Определение по дело №529/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 1323

 

Бургаският окръжен съд                                                     гражданска колегия

в закрито заседание на двадесет и втори май

през две хиляди и двадесета година                                                     в състав:                                                                                                                                                                                                     

                                                     Председател: Росица Темелкова

                                                            Членове: Таня Русева-Маркова

                                                                             Елеонора Кралева

при секретаря                                                                       и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от  съдия Русева-Маркова                                гражданско дело  № 529  по описа

за   2020   година.

                   С Решение № 3444 от 09.12.2019г., постановено по гр. дело № 5800/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР да заплати на И.Д.Б. сума в размер от 1 330, 15 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 191, 91 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 19.07.2016г. до 19.07.2019г. и преизчисления такъв с коефициент 1, 143 и сумата от 151, 41 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2016г. до 18.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350 лева, представляваща направените по делото разноски.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, представлявана от Директор – Христо Терзийски чрез процесуалния представител юрисконсулт Румена Стоичкова, с адрес за призоваване – гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1, с която се претендира да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него да бъде поставено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че основният и единствен аргумент на първоинстанционния съд, че е налице празнота в закона, тъй като норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с кофициент 0, 143 е била предвидена в отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и след като в следващите наредби, уреждащи тази материя, нощният труд не се превръща в дневен не може да бъде споделен, тъй като процесният случай не касае нормативен акт, който да е непълен, респективно липсва необходимост да бъде преодоляна празнота в правната уредба чрез приложение по аналогия на нормите на КТ. В жалбата се посочва, че неправилно съдът приема като обща уредба тази в КТ, респективно – Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като за държавните служители, чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима, тъй не са като са налице две от нейните четири предпоставки – продължителност на нощното работно време по-малка от дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, а освен това Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета на основание чл. 67, ал. 3 от ЗДСл също не предвижда механизъм за превръщане на часовете нощен труд в дневен. В жалбата се посочва, че необосновано съдът е приел, че неприлагането субсидиарно на правилата на КТ и НСОРЗ поставя служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудово правоотношение. Посочва се, че правните изводи на съда не са мотивирани съобразено с основни принципи на прилагането по аналогия и тълкуването на нормативните актове, при установеното от фактическа страна не са обсъдени задълбочено и доводите на процесуалния представител на ГД „Национална полиция“ в отговора на исковата молба и в писмената защита.

                   Не се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, депозирана е от лице, което има правен интерес да го атакува и лицето, депозирало жалбата разполага с валидна представителна власт за това. Жалбата е постъпила в рамките преклузивния срок за атакуване на съдебното решение и дължимата държавна такса е внесена.

                   Ответната страна по въззивната жалба – И.Д.Б. не депозира по делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

                   Не се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Предявени са два обективно съединени иска от И.Д.Б. против Главна дирекция „Национална полиция“ МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да плати на ищеца сумата 738 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа за периода от 19.07.2016г. до 19.07.2019г.,  сумата 90 лева, представляваща общ размер на лихви до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

                   В хода на производството ищецът е направил изменение на претенцията си, като я е увеличил от сума в размер 738 лева на сума в размер на 1 330, 15 лева, представляваща претендирано допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и е увеличил и претендираното обезщетение за заплащане на обезщетение за забавено плащане от сума в размер на 90 лева на сума в размер от 191, 91 лева и на основание чл. 214 от ГПК, съдът е приел направеното изменение на претенцията.

                   По отношение на депозираната Молба на въззивната страна с вх. № 5289/12.03.2020г., с която се претендира спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът намира същата за неоснователна. Основанията за спиране на съдебното производство са изрично посочени в нормата на чл. 229, ал. 1 от ГПК и в тях не попада образуването на тълкувателно дело пред ВКС. Възможността за това е предоставена единствено на касационната инстанция с разпоредбата на чл. 292 от ГПК, съгласно която „при противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд, съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото“. В този смисъл са и задължителните разяснения на ВКС, дадени в т. 1 от ТР № 8/07.05.2014г. по тълк. дело № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС – „При образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция“. Ето защо, искането за спиране е неоснователно и следва да се остави без уважение.

                   Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                   ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 58413 от 19.12.2019г. по описа на Районен съд – Бургас против Решение № 3444 от 09.12.2019г., постановено по гр. дело № 5800/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР за спиране на производството по въззивно гр. дело № 529/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас на  основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до произнасянето на ВКС по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВКС.

                   Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

                   Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.   

 

 

  

                                             

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.