, собственост на В.Д. на ул.“Добруджа“ до №9 в посока бул.“Ришки проход“  в Шумен, като при извършване на маневра за паркиране между паркирали МПС блъска в задна лява част паркираният  лек автомобил „Киа Рио“ с рег.№ СО 4241 АХ, с което става причина за ПТП, като участник в ПТП не остава на място, за да установи какви са нанесените щети  от ПТП.  Жалбоподателя е подписал АУАН без каквито и да било възражения, като не е депозирал такива и в изискуемия  в чл.44 от ЗАНН срок.

 В съдебно заседание,  актосъставителят П.П. и свид.А.А., изтъкнаха, че са били извикани на 12.09.2020г. ., във връзка с настъпило ПТП на ул.“Добруджа“ до №9 в Шумен, като при пристигането си, установили ударен в задната лява част автомобил, като от разговора с очевидеца на инцидента –свид.Р.С., както и от ползвателя на ударения автомобил-свид.Д.К., разбрали, че лек автомобил. „Опел Вектра“ при опит да паркира е ударил лек автомобил „Киа Рио“ като след това продължил движението си. Горепосочените свидетели, също така посочиха, че очевидецът на произшествието им съобщили регистрационния номер на лекия  автомобил, който го е предизвикал, поради което и те предприели необходимите действия, за да установят водача на  л.а. „Опел Вектра“с рег № Н 5006 ВК . Актосъставителят П. и свид.А., заявиха, че след като са се свързали по телефона  с жалбоподателя,  в рамките на същия ден, са снели обяснения от последния, направили са снимки на двата автомобила и съответно са установили, че белезите от двата автомобил си „пасвали“. От своя страна, свид. Р.С., заяви в съдебно заседание, че докато на терасата си пиела сутрешното кафе, забелязала, че на току що освободено от автомобил с по малки габарити паркомясто, жалбоподателя се опитал да паркира лек автомобил. „Опел“  с маневра движение назад, между лек автомобил „Киа“ и нейния лек автомобил, поради което и вниманието и било доста изострено, като  именно в този момент чула шум от „остъргване“ и видяла разклащане на, както на управлявания от жалбоподателя автомобил, така и на л.а „Киа“. С., също така изтъкна, че веднага, след като  жалбоподателя не е успял да паркира  същия проговорил нещо, което тя самата не е могла да възприеме и незабавно поел в посока към бул.“Ришки проход“. Впоследствие, малко по късно, споделила своите възприятия на ползвателя на ударения автомобил-свид.К., когото познавала, като свой съсед. Последният, веднага забелязал, че действително, автомобила, му е ударен в задната лява част, за което и сигнализирал органите на МВР.  В унисон с показанията на посочените свидетели, са и  обясненията на жалбоподателя Н., в които същия заявява , , че на 12.09.2020г. , около 08.45 часа е управлявал л.а. „Опел Вектра“с рег № Н 5006 ВК на ул.“Добруджа“ до №9 , опитал се е да го паркира, но след като разбрал, че няма достатъчно място се отказал, като  сочи, че не е усетил сблъсък. Същевременно, обаче е подписал протокол за ПТП от 12.09.2020г., без каквито и да било забележки,  в който ясно е посочено ,, че участник 1/жалбоподателля Н./ при извършване на маневра  за излизане от редът на паркираните автомобил, блъска  паркираният участник 2“ .  Изхождайки от горното,    съдът не споделя лансираната от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, теза , че не е усетил сблъсъка с паркираният автомобил, тъй като действията му , веднага след  така наречения сблъсък с паркирания автомобил, очевидно са били повлияни от случилото се, защото е немислимо един професионален водач с дългогодишен опит, както се установи в хода на съдебното следствие, да не усети разклащането на автомобилите и да не чуе, така нареченото „остъргване“, факти, които са били възприети много ясно от свид.С., стояща на   тераса, в разположен в съседство жилищен блок. Освен това,  както се установи от показанията на последната, жалбоподателя  веднага, след този сблъсък е казал нещо и се отправил бързо към близкия светофар.

 

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят Н. е извършил визираните в акта и в НП нарушения , а именно предприел е маневра, създаваща опасност за участниците в движението/дори и паркиран един автомобил, трябва да бъде възприеман, като участник в движението/, без да се съобразява с тях, като е предизвикал ПТП, нарушавайки чл.25 ал.1 от ЗДП и   не е спрял е не е установил какви са последиците от предизвиканото от самия него ПТП, което означава, че виновно е нарушил чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДП.

 Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, които са  били осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна.

 При индивидуализацията на наказанията административно-наказващия орган е определил размера на наказанията   в абсолютните му стойности, предвидени в чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5  от ЗДП , както и е наложил административни наказания, близки до предвидените минимални такива в чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП , в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН .

            Предвид  гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

                        Административно наказващият орган е направил искане за  присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е  осъществено процесуално представителство от И.С. – гл. юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ  възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН  е от 80 до 120 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил  процесуално представителство в две открити съдебни заседания съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

           

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №20-0869-003181/13.10.2020год. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП  Шумен  

            ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 / сто / лева.

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.                                        

 

                                                                                                              Районен  съдия :